РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 07.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИКОЛОВА
при
секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№322 по описа за 2017 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, доуточнена
с молба с вх.№3063/2.05.2017г., от В.Т.П. с ЕГН **********, адрес *** против М.С.М.
с ЕГН **********., адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните
сключили граждански брак на 04.09.2007г. от който имат родено дете н.м., родена на ***г. в гр. с.и., видно от
акт за раждане №0069/18.06.2010 г. на Община Червен бряг. Посочва се, че през
месец април 2016 г. страните закупили къща в село ч., която е съпружеска
имуществена общност. Твърди се, че в
началото съпружеските им отношения протичали нормално, но постепенно брака им се е изпразнил от съдържание заради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, същия не е в полза на страните и обществото и
запазването му е лишено от смисъл тъй като съществува формално. Иска се от съда
да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак без да
се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, да предостави родителските права върху роденото от брака
дете н.м. на майката, както и да
постанови подходящ размер на издръжката и режим на лични контакти на бащата с
детето ведно с всички произтичащи от закона последици. Иска се от съда да
постанови решение, с което да постанови след развода ищцата да носи
предбрачното си фамилно име П., а придобития в режим на СИО недвижим имот да
бъде постановен в режим на идеална съсобственост.
На
основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника. В законоустановения срок
е постъпила молба с вх.№3339/7.06.2017г. на адв. А., с която моли съда
всички съдебни книжа по делото да бъдат връчени на него като повереник на
ответника. Към молбата е приложено заверено в Посолството на Република България
пълномощно в гр. р. от М.С.М. и молба от М.С.М., в която посочва съдебен адрес ***
законоустановения месечен срок е постъпил отговор с вх.№4063/11.07.2017г. от М.С.М.
в която взема становище за допустимост и основателност на иска за развод, но
страната възразява срещу искането съда да не се произнася по въпроса за вината,
като излага твърдения, че разстройството на брачните отношения се дължи на
поведението на ищцата. Иска се произнасяне по въпроса за вината като иманентно
свързана с въпроса за определяне режима на родителските права над детето.
Твърди се, че през април 2017 г. ищцата самоволно и без повод от страна на М.
напуснала семейното жилище в и. и се завърнала в България. М. и детето останали
в и.. Посочва се, че следствие М. узнал за водена извънбрачно връзка от
неговата съпруга с когото установила връзка по „Скайп” още по време на
съвместният им живот в и.. Твърди се, че бащата намира подкрепа от бабата по
майчина линия, която живее заедно с бащата в и. и която се грижи за детето и е
част от семейната им среда. Твърди се, че М. е обезпечен материално и жилищно,
получава редовно трудово възнаграждение и всички потребности на детето са
задоволени. С насрещен иск в тази насока М. иска от съда да прекрати
гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
ищцата, родителските права на детето да бъдат предоставени на бащата по негово
местоживеене, а П. да бъде осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на
200 лв. считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Иска се от съда да
постанови решение, с което да определи режим на лични срещи на майката с детето
съобразно константната практика на съдилищата, като съобрази факта, че детето е
родено и живее в и., там учи е там е неговата естествена среда от приятели и
роднини.
В
съдебно заседание В.Т.П., редовно призована, не се явява лично. Представлява се
от пълномощник адв.Ц.А. ***, който поддържат исковете и моли съда да ги уважи
изцяло.
М.С.М.
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник адв. И.А. *** и моли съда да
уважи предявените искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява, от препис извлечение от акт за сключен
граждански брак издаден от Община Червен бряг на л.23 от делото, че страните са
сключили граждански брак на 4.09.2007г. в и.. В тази насока е и легализиран
превод на акт за брак /л.113-117 от делото/, Община п. /Неапол/ - и..
Безспорно
по делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за раждане, че
родители на н.м. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.с., и., са В.Т.П. и М.С.М..
Безспорно
по делото е и се установява от заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №89, том 2, рег.№1186,
нот.д№526/27.04.2016г., че В.Т.П. закупила недвижим имот, а именно урегулиран
поземлен имот, находящ се в село ч., *** целият от 1740 кв.м., съставляващ
имот 3-267, кв.65 по плана на село ч. от 1974 г. заедно с построените в него
жилищна сграда с площ от 90 кв.м. и прилежащо мазе с площ от 45 кв.м.,
второстепенна постройка с площ от 40 кв.м., и второстепенна постройка с площ от
14.60 кв.м. при граници и съседи: улици, имот №IV-268, V-269 и имот II-268.
Установява
се от представения легализиран превод на здравна карта / на л.37 от делото/, че детето н.м. има издадена
здравна карта към институциите в Република и..
Видно
от писмо на л.38 от делото, М.С.М. подал сигнал до Прокуратурата на Република и.
към съда в Т. А., в която посочва, че на 23.04.2017г. П. излязла от дома си,
заявила, че се връща в България и
фактически изоставила семейното жилище, в което отглеждали две деца,
едното на 9 години и друго на 16 години, родено от предишна връзка на П..
Безспорно
по делото е и се установява от удостоверение / на л.51 /, издадено от Община П.,
че М.С.М., В.П.Т., н.м. и Н.В.П. и К.С.Я.
са вписани в адресния регистър на населението при община П..
Безспорно
по делото е и се установява от легализиран превод на удостоверение от Агенция
по приходите при Република и. /л.56 от делото/,
че М.С.М., роден на *** г. с адрес *** е регистриран при работодател Д.
Е. в Община А., провинция С. с начална дата на безсрочен договор от
19.05.2015г. като облагаемата осигурителна сума на работника възлиза на 13862 евро при удържани осигуровки
за сметка на работника в размер на 1273 евро.
Цялостния доход от трудова дейност на лицето възлиза на 12418,16 евро.
Видно
от писмо на легализиран превод на писмо за назначаване на работа л.66 от делото
считано от 19.05.2015г. М.С.М. е назначен на длъжност градинар сектор Метално
обработващо занаятчийство.
Спорно по
делото е дали настъпилото разстройство
на брака е дълбоко и непоправимо, кой от родителите е с по-добър родителски
капацитет, при кого живее детето, кое лице задоволява потребностите му и полага
грижи за него, какво е имущественото състояние на страните по делото с оглед
размера на издръжката, която следва да заплаща родителя, който не следва да
упражнява родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете и др.
В хода на производството по делото с
оглед установяване твърдените от страните факти са ангажирани гласни доказателства.
Установява
се от показанията на свидетелите Н.В.П. / майка на В.П.Т./ и Гето Томов Гетов, че съпрузите живели до
м.04.2017г. в семейно жилище в п., и., и отглеждали н.м. и детето на В.П. от
друг брак. През месец април 2017г. ищцата по първоначалния иск напуснала
семейното жилищ. Свидетелите са категорични, че М.С.М. е полагал и продължава
да полага цялостни и адекватни грижи за
малолетната н.м., както и че от напускането на майката на семейното жилище през
месец април 2017г. контактите между нея и децата се водят единствено по
телефона и то епизодично. Цялостните грижи за Н.и детето на В.П. от друга
връзка се осъществявата от М.М. с подкрепата на бабата по майчина линия. Детето
н.м. се чувства добре при своя баща и
пред своята баба споделило, че иска да
остане да живее с него. От показанията
на св. Гетов се ястановява, че в отношенията между съпрузите е имало напрежение,
предизвикано предимно от конфликтния и
емоционален характер на съпругата. Пред свидетелката П., Т. признала за
наличието на извънбрачна връзка и категоричното си нежеленание да положи усилия
да заздрави брака си. Показанията на двамата свидетели кореспондират изцяло
помежду си и съответстват на писмените доказателства - легализиран превод на
здравна карта, легализиран превод на акта за брак, легализиран превод на акт за
раждане, сигнал до Прокуратурата на Република към С.В. легализиран превод за семейно положение и
местожителство, легализиран превод на протокол за подадена жалба и ползване
адвокатска защита, легализиран превод от Агенция по приходи към Република и.,
легализиран превод на формуляр за облагане на доходите на физическите лица при
Република и., легализиран превод на писмо за назначаване на работа, легализиран
превод на протокол за приемане на жалба, легализиран превод на удостоверение за
вписване и присъствие начално училище п. и др. В показанията си свидетели
споделят непосредствените си впечатления от поведението на страните и грижите,
които са полагат за малолетната н.м.. Свидетелите не са повлияни от
обстоятелството, че единия се намира в роднинска връзка с В.П. / св. П. е нейна
майка/ или приятелските отношения със страните по делото и няма основание съдът
да се съмнява в достоверността и
обективността на показанията им.
Ето защо
съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Н.В.П. и Г. Т.Г. като
обективни и безпристрастни, съответстващи на обективната действителност.
Поради обстоятелството, че детето н.м. живее в и. е
обективно невъзможно изслушването на детето по реда на чл.15, ал.1 ЗЗЗдетето.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед изложеното в исковата молба
съдът приема, че са предявени кумулативно съединени искове за прекратяване на
брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство и
свързаните с прекратяване на брака последици – иск по чл.59, ал.2 СК /
родителски права върху роденото по време на брака дете, режим на лични
отношения на родителя, който не
упражнява родителските права и детето, издръжка на детето, както и иск по чл.
53 СК / фамилно име след развода/ и иск по чл.143 СК /издръжка на дете за в
бъдеще/ .
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
От
доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и
дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото
доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че съпругата към настоящия момент има извънбрачна връзка,
както и че през месец април 2017г. В.П.
е напуснала семейното жилище в п., и..
Безспорно се установи и се признава от страните по делото, че съпрузите
се дезинтересирали един от друг и са организирали живота си самостоятелно. Причина
за раздялата и настъпилият разрив в отношенията между старните е извънбрачната
връзка на В.П., което обусловило изпразване на брака от съдържанието му. Запазването
на формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите, роденото от
брака дете и обществото. Ето защо бракът между В.Т.П. и М.С.М. следва да бъде прекратен поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Относно вината
за разстройство на брака:
Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася
относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това.
В случая ответника по първоначалния иск и ищец
по насрещния иск – М.М. поддържа искането си съдът да се произнесе, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има В.Т.П.. Съдът приема,
за доказано, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по
вина на П.. Доказателства в тази насока са гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на св. Н.В.П.
и Г. Т. Г.. Съпругата, с водената
извънбрачна връзка и напускането на
семейното жилище, е позволила да
настъпи влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка. П. не е положила достатъчно усилия за постигане на съгласие
досежно отношения в семейството, семейните задължения и отговорности, и
изглаждане на противоречията им,
поради което следва да бъде определено, че носи вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59 от СК.
Решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето н.м.
с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.с., и. на единия родител следва да се основава на
интересите на всяко дете,
преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умение за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между децата
и родители; помощ на трети лица и др.
Установи
се по делото по безспорен и категоричен начин, че до м.04.2017г. детето е било отглеждано и от
двамата родители, като за тях са полагани адекватни грижи и са задоволявани
потребностите на малолетната. От м. 04.2017г.
детето живее с баща си. Последният се подпомага в отглеждането на детето от майката
на съпругата му – св. Н. П., която е напуснала работа за да се грижи заедно с
него за децата на дъщеря си. По отношение на материално – битовите условия в
жилищата на двете страни, съдът не е в състояние да съпостави възможностите на
единия с тези на другия съпруг, поради липса на доказателства за
материално-битовите възможност и актуално местоживеене на П.. Установява се от
показанията на св. Н. П. и св. Т.Г., че жилището в и., в което живее детето със
своя баща, е оборудвано с необходимото и за детето се полагат грижи за
задоволяване на потребностите му – записано е в местно училище, регистрирано е
съобразно законодателството в и., осигурено е медицинско обслужване при
необходимост чрез регистрация в съответната здравна агенция, провежда се
определено възпитателно съдействие и се преодолява говорния дефект, предизвикан
от психологични проблеми на детето и др.
По
отношение на финансовите възможности на родителите, установи се по делото, че
бащата работи и има
добри материални възможности.
В тази насока са писмените доказателства - легализиран превод на удостоверение от Агенция по приходите
при Република и. , легализиран превод на писмо за назначаване на работа л.66 от
делото и др.
Детето
има изграден приятелски кръг в п. и има силна връзка със своята по-голяма
сестра .
По
отношение на моралния облик на родителите, съдът установи от доказателствата по
делото в съвкупност, че бащата е този, който се проявява като по-отговорен
родители, полага необходимите грижи за детето вкл. след раздялата и опитва да
не причиняват негативни емоции и преживявания на малолетната. Поради което
съдът приема, че по-пригодния
родител за отглеждането и възпитанието на н.м. е нейният баща.
Аргументите на съда произтичат от обстоятелството, че между него и н.м. е налице силна емоционална връзка и тя може да
спомогне за укрепване на духовното израстване на детето и преодоляване на негативните
последици от развода, с помощта на бабата по майчина линия и сестрата на детето
от първия брак на П..
Съдът с оглед на
това, намира, че към настоящия момент в интерес на детето н.м. е да бъде отглеждано заедно със сестра си от М.С.М.. Настоящата
инстанция приема, че с времето детето ще покаже дали желанието да
остане при своя баща е нейно трайно предпочитание. Обратното, би довело до принудително извеждане на
детето от семейна
среда, в която то живее и се чувства добре и ще предизвика кариднална промяна, която не
е ясно как ще се отрази на неговата психика. При положение, че средата в която
детето живее е подходяща и предпочетена от него, няма основание съдът да не се
съобрази с това фактическо положение
към настоящия момент.
Съвкупното обсъждане на така
установените обстоятелства сочи, че интересът на детето н.м. ще бъде задоволен
в най-голяма степен, ако упражняването на родителските права бъде предоставено
на бащата.
Също в интерес на детето е да бъде
определен широк режим на лични контакти между него и майката. Прекъсването на
тези връзки не е в интерес на детето. Бащата
е този, който следва да съдейства за възстановяване на отношенията му с майката, независимо от
личното му отношение към нея.
Поради това съдът приема, че адекватния режим на контакти е следният: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 08,00 часа на съботния ден до
18.00 часа на неделния ден, както и един
месец през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на бащата.
По отношение на издръжката
Поради
липса на доказателства за получаван от В.П. доход, възможностите на последната
да изплаща издръжка, както и паричните средства, изразходвани месечно за
задоволяване на нуждите на н.м., съдът приема, че майката следва да
заплаща издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 200 лв. т.е.
100 евро, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
Останалите
разходи по отношение на детето ще се поемат безспорно от бащата , която ще
полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.
Предвид липсата
на искане от страна на В.П.
за
възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата, съдът намира, че не
следва да се произнася. Съпругата следва да носи брачното име след прекратяване
на брака.
Страните не са заявили
искане по чл.56 СК, както и за уреждане на имуществените отношения между тях,
поради което съдът не следва да се произнася
в тази част. След прекратяване на гражданския брак движимите вещи и
недвижими имоти, придобити по време на брака,
ще се трансформират по силата на
закона в съсобственост между съпрузите.
По разноските:
На основание чл.329, ал.1 ГПК разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени на В.П., но предвид липсата
на искане в тази насока от М.М. и пълномощникът му, съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от
28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса върху иска по чл. 59, ал.5 СК в размер на 288 лв., държавна такса
по чл.6 т. 2 от Тарифата - 50 лв. /от които следва да се
приспаднат внесените от ищцата 25 лв. за образуване на делото/ или общо сумата
от 313 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен
съд- Червен бряг :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.49, ал.1 СК брака между В.Т.П. с ЕГН **********, адрес ***
против М.С.М. с ЕГН **********., адрес: ***, сключен на 04.09.2007г. в Община п. /Н./ - и.,
за което е съставен акт
за граждански брак №129/28.09.2010г. от длъжностното лице при Община Б., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като обявява, че вината за разстройството на
брака е на В.Т.П..
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.59, ал.2 упражняването
на родителските права върху н.м.
с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.с., и. на бащата М.С.М. с ЕГН **********, адрес: ***, като определя местоживеенето на
децата при него.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59, ал.3 СК режим на
лични отношения на В.Т.П.
с ЕГН **********, адрес *** с детето н.м.
с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца /от 08,00 часа
на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден/, както и един месец през лятото, когато не съвпада с
годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал.2 вр. чл. 59,
ал.2 от Семейния кодекс В.Т.П. с ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на н.м. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв.
/двеста/, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
на основание чл.6 т.2 и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.Т.П. с ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Червен бряг, сумата 313 / триста
и тринадесет лв. общо държавни такси по
делото .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Плевен в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: