Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен,
02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 734 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Г.Ч.,
В.К.Ч., Я.К.Ч., В.К.Ч. и Я.К.Ч. *** срещу „Регионална дирекция по горите“ -
Сливен, с която са предявени осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане
на ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди от смъртта,
в резултат на трудова злополука, на Коста Янков Ч. в качеството му на съпруг,
баща и син.
Ищците твърдят, че Коста Ч. е бил служител на
ответника, като на 28.02.2017 г. е претърпял трудова злополука при управление
на служебен л. а. Сузуки Витара, в резултат на която е починал. Трудовата
злополука била призната по реда на КСО. Ищците излагат, че покойният е бил
здрав и работоспособен, живеел е в едно домакинство със съпругата си и двете им
деца и се е грижил за тях. Въпреки, че към момента на злополуката децата му -
ищците В. и Я. са били студенти в гр. София, същите непрекъснато са общували с
баща си, получавали са подкрепа и съвети от него, поради което и особено тежко
са понесли загубата му, започнали да страдат от безсъние, тревога и депресия и
отложили полагането на изпити и дипломирането си. Съпругата на починалия -
ищцата М.Ч. изключително трудно понесла загубата на своя спътник и опора в живота,
затворила се в себе си и не желаела да общува с други хора, а и останала съвсем
сама, тъй като децата останали да живеят в гр. София. Цялото семейство загубило
морална и финансова опора. Ищците В. и Я. - майка и баща на покойния поддържали
ежедневно силната си емоционална връзка със сина си, тъй като живеели на два
етажа на една къща. Синът им много им помагал, като смъртта му им се отразила
изключително тежко и до момента, въпреки изминалите три години, родителите на
покойния са се затворили в себе си, излизат ежедневно само за посещение на
гроба на сина си.
Ищците признават, че всеки от тях е получил от
ответника сумата от 17 820 лв. или 16 000 лв., след данъчното им
облагане, но считат, че изплатеното е на друго основание, а не на основание чл.
200 КТ, както и че не е справедливо с оглед претърпените от ищците
неимуществени вреди. Ето защо всеки от тях претендира ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 80 000 лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срок, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелствата, че е съществувало трудовоправно отношение между
него и наследодателят на ищците, както и че същият е починал в резултат на
претърпяната трудова злополука, призната за такава по реда на КСО. Излага
твърдения обаче, че е налице 90 % съпричиняване на вредите, тъй като
злополуката е настъпила изцяло по вина на наследодателя на ищците, който е
действал при груба небрежност и е нарушил правилата за безопасност на труда и
правилата за безопасност на движението. Излага, че изплатеното от ответника на
ищците обезщетение по чл. 201, ал. 6 от Закона за горите не е на различно
основание, тъй като текстът е идентичен на чл. 200 КТ, като специалният закон
дерогира общия и двете обезщетения са алтернативни. На следващо място
ответникът излага, че на ищците е заплатено и застрахователно обезщетение от „ДЗИ
- Общо Застраховане“ ЕАД, което следва да бъде приспаднато от съда на основание
чл. 200, ал. 4 КТ. Ето защо претендира отхвърляне на предявените искове,
евентуално частичното им уважаване при отчитане на съпричиняване и заплатените
вече обезщетения, както и присъждане на направените по делото разноски.
Конституираното като трето лице помагач „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД взема становище в срок по подадената искова молба. Оспорва коннституирането
си като помагач с твърдения, че за разлика от пълната имуществена отговорност
на работодателя по чл. 200 КТ, застрахователят отговаря до размера на
уговорената застрахователна сума, която в случая е 5000 лв. Твърди, че е
изплатил сумите от по 1666,66 лв. на съпругата и децата на починалия, както и
500 лв. разноски за погребение, изплатени на М.Ч.. Предвид направените плащания
счита, че е изпълнил изцяло задълженията си по застрахователния договор и
липсва правен интерес от привличането му в процеса. По същество оспорва
исковете като неоснователни по изложените съображения от ответното дружество и
моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, редовно призовани, се явяват лично ищците М.Ч., В.Ч. и Я.Ч. - син, а
ищците В.Ч. и Я.Ч. - баща, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат,
всички ищци поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени в пълния
претендиран размер. Представили са подробна писмена защита по делото.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат,
чрез който излага становище за
неоснователност на исковете, предвид наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалия и моли да бъдат изцяло или частично отхвърлени.
