№ 19455
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110121401 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
310 – 317 ГПК).
Ищцата К. З. И. е предявила срещу ответника Т.С., обективно съединени искове за отмяна
на уволнението, извършено със заповед № 12/01.03.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа вследствие на уволнението за в размер 25290 лв. за периода от 01.03.2022 г. до
01.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
05.09.2022 г., производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е
прекратено на основание чл. 232 от ГПК, за сумата над 22266,96 лева до пълния размер от
25290 лева, тъй като ищцата е заявила, че оттегля предявения иск за тази част.
Ищецът К. З. И. твърди, че по силата на сключен с ответника Т.С., трудов договор №
134/10.10.2012 г. заемала длъжността „Директор на дирекция „Обслужване на клиенти“ при
ответника с основно месечно възнаграждение в размер на 3433 лева, по което полагала
работа при ненормиран работен ден. Съгласно колективен трудов договор получавала ДТВ –
добавки за социални нужди в размер на 325 лева, еднократна Коледна добавка в размер на
1
200 лева, еднократна добавка за Деня на енергетиката в размер на 180 лева и еднократна
добавка за летни отпуски в размер на 400 лева, поради което получавала брутно трудово
възнаграждение в размер на 4215 лева.
На 25.02.2022 г, и 28.02.2022 г, на ищцата било връчено искане за даване на писмени
обяснения, каквито тя дала, след което, на 01.03.2022 г. на ищцата била връчена Заповед №
12/01.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че наказанието
й е наложено за следните нарушения:
Нагрубяване на свои колеги;
Използване на служебен автомобил за лични цели;
Непосещаване на Центровете за обслужване на клиенти в продължение на 6 месеца;
Изпращане на съобщение за продължаване договор, сключен с изпитателен срок без
допитване до прекия ръководител;
Забавено изпълнение на задължение за представяне на доклади за извършена дейност;
Напускане на работното място преди края на работния ден на 10.02.2022 г.;
Пренебрегване на задължението за чекиране по време на работния ден и при
напускане на работното място;
Отлагане на работа по време на извънредния труд;
Разпространяване на поверителна за работодателя информация;
Сочи, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и в
искането за даване на обяснения, нарушенията не са описани по време и място на
извършване и с оглед конкретни деяния, като излага, че лицата които се твърди, че е
обидила, не са посочени и не е посочено кога е сторено това. Не било посочено кога е
използвала неправомерно служебен автомобил и кога е напускала неправомерно работното
си място и кога е отлагала работа. Твърди, че на 21.02.2022 г. е напуснала работното си
място по-рано поради влошено здравословно състояние, за което прекият й ръководител е
бил уведомен. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е
съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Сочи, че на 10.12.2021 г.
е напуснала работното си място в 16,15 часа при край на работния ден в 17,00 часа, като
според чл. 190 от КТ закъсненията и отсъствията, за които може да бъде наложено
дисциплинарно уволнение, не могат да бъдат по-кратки от един астрономически час. Сочи,
че в системата за чекиране на служителите са били налице технически неизправности, което
обективно я е възпрепятствало да изпълни задълженото си за чекиране. По отношение на
забавените доклади излага, че това се дължи на деловодни проблеми, тъй като докладите са
били подписани в срок. Твърди, че не е записвала и разпространявала информация, което е
поверителна и за работодателя не са произлезли вреди от това. Ищцата твърди, че
уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 от
КТ – да е налице предварително разрешение от Инспекция по труда, тъй като се ползвала от
закрила заради поставена диагноза „захарен диабет“, за което работодателя е уведомен. Ето
защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата
2
длъжност и ответникът да бъде осъден да заличи вписаното основание в трудовата й
книжка. Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в
размер на 22266,96 лева за периода от шест месеца, считано от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът Т.С. оспорва предявените искове.
Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение. Твърди, че не е налице
изискване работодателят да описва установените нарушения на трудовата дисциплина
посредством фактическия им състав. Сочи, че на ищцата са налагани предходни
дисциплинарни наказания и тежестта на наказанието съответства на извършеното
нарушение. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 195 от КТ, тъй като основанието за
ангажиране на дисциплинарната отговорност са нарушения извършени на 14.02.2022 г.,
11.02.2022 г., 18.02.2022 г., 10.12.2021 г., 26.02.2022 г., както и чрез бездействие. Твърди, че
ищцата не е представила документи, че действително се е нуждаела от лекарска помощ,
когато е напуснала работа. Излага подробно доводи за законосъобразността на уволнението.
Твърди, че ищцата е свалила от работния си компютър щатно разписание, което съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред на Т.С. е защитена и чувствителна информация, както
и че е копирала информация за събираемостта на вземанията на дружеството и доклади до
управителния съвет. По отношение на възражението, че ищцата се ползва от закрила по чл.
333 от КТ, сочи че в дружеството не е била представена информация за това обстоятелство и
не е представила такава информация при връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“, което се установявало от попълнената и
подписана от нея декларацията. Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен от ищцата месец, като твърди, че посочените от ищцата суми не
са с постоянен характер и в зависимост единствено от отработеното време по смисъла на чл.
15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави искане
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност
на разноските на насрещната страна и оспорва, че същите да действително платени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че са били валидно обвързани от трудов договор, по
силата на който ищцата е заемала длъжността Директор на дирекция „Обслужване на
клиенти“ при ответника. Безспорно е още, че трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 12/01.03.2022 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Не се спори, а и се установява от представения препис от заповед №
3
12/01.03.2022 г., че същата е връчена на ищцата на 01.03.2022 г. Между страните не се
спори, а и от събрания доказателствен материал се установява, че ответникът е поискал
писмени обяснения на ищцата и последната ги е дала. Няма спор и за това, че ответникът не
е поискал и не е получавал предварителното съгласие на Инспекция по труда за уволнението
и мнение на ТЕЛК.
От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено
на ищцата за това, че:
1. Служителката имала държание, неприсъщо на работното място, изразяващо се в
нагрубяване, неправомерно и цинично поведение.
2. Служителката злоупотребявала със служебното си поведение и използвала активите на
дружеството-работодател не по предназначение, като възлагала на служители да я
возят със служебен автомобил, за да изпълнява лични ангажименти и ангажиментите й
като съдебен заседател.
3. Въз основа на изпълнението на задълженията си като съдебен заседател служителката
напускала работното си място по време на работния ден без да уведомява прекия си
ръководител, за да получи разрешение. Служителката нямала изрично разрешение от
работодателя си да излиза през часовете, предвидени за извършване на трудова
дейност.
4. Служителката напускала работното си място и по поводи, различни от явяването в
съдебно заседание като съдебен заседател, отново без разрешение на прекия си
ръководител. Злоупотребявайки с доверието на прекия си ръководител, на 21.02.2022
г. служителката напуснала работното си място без да уведоми своя ръководител.
5. На 14.02.2022 г. служителката информирала прекия си ръководител, че излиза до
Центъра за обслужване на клиенти Дондуков и Скобелев с П.П., но всъщност не
посетила нито един от центровете, с което необосновано напуснала работното си
място и неуплътнила работното си време.
6. Служителката не посетила нито веднъж нито един от центровете през последните 6
месеца, което представлявало неизпълнение на трудовите й задължения.
7. На 04.02.2022 г. на служителката бил изпратен имейл относно изтичащ изпитателен
срок на друг служител, като на 11.02.2022 г. без да съгласува или да се допита до
прекия си ръководител е върнала отговор трудовия договор да бъде продължен.
8. Служителката била определена за лице, контролиращо дейността на служителите в
ръководената от нея дирекция. Установени били случаи, в които служителката не
спазвала установения 3-дневен срок за изготвяне на доклад с отчет за извършената
дейност по време на полагане на извънреден труд. В процесната уволнителна заповед
са посочени доклад с рег. № К-1357/18.02.2022 г. и доклад с рег. № К-1358/18.02.2022.
Установени били случаи, в които не се спазени установените часове за начало и край
на посочения ден за полагане на извънреден труд – 23.10.2021
9. Служителката не спазила регламентираните часове за начало и край на работния ден,
като на 10.12.2021 г. е напуснала работното си място в 16,25 ч. при край на работното
4
време – 17,00 ч.
10. Служителката нито веднъж не се била чекирала при напускане на работното място по
време на работния ден.
11. Служителката не уплътнявала работното си време по време на извънредния труд.
Умишлено отлагала работа, която можела да изпълни в рамките на установеното
работно време, с цел полагане на извънреден труд и получаване на допълнително
възнаграждение.
12. На 26.02.2022 г. около 10,00 ч. служителката използвала външен преносител на
информация, на който свалила информация от служебния си компютър, изготвена и
станала й известна в рамките на трудовото й правоотношение, включително вътрешна
информация.
От представените и приети по делото писма-покани с изх. № ЧР-33/25.02.2022 г. и изх. №
ЧР-35/28.02.2022 г., се установява, че на 25.02.2022 г. и на 28.02.2022 г. от ищцата са
поискани обяснения. Депозираните пред работодателя обяснения са взети предвид при
налагане на наказанието, доколкото същите са цитирани в Заповед № 12/01.03.2023 г.
От показанията на свидетеля В.П. служител на ответника, на които съдът дава вяра като
обективни, последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по
делото доказателствен материал, се установява, че свидетелят е работил безконфликтно с
ищцата, включително като неин подчинен. Свидетелят посочва, че през 2021 г. работил в
район „Изток“ като титуляр там за поне 3-4 месеца, като ищцата посетила работното му
място поне 3 пъти през този период.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Калина Дирекова, бивш служител на
ответното дружество, като обективни, последователни, логични, кореспондиращи помежду
си и с останалия събран по делото доказателствен материал, независимо от обстоятелството,
че по делото са събрани данни, че свидетелката е била страна по съдебно производство за
установяване дължимостта на задължения за топлинна енергия, по което ищец е Т.С.,
доколкото между предметите на двете производства не се установява преюдициалност или
каквато и да е връзка или зависимост. От показанията на свидетелката Дрекова се
установява, че ищцата й е била ръководител за повече от година в периода 2019 г. - 2020 г., а
след това поддържали професионален контакт. Ищцата имала добро отношение към
колегите си, давала компетентни становища по правни въпроси. Свидетелката посочва, че
ищцата ходила на работа преди 8,00 ч. и си тръгвала след 17,00 ч. Дрекова няма информация
за оплаквания на служители от ищцата.
Свидетелят П.П., служител на Т.С., чиито показания съдът кредитира като
безпротиворечиви и незаинтересовани, посочва, че шофирал служебен автомобил на
ответното дружество, а ищцата била негов ръководител и по нейна заявка, когато се
налагало, излизали с колата до центровете за обслужване на клиенти. Посещавали
5
центровете, като влизали всеки път заедно. Рядко свидетелят посещавал центрове вместо
ищцата /1-2 пъти в месеца/. През последните 6 месеца посетили центровете в „Люлин“ и
„Изток“ за 3-4 проверки. Свидетелят водел пътна книжка за управлявания от него
автомобил. От м. септември 2021 г. до м. март 2022 г. правили посещения на центровете за
обслужване на клиенти. В периода от м. септември до момента на уволнението свидетелят
правил съвместни с ищцата посещения на центрове за обслужване на клиенти 1-2 пъти
месечно. Работил професионално с ищцата, като не е възприемал оплаквания от други
служители срещу нея. Свидетелят посочва, че ползваният служебен автомобил е „Great wall“
с рег. №....
Свидетелят М.Д., служител на ответника, чиито показания съдът цени като достоверни,
пълни и непротиворечиви, излага, че управлявал служебен автомобил като возел ищцата до
центрове за обслужване на клиенти. От септември 2021 г. до датата на уволнението били
посещавани всички клиенти. Свидетелят твърди, че никога не е получавал грубо отношение
от ищцата и не е чувал друг да се оплаква.
От заключението по СТЕ, представено от вещото лице Х. и прието от съда, което
настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и обективно, се установява, че
системата за контрол на достъпа, изградена от ответника в централата му, е поддържана
технически регулярно. Не се установяват неизправности в системата.
В таблица към заключението са посочени всички установени съхранени данни от системата
за периода 01.01.2022 г. – 01.03.2021 г., които касаят регистрирането на служебната карта на
ищцата.
От заключението по допълнителната СТЕ, което също е изслушано и прието от съда, и
което настоящият състав кредитира като обосновано и обективно, се установява, че сградата
на ЦУ на ответното дружество може да бъде напусната през регламентиран изход без
„чекиране“ с карта. Вещото лице посочва в заключението си, че задействане на турникетите
от страна на служител на охраната чрез натискане на бутон не се отразява в хронологичния
журнал на охранителната система, като са установени два входа/изхода, на които е поставен
турникет с физическа охрана, който може да бъде отворен без „чекираща“ карта от охраната.
От препис от допълнително споразумение от 16.02.2022 г. към трудов договор от 10.10.2012
г. се установява, че считано от 17.02.2022 г. основното месечно трудово възнаграждение на
ищцата е 3433,00 лв.
От преписи от писма-покани с изх. № ЧР-33/25.02.2022 г. и изх. № ЧР-35/28.02.2022 г. за
излагане на становище по твърдени дисциплинарни нарушения се установява, че ищцата е
била поканена от изпълнителния директор на ответното дружества да депозира писмени
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.
По делото е приет препис от писмени обяснения от ищцата, от който се установява, че И. е
упражнила в срок правото си да депозира обяснения.
6
От амбулаторен лист № 2320/26.11.2014 г. се установява, че ищцата страда от захарна болест
от 2002 г.
При извършен от съда в първо открито съдебно заседание по делото оглед на трудовата
книжка на ищцата е установено, че на л. 16 в трудовата книжка е налице вписване на
трудово правоотношение от 02.03.2022 г. с ФИРМА на длъжност „Директор производство“,
което правоотношение е прекратено на 30.03.2022 г. с вписано основание чл. 328, ал. 1, т. 7
КТ. Съдът не е констатърал последващи вписвания, отбелязвания и заличавания в трудовата
книжка на ищцата.
От извлечение от електронна кореспонденция от 21.02.2022 г. между ищцата и П.П.,
заместник изпълнителен директор на ответното дружество, се установява, че ищцата е
помолила за отлагане на среща поради необходимост от посещение на болница, на което
ръководителят й е отговорил, че не е бил уведомен за това, че на ищцата й се е наложило да
напусне работното си място.
От екранни снимки, приложени на л. 80-87 от делото се установява, че на устройство, на
което е отворена електронна поща на името на ищцата е включена USB флаш памет, на
която са записани файлове, чието съдържание не се установява.
От извлечение от електронна кореспонденция от 26.02.2022 г. между ищцата и П.П.,
заместник изпълнителен директор на ответното дружество, се установява, че между двамата
е възникнал спор дали по време на осъществяване на електронната кореспонденция ищцата
„сваля“ информация от служебния си компютър на външен преносител на информация.
От представен препис от декларация от 01.03.2023 г., подписана от ищцата, се установява,
че И. е декларирала, че не ползва закрила при уволнени съгласно чл. 333 КТ, като не е
служител, страдащ от захарна болест.
От препис от доклад от 25.02.2022 г. от П.П., заместник изпълнителен директор на
ответното дружество, до Александър Александров, изпълнителен директор на ответното
дружество, се установява, че изпълнителният директор на Т.С. е информиран на 25.02.2022
г. за твърдени нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от И..
По делото е представен препис от пътна книжка на моторна кола марка „Грейт лол -
волекс“, ДК № ..., в който препис не се виждат датите, на които има отбелязани курсове с
колата.
От доклад, касови ордери и декларации /л. 168-181/ се установява, че в периода
13.10.2021 г. – 24.02.2022 г. ищцата е взела участие като съдебен заседател в разглеждането
на 21 наказателни дела в СРС.
От препис от правилник за пропускателния режим в Т.С. от м. юли 2019 г. се
установява, че служителите на дружеството при влизане в района на обект на дружеството
са длъжни да показват на охранителя служебна карта и да е чекират на устройството за
контрол на достъпа.
От препис от фиш за м. февруари 2022 г. за К. И. се установява, че за посочения месец
7
на ищцата са начислени следните брутни възнаграждения и обезщетения: основна заплата –
общо 2918,05 лв., тр. Стаж и проф. опит – общо 385,19 лв., изв. Труд /поч. ден/ - 524,64 лв.,
платен годишен отпуск – общо 582,93 лв., социални нужди – 325 лв., обезщ. За отпуск по чл.
224 – 8938,66 лв.
От преписи от карти за тримесечно оценяване на ищцата, съставени на 31.12.2021 г.,
11.10.2021 г., 01.07.2021 г., 01.04.2021 г., 05.01.2021 г., 30.09.2020 г., 29.06.2020 г. се
установява, че за посочените периоди ищцата е получавала оценки между 17 и 20 точки от
максимални 20, като за последните две пълни тримесечия, предхождащи тримесечието, в
което й е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, ищцата е получила
максималната възможна оценка.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 12/01.03.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа вследствие на уволнението в размер 22266,96 лв. за периода от 01.03.2022 г. (дата на
която наказанието е наложено на основание чл. 195, ал. 3 от КТ) до 01.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На първо място следва да се изследва въпросът дали ищцата се ползва със специална
закрила при уволнение.
В практиката на върховната съдебна инстанция по граждански дела константно се
утвърждава разбирането, че в случаите, когато работник или служител писмено е
декларирал пред работодателя си към момента на връчването на заповедта (предизвестието
или друг писмен акт) за уволнението му, че не боледува от болест по чл. 1, ал. 1 от Наредба
№ 5/20.02.1987 г. на МЗ, и работодателят не е разполагал към същия момент с информация
за такова негово заболяване, работникът или служителят не може успешно да се позове на
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ по-късно, включително
и в последващото исково производство относно (не)законосъобразността на уволнението
(чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ) / така Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013
г., IV г. о., ВКС/.
С оглед на горното не може да се сподели доводът на ищцата за незаконосъобразност на
процесното уволнение поради липсата на поискано и получено предварително съгласие на
Инспекцията по труда за уволнението и мнение на ТЕЛК.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от
определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен
със закон. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
се посочва нарушението и кога е извършено. Заповедта, с която се налага дисциплинарно
8
наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това,
да заключи дали уволнението е законосъобразно. Това не означава, че заповедта трябва да
съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено, а е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (така Решение № 78 от
11.04.2018 г. по гр. дело № 1835/2017 г. на IV ГО на ВКС).
Съгласно практиката на ВКС разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно
определени изисквания за съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се
до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
времето на извършване, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на
което се налага. Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна / Решение № 393 от 7.10.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1670/2010 г., IV г. о./.
В заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на
нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и
съща дата / Решение № 282 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2218/2014 г., IV г. о./. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата
на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ
са изпълнени с посочване на периода на извършването му / Решение № 102 от 12.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./.
В настоящия случай, част от нарушенията са ясно индивидуализирани в заповедта.
Настоящият състав намира, че е необходимо да се изследва всяко едно от нарушенията,
визирани в процесната уволнителна заповед с оглед на обстоятелството, че в практиката на
ВКС се утвърждава, че за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение не е
необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение
дисциплинарни нарушения спазване процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Това е така, тъй като
всяко дисциплинарно нарушение е основание за налагане на дисциплинарно наказание, т.е.
за всяко едно дисциплинарно нарушение работодателят може да приложи дисциплинарна
санкция, предвидена в КТ, като въпрос на целесъобразност е дали работодателят ще налага
дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски актове или в съвкупност -
9
с една заповед / Решение № 257 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2008 г., III г. о./.
1. По отношение на първото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
служителката имала държание, неприсъщо на работното място, изразяващо се в
нагрубяване, неправомерно и цинично поведение.
Настоящият състав намира, че това нарушение не е индивидуализирано по разбираем за
служителя начин, позволяващ съобразяване правилото на чл. 189, ал. 2 КТ, предвиждащ
еднократност на наказанието. Нито в заповедта, нито в искането за даване на обяснения са
описани конкретни деяния, съставляващи твърдяното нарушение. Нещо повече, не е
посочено по никакъв начин времето /дата или период/, в който е извършено твърдяното
нарушение. Начинът, по който е описано нарушението, по никакъв начин не позволява
преценка за неговата тежест, като неясно е фактическото основание – конкретното
действие, извършено от служителя, послужило за налагане на наказанието, а оттам и до
невъзможност да се индивидуализира нарушението. При това положение съдът не може да
извърши проверка дали уволнението е законосъобразно. За пълнота следва да се изложи, че
от събраните по делото доказателства и в частност свидетелските показания на всички
разпитани свидетели се установява, че ищцата е поддържала колегиални отношения със
служителите и работниците, с които е работила, няма никакви индиции за „държане,
неприсъщо на работното място, изразяващо се в нагрубяване, неправомерно и цинично
поведение“.
2. По отношение на второто дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
служителката злоупотребявала със служебното си поведение и използвала активите на
дружеството-работодател не по предназначение, като възлагала на служители да я
возят със служебен автомобил, за да изпълнява лични ангажименти и ангажиментите й
като съдебен заседател.
В нарушение на чл. 195 КТ това нарушение също не е индивидуализирано в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Не са посочени нито дати, нито период, в които да е
извършено твърдяното нарушение. За пълнота следва да се подчертае, че подобно
нарушение по никакъв начин не е установено от събрания по делото доказателствен
материал. Разпитани са двама работници на ответника, шофирали служебен автомобил, с
който е пътувала И., като нито един от двамата свидетели не установява да е возил ищцата
за осъществяване на лични ангажименти или ангажименти като съдебен заседател.
3. По отношение на третото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
въз основа на изпълнението на задълженията си като съдебен заседател служителката
напускала работното си място по време на работния ден без да уведомява прекия си
ръководител, за да получи разрешение. Служителката нямала изрично разрешение от
работодателя си да излиза през часовете, предвидени за извършване на трудова
10
дейност.
Отново липсва индивидуализация на нарушението – нито в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, нито в искането за даване на обяснения, нито в акт към който
заповедта да препраща, е посочено на коя дата или поне в кой период е извършено
нарушението. Освен това, в тази част заповедта е неясна – от една страна, се посочва, че не е
спазена практиката, когато се налага на даден работник да напусне работното място по-рано
от установения край на работния ден да уведоми прекия си ръководител, за да получи
разрешение. От друга страна, се излага, че независимо дали е уведомявала прекия си
ръководител, не е получила изрично разрешение от своя работодател да излиза през
работния ден. При това положение остава неясно какво точно е нарушението, за което е
наложено наказанието – неуведомяване на прекия ръководител или излизане в работно
време без разрешение на работодател.
4. По отношение на четвъртото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната
заповед - служителката напускала работното си място и по поводи, различни от
явяването в съдебно заседание като съдебен заседател, отново без разрешение на
прекия си ръководител. Злоупотребявайки с доверието на прекия си ръководител, на
21.02.2022 г. служителката напуснала работното си място без да уведоми своя
ръководител.
В първата част от описанието на това нарушение също липсва индивидуализация на
времето, в което е извършено. Нещо повече, от използваната в заповедта формулировка
„напуска работното си място и по поводи, различни от явяването в съдебно заседание като
съдебен заседател, отново без разрешение на прекия си ръководител“ се извежда, че
наказанието се налага за многократно или поне двукратно извършване на посоченото
нарушение на трудовата дисциплина, но в същото време се посочва само едно конкретно
деяние, осъществено на 21.02.2022 г. По отношение на това твърдяно нарушение следва да
се подчертае, че видно от извадката от електронна кореспонденция от 21.02.2022 г. ищцата е
информирала прекия си ръководител преди да напусне работното си място, а спецификата
на обстоятелствата – служителката е напуснала работното си място, за да посети лечебно
заведение, не разкрива изключителна тежест на нарушението. Не се установяват и
съществени неблагоприятни последици, настъпили за работодателя в резултат от
напускането от страна на ищцата на работното й място на 21.02.2022 г. за посещение в
болница.
5. По отношение на петото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
на 14.02.2022 г. служителката информирала прекия си ръководител, че излиза до
Центъра за обслужване на клиенти Дондуков и Скобелев с П.П., но всъщност не
посетила нито един от центровете, с което необосновано напуснала работното си
място и неуплътнила работното си време.
Константна е практиката на ВКС / например Решения по гр. д. № 1036/16 г. на четвърто г. о.
11
и р. по гр. д. № 795/14 г. на четвърто г. о. на ВКС, в които е обобщена трайната практика на
ВКС/, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с предмет (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно
наказание "уволнение", изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по делото, че
ищецът -работник/служител е извършил изброените в процесната заповед за уволнение
дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени
средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.
Извършването на посоченото в петата точка нарушение не се доказа в настоящия процес от
ответника, поради което и основаното на това нарушение уволнение се явява
незаконосъобразно.
Пред СРС е разпитан П.П., като същият потвърждава, че на 14.02.2022 г. е пътувал заедно с
ищцата, но не установява, че И. не е посетила нито центъра за обслужване на клиенти
„Дондуков“, нито центъра „Скобелев“.
Ответникът-работодател не е поискал и не е представил други доказателства, които да
установяват посоченото в тази точка нарушение, поради което не е изпълнил тежестта за
пълно и главно доказване на твърдяното нарушение.
6. По отношение на шестото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
служителката не посетила нито веднъж нито един от центровете през последните 6
месеца, което представлявало неизпълнение на трудовите й задължения.
Осъществяването на това твърдяно нарушение, изразяващо се в бездействие на служителя-
ищец, не се установява по безспорен начин от съвкупната преценка на доказателствения
материал, събран по делото.Напротив, свидетелят В.П. работил 3-4 месеца през 2021 г. в
топло-район „София-Изток“ установява, че през времето, в което е работил в този обект,
ищцата е извършила поне 3 посещения на място, осъществявали и контакт по телефон.
Свидетелят П.П. посочва, че през последните 6 месеца, предхождащи уволнението, с ищцата
са извършили 3-4 проверки в „Люлин“ и „Изток“. П.П. свидетелства още, че в периода м.
септември 2021 г. – м. март 2022 г. са извършвани посещения на центровете за обслужване
на клиенти. От показанията на свидетеля М.Д. се установява, че от м. септември 2021 г. до
момента на уволнението И. е посещавала всички центрове за обслужване на клиенти.
7. По отношение на седмото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
на 04.02.2022 г. на служителката бил изпратен имейл относно изтичащ изпитателен
срок на друг служител, като на 11.02.2022 г. без да съгласува или да се допита до
прекия си ръководител е върнала отговор трудовия договор да бъде продължен.
От страна на ищеца не са представени доказателства, от които да се установява това
нарушение. Не се доказва нито получаването на имейл от И., нито изпращането от нея на
становище за продължаване на трудовия договор на посочената служителка. Нещо повече,
не се установява ищцата да е била упълномощена да продължава трудови договори на
12
служители /да сключва трудови договори за работодателя/, с оглед на което не се установява
дори потенциална възможност за засягане интересите на работодателя при упражняване на
работодателската му власт.
8. По отношение на осмото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед -
служителката била определена за лице, контролиращо дейността на служителите в
ръководената от нея дирекция. Установени били случаи, в които служителката не
спазвала установения 3-дневен срок за изготвяне на доклад с отчет за извършената
дейност по време на полагане на извънреден труд. В процесната уволнителна заповед
са посочени доклад с рег. № К-1357/18.02.2022 г. и доклад с рег. № К-1358/18.02.2022.
Установени били случаи, в които не се спазени установените часове за начало и край
на посочения ден за полагане на извънреден труд – 23.10.2021
В производството по настоящото дело работодателят не доказва нито кога за ищцата е
възникнало задължение за изготвяне на доклади с отчети за извършен труд, нито кога
действително са изпълнени задълженията от страна на И.. При това положение не се
установява твърдяното забавяне при изпълнение на възложените й задачи. В заповедта
липсва индивидуализация на случаите, в които не се спазени установените часове за начало
и край на посочения ден за полагане на извънреден труд – използвана е множествена форма,
а е посочен само един ден – 23.10.2021 г. При това дори за този единствен ден не е доказано
по безспорен начин твърдяното от ответника в уволнителната заповед нарушение.
9. По отношение на деветото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед
– служителката не спазила регламентираните часове за начало и край на работния ден,
като на 10.12.2021 г. е напуснала работното си място в 16,25 ч. при край на работното
време – 17,00 ч.
Въпреки възложената му тежест на доказване, работодателят не доказва извършването на
посоченото нарушение. Не са представени доказателства, установяващи факта, че
служителката е напуснала работното си място 35 минути преди края на установения работен
ден. За пълнота следва да се отбележи, че установяването на това нарушение не е годно
самостоятелно да обоснове тежест на дисциплинарните простъпки на служителя,
позволяваща налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
10. По отношение на десетото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната заповед
– служителката нито веднъж не се била чекирала при напускане на работното място
по време на работния ден.
На първо място следва да се отбележи, че при формулирането на това нарушение
работодателят по никакъв начин не е индивидуализирал времето на извършването му, с
което е нарушил задължението си по чл. 195 КТ. В допълнение към този аргумент за
незаконосъобразност на уволнителната заповед, следва да се отбележи, от една страна, че
работодателят-ответник не е доказал по безспорен начин, че ищцата действително е
13
напускала работното си място без да се „чекира“ при излизане или влизане. От друга страна,
нерегистрирането при влизане в обектите на ответника макар и да съставлява отклонение от
приетите от работодателя вътрешни правила, не се характеризира с тежест предполагаща на
самостоятелно основание налагането на наказание „дисциплинарно поведение“ без да са
установени съществени вредни последици, настъпили за работодателя, или съпътстващо
нарушение – например, неуплътняване на работното време.
11. По отношение на единадесетото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната
заповед – служителката не уплътнявала работното си време по време на извънредния
труд. Умишлено отлагала работа, която можела да изпълни в рамките на установеното
работно време, с цел полагане на извънреден труд и получаване на допълнително
възнаграждение.
Описанието на това нарушение е бланкетно, като в заповедта по никакъв начин не са
индицирани датите или дори периодът,на които или в който се твърди да са допуснати
посочените нарушения. Не са посочени и дейности, които ищцата умишлено да е отлагала,
за да оправдае полагането на извънреден труд и получаването на допълнително
възнаграждение. В допълнение, работодателят не установява в настоящото производство
въпреки възложената му тежест на доказване нито че служителката не уплътнявала
работното си време по време на извънредния труд, нито че умишлено е отлагала работа,
която можела да изпълни в рамките на установеното работно време.
12. По отношение на дванадесетото дисциплинарно нарушение, визирано в процесната
заповед - на 26.02.2022 г. около 10,00 ч. служителката използвала външен преносител
на информация, на който свалила информация от служебния си компютър, изготвена и
станала й известна в рамките на трудовото й правоотношение, включително вътрешна
информация.
Осъществяването на сочената дисциплинарна простъпка не се установява по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. От приетите снимки на екран е видно, че на
устройство, на което е отворена електронна поща на името на ищцата, е включена флаш
памет, на която са записани файлове. Не се установява обаче, нито че снимките са от екрана
на работния компютър на ищцата, нито че включената флаш памет е външна /лична/, а не
служебно ползван преносител на информация, нито се установява съдържанието на
файловете, които потенциално са записани на паметта. При това положение не може да се
приеме за безспорно нито извършването на нарушение като посоченото в заповедта, нито
неговите потенциални вредни последици, които следва да се преценят от съда при преценка
за пропорционалност на наложеното наказание.
Предвид всичко изложено дотук, уволнението е незаконно, а предявеният иск за неговата
отмяна е основателен и следва да се уважи.
В тази връзка, тъй като ищцата е работила при ответното дружество по безсрочен трудово
договор, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
14
уволнението работа, също се явява основателен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради
уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък
размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа
поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР
№ 6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от
01.03.2022 г. (датата, на която е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение") до посочената дата 01.09.2022 г., респективно получаването на
възнаграждение при новия работодател в по-малък размер, се установява от представената
по делото трудова книжка. Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за заявения
период, изчислено на база на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението и след приспадане на възнаграждението при новия
работодател, което е в по-малък размер, възлиза на сумата от 22266,96 лева, която сума
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда –20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането (така и
Решение № 8 от 25.02.2016 г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС), както по делото
не се установява да са извършени плащания в полза на ищцата, които следва да бъдат
приспадани.
С оглед изложеното, предявените искове са основателни и като такива следва да се уважат.
По отношение на разноските:
Ищцата е заявила искане за присъждане на 2000 лева - разноски за адвокат, платени в брой
по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2022 г. (лист 388), който служи за
разписка за получаване на описаната сума съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В срок ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е
основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото предвид множеството
нарушения, сочени в заповедта, както и с оглед на факта, че по делото са проведени много
открити съдебни заседания, в които са разпитани четирима свидетели и са изслушани две
заключения по СТЕ, възнаграждението, което следва да се присъди на ищцата следва да е
над минимума, установен в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, а именно в размер на 1000 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка
15
на Софийския районен съд сумата в общ размер на 1740,75 лева, представляваща сбор от
сумите както следва: една такса от 100 лева по неоценяемите искове, 4% върху уважената
част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 890,75 лева, както и 650 лева за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, платени от бюджета на съда съгласно издадените
РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на К. З. И., ЕГН **********, извършено със Заповед № 12 от 01.03.2022 г. на
Изпълнителния директор на Т.С., на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, К. З. И., ЕГН **********, на
заеманата от нея длъжност преди уволнението "Директор на дирекция „Обслужване на
клиенти и управление на вземанията" при ответника Т.С..
ОСЪЖДА Т.С., да заплати на К. З. И., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 22266,96 лева, представляваща обезщетение за
оставане на ищцата без работа за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.С., да заплати на К. З. И., ЕГН **********, на основание чл. 76, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 1000 лева, представляваща сторени от ищцата разноски за
възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА Т.С., да заплати по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата в размер на 1740,75 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16