МОТИВИ по Нохд. № 433/2017 г. по описа на ЧРС
Срещу подсъдимата
Р.Н.П. - родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, българка, с българско
гражданство, с полувисше образование, вдовица, пенсионер, не осъждана, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение от Х.Л.Й. *** с ЕГН ********** затова, че спрямо него е
разгласила позорни обстоятелства, разпространени чрез печатно произведение във
вестник 21 бр. 8365/2017г. стр. 2 от 21.04.2017г. – 04.05.2017г. в статията
„Удоволствието да се наричаш „Инвалид“ в с. Телиш“ подсъдимата разгласила
позорно обстоятелство, „че напада жертвите си в гръб, съвършена проява на
хулиганство, придружена с изключителен цинизъм, дързост и арогантност, такива
нападения е извършил и срещу други две възрастни и самотни жени, едната от
които няколко месеца след нападението от негова страна, следствие на преживения
стрес умира. В книжката „Профили от телишките потайности“ продължава да описва
позорни обстоятелства спрямо него и семейството му, като на стр. 7 е описан,
като „един алчен човек, който подържа висок жизнен стандарт, благодарение на
измами години наред – избухлив, циничен и арогантен. Алчен, като „битолски
просяк“, с нерви като корабни въжета, с лапи като на хищник. Як и грамаден –
цели 120 кг. Як, като „вакарелски убиец“. Напада жертвите си в гръб, съвършена
проява на хулиганство, придружена с изключителен цинизъм, дързост и
арогантност. „Че може би си плаща на съответните длъжностни лица за да няма
обвинителни последствия, не означава, че това ще продължава без край –
престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. с чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
НК.
Тъжителят
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.А.. Поддържа
депозираната тъжба.
Подсъдимата в процеса се явява лично и с адвокат П.Я. ***. Дава обяснение по повдигнатото
обвинение. Позовава се на всички събрани в хода на съдебното производство
доказателства, както и на показанията на свидетелите, които води. Не се
признава за виновна.
Защитникът й пледира подзащитната
му да бъде оправдана.
Приет бе за съвместно разглеждане предявения от пострадалият Х.Л.Й., граждански
иск срещу подсъдимата за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди
за сумата от 4 000 лв.
Същият пледира съдът да постанови справедлива осъдителна присъда и да
присъди разноските по делото.
Разпитани бяха свидетелите Н.И.В., Е.К.Т., Й.Н.Й. и Л.Г.Й.– доведени от
тъжителя и Ц.Р.Н., К.Б.М.и Н.Й.Д. – доведени от подсъдимата.
Приети бяха по делото депозирани от страните сигнали до органите на полицията.
Съдът
като прецени събраните в хода на процеса доказателства с допустими по закон
доказателствени средства, събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, взе предвид становищата
на страните – поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, прие за
установени следните фактически обстоятелства и следната фактическа обстановка:
Страните по делото до преди около
десетина години се намирали в добри междусъседски отношения. По думите на Ц. Н.
– дъщеря на подсъдимата, внуците им си играели заедно и страните си
осъществявали взаимопомощ – търсели
работа за близки и т.н. В такива взаимоотношения били и със сестрата на
подсъдимата.
Междувременно подсъдимата и сестра й се
скарали и близостта на сестра й с подсъдимия и семейството му, станали причина
за възникване на неприязън между страните. Конфликтите им прераснали до взаимни
обвинения, видно от приетите по делото жалби до полицията, като сигнали били
подавани и до други институции НОИ, Митници и др. от подсъдимата.
Горното се доказва от твърденията в тъжбата,
показанията на свидетелите на подсъдимия Н.В.Е.Т., Й. Й.,. Й.ва – съпруга на подсъдимия и Н.Д. ***. Установеното от съда
не се отрича от подсъдимата.
Показанията на свидетелите на подсъдимата
Ц. Н., К.М.и И.Г. се отнасят до един от конфликтите между страните, състоял се
доста време преди датата на деянието, за което е повдигнато обвинението. С тези
показания единствено се допълват гласните доказателства на свидетелите на
тъжителя за това, че между страните съществува отколешен конфликт.
Не се спори между страните, а и се
признава от подсъдимата в дадените от нея обяснения и писмени бележки, че
същата е автор на статиите, предмет на обвинението.
Статиите са публикувани в печатни
произведения – вестник „21-век“, известен като в. „21“, бр. 8/365, стр. 2 от
21.04.2017г. – 04.05.2017г. в статията „Удоволствието да се наричаш „инвалид“ в
с. Телиш“ и в печатната брошура издавана в с. Телиш – „Профили от Телишките потайности“ 2017г. Копия от печатните
произведения са приложени по делото.
Не се спори и че, авторката е отправила
думите, предмет на обвинението срещу тъжителя
Горната
фактическа обстановка съдът установи при съвкупната преценка на показанията на
свидетелите изброени по-горе, обясненията на подсъдимата и приложените писмени
доказателства – статия и брошура.
Спорно по
делото е, целяла ли е подсъдимата със своите действия да унижи честта и доброто
име на тъжителя или е изнесла в тях факти и обстоятелства, целящи да информират
обществеността, да заострят вниманието върху наболял проблем или да дадат
отговор на определен въпрос?
По спорния
въпрос, съдът прие за установено следното.
Мотивът на
подсъдимата да извърши деянието не е желанието й да даде гласност на укорим за
обществото случай или поведение.
Мотивът й се
корени в наличието на ясно изразен междуличностен конфликт с подсъдимия и
желание да му бъде „навредено“, да бъде „наказан“ за
деяния, които подсъдимата смята за противоправни. Това е видно от стила на
изложение на статиите. В тях използваните думи са насочени единствено към
подсъдимия. Използват се градивни отрицателни епитети спрямо него като - „съвършена проява
на хулиганство, придружена с изключителен цинизъм,
дързост и арогантност“, „благодарение на измами години наред – избухлив, циничен и арогантен. Алчен,
като „битулски просяк“, с нерви като корабни въжета, с лапи като на хищник. Як и грамаден – цели 120 кг. Як, като „вакарелски убиец“.
Фокусирайки вниманието на читателя върху
личността на тъжителя и използването спрямо него на посочените по-горе сравнения и определения
подсъдимата цели и е постигнала унижение на честта на тъжителя и на доброто му име
в обществото. Това се доказва от твърденията в тъжбата, показанията на
съпругата на тъжителя и доведените от него свидетели, които пряко са възприели
начина, по който тези думи са му се
отразили. Същият се е чувствал унижен и подтиснат както от написаното срещу него,
така и от факта, че статиите са прочетени от много хора, които го познават и из
селото се говорело за написаното. В пренията между страните тъжителя заявява,
че завеждайки делото, желае единствено подсъдимата да престане с постоянните си
нападки спрямо него.
От обсъденото по-горе се установява по
несъмнен начин, че подсъдимата е извършила деянието, за което й е повдигнато
обвинение, от обективна страна.
От субективна страна деянието всякога
следва да е извършено с пряк умисъл. Целейки с действията си да унижи честта и
доброто име на тъжителя, и постигането на поставената цел, подсъдимата е
изпълнила състава на престъплението от обективна страна, предвид това, деянието
е извършено от нея при условията на пряк умисъл като форма на вината.
При този изход на делото подсъдимата бе
призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Р.П. е пълнолетен български гражданин,
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. С деянието си не
е причинила имуществени вреди. Предвиденото в закона наказание е по-малко то
три години лишаване от свобода. Наличието на тези предпоставки налага извода,
че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде
наложено административно наказание „Глоба“ в размер от 1000 до 5000 лв. Предвид
обстоятелството, че П. е пенсионер, за постигане целите на наказанието съдът й
определи минимално предвидения от закона размер на наказанието от 1000 /хиляда/
лева.
Предвид горния изход на делото,
предявения граждански иск от тъжителя срещу подсъдимата като допустим и
основателен следва да бъде уважен. Фактът, че между страните е на лице
отколешен конфликт, за който и двете страни носят определена отговорност,
обуславя извод, че искът следва да бъде уважен в размер на 500 лв. като за
разликата до 4000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход
на делото съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Р.Н.П.
с ЕГН ********** да заплати на Х.Л.Й. ЕГН ********** *** сумата от 312.00 лв. разноски по делото, от които 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 12.00 лв. ДТ за завеждане на делото.
На
основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата Р.Н.П. с ЕГН **********
бе осъдена да заплати на Х.Л.Й. ЕГН ********** ***,
сумата от 500 лева представляващи причинени в резултат на деянието
неимуществени вреди.
Подсъдимата
бе осъдена да заплати и сумата от 50 лв. съставляваща държавна такса върху
уважения размер на предявения граждански иск.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: