№ 3143
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114578 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК от
„ЮБЦ“ ЕООД срещу Д. Г. Н. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед
за изпълнение №*/08.03.2021г., издадена по ч.гр.д. №*/2021г. по описа на
ВРС, 25с., а именно: сумата от 88.34 лева, дължима за потребени
далекосъобщителни услуги по Договор с клиентски номер *-* от
22.01.2018г., сключен с „*„ ЕАД за периода 01.01.2018г. до 01.04.2018 г., за
която са издадени фактури №№**********/01.02.2018г.; **********/
01.03.2018г.; **********/02.04.2018г., като вземането е прехвърлено от
„*“ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД,ЕИК: ** с договор за цесия от 16.10.2018г., което
от своя страна го е прехвърлило в полза на заявителя с договор за цесия от
01.10.2019г.
В исковата молба се твърди, че на 22.01.2018г. е сключен договор за
далекосъобщителни услуги между „*“ ЕАД и ответницата, с клиентски номер
№*-*, с който й била предоставена за ползване мобилна услуга за мобилен
номер ** при тарифен план Vivacom Mobix 60 LTE с месечен абонаментен
план 21.80 лева с ДДС за срок от 24 месеца до 22.01.2020г. Въз основа на този
договор били издадени фактури
№**********/01.02.2018г.,**********/01.03.2018г. и **********/02.04.2018г.
за потребените от ответника електронни съобщителни услуги за период на
потребление 01.01.2018г. до 01.04.2018 г. на обща стойност 88.34 лева.
Твърди се, че ответницкът не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за три
1
последователни отчетни месеца. Незаплащането в срок обусловило правото
на * да прекрати едностранно индивидуалния договор съобразно т.43 от ОУ.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 27.04.2018г.
Твърди се, че „*“ЕАД прехвърлило вземането си по договора с
ответницата на „С.Г.Груп“ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., като
последното го прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който иска се оспорва
като неоснователен. Оспорва се ответникът да е бил абонат на цесионера.
Сочи се, че ответникът не е уведомен надлежно за цесията.Отправя се
възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
На 22.01.2018г. е сключен Договор за мобилни услуги между “*”ЕАД и
Д. Г. Н. за срок от една година за мобилен номер ** при абонаментен план
23.80 лева на месец с ДДС.
Представени са Общите условия на * ЕАД и абонатите на услуги,
предоставени чрез обществената електронна съобщителна мрежа на
дружеството.
Представена е Фактура №********** от 01.02.2018г., в която са
начислени задължения за ползване на интернет услуги в размер на 44.74 лева.
Представена е Фактура №********** от 01.03.2018г., в която са
начислени задължения за ползване на интернет услуги в размер на 66.54 лева.
Представена е Фактура №********** от 01.04.2018г., в която са
начислени задължения за ползване на интернет услуги с периода на отчитане
01.04.2018г. до 30.04.2018г. в размер на 88.34 лева.
Представена е Фактура №********** от 02.05.2018г., в която са
начислени задължения от предходни периоди в размер на 261.31 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието
на валидни договорни правоотношения между него и ответника по сключени
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, размера и дължимостта на
вземането си.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата е начислена за използвани мобилни услуги и месечни абонаментни
такси.
2
От представените по делото доказателства се установява наличието на
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 22.01.2018г. за
мобилен номер ** при абонаментен план 23.80 лева на месец с ДДС.
Договорът съдържа подпис на абоната, който не е оспорен по отношение на
неговата автентичност, поради и което възникналото облигационно
правоотношение го обвързва валидно.
Наличието на задължения по договора за мобилни услуги се установява
от издадените фактури за процесния период. От същите е видно, че в периода
01.02.2018г. -01.04.2018г. задълженията за ползвани потребени мобилни
услуги и абонаменти такси за предпочитан номер ** при абонаментен план
23.80 лева на месец с ДДС е в размер на 88.34 лева с ДДС. Липсва оспорване
на размера и дължимостта на начислените с процесните фактури стойности за
ползвани мобилни услуги, както и твърдения и доказателства, че същите са
платени, поради и което съдът намира, че същите се дължат от ответника.
Съдът намира направеното възражение за изтекла погасителна давност
на вземането от страна на представителя на ответника за несъстоятелно.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по
тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
настоящия случай претендираните суми са за предоставени
далекосъобщителни услуги, които се покриват от понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за
цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността
според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в настоящия случай от 18.02.2018г.,
18.03.2018г. и 18.04.2018г., с оглед на падежа на процесните фактури и
изтича на 18.02.2021г. ; 18.03.2021г. 18.04.2021г. Предвид изложеното е
налице извод, че към датата на депозиране на заявлението в съда –
08.01.2021г., предвидения в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен срок
не е изтекъл и в този смисъл възражението се явява неоснователно.
С Договор за покупко-продажба на вземания от 01.10.2019г. вземанията
по процесния договор за мобилни услуги са прехвърлени в патримониума на
ищеца . Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора
3
мобилният оператор е продал на ищеца и вземането, което е имал към
ответника по сключения договор. За сключването на договора за цесия е
необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С
постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда
своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на
цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по
чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността
да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от
ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на исковата
претенция, поради и което същата следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от
исковете, както следва : за заповедното производство в размер на 205 лева, от
които 25 лева за д.т. и 180 лева за адвокатско възнаграждение, за исковото
производство – за 25 лева за д.т.; 300 лева за депозит за особен представител
и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“, ЕИК: ** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“*“ №81, вх.В, ет.8, че Д. Г. Н.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Габрово, бул.“*“ №2, бл.В, ет.3,ап.7 дължи
заплащането следните суми по Заповед за изпълнение №*/08.03.2021г.,
издадена по ч.гр.д. №*/2021г. по описа на ВРС, 25с., а именно: сумата от 88.34
лева, дължима за потребени далекосъобщителни услуги по Договор с
клиентски номер *-* от 22.01.2018г., сключен с „*„ ЕАД за периода
01.01.2018г. до 01.04.2018 г., за която са издадени фактури №№
**********/01.02.2018г.; **********/ 01.03.2018г.; **********/ 02.04.2018г.,
като вземането е прехвърлено от „*“ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД,ЕИК: ** с
договор за цесия от 16.10.2018г., което от своя страна го е прехвърлило в
полза на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН: ********** с адрес гр.Габрово, бул.“*“ №2,
4
бл.В, ет.3,ап.7 да заплати на „ЮБЦ“, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“*“ №81, вх.В, ет.8 сумата от 205 /двеста и пет/
лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и
сумата от 505 /петстотин и пет/ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5