МОТИВИ
по НОХД 654/2012 година
ПОДСЪДИМИЯТ
А. С. Г. е предаден на съд за престъпление по чл. 354 а, ал. 1 изр. 1 пр. 4, вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това, че до 18:10 часа на
13.12.2010 година без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества при условията на продължавано престъпление,
както следва: амфетамин смес с парацетамол,
с нетно тегло 51,57 грама с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент амфетамин 54% на стойност 1547,10
лева, коноп с нетно тегло 0,46 грама с активно действащ компонент ТХК 3% на
стойност 2,76 лева и хероин, смес с парацетамол и
кофеин с тегло 0,66 гр. и със съдържание на активния компонент диацетилморфин 0,2% на стойност 33,00 лева.
Същият
подсъдим е предаден на съд и за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК за това, че на
13.12.2010 година, около 16:00 часа в град С., ж.к. „Н.” пред бл. *** вх. А
противозаконно е повредил чужда движима вещ – предната броня, преден капак и
капака на страничното дясно огледало на лек автомобил „Пежо”307 с рег. № *******
собственост на МВР представлявано от МОЛ В.П. – началник група „Автотранспорт”
– СДВР , като нанесените щети по
автомобила са на стойност 319,8 лева и нанесъл тежка деформация на преден ляв
калник, счупен мигач преден ляв калник, средна деформация на предна лява врата
и счупена лайсна на предна лява врата на лек автомобил „Пежо” 106 с рег. № ********
собственост на А.Г., като нанесените щети по автомобила са на обща стойност
276,00 лева.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение и за двете престъпления. Намира, че
в хода на съдебното следствие са събрА.достатъчно
доказателства, обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено едно общо наказание „Лишаване от С.” за срок от
пет години при „общ”режим.
Защитата
на подсъдимия Г. адв. С. пледира, че по делото не са събрА.категорични доказателства за виновността на
подсъдимия, защото събраните гласни доказателства по делото са противоречиви.
Моли съда да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият
Г. не се признава за виновен. Моли съда да не взема в предвид лъжливите и
противоречиви според него показания на полицейските служители.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
В
СДВР била получена оперативна информация, че подсъдимият Г. се занимава с
разпространение на наркотични вещества на територията на град С.. На 13.12.2010
година, около 15:00 часа Г. бил забелязан от полицейски служител да управлява
МПС „Опел Вектра” с ДК № ******** в ж.к. „Н.”. Спрял
между блок 411 и блок *** . Тогава от вход А на блок *** излязъл мъж с
неустановена самоличност и се качил в автомобила на подсъдимия. Полицейските
служители подали звуков сигнал с цел извършване проверка на подсъдимия, но
същият потеглил рязко назад, удряйки служебния автомобил „Пежо”307 с рег. № *******
, който бил спрян зад неговия. След това подсъдимият ударил и друг, паркиран
автомобил „Пежо” 106 с рег. № ********, собственост на А.Г., след което
потеглил с много висока скорост към ж.к. „С.”. Служителите при СДВР стреляли
след потеглящия автомобил с цел да му попречат да избяга и предприели
преследване. Настигнали автомобила в ж.к „С.”, където паркирал пред бл. **
вх.А. веднага след това подсъдимият излязъл от автомобила и се отправил към
задната страна на блока. Полицейските служители се отправили след него и го
видели да подхвърля на апартамент, находящ се на
първия етаж на вход А пакет, завит в розов полиетилен.
Почти веднага след това подсъдимият бил задържан. При извършения веднага личен
обиск у него била намерена и иззета една саморъчно свита цигара без филтър, съдържаща
зелена тревиста маса. По-късно при извършеното претърсване и изземване от дома
на Г. е намерено и иззето пликче с прахообразно вещество.
Тази
фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от приложените писмени доказателства, протокол за личен обиск на
лице, протокол за оглед на местопроизшествие от лист 33 до лист 36, протокол за
доброволно предаване - лист 37, протокол за претърсване и изземване - лист
38-39, протокол за обиск и изземване – лист 42, свидетелство за съдимост – лист
66-67, от изготвените СПЕ, ФХЕ и Оценителни експертизи.
По делото бяха събрани множество гласни
доказателства от разпитите на полицейските служители, участвали в акцията за
задържане на подсъдимия Г., както и на други свидетели имащи непосредствени
възприятия за тази акция. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и
взаимно се допълват, като очертават горната фактическа обстановка. Показанията
на свидетеля Т. – служител на СДВР подробно разказват как подсъдимият Г. е
пристигнал пред блок *** в .к. „Н.”. Тогава полицейските служители са запушили
улицата, на която той бил спрял с два автомобила, които не са имали отличителни
знаци на полицията, като автомобилът, който е бил отзад на неговата кола е подал
сигнал с лампа, намираща се на покрива му, а полицейските служители многократно
са извикали „Стой! Полиция!”. След това подсъдимият с колата си взел да
разблъсква с колата си препречилите пътя му коли и е подкарал автомобила си в
посока ж.к. „С.”.
Свидетелят
К. - също полицейски служител и участвал в акцията заявява, че бил на един
метър от автомобила на подсъдимия и е викал „Стой! Полиция!”. Чувайки тези
викове подсъдимият привел автомобила си в движение заден ход и ударил служебния
автомобил. Тогава свидетелят Д. прострелял предната лява гума на колата,
управлявана от подсъдимия. Въпреки това подсъдимият се отправил към ж. к. „С.”.
Бил последван от полицейските служители в това число и К., които го видели да
слиза от автомобила си пред блок 13. Видял как подсъдимият заобикаля блока и
тича покрай задната му страна. Когато К. завил покрай блока видял подсъдимият
да изхвърля нещо на една от терасите на първия етаж. Веднага след това заловил
подсъдимия. Установил, че на терасата има изхвърлено розово полиетиленово
топче приблизително с размерите на топка за тенис. Тогава валял силен сняг и
той захлупил топчето с една от саксиите, които се намирали на терасата, с цел
да го предпази от намокряне.
В
показанията си свидетелят П. – участващ заедно с К. при задържането на
подсъдимия Г. описва същите факти за задържането на подсъдимия. Той също е
видял изхвърлянето на предмет от страна на подсъдимия на терасата на
апартамента. Според неговите показания подсъдимият е задържан десет-петнадесет
метра след терасата, на която е изхвърлил топчето.
Свидетелят
Д., който също е участвал в акцията свидетелства, че е познавал подсъдимия
отпреди, предвид негови предишни задържания за разпространение на наркотични
вещества. В момента, когато полицейските служители са се опитали да задържат
подсъдимия в ж.к. „Н.” Д. се е намирал на около един метър от лявата страна на
автомобила, управляван от подсъдимия. Според него подсъдимият го е видял и го е
познал. Когато са се опитали да го задържат Д. също е викал „Полиция! Спри”.
След като подсъдимият не е спрял и се е опитал да го сгази Д. първо е стрелял
във въздуха, след това е стрелял в задната лява гума на автомобила му.
По
делото е разпитана и свидетелката В.П., която е собственик на апартамента, на
чиято тераса подсъдимият е изхвърлил топчето. Тя се е намирала в кухнята на
апартамента, когато е чула силен шум и отишла да види какво се случва.
Полицейските служители и обяснили, че подсъдимият е изхвърлил нещо на терасата
и ще го покрият с една от саксиите.
В
показанията си свидетелят Н. – поемно лице при
съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие твърди, че бил отведен
от полицейските служители в дома на свидетелката П. и видял на терасата някакво
топче, което било с размерите на топка за тенис. Свидетелят твърди, че всички
действия по огледа са направени в негово присъствие.
Бяха
разпитани свидетелите В.П. и А, Г. – първата МОЛ в СДВР, която заявява, че
щетите по повредения полицейски автомобил са обезщетени от застраховката му.
Свидетелката
Ани Г. – собственик на другия повреден от подсъдимия автомобил също заявява, че
щетите от злополуката са изплатени от застраховател. По време на произшествието
тя не е видяла как е ударен автомобила й, а се е запознала със съставения
протокол на КАТ, който й е бил представен от полицията. От показанията и на
двете свидетелки се установяват сумите, изплатени от застрахователя за
повредите на колите. Съответно – 319,08 лева и 276,00 лева.
По
делото беше разпитан и свидетелят Е.М.. От неговите показания се установява, че
той е наркозависим и са приятели от деца с подсъдимия
Г., като М. е живял в неговото жилище на квартира. От показанията на М. се
установява, че намереното наркотично вещество в дома на подсъдимия е на М..
По
делото е изготвена СПЕ, от чието заключение се установява, че подсъдимият не
страда от психическо заболяване, може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От
извършените ФХЕ по делото се установява вида и количеството наркотични
вещества, които е държал подсъдимия - амфетамин смес
с парацетамол с тегло 51,57 грама, със съдържание на
активно действащ компонент амфетамин 54%, на стойност
1547,10 лева, коноп с нетно тегло 0,46 грама с активен компонент ТХК 3% на
стойност 2,76 лева и хероин смес с парацетамол и
кофеин с тегло 0,66 грама, с процентно съдържание на активен компонент диацетилморфин 0,2 % на стойност 33,00 лева. И трите
вещества са включени в Приложение №1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Предвид
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за доказано
следното от правна страна:
Подсъдимият
Г. на 13.12.2010 година до около 15:30 часа в град С., ж.к. „С.” бл. ** на
балкона на ап.*вх. */, ет. * е държал (подхвърлил е носеното в него наркотично
вещество) амфетамин с нетно тегло 51,57 грама, със
съдържание на активно действащ компонент амфетамин
54%, на стойност 1547,10 лева, за чието държане не е имал съответното
разрешение. Амфетаминът е високорисково наркотично
вещество.
Безспорно
по делото беше доказано от показанията на полицейските служители, че
наркотичното вещество е подхвърлено на балкона от подсъдимия непосредствено
преди залавянето му. Според съда той е изхвърлил наркотичното вещество там, с
цел да не бъда задържан с него. От самото количество наркотично вещество може
да се направи извода, че то е било предназначено за разпространение, тъй като
многократно надвишава нормалните количества за лична употреба, освен това от
показанията на полицейските служители се установява, че подсъдимия Г. е имал
предварителна уговорка с лицето А.С., изтърпяващо присъда в затвора С. да го
снабди с наркотични вещества. По отношение на Симеонов са били приложени СРС и
чрез тяхната експлоатация· е установена съпричастността на подсъдимия Г. към
разпространението на тези наркотични вещества. Затова съдът приема, че той ги е
държал с цел разпространение.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
от обективните действия на подсъдимия се установява, че той е съзнавал
обществено опасните последици от деянието и е искал настъпването на обществено
опасните му последици.
При
това положение съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия А.Г. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 изр. 1 от НК, тъй
като на описаните по –горе дата и място е държал без съответното разрешение
високорисково наркотично вещество амфетамин с нетно тегло 51,57 грама, със съдържание на
активно действащ компонент амфетамин 54%, на стойност
1547,10 лева.
По
делото беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г. е
осъществил и състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК.
Безспорно
беше доказано, че с цел да избегне арест от служителите на полицията той
умишлено е причинил повреди върху един от полицейските автомобили, опитващ се
да му прегради пътя и на още един
автомобил, паркиран в близост. Съдът не може да възприеме тезата на подсъдимия,
че е извършил действията по повреждан на автомобилите от уплах
и защото по него се е стреляло. Вярно е, че служителите на полицията не са били
униформени, но от техните показания се установи, че те особено ясно и силно са
викали „Стой! Полиция!” и повредената кола е била с полицейска лампа. Освен
това от показанията на свидетеля Д. се установи, че подсъдимият го е познавал
като служител на полицията, поради което защитната му теза за уплах не може да намери почва и подкрепа в събраните по
делото доказателства. Според настоящия съдебен състав колите са повредени
единствено с цел осуетяване на задържането и арестуването на подсъдимия в
момент, в който той е държал в себе си наркотичното вещество. Предвид общата
стойност на нанесените по двата автомобила щети 595,08 лева съдът не може да
приеме, че случаят е маловажен.
Деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществено опасния му характер и е искал настъпването на обществено опасните му
последици. Предвид това съдът приема за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият Г. както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, след като е
повредил два автомобила и им нанесъл щети за 595,08 лева.
Срещу
подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за държане на още две наркотични вещества,
а именно – коноп с тегло 0,46 грама и хероин с тегло 0,66 грама. За държането
на тези наркотични вещества не беше доказано по несъмнен и категоричен начин,
че са били предназначени за разпространение. Още повече, че за намерения хероин
в дома на подсъдимия свидетелят М. заявява, че е негов, тъй като е наркозависим, а намерената при обиска на подсъдимия във 02
РУП саморъчно свита цигара, съдържаща марихуана е с много ниска стойност и
държането й представлява маловажен случай. Поради това съдът намира, че по
делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че подсъдимият Г. е държал с цел разпространение
наркотичните вещества хероин и марихуана, открити в дома му и в него, поради
това съдът го оправдава по така повдигнатото му обвинение за тези две
наркотични вещества.
При
определяне на наказанието за извършеното от Г. престъпление по чл. 354 а,ал. 1
пр. 1 алт. 1 изр. 1 съдът има в предвид като отегчаващи отговорността
обстоятелства предишните осъждания на подсъдимия,едното от които е също за
държане на наркотични вещества. Голямото количество и високата стойност, както
и субективното отношение на дееца към извършеното, това, че не се признава за
виновен също са отегчаващи отговорността обстоятелства. Изхождайки от тези обстоятелства
съдът прие, че на подсъдимия Г. с цел неговото поправяне и превъзпитание следва
да се наложи наказание от три години „Лишаване от С.” при първоначален „общ”
режим, което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от „закрит тип”, както
и да заплати глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лева.
При
определяне на наказанието за извършеното от Г. престъпление по чл. 216 съдът
има в предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство предишните му
осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието, упорството му при
повреждане на автомобилите - на няколко пъти е удрял двата повредени
автомобила, както и липсата на разкаяние за извършеното деяние. Преценявайки
тези обстоятелства съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание от шест
месеца „Лишаване от С.” при първоначален „общ” режим.
На
основание чл. 23 от НК на подсъдимия Г. следва да бъде определено едно общо
наказание за изтърпяване, което да бъде най-тежкото от така наложените му две
наказания, а именно три години „Лишаване от С.” при първоначален „общ” режим,
което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от „закрит тип”, както и
да заплати глоба в полза на държавата в размер на 20 000 лева.
СЪДЪТ
ОСЪДИ подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски за експертизи в
размер на 322,91 лева.
На
основание чл. 354 а, ал. 6 от НК СЪДЪТ ОТНЕ в полза на държавата
инкриминираните наркотични вещества, които следва да бъдат унищожени.
В
този смисъл е и произнесената присъда.
СЪДИЯ: