Определение по дело №16/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадени са въззивни жалби от С. А. М. и Л. Н. Ч., двамата от Г.П. против решение № 43/08.02.2010 год. постановено по Г.дело № 901/2008 год. по описа на Районен съд П..

В жалбата на адвокат В жалбата на С. М. се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Поддържа, че първоинстанционния съд е постановил решението си при липсата на спазване на изискването на служебното начало относно събирането на доказателства, без да държи сметка за същността на охранителното производство по съставяне на акт за собственост. Счита, че не са обсъдени доказателствата представени от ответниците. Твръди се също, че съдът не държи сметка за субективното възприятие върху процесния имот от страна на жалбоподателя, а именно като собственик, което е видно както от поемането на всички задължения свързани с фактическото му ползване от мен, така и с извършените от него действия- като еднолично премахване на самосрутващи се сгради, разделянето на процесното УПИ на две УПИ-та, снабдяването с нотариален акт за давностно владение и оспорването на исковата претенция на ищците. Поддържа, че всички разходи в периода на упражняваното владение по повод управлението на имота е направил еднолично, без да е търсил заплащане за частта на останалите съсобственици. Счита за незаконосъобразни изводите направени на база свидетелските показания относно това живял ли е наследодателят на ищците в процесния имот. Факт е, че е не само той , но и останалите наследници са живяли в процесния имот, но също така е факт, че индиция за анимус за собственост е заплащането на консумативни разходи свързани с недвижим имот, каквито безспорно са електроснабдяване, ВиК и общинските данъци. Смята, че именно некредитираните от съда свидетелски показания на посочените от жалбоподателя свидетели З. Д., Д. К.и М. К. доказват, че в различин периоди, обособяващи един цял непрекъснат и продължителен период от време, наследодателя на ищците не е посещавал процесния имот. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че е необходимо проявление на действия, изразяващи се в разширяване на фактическата власт и намерение за своене, които да бъдат направени достояние на останалите сънаследници, като не е взел в тази връзка и не е обсъдил събраните доказателства, касаещи партидите на собственика по заплащани консумативи. Търди също, че съдът се е произнесъл по предаване на владението върху процесиите идеални части по отношение на втория ответник без да държи сметка, че липсва произнасяне относно действителността на нотариален акт№ 035,том IV,рег.№ 10087, дело №584/2008г, като в този смисъл цитираният нотариален акт за покупко продажба е запазил действието си по отношение на ищците и следователно втория ответник не дължи предаване на владението на процесния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Направени са искания за събиране на доказателства: преразпит на вече разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, като целта на преразпита ще е да се уточнят периодите на твърдените посещения и достъп до имота от страна на ищците; да се изиска служебно нотариалната преписка по издаването на нотариален акт № 097 том V рег.№ 11030, дело № 83082007г. на натариус К. Т. с район на действие ПРС,с рег.№510; да се призове и разпита нотариуса по цитираната сделка относно обстоятелствата, които са го убедили, че е налице изтекла давност годна да ме признае за собственик.

В жалбата на адвокат К. Х., в качеството й на пълномощник на С. М. също се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Сочи, че Т. М. е получил своята 1/10 идеална част от наследството на баща си по време на тогава действащия Закон за собствеността на гражданите / обн. ДВ бр. 26 от 1973/ отменен/. В чл. 2 от ЗСГ/ отм. / е описано, че гражданите на РБългария нямат право да притежават повече от един жилищен имот. С оглед на това всички граждани са били длъжни да декларират пред Общината притежаваните от тях недвижими имоти, като за целта се подават декларации по образец. Неспазването на това деклариране на имущество е свързано с определени санкции в същия закон - чл. 46 и сл. от ЗСГ / отм /. Същото задължение имат и гражданите когото получат втори имот и след влизане на закона в сила. Това деклариране не е свързано само със заплащне на данък наследство и годишните данъци и такси към общината, а най-вече със забраната на гражданите да притежават повече от един имот. Т. М. не е изпълнил разпоредбите на ЗСГ При откриване на наследство през 1975г. той не е декларирал своята наследствена част от имота, не се е съобразил и с разпоредбите на чл. 7 от ЗСГ/ отм / за прехвърляне на втория имот след закупуване на жилищния апартамент в законоустановения срок. Това негово поведение сочи на извода, че същия не е приел това наследство по предполагаемата причина, че то представлява 1/10 ид. част - приблизително 4 кв.м. от жилищната сграда и не може да задоволи жилищните нужди на четиричленното му семйство. Няма данни същия да е приел изрично по съотвения ред това наследство. Той не е приел същото и мълчаливо, защото след откриване на наследството по никакъв повод не е демонстрирал, че приема това наследтво, продължил е да ползува жилището и двора по начин по който баща му му е позволил, той не е направил десйтвия с които да ограничи и да конкретизира / напр. дело за разпределение на владение ши делба / припадащата му се по закон 1/10 идеална част както от жилището, така и от дворното място. И така е продължило до като се е преместил да живее в апартамента си. Наследника трябва да е извършил действие, което да разкрива намеренията му по недусмислен начин че е приел наследството, за да може да се счита, че има мълчаливо приемане. Ако такова действие не е извършено и намерението не е изявено писмено по съответиния законен ред, наследството не е прието независимо какво е отношението на някои от другите наследници към същия наследник и към наследствения имот. Поведението на Т. М. не насочва към извода, че същия е приел наследството, тъй като след откриването на същото той не е предприемал действия да остане в имот, а обратно търсил е друг начин за задоволяване на жилищните нужди на семействот. Регистрирал се е като крайно нуждаещ се от жилище и е чакал реда си да закупи жилищния апартамент което е станало през 1981г.по документи. В резултат на недеклариране на получения в наследство имот пред съответните данъчни органи той фактически е укрил своето наследство, а съгласно чл. 49, ал. 2 изр. последно от ЗН, когато наследника укрие наследственото имущество, същия губи право на наследствен дял от укритото имущество. В тази насока е и съдебната практика. По късно през 1998г. Т. М. за първи път декларира, че притежава недвижим имот на У. "Б. " № 18 в Г. П. но с друг обем на собственост, различен от наследствената му част. Това са 23 години след откриване на наследството от неговия баща / 1975-1998г. /, при това той не декларирал наследствената си идеална част, а декларира 3/6 ид.ч. от имота, 12 кв.м. таван, 12 кв.м. жилище и дворно място 369.50 кв.м., за който имот до 2007г. плаща съответния данък, като не е ясно на какво основание и с какъв документ за собственост е направил тази декларация / по делото такъв документ не е представен /. Поддържа за правилно приетото от съда, че в случая не е възможно собствеността върху този имот Т. да е придобил по давностно владение, тъй като ползването на имота, което баща му му е дал не е преминало във владение. Никога Т. с нищо и пред никой, включително и пред данъчните орани не е демонстрирал че е собственик на същия имот, не е демонстрирал своене, не е упражнявал владелчески действия с които да отблъсне правото на собственост на брат си и да завладее ползвания имот за себе си с намерение да стане негов собственик вече не по наследство, а въз основа на давностно владение. Разпитаните по делото свидетели говорят, за ползването на имота от Т., но никой от тях не удостоверява действия на разпореждане от страна на същия с имота. По делото не се спори че Т.М. ползува имота, но не е доказано че го ползва като свой собствен. От това че те са ходили в имота, не може да се направи извода, че те владеят същия, който е в близост с жилищния квартал където се намира техният апартамент и е нормално да минават през имота, където са живяли и където в момента живее техния чичо. Намерението на общия наследодател А. М., при отстъпването на правото на ползване на част от имота на Т., същото няма за цел придобиване на собственост от ползвателя се потвърждава и от факта че след неговата смърт съпругата му Б. М. прехвърля 1/2 ид.част от имота не на Т., а на другият им син С. — Нотариален акт 142, том I от 1986г. на ПРС. Сестрите им В. Р. и В. Х. с нотариален акт № 4, том III от 1992г. на ПРС също прехвърлят своите идеални части на брат си С. М.. За всички наследници е било ясно, че Т. М. е ползвател на имота и не владее същия от свое име и за своя сметка. Няма доказателства по делото, че Т. след излизането му от наследствения имот се е грижил за същия като добър стопанин, за изразходване на средства в тази насока. Не е ползвал ел.енергия и вода. Оставил е в имота само ненужни вехти вещи. И както гаража така и пристройката са подложени на разрушаване и овехтяване като само грижите на С. М. са помогнали те да се съхранят. По делото не се спори, че ответника С. М. от рождението си до настоящия момент владее процесния имот, самостоятелно без никой да му пречи на това владение. Той е собственик на 8/10 идеални части от имота на договорно основание -сделки и на 2/10 идеални части по давностно владение. Той се грижи за имота изцяло като добър стопанин - огражда го с ограда вкл. и в тази част която е ползвал Т., грижи се за цялата жилищна сграда, строи оранжерия в дворното място, сади дръвчета. Нотариалния акт с който С. М. е признат за собственик на 2/10 идеални части от дворното място и жилищната сграда, въз основа на давностно владение е издаден през 2008г. но собствеността е придобита още след изтичане на давностния срок след откриване на наследството — 1975год.. Констативния нотариален акт №57, том II, от 199Чг. на ПРС, които е издаден по късно, отразява наследствената част по закон на Т.М., като при тези актове нотариуса констатира пораждането на правото на собственост върху имота от представените документи без да има задължението да проверява дали породеното право е все още налице, в случая дали Т. М. към този момент е приел наследството или го е изгубил по съобраоюения които съм изложила по горе. Не съобразявайки се с времето на откриване на наследството оставено от А.М. и разпоредбите на Закона за собственоста на гражданите / отм. / и не обсъждайки поведението и отношението на Т. М. към процесния имот, съда е постановил едно неправилно решение, тълкувал е неправилно доказателствата по делото, което е довело до погрешни изводи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

В жалбата на Л. Ч. се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Поддържа, че е закупил процесния имот от С. М., който се е легитимира пред него като собственик на имота със съответните нотариални актове. Към момента на сделката наследниците на Т. М. не са имали претенции към този имот. Твърди, че не е предполагал и знаел, че същите ще предявят такива претенции след сключването на сделката. Поддържа също, че не е виждал друго лице освен С. М. да владее и стопанисва имота. Иска се отмяна на решението и отвърляне на предявения иск като неоснователен. Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 2 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените жалби и постъпил такъв от въззиваемите/ ищци по делото/. Считат оплакванията за несонователни, а обжалваното решение за законосъобразно. Сочат, че съдът е имал задължението да постави страните в равно положение. По делото са събрани достатъчно доказателства и разпитани свидетели, въз основа на които се изясни напълно фактическата обстановка по спора. Твърди се, че изводите на съда не противоречат на събраните по делото доказателства. В тази насока се излагат подробни доводи. Считат за неверни оплакванията, че при разпита на свидетелите З. Д., Д. К. и М. К. не било установило Т. М. да не е посещавал процесния имот - те само свидетелствували за това, че не са го виждали. Ако се има предвид противоречията в техните показания и епизодичното възприятие и периода, за които се отнасят тези показания ( по време на ТКЗС) и съпоставени с показанията на останалите свидетели, които живеят на тази улица и имат ежедневен поглед върху ситуацията, то отново можем да кажем, че тези критики към съда отново са напълно неоснователни. Считат за неоснователни изложените твърдения относно неправилността на съдебното решение касаещи нарушения на Закона за собствеността на гражданите. . За какво неприемане на наследство може да се говори след като по молба на всички наследници има издаден констативен нотариален акт , има деклариран имот, има построена пристройка, има построен гараж, има владение на място, има други недвижими имоти, за които наследствените права от същия наследодател не се отричат. Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията относно това, че С. М. е владеел частта на своя брат, че е поддържал сградата, че е изразходвал средства за нейното поддържане. Единственото нещо, което е направил той е, че е разрушил гаража и пристройката, че е продал имота и се е облагодетелдствал без да е имал това материално и морално право. По отношение на изразените доводи в жалбата на ответника А. Ч. относно незнанието за правата на ищците считат, че те не се подкрепят нито от събраните по делото доказателства, нито от възможната логика по този въпрос.Считат постановеното решение за правилно и съобразено. Претендират заплащането на разноските по делото.

Конкретизират, че в своето решение съдът е пропуснал да се произнесе по направенот искане за отмяна на нотариален акт № 035 том IV дело 584 от 2008 година, касаещи частта от имотите собственост на ищците, по което съдът е служебно задължен да се произнесе при евентуално уважаване на иска по чл.108 от ЗС. В тази връзка са подали молба по реда на чл.250 от ГПК за допълване на съдебното решение, по която все още няма произнасяне. Затова становище по отношение на този въпрос ще вземат допълнително.

По отношение на направените доказателствени искания от страна на ответниците не се преотивопоставят да бъде изискано от Нотариуса цялото нотариално дело, по което е издаден нотариален акт №097 том V дело 830 от 2007 година. Считат, че не следва да се уважават направените искания за повторен разпит на вече разпитаните свидетели и за разпит на Нотариуса, издал нотариалния акт, тъй като с тези действия няма по никакъв начин да се изяснят обстоятелствата, за които искат да се съберат тези доказателства, а ще се стигне до едно ненужно утежняване на процеса. Ако все пак се уважат тези искания то молят да им се даде възможност, Ч. допускането до разпит на един свидетел (допуснат при режим на довеждане), да докажат несъстоятелността на твърдяните от ответниците обстоятелства относно владението на процесния имот и действията на С. и Т.М. спрямо него.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими, подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Съдът счита, че не следва да се уважават исканията за допълнително събиране на гласни и писмени доказателства. Посочената нотариална преписка не е ново доказателство по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК. Искането за разпит на нотариуса по цитираната сделка не е направено своевременно. Не е необходим преразпит на свдидетелите, тъй като проведеният такъв на същите от първоинстанционният съд е подробен и обстоятелствен.

Водим от горното и на основание чл. 267 от ГПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение искането на жалбоподателят С. А. М. за събиране на допълнителни гласни доказателства Ч. преразпит на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, искането за разпит на нотариус К.Т. с район на действие Районен съд П. рег.№ 510, оформил нотариален акт № 097 том V рег.№ 11030, дело № 83082007г.., както и искането за събиране на писмено доказателство- служебно да се изиска нотариалната преписка по издаването на нотариален акт № 097 том V рег.№ 11030, дело № 83082007г. на нотариус К. Т. с район на действие ПРС,с рег.№510.

Насрочва открито съдебно заседание по делото на 03.06.2010 год. от 9.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.