Р
Е Ш Е
Н И Е №123
гр.Д.
22.08.2017 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на петнадесети август
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ ………….........
и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№41
от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Д. Д.
„ЕООД,ЕИК ******,представлявано от управителя Н. Л. Т. ,със седалище и адрес на
управление –гр.Д.,ул.“Х. С.“№*,вх.*,ет.*,ап.*,чрез адв.Н.В.
***,офис * срещу ЗАД“А. Б.“,ЕИК ******,представлявано от П.Й.Я. ,О.Ц.П. и А. Б. А.,със седалище и адрес на
управление-С. 1000,Район „О.“,бул.“К.А.Д.“№*,с цена на иска сумата от
25 100 лв.частично от общ размер 30 300 лв.,с правно основание чл.208 ал.1
от КЗ/отм./във вр.с пар.22
от КЗ ,действащ към момента.
Исковата молба е редовна и
допустима с внесена държавна такса.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
Дружеството ищец е собственик на
л.а. „М.“,с ДК №****,който е предоставен за управление от бащата на ищеца Л. Т..За
автомобила е сключена застраховка“К.“ с полица №****за застрахователна сума в
размер на 69 650 лв.,по която е заплатена застрахователна премия в размер
на 3 684,57 лв.
На 14.10.2016г.автомобилът е
предоставен на бащата на представляващия ищцовото
дружество,който отишъл с него в гр.С. на гости,където паркирал автомобила пред
дома,в който гостувал.На следващата сутрин установили,че автомобилът е
откраднат и веднага съобщили на ответното дружество и полицията.Местопроизшествието
е посетено от органите на полицията ,извършени са необходимите оперативно
следствени действия.От камерите,които са разположени на къщата е установено,че
кражбата е станала в 05,18 ч.Съобщението до застрахователя и полицията е в
06,15ч.-само в рамките на един час.
На 17.10.2016г. е заведена щета №****в
офиса на ответното дружество.Предоставени са всички документи,с които
собственикът на автомобила разполага.
Въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия,автомобилът не е бил
открит.Това е така и към настоящия момент.
На 19.12.2016г.на ищеца е
изпратено писмо,от което става ясно,че автомобила към датата на кражбата е
оценен на 60 600 лв.,от които е приспадната сумата 30 300
лв.,представляваща санкция в размер на 50 % от определеното обезщетение
,съгласно т.57 във връзка с неизпълнение
на задължение по т.50.7 от раздел 14 от ОУ на сключения застрахователен договор
и сумата от 1 655,92лв.,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
същата полица.
Преведена е сумата от
28 644,08 лв.
Ищецът счита,че неправилно му е отказано
заплащането на цялата сума,в нарушение на чл.408 от КЗ.Застрахователят сочи
неизпълнение на задълженията на ищеца по ОУ,но по никакъв начин на посочва ,защо
счита, че това неизпълнение е значително с оглед интересите му и по какъв начин
е довело до настъпване на застрахователното събитие.
Настоява се ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 25 100 лв.-частично от 30 300 лв.,представляваща
останалата ½ част от изплатеното обезщетение,която ищецът счита за
дължима,ведно със законната лихва ,считано от предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумата,както и сторените по делото разноски.
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор,в който се излага следното:
Правната квалификация на иска е по
чл.208 ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с пар.22
от КЗ –действащ към момента,тъй като договорът за застраховка е сключен на
25.11.2015г.,като към заварените застрахователни договори се прилага раздел ІV
от КЗ/отм./,тъй като в настоящия случай страните не са предвидили друго.
Не се спори по допустимостта на
иска.Оспорва се неговата основателност.Според ответника ищецът не е изпълнил
свое задължение по ОУ към застрахователния договор,което не му дава правото да
претендира изплащане на пълното обезщетение.Налице са предпоставките за
намаляване на размера на застрахователното обезщетение,тъй като ищецът оставил
част ІІ от свидетелството за регистрация в отнетия му автомобил.Това действие
съставлява неизпълнение на задължението на застрахования да спазва предписанията на застрахователя
за отстраняване източниците на опасност
за причиняване на вреди.
Не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение-застрахователен договор,сключен между
страните във формата на цитираната
застрахователна полица“Пълно К.“,нито относно застрахования автомобил,който
именно е станал предмет на посегателство.Безспорно е и ,че е внесена дължимата
застрахователна премия от 3 684,57 лв.Не
се оспорва ,че събитието е настъпило в
срока на застрахователното покритие –на 15.10.2016 г. от 2,30 до 5,30 ч.,нито
че в срока по т.52 ,раздел 14 от ОУ застрахованият е уведомил органите на
полицията.Безспорно е,че част ІІ от свидетелството за регистрация,ведно с
талона за годишен технически преглед ,талона ГО и книжката за обслужване на
автомобила са оставени в отнетия автомобил.Част ІІ от свидетелството за
регистрация не е предадено на застрахователя.
Устройствата за сигурност на
автомобила са били в изправност-GPS и имобилайзер.Действителната
стойност на автомобила е определена чрез
сравнителна експертиза от 12.12.2016г.
Като е оставил в автомобила
свидетелството за регистрация –част ІІ,ищецът е нарушил задълженията си по т.50.7,раздел * от ОУ ,поради което на основание т.57 от ОУ,раздел
14 застрахователното обезщетение е намалено с 50%.За процесния
автомобил е била регистрирана още една щета на 17.12.2015г.,по която е
изплатена сума в размер на 1 655,92 лв.-приспадната от обезщетението по
настоящата щета.
С оглед изложеното ответникът
счита,че не са налице основания за ангажиране на отговорността му по делото.Цитираните
в общите условия към договора специални уговорки обвързват ищеца,тъй като той е
запознат и се е съгласил с тях.Задължението да не се оставя част ІІ от
регистрационния талон в МПС,предмет на застраховане е част от мерките за
превантивно ограничаване на риска и последващо
минимизиране на вредите по чл.207ал.1 от КЗ/отм./Мерките за предпазване на
застрахованото имущество от вреди са приети от самия законодател като
значителни с оглед интересите на застрахователя.Неизпълнението на задълженията
за минимизиране на риска дава на застрахователя възможност да прекрати договора
преди настъпване на застрахователното събитие,евентуално да намали
застрахователното обезщетение,в случай на настъпване на застрахователното
събитие.Задължението на собственика на автомобила по опазването на
свидетелството за регистрация е сред най –съществените въпроси,които страните
са договаряли.Подобни действия са очертани като източник на повишена опасност,ето
защо застрахованият е бил длъжен да се съобрази с тях.Т.нар .малък талон
изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и служи за идентифициране на превозното средство при движение по
пътищата,като се носи от водача винаги при ползване на транспортното
средство.Той служи за упражняване на контрол по пътя,включително относно
собствеността на автомобила.Правото да намали застрахователното обезщетение при
неизпълнение на задължения по договора е предоставено на застрахователя,както и
определянето на конкретния размер на намалението.В случая застрахователят
прилага разпоредбата на чл.207 ал.1 изр.2-ро от КЗ –отменен.Действията на
застрахования се квалифицират като невземане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди.
С тези мотиви ответникът настоява
за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените от него съдебно
деловодни разноски.
В срок е подадена допълнителна
искова молба,в която ищецът уточнява следното:
Не се оспорва ,че малкият талон е
бил в автомобила.
Собственикът на автомобила е
направил всичко възможно за установяване на местонахождението на автомобила.Автомобилът
е разполагал с имобилайзер и GPS,който е
поставен по искане на застрахователя ,на разноски на застрахования.Така
автомобилът може да бъде локализиран във всеки един момент.Към момента на
извършване на кражбата устройствата за сигурност са били в изправност.Категорично
се оспорва,че наличието на малкия талон в автомобила е способствало за
извършването на кражбата му.На същата дата ,на същата улица е откраднат друг
скъп автомобил,чиито документи не са били там.На следващо място имайки предвид
краткото време ,в което е съобщено за кражбата,то при спиране на автомобила би
се установило ,че той е предмет на кражба.Изпълнено е задължението на
застрахования в най-кратък срок да уведоми органите на полицията и при
предприето ефикасни действия на полицейските органи за откриването на
МПС,свидетелството за регистрация не е от естество да улесни придвижването
му.Предвид изложеното ищецът смята,че настъпването на застрахователното събитие
не се намира в причинно следствена връзка с неизпълнение на задължението на
застрахования.Счита се,че оставянето на свидетелството за регистрация в
автомобила не може да се приеме като обстоятелство,водещо до намаляване на
застрахователното обезщетение.
С допълнителен отговор ответникът прави
следните искания:
Съдът да приеме за безспорно установено,че малкият талон е оставен от ищеца
в автомобила,че за процесния автомобил е регистрирана
щета №****на 17.12.2015г. за настъпило пътно-транспортно произшествие ,по която
на ищеца е изплатена сума в размер на 1 655,92 лв. на 23.03.2016г.
Аргументите изложени в
допълнителната искова молба за липсата на причинно следствена връзка между
оставянето на Част ІІ от свидетелство за регистрация в автомобила и настъпилата
щета ,ответникът счита за правно несъстоятелни.Поддържа се тезата за наличието
на нарушения на договорно установени задължения на застрахования,както и
наличието на предпоставките на чл.207 ал.1 и ал.2 изр.2 за намаляване на
застрахователното обезщетение.Отрича се необходимостта от установяване на
причинно следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие,при изрично уговорена
между страните договорна клауза с това съдържание и санкция.
Окръжният съд като се запозна с
доказателствата по делото и заключението на допуснатата автотехническа
експертиза ,прие за установено от фактическа и правна страна.
Не се спори по изложените от ищеца
факти по делото,а именно:
Дружеството е собственик на л.а. М.
с ДК№****,който е бил предоставен на бащата на управителя на дружеството и на
15.10.2016г. е станал обект на кражба.
Ищцовото
дружество е сключило застрахователен договор –застраховка „К.“,с полица №****,която
е представена като писмено доказателство по делото за застрахователна сума в
размер на 69 650 лв.,по която е
заплатена застрахователна премия в размер на сумата от 3 684,57 лв.
Безспорно е,че кражбата е станала
в период ,обхванат от застрахователното покритие,както и че незабавно е
уведомен застрахователя и органите на полицията.Автомобилът разполага с
изправна GPS система и вграден имобилайзер.Въпреки
проведените оперативно издирвателни мероприятия
автомобилът не е открит.
Приет за безспорно установен е и
факта,че в автомобила са оставени част ІІ от свидетелството за
регистрация,както и документи от проведен годишен технически преглед и книжката
за обслужване на автомобила.
Като писмени доказателства по
делото са представени застрахователната полица №****,специални условия към нея,допълнение
към застрахователната полица и ОУ за
застраховане на сухопътни превозни средства,без релсови превозни средства.В
Общите условия –чл.50.7 изрично е записано задължението на застрахования да се
оставя в МПС която и да е от двете части на свидетелство за регистрация.От преписката по образуваната Щета №****се
установява,че на застрахователя е предадено свидетелство за регистрация Част
І,но не е предадено свидетелство за регистрация Част ІІ на автомобила.
С писмо изх.№****/18.12.2016г.застрахователят
уведомява застрахования,че намалява с 50
% застрахователното обезщетение,на основание чл.57 във вр.с
чл.50 т.7 от ОУ,както и със сумата от
1655,92 лв.-изплатена по същия договор за предходно настъпило
застрахователно събитие.Дължимата за изплащане сума е в размер на
28 644,08 лв.,която е преведена на ищеца-факт безспорен между страните и
доказан с представеното преводно нареждане за кредитен превод от 20.12.2016г.
По делото е изслушана автотехническа експертиза,която дава заключение,че действителната
стойност на лекия автомобил към датата на кражбата му е била 65 200 лв.
Правното основание на предявения
иск е основание чл.208 ал.1 от КЗ/отм./във вр.с пар.22 от КЗ ,действащ към момента,разпоредбата на който препраща
за застрахователни договори,сключени преди влизане в сила на новия КЗ към
разпоредбите на част ІV от отменения КЗ,освен ако страните не са уговорили
друго.Доколкото страните нямат различна уговорка,следва да се прилагат
разпоредбите на част ІV от отменения КЗ.
Доколкото приетите от страните
Общи условия са неразделна част от сключения договор ,те имат силата на закон
между сключилите ги.Договорена е забрана за оставяне на която и да е част от
свидетелството за регистрация в автомобила.Нарушаването й дава право на
застрахователя да санкционира застрахования,като при настъпване на
застрахователното събитие намали размера на обезщетението.За упражняване на потестативното право за намаляване на обезщетението е без
значение установяването на обективна причинно следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение и
настъпването на конкретното застрахователно събитие-Решение №79/29.06.2012 г.на
ВКС по т.д.№802/2011г.на Второ ТО.
В настоящия случай са приложими
нормите на чл.207 ал.1 и ал.2 от КЗ/отменен/,а именно застрахованият е длъжен
да предпазва застрахованото имущество от вреди,да спазва предписанията на
застрахователя и компетентните органи за отстраняване опасността от вреди и
ограничаване на риска от окончателното им настъпване.При неизпълнение на това
задължение застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само
ако не е настъпило застрахователното събитие,а в случай на настъпване на такова
да намали съответното застрахователно обезщетение.Налице е и изрична уговорка
между страните в този смисъл-чл.57 от ОУ,които не противоречат на закона и са
приети от страните.Нарушението е от естество да причини окончателно
настъпването на застрахователното
събитие,осуетявайки възможността за разкриване на извършителя му ,който се
легитимира като оправомощен водач на открадната лека
кола именно с част ІІ от свидетелството за регистрация ,т.нар. малък талон.Съгласно
чл.100 от ЗДвП водачът на автомобила е длъжен да носи свидетелството за
регистрация на МПС,което управлява.Именно малкият талон служи за идентифициране
на идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и съдържа
данните на превозното средство.В този смисъл са и мотивите на цитираното
решение на ВКС.
Що се отнася до размера на
дължимото обезщетение ,съдът възприема като обективно и неоспорено от страните
заключението на вещото лице за стойността на откраднатия автомобил към момента
на настъпване на произшествието ,а именно сумата от 65 200 лв.След
приспадане на 50% от дължимото застрахователно обезщетение остава дължима сумата от 32 600 лв.,от която
следва да се приспадне и сумата от 1 655,92 лв.,заплатена по предходна
щета във връзка с настъпило застрахователно събитие по същия застрахователен
договор или искът е основателен и доказан до размер от 2 300 лв.,за които следва да бъде
уважен,като за горницата до 25 100
лв.,частично от 30 300 лв.-бъде
отхвърлен.
Дължат се сторените по делото
съдебно деловодни разноски пропорционално на уважената част от иска за ищеца-сумата
от *1,40 лв. и на отхвърлената част от иска за ответника-сумата от
1 165,43 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“А. Б.“,ЕИК ******,представлявано от П.Й.Я.
,О.Ц.П. и А. Б. А.,със седалище и адрес
на управление-С. 1000,Район „О.“,бул.“К.А.Д.“№* да заплати на „Д. Д. „ЕООД,ЕИК ******,представлявано
от управителя Н. Л. Т. ,със седалище и адрес на управление –гр.Д.,ул.“Х.
С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* сумата от 2 300 лв./две хиляди и триста
лева/,представляваща дължимо обезщетение по Застрахователен договор за застраховка“К.“
с полица №****/25.11.2015г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от
21.02.2017г.до окончателното й изплащане,като за горницата до 25 100
лв.,частичен от 30 300лв.ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАД“А. Б.“,ЕИК ******,представлявано
от П.Й.Я. ,О.Ц.П. и А. Б. А.,със
седалище и адрес на управление-С. 1000,Район „О.“,бул.“К.А.Д.“№* да заплати на
„Д. Д. „ЕООД,ЕИК ******,представлявано от управителя Н. Л. Т. ,със седалище и
адрес на управление –гр.Д.,ул.“Х. С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* сумата от *1,40 лв./сто тридесет и един лева и
четиридесет ст./сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Д. Д. „ЕООД,ЕИК ******,представлявано
от управителя Н. Л. Т. ,със седалище и адрес на управление –гр.Д.,ул.“Х.
С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на ЗАД“А. Б.“,ЕИК ******,представлявано от П.Й.Я.
,О.Ц.П. и А. Б. А.,със седалище и адрес
на управление-С. 1000,Район „О.“,бул.“К.А.Д.“№* сумата от 1 165,43
лв./хиляда сто шестдесет и пет лева и четиридесет и три ст./-съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: