Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 159 06.11.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На двадесет и осми юли 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 1323 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 97 от 07.04.2020г., постановено по гр. дело № 782/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е прието за установено по отношение на Д.Х.С., ЕГН **********,***, представляван по делото от особения представител адв. Наталия Крилова, че дължи на „ЕВН България електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”, № 37, ЕИК *********, представляван от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Стефан Младенов Заманов, чрез пълномощника Костадин Айвазов, сумата 1 427, 64 лева, представляваща стойността на доставената за периода от 23.10.2016 г. до 22.03.2017 г., по партида на ответника с клиентски номер **787, отнасяща се за обект на потребление в гр. П., ул. „К.”, № *, с ИТН: ****, електрическа енергия, както и сумата 53, 14 лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за главницата от 1 427, 64 лева в размер на законната лихва върху нея за периода от 26.02.2019 г. до 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата подаването на заявление по чл.410 ГПК – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 252/11.07.2019 г. по ч.гр.дело № 513/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.Х.С. чрез назначения му особен представител – адвокат Крилова, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В жалбата се посочва, че решението е необосновано и решено в противоречие със закона, не е съобразено с представените по делото доказателства. В жалбата се посочва, че съдът се е позовал единствено на справка от Агенцията по вписванията, като не става ясно дали ответникът е собственик на този имот. Посочва се и че по делото не е представен договор, който ответникът е сключил с ищеца за доставка на ел. енергия на ответника за определен обект.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивната страна – Д.Х.С. чрез назначения му особен представител адвокат Крилова поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив депозира писмен отговор, в който посочва, че съдебното решение е постановено въз основа на събраните доказателства по делото, като съдът правилно и в цялост е кредитирал обстоятелствата. В отговора се посочва, че правилно съдът е приел, че ответникът притежава качеството на клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – същият е собственик на процесния имот и съответно е налице облигационно правоотношение между страните. Посочва се, че от приетите по делото доказателства се установява, че монтираният електромер на обекта отговаря на всички технически изисквания и е функционирал като отчетеното количество електроенергия е правилно отчетено и съответно потребено от обекта на ответника.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
С депозирания отговор на въззивната жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание - ответната страна по въззивната жалба – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив не изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Д.Х.С., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответникът по делото – Д.Х.С. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 427, 64 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.10.2016г. до 22.03.2017г., сума в размер на 53, 14 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 26.02.2019г. до 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител продава електроенергия при публично известни общи условия, като за ответника – Д.Х.С. е открит клиентски номер **787 за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ц. К.“ *. В исковата молба се посочва, че за процесния период от 23.10.2016г. до 22.03.2017г. за обекта е доставена електроенергия на стойност от 1 427, 64 лева, която не е заплатена от страна на задълженото лице, а поради забава на плащането се дължи и обезщетение в размер на 53, 14 лева за периода от 26.02.2019г. до 09.07.2019г.
Ответната страна по предявените искове чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове и счита, че същите остават недоказани, тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод относно собствеността на имота, за който се претендира да бъде заплатена стойността на потребената енергия.
За да уважи претенциите, първоинстанционния съд е приел, че в процесния период ответникът е бил собственик на електроснабден имот в гр. П., ул. „К.“ № *, ап. *, като отразените прехвърляния и възбрани не касаят този имот.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В тази връзка – Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на направените възражения във въззивната жалба намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основното възражение, което е наведено във въззивната жалба касае въпроса относно собствеността на обекта, за който се твърди, че е доставена и съответно – потребена и незаплатена електрическа енергия, а именно – гр. П., ул. „Ц.К.“ *, ап. *, като въззивната страна твърди, че по делото няма доказателства, от които да се направи извод, че именно Д.С. е собственик на този имот. Възражение в този смисъл е направено от ответната страна с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство.
По делото не се спори, а и видно от представеното Препис-извлечение от сметка, изд. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (лист 6 от първоинстанционното производство) се установява, че се претендира незаплатена стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ц. К.“ *, ап. * – ИТН ***. Това обстоятелство е посочено и в представено по делото Дебитно известие № **40 към няколко изброени фактури, адресирано именно до Д.Х.С. от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (лист 7 от първоинстанционното производство).
За установяване на обстоятелството относно собствеността на имота по делото е представена Справка от служба по вписванията към Районен съд – Поморие, от която е видно, че през 2001г. Д.Х.С. в качеството си на продавач се е разпоредил с втори жилищен етаж от двуетажна с приземен жилищен етаж жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „К.“ № *, ведно със 75/332 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел ІV-975, кв. 71 по плана на града. Видно от представената справка – през 2002г. е вписан Договор за доброволна делба между Д. Д. Б.и Д.Х.С. по отношение на стая от партера на триетажна с партерен и тавански (мансарден) етажи жилищна сграда, представляваща южен близнак, изграден в УПИ – парцел ІV-975, кв. 71 по плана на гр. П., ул. „К.“ № *. Последното отбелязване на представената по делото справка касае вписване на възбрана през 2008г. по отношение на северозападна стая от партера на триетажна с партерен и тавански (мансарден) етажи жилищна сграда, представляваща южен близнак, изграден в УПИ – парцел ІV-975, кв. 71 по плана на гр. П., ул. „К.“ № *. Други доказателства по отношение на собствеността на имота, за който се твърди, че е доставена електрическа енергия, а именно - гр. П., ул. „К.“ № *, ап. * по делото не са представени.
След анализ на представената Справка по отношение на ответната страна – Д.Х.С., изд. от Служба по вписванията – Поморие за периода от 01.01.1992г. до 21.10.2019г., настоящата инстанция намира, че остава недоказано обстоятелството, че ответната страна е собственик на имота, за който се претендира потребената ел. енергия, а именно – апартамент *, находящ се в гр. П., ул. „Ц. К.“ *. Видно от представената справка на посочения административен адрес – гр. П., ул. „К.“ № *се намира триетажна с партерен и тавански (мансарден) етажи жилищна сграда, изградена в УПИ – парцел ІV-975, кв. 71 по плана на гр. Поморие, но не може да се установи дали именно ответната страна – Д.Х.С. притежава правото на собственост по отношение на обекта, за който се твърди, че е доставена, потребена и незаплатена електрическа енергия – ул. „К.“ № *, апартамент *. По делото няма и косвени данни ответника да е собственик на имота, в който се намира измервателната точка с номер ***82, за който се претендира стойността на потребената електрическа енергия, от които да може да се направи извод, че именно той е задължено лице да заплати стойността на потребената енерия.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид всички събрани по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано обстоятелството, че ответната страна притежава правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент *, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № *с измервателна точка № **82 , за който имот е доставена, потребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.10.2016г. до 22.03.2017г. на стойност от 1 427, 64 лева, поради което и счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 53, 14 лева за периода от 26.02.2019г. до 09.07.2019г., както и претенцията за заплащане на законна лихва, предвид липсата на главното задължение и невъзможността ответника да изпадне в забава по отношение на вземане, което не дължи.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които са направени от първоинстанционния съд, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
На ответната страна по въззивната жалба разноски не се дължат, тъй като няма направени такива от негова страна.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за предявен иск с цена под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 97 от 07.04.2020г., постановено по гр. дело № 782/2019г. по описа на Районен съд – Поморие и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени иска от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище гр. Пловдив, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева против Д.Х.С., ЕГН ********** ***, с които ищцовото дружество претендира да бъде прието за установено, че съществува вземане в негова полза, дължимо от ответната страна – Д.Х.С. в размер на 1 427, 64 (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща стойността на консумирана в обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.10.2016г. до 22.03.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 53, 14 (петдесет и три лева и четиринадесет стотинки) лева за периода от 26.02.2019г. до 09.07.2019г., както и законна лихва върху главницата от 1 427, 64 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като за вземанията има постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 252 от 11.07.2019г., постановена по частно гр. дело № 513/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.