О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1050
гр.Пловдив,
02.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа ч.гр.д.№976/2020 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.83, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Р.С.Б. и П.В.Б. чрез адв.Р.М. против определение №2728 от 28.02.2020 г. по гр.д.№2942/2015 г. на ПРС, 13 гр.с., с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от такси и разноски за производството пред ПРС, включително и от увеличението на депозита на вещите лица по допусната тройна СТЕ по гр.д.№2942/2015 г. на ПРС, 13 гр.с. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и уважаване на подадената молба. Представя декларация, че е регистрирана като безработна в БТ от 04.05.2020 г. и заповед за прекратяване на трудовия й договор от директора на „Аугуста-91“АД .
В ЧЖ се излагат оплаквания, че определението на РС е незаконосъобразно, тъй като исканото