Третото лице помагач „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между страните, а се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства, че ответното
дружество е било работодател на починалия Коста Ч., който на 28.02.2017 г. е
претърпял ПТП, признато за трудова злополука по реда на КСО, в резултат на
която на 03.03.2017 г. е починал.
Ищцата М.Ч. е съпруга на починалия Коста Ч., ищците В.Ч. и Я.Ч. - син, са негови деца, а ищците В.Ч.
и Я.Ч. - баща, са родители на починалия.
Видно от медицинските документи в
приложеното по делото ДП № 110/2017 г. по описа на РУ - Ямбол, както и от
приетата като писмено доказателство с исковата молба Епикриза, няколко дни
преди инцидента Коста Ч. е страдал от повишена температура, отпадналост и
кашлица, като при приемането му в болница след ПТП е диагностициран с пневмония
в дясно, като придружаващо заболяване на множеството травми, получени от
катастрофата. Същият е починал в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол на 03.03.2017
г., на 55-годишна възраст.
Установява се от представените от ищците
служебни бележки, че всеки от тях е получил от ответното дружество брутна сума
в размер на 17 820 лв. или 16 000 лв. след данъчното облагане,
представляваща обезщетение по чл. 201, ал. 6 от Закона за горите в размер на 12
брутни месечни заплати на служителя.
От представените от третото лице - помагач
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД писмени документи се установява, че
застрахователят е заплатил на ищцата М.Ч. сума в размер на 1666,68 лв. и сума в
размер на 500 лв., на ищцата В.Ч. сума в размер на 1666,66 лв. и на ищеца Я.Ч.
- син - също сума в размер на 1666,66 лв.
По делото е прието заключение на СТЕ,
което е оспорено от ищците по подробни съображения, изложени както в съдебно
заседание, така и в представената по делото писмена защита.
Съдът намира, че оспорването е частично
основателно по отношение на заключението на експертизата по т. 8, според което
значителните телесни увреждания на водача са в резултат на изпадането му от
автомобила при неупотребата на предпазен колан, поради което и съдът не
кредитира заключението в тази част. На първо място, експертът не е имал задача
да отговори на въпроса на какво се дължат телесните увреждания на водача -
въпрос от компетенциите на медицинските експерти, а какви са причините, довели
до ПТП и неговия механизъм. По делото липсва съдебно медицинска експертиза,
която да даде отговор на въпросите какви увреждания и кои от тях с фатален
резултат са причинени на пострадалия преди изпадането му от автомобила, в
резултат на изпадането му от автомобила и дали те щяха да настъпят ако бе
останал в него. Ето защо при липса на достатъчно компетентна медицинска
информация относно причинените увреждания, механизмът на получаването им и кои
от тях са поотделно или в съвкупност са допринесли за леталния изход на
пострадалия, не може да се приеме изводът от фактическа страна, че значителните
телесни увреждания на водача са в резултат на изпадането му от автомобила и то
при неупотребата на предпазен колан. В тази част съдът не кредитира
заключението на СТЕ и по друга причина, а именно че този извод на вещото лице не
се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, включително и в нито
един документ от приетото по делото досъдебно производство не е описано, че пострадалият
е бил без поставен предпазен колан. Причините за изпадането на водача от
автомобила не са изследвани, като извод за липса на поставен предпазен колан
действително е логичен, но категорично не може да се приеме за доказан
единствено на база на логическо заключение на вещото лице в СТЕ.
От заключението на СТЕ в останалите,
кредитирани от съда части, в които съдът го намери за компетентно и обективно
изготвено, в съответствие и с останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че водачът на автомобила е допуснал напускане на платното за
движение като е предприел технически неправилни действия при управление на
автомобила. Техническата причина, довела до възникването на ПТП, е именно
предприетите технически неправилни действия на водача при управлението на
автомобила с допуснато напускане на пътното платно. Според вещото лице
скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 104 км/ч.
От показанията на свидетеля И.И. -
единственият очевидец на ПТП, се установява, че инцидентът е настъпил на пътя
Сливен - Ямбол, на около 3 - 4 км. преди гр. Ямбол. Свидетелят описва, че в
деня на инцидента времето е било светло и сухо, имало е добра видимост. Свид. И.
шофирал бус с около 60 - 70 км/ч., като бил изпреварен от джипа, шофиран от
пострадалия. Свидетелят описва, че джипът не е му е пресякъл пътя, изпреварил
го е на разрешен участък, но след като се върнал в дясната лента, стъпил в
канавката и след това се обърнал. От удара в канавката джипът се върнал на
шосето, а водачът останал в канавката.
За установяване характера и интензитета
на претърпените от ищците неимуществени вреди са разпитани свидетелите Василка
Балездрова - дъщеря на ищците В.Ч. и Я.Ч. - баща, Василка Петрова и Зорка
Начкова. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като ги намери
за обективни и последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на
останалите събрани доказателства.
От показанията на свидетелите по
категоричен начин се установява, че починалият Коста Ч. е бил опора и помощ за
родителите си, живеели са в една къща и са имали силна емоционална връзка.
Внезапната му смърт се отразила изключително тежко на родителите му, причинила
им тежка психологическа травма и шок, като и до настоящия момент родителите на
починалия излизали единствено да посетят гроба на сина си.
Свидетелите еднопосочно описват, че
семейството на покойния, неговата съпруга и деца са били много близки, имали са
силна емоционална връзка и перфектни отношения, а починалият е бил много
отговорен като съпруг и баща. Преди инцидента, семейство Чолакови се събирало
със свои семейни приятели, празнували заедно различни поводи, което било
прекъснато от внезапната смърт на Коста Ч. и все още не се е възстановило три
години след смъртта му. Децата В. и Я. понесли изключително тежко загубата на
баща си, не успели да положат успешно изпитите си и прекъснали висшето си
образование, като В. дълго време не можела да приеме загубата и била като
изтръпнала, като парализирана. И двете деца В. и Я., се затворили в себе си,
прекъснали връзките със свои приятели, което продължава и до настоящия момент.
Съпругата на починалия също понесла изключително тежко загубата му, тъй като
останала сама, страдала и от мъката, изпитвана от децата й, отказвала да излиза
и да се среща със свои приятели, а семейството изпитвало и финансови
затруднения след загубата на починалия.
Ответникът също признава, че починалият
му служител е бил с отлични човешки качества, никога не е имало лоша дума за
него от колегите му, а те са останали с прекрасни спомени за него.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД са процесуално допустими.
По
същество съдът ги намира и за частично
основателни.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване - ал. 3.
Видно от законовата разпоредба
фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и починалия работник/служител; 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение, която да е причинила смъртта му; 3) неимуществени вреди,
претърпени от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да
претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно ППВС №
4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. и 4) причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически
състав е налице.
Не се спори между страните, а се установи
и от събраните доказателства, че между Коста Янков Ч. и ответното дружество е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по време на което, на 28.02.2017
г., ищецът е претърпял злополука, в резултат на ПТП.
Не се спори между страните, че посочената
злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, нито че в
резултат на злополуката е настъпила смъртта на Коста Ч..
Ищците - съпруга, син и дъщеря на
починалото лице и неговите възходящи - майка и баща, попадат в кръга на
легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на близък, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС
№ 2/1984 г.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от всеки един от
ищците, като неминуемо се установява и причинно-следствената връзка между претърпените
от ищците неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука, довела до
смъртта на Коста Ч..
Относно размера на обезщетенията:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най - пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в т. см. Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011
г., II т. о. на ВКС, Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г.,
III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение
№ 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип. Единствено фактите и обстоятелствата, относими към
установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ
обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване
преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и
съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди.
Установи се по безспорен начин по делото силната
емоционална връзка между починалия и неговите съпруга, деца и родители.
За семейството си починалият е бил изключително важен
човек, добър съпруг, баща и син. Разпитаните по делото свидетели са
категорични, че смъртта на Коста Ч. е била голям шок за ищците, които са
загубили желание за живот, затворили са се в себе си и все още не могат да
преодолеят загубата. Родителите му отказват да излизат, освен да посетят гроба
на починалия си син, децата му са имали затруднения със завършване на висшето
си образование, а и към момента все още не общуват с приятелите си по начина,
преди инцидента. Съпругата му също изключително тежко все още понася загубата
на починалия, като наред с болката от загубата на най-близкия си човек, е имала
и финансови затруднения.
При определянето на размера на неимуществените вреди
съдът взе предвид следното - починалият Коста Ч. е бил на 55-годишна трудоспособна
възраст, в добро здравословно състояние. Същият е заемал важна роля за своето
семейство, оказвал е помощ и на съпругата си, и на своите родители, както в
чисто човешки, морален аспект, така и финансово. Съществувала е изключително
силна емоционална връзка в семейството, създавали са впечатление пред околните
като едно задружно семейство, в който основна роля е заемал починалият Коста Ч.
- изключително добър човек, съпруг, баща и син. Внезапната шокираща загуба и отражението
на смъртта му върху съпругата, децата и родителите му, във всички сфери на
тяхното съществуване, продължава и до настоящия момент, като липсва пълното й
преодоляване и възстановяване на предишния начин на живот у ищците. Съвместното
съжителство, дългогодишният брак, множеството семейни приятели, съществуването
на едно здраво, пълноценно семейство с дълбока привързаност на членовете един
към друг, както и продължаващото страдание и скръб по починалия от страна на
ищците, са основни обстоятелства, преценени от съда.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /в т. см. Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г., I т. о. на ВКС/. Още повече, обезщетението трябва да покрие
всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след
констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си,
съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от
значение за спорното право. В случая пълното репариране на вредите на
пострадалите ищци от смъртта на техния близък роднина, причинена от трудова
злополука, изисква съобразяване и на евентуалните промени в икономическата
конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като законът изисква
пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер /в т. см. Решение
№ 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о. на ВКС и Решение № 1
от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о. на ВКС/.
Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва
да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /в т. см. Решение № 204 от 07.11.2016 г. по т. д. №
3568/2015 г., I т. о. на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да
се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по
делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера
на обезщетенията за подобни случаи в хипотеза на смърт от ПТП - например Решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013
г., на I т. о. на ВКС, Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д.
№ 1948/2013 г., на II т. о. на ВКС, Решение № 141/28.01.2016 г. по т. д.
№ 1398/2014 г., на II т. о. на ВКС, Решение № 66/29.05.2017 г. по т. д.
№ 1464/2016 г., на II т. о. на ВКС и др., като следва да се отчете, че цитираната практика е относима към период
на настъпване на вредата преди м. март 2017 г. Посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не
коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното
убеждение на съда.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците следва да
бъде в размер на по 100 000 лева. Определянето на по-малък размер от
посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил
съответстващ на изискванията на справедливостта.
Следва да се
отбележи обаче, че съгласно Решение № 208 от
12.05.2020 г. по гр. д. № 4494/2018 г.
на IV г. о. на ВКС при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът
е ограничен от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно
справедливия размер на следващото му се такова. Тази практика е в
съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, препятстващо
произнасяне от съда извън очертаните от ищеца рамки на предявената претенция.
Ето защо съдът не
може да определи обезщетение за всеки един от ищците в размер по-голям от
претендирания от тях от 80 000 лв., поради което и съдът определя
справедлив размер на обезщетението за всеки един от ищците в пълния претендиран
от тях размер от 80 000 лв.
Относно възражението с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
С отговора на исковата молба ответното
дружество е изложило твърдения, че при управлението на лекия автомобил на
28.02.2017 г. починалият водач е допуснал груба небрежност като не е избрал
подходяща за траекторията на движение на автомобила скорост и е допуснал с
неправилните си реакции напускане на пътното платно от автомобила, довело до
обръщането му. Изложил е, че посочените груби нарушения на правилата за
движение по пътищата следва да се квалифицират като груба небрежност по смисъла
на чл. 201, ал. 2 КТ и да бъде прието съпричиняване на вредите от пострадалия
от 90 %, като съответно се намали определеното от съда обезщетение.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите
от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на
работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и
пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия.
Според последователната практика на ВКС
груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма
да настъпят или че ще ги предотврати.
В случая предвид характера на трудовата
злополука - пътно-транспортно произшествие, следва да бъде се даде отговор на
въпроса дали всяко нарушение на правилата за движение по пътищата представлява
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Общо е правилото на чл. 20 ЗДвП, че
всички водачи са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и че са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
По делото безспорно са установени
обстоятелствата, че в светло и сухо време, при добра видимост, на сравнително
прав участък от пътя при разрешено изпреварване, след извършена маневра по
изпреварване и след връщане на автомобила в дясното платно за движение, водачът
Коста Ч. е допуснал напускане от автомобила на платното за движение, като е
настъпил десния банкет, в резултат на което е последвало заораване в канавката
и обръщане на автомобила.
Според заключението на СТЕ в
кредитираните му части, напускането на пътното платно се дължи на технически
неправилни действия на водача, като съдът споделя този извод, предвид липсата
на други доказателства за евентуално наличие на друга причина от технически
характер по автомобила, или наличие на обективно препятствие на платното за
движение, наложило подобна маневра.
Такова неправилно действие обаче, предвид
всички други установени по делото обстоятелства, съдът намира, че не следва да
се квалифицира като груба небрежност по смисъла на закона.
Отнесено към правилата за движение по
пътищата, „груба небрежност“ биха били например шофиране с превишена/несъобразена
скорост от над 30 - 40 км/ч, неспиране на знак стоп, неспиране на червен
светофар, съзнателно шофиране на неизправен автомобил - с проблем в спирачната
уредба или в светлините, съзнателно отнемане на предимство/засичане на друг
автомобил, участващ в движението, но не и неволна промяна на траекторията на
движение на автомобила, довела до загуба на управление.
Не е изследвана причината, поради която
водачът е предприел технически неправилно действие с волана, довело до
навлизане на автомобила на десния банкет и загуба на управление - не става ясно
от събраните доказателства дали е в резултат на по-рязко навиване на волана, на
временно разсейване на водача или същият се е почувствал зле, предвид
безспорните доказателства по делото, че починалият е страдал от пневмония.
Според СТЕ скоростта на движение на автомобила е била около 104 км/ч., като
съдът не намира, че в случая превишение на разрешената скорост с около 14 км/ч.
е несъобразено до такава степен, че да бъде определено като груба небрежност.
Напротив, нормално е на прав участък от пътя, на който е разрешено
изпреварването, при светло, сухо време и добра асфалтова настилка, автомобилът,
предприел маневра по изпреварване да ускори автомобила си, за да реализира
маневрата, намалявайки впоследствие, след връщане в платното за движение отново
скоростта си до максимално разрешената такава.
Навлизането на автомобила върху десния
банкет и последвалата загуба на управление може да се дължи на различни
причини, голяма част от които обективни и свързани с моментното здравословното
състояние на водача, но дори и да се дължи на по-рязко навиване на волана със
или без разсейване на вниманието, при доказаните по делото обстоятелства, според
настоящия съдебен състав, не следва да се квалифицира като груба небрежност.
Принципно би могло като груба небрежност
да се квалифицира управлението на автомобила без поставен предпазен колан, но в
настоящия случай, твърдения за липса на предпазен колан като основание за
съпричиняване липсват в отговора на исковата молба, а от друга страна, както
вече изложи настоящият състав във фактическите си изводи по повод оспореното
заключение на СТЕ, това обстоятелство не се доказа по категоричен начин.
Предвид всичко изложено съдът намира
възражението за съпричиняване поради допусната от починалия груба небрежност за
неоснователно, тъй като не се доказа
по категоричен начин поведение на починалия, което да отговаря на грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Относно възражението за изключване на отговорността по чл. 200 КТ или
намаляване на обезщетението със заплатените суми на основание чл. 201, ал. 6 от
Закона за горите:
Чл. 201, ал. 6 от Закона за горите
предвижда, че при смърт на
служител по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения, на
съпруга (съпругата), децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно
парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки
правоимащ.
Съдът не
споделя становището на ответното дружество за алтернативност на обезщетенията
по чл. 201, ал. 6 ЗГ и чл. 200, ал. 1 КТ, както и за това, че обезщетението по
специалния закон - ЗГ, дерогира това по общия закон - КТ.
В чл. 201,
ал. 6 ЗГ е предвиден специален облекчен ред за обезщетяване на претърпени от
близките роднини на починалия служител при или по повод изпълнение на
служебните му задължения неимуществени вреди, без необходимостта обаче да се
установява характерът и размерът на действително претърпените такива.
Специалният закон презюмира наличието на такива вреди и създава задължение у
работодателя да заплати обезщетение в точно определен размер - 12 брутни
месечни възнаграждения.
Подобни
обезщетения са предвидени и в други специални закони - например ЗМВР, като се
отчита възможността служителите по специалните закони да упражняват дейности с
повишена опасност за здравето и живота.
В случай, че лицата, които имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смърт на служител по
специалния закон намерят за справедлив и достатъчен предвидения законоустановен
размер, то могат да предявят претенцията си по реда на специалния закон, в
случая по чл. 201, ал. 6 ЗГ, като за основателност на иска следва да докажат
единствено, че починалото лице е било служител на ответника, че е загинало при
или по повод изпълнение на служебните си задължения и че е налице причинна
връзка между смъртта и извършените действия или бездействия, свързани с
изпълняване на заеманата длъжност.
В случай,
че лицето е загинало при или по повод изпълнение на служебните си задължения и
злополуката е призната за трудова обаче, няма пречка, дори и след получено
доброволно заплатено обезщетение по чл. 201, ал. 6 ЗГ, ищците да претендират
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 200, ал. 1 КТ, като докажат
характера, интензитета и размера на действително претърпените от тях
неимуществени вреди.
Тъй като обаче
размерът на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ се определя от съда по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, то и справедливостта изисква от общия размер
на обезщетението за претърпени от ищците неимуществени вреди да бъде
приспаднато обезщетението, което ищците са получили доброволно от ответника по
реда на специалния закон. Приспадането е
и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно който обезщетението
е равностойно на действителните вреди.
Ето защо
съдът намира искането на ответното дружество за приспадане на заплатените на
ищците обезщетения по чл. 201, ал. 6 ЗГ от общия размер на определените по
справедливост обезщетения по чл. 200, ал. 1 КТ за основателно.
След
приспадане на заплатените на всеки от ищците суми от по 17 820 лв. от
общия размер на определените от съда обезщетения от по 80 000 лв., в полза
на всеки от ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 62 180 лв.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 4 КТ:
Възражението е въведено в процеса и от
ответника, и от третото лице - помагач на страната на ответника „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200 КТ се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Ето защо при доказаност на
елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила
увреждане на работника, от което да приспадне платеното от застрахователя по
застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните
писмени доказателства /в т. см. Решение
№ 211 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
Съгласно Решение № 227 от
25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о. на ВКС, когато разпорежда, че по посочения начин се
намалява „дължимото обезщетение”, законът не предвижда намаляването да се
извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени
вреди, поради което в случая намаляването може да се извърши и при предявени
претенции за обезщетяване единствено на неимуществени вреди.
От застрахователна полица № 7122171910000001/03.02.2017
г. се установява, че между работодателя РДГ - Сливен и „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД е сключен договор за групова застраховка „Злополука” със срок
на действие на застрахователното покритие от 06.02.2017 г. до 05.02.2018 г.
По делото е безспорно установено, че ищцата
М.Ч. е получила сумите от 1666,68 лв. и 500 лв., изплатени доброволно от
застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, а ищците В.Ч. и Я.Ч. - син, са
получили сумите от по 1666,66 лв. всеки.
Ето защо възражението за приспадане по
чл. 200, ал. 4 КТ е основателно и от
вече определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 62 180
лв. следва да се приспаднат сумите от 1666,68 лв. и 500 лв., получени от М.Ч. и
сумите от по 1666,66 лв., получени от В. и Я. Чолакови.
Предвид изложеното на ищцата М.Ч. следва
да се присъди обезщетение в размер на 60 013,32
лв., а на ищците В.Ч. и Я.Ч. - син, обезщетение в размер на по 60 513,34 лв., като за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от по 80 000 лв., исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По претенцията за законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси
по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на
дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или
от трудова злополука са приложими общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. Моментът на
настъпване на вредата е смъртта на Коста Янков Ч. на 03.03.2017 г., в който смисъл
е Решение № 95 от 29.09.2009 г. по т. д. № 355/2009 г., I т. о. на ВКС.
Доколкото ищците търпят неимуществени вреди от датата на смъртта на Коста Ч.,
то и законната лихва върху присъдените суми следва да се присъди от 03.03.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на всяка от страните
по съразмерност.
Видно от
договорите за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищците е оказал
безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38
ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на
ищците сумата от 7 638,00 лв. - адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество претендира разноски в
размер на 2325,00 лева по представения списък, от които 300,00 лв. заплатен депозит
за експертиза, 25,00 лв. заплатен депозит за свидетел и 2000,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на пълномощника на
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответното дружество, тъй като заплатеното възнаграждение е в размер под
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дори и за един предявен
иск. При това положение на ответника по
съразмерност се дължи сума в размер на 549,86 лв.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от 12 216,00 лв. - държавна
такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 60 013,32 лв. /шестдесет хиляди и тринадесет лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Коста
Янков Ч., ЕГН: **********, починал на 03.03.2017 г., вследствие на трудова
злополука, настъпила на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 60 013,32 лв. до пълния предявен размер от 80 000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 60 513,34 лв. /шестдесет хиляди петстотин и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Коста Янков
Ч., ЕГН: **********, починал на 03.03.2017 г., вследствие на трудова злополука,
настъпила на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 60 513,34 лв. до пълния предявен размер от 80 000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на Я.К.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 60 513,34 лв. /шестдесет хиляди петстотин и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Коста
Янков Ч., ЕГН: **********, починал на 03.03.2017 г., вследствие на трудова
злополука, настъпила на 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 60 513,34 лв. до пълния предявен размер от 80 000,00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на В.К.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 62 180,00 лв. /шестдесет и две хиляди сто и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на сина й Коста Янков Ч., ЕГН: **********, починал на
03.03.2017 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 28.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 62 180,00 лв. до пълния
предявен размер от 80 000,00 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на Я.К.Ч., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 62 180,00 лв. /шестдесет и две хиляди сто и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на сина му Коста Янков Ч., ЕГН: **********, починал на
03.03.2017 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 28.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 62 180,00 лв. до пълния
предявен размер от 80 000,00 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен, сумата от 12 216,00 лв. /дванадесет хиляди двеста и шестнадесет лева/, представляваща
държавна такса по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Орешак“ № 15А ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Я.К. от САК,
с адрес ***, офис 13 - 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв сумата от 7
638,00 лв. /седем хиляди шестстотин тридесет и осем лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.Ч.,
ЕГН: **********, В.К.Ч., ЕГН: **********,
Я.К.Ч., ЕГН: **********, В.К.Ч., ЕГН: ********** и Я.К.Ч., ЕГН: **********, всички с адрес
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА
ЗАПЛАТЯТ на „РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ“ - СЛИВЕН, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Орешак“ № 15А, сумата от 549,86
лв. /петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице
- помагач на страната на ответника - „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: