Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2020 г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Деница
Кръстева
и прокурора Атанасов,
като разгледа докладваното от с-я Милачков
КНАХД № 445/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на от „Белор България“ АД с ЕИК по Булстат *********, против Решение
№1979/04.11.2019 г. постановено по НАХД №1385/2019 г. по описа на ВРС І състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление №408119/ 414565 от 13.02.2019г.,
на Зам.Директор на ТД на НАП – гр.Варна, с което на „Белор България“ АД с ЕИК
по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Приморски“ №57, ет.4 ап.5, представлявано от П.П.Б.е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 70839.18лева на осн. чл. 74 ал.1 от ЗСч.
Касаторът твърди, че решението на
ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи липса на
мотиви по наведените във въззивната жалба възражения /в т.ч. за липса на
конкретно посочване на дата на извършване на нарушението, неправилно съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя, постановяване на решението въз основа на
несъществуващ АУАН и др./ и по релевантните за спора факти, както и нарушаване
правото на защита, поради недопускане на ССЕ, касаеща размера на наказанието.
На изложените основания претендира отмяна на решението и на НП. В съдебно чрез
депозирана молба от пълномощника – адв.Д., поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
Ответникът – ТД на НАП Варна, редовно
призован не изпраща представител. В депозирани от процесуалния представител
писмени бележки, са оспорва жалбата и се настоява същата да бъде оставена без
уважение.
Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната
жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено в нарушение на процесуалните
норми и при неизяснена фактическа обстановка. Пледира за отмяна на решението и
за връщане на делото за ново разглеждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страни и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, по следните съображения:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Белор
България“ АД с ЕИК по Булстат *********, против Наказателното постановление
№408119/ 414565 от 13.02.2019г., на Зам.Директор на ТД на НАП – гр.Варна, с
което на „Белор България“ АД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул.“Приморски“ №57, ет.4 ап.5, представлявано от П.П.Б.е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 70839.18лева на осн. чл. 74 ал.1 от
ЗСч.
В хода на
съдебното следствие въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: На
28.08.2018г. в ТД на НАП Варна е
извършена проверка в база данни на НАП, и Търговски регистър на Агенцията по
Вписванията е установено, че „Белор
България“ АД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, като регистрирано в Агенцията по Вписвания дружество – търговски
регистър не е публикувало в Търговския регистър
- Годишния финансов отчет за дейността на дружеството извършвана през
2017г., изискващ се в чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, в срок до 02.07.2018г.
За така
констатираното нарушение е съставена АУАН №F414565/01.10.2018г., в който е
описана изложената по-горе фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано
като такова по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. АУАН е бил съставен на процесното
дружество и е надлежно връчен на
управителя П.П.Б., съгласно изготвената за това разписка. Възражение по акта са
били направени и същите са отчетени и обсъдени от АНО при издаването на НП. Във
възраженията не се оспорва нарушението, а се дават обяснения за причините
поради които то е допуснато и се прави искане за квалифицирането на нарушението
като маловажен случай.
По делото е
установено, че дружеството не е публикувало в Агенцията по вписванията –
Търговски регистър Годишния финансов отчет за 2017г. до 01.10.2018г., когато е
бил съставен АУАН за това нарушение.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд е приел, че вмененото деяние е безспорно
установено, а в хода на административното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира оспореното решение за неправилно, като
постановено при допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения.
Настоящият състав, като касационна инстанция намира, че въззивния съд е
изложил бланкетни и общи мотиви относно валидността и процесуалната
законосъобразност на оспореното НП, без да обсъди конкретните възражения на
въззивника по тези въпроси, изложени в жалбата.
Не са изложени мотиви относно наведените в жалбата твърдения за
нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, както и на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Не става ясно, коя е възприетата от въззивния съд дата на извършване на
нарушението, както и мястото на извършването му, нито дали съставянето на АУАН
в отсъствие на нарушителя е било оправдано от законова гледна точка.
При новото
разглеждане, съдът дължи произнасяне по всички наведени от наказаното лице
възражения. Следва да прецени по отделно и
в съвкупност доказателствата, а при необходимост да събере и нови такива, и да изложи своите фактически
установявания за нарушението и извършителят му. Въз основа на тях следва да
формира изводите си по оплакванията в жалбата, както за валидността на акта и
спазването на административно-производствените правила при издаване на НП, така
и за съответствието му с материалния закон.
За прецизност и с оглед
избягване на утежняването на процеса от страна на нарушителя, настоящият състав
намира, че правилно въззивния съд е отхвърлил искането за назначаване на ССЕ,
която да установи нетните приходи на дружеството, тъй като тази стойност е
посочена от самото дружество в подадената ГДД за 2017 г. Вярно е, че ЗСч е
изменен и от 01.01.2018 г е изведена легална дефиниция на понятието „нетни
приходи“, но този закон е материален и без изрична разпоредба, не би могло да
се прилага със задна дата.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 и
чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1979/04.11.2019 г. постановено по НАХД №1385/2019
г. по описа на ВРС І състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС,
съобразно дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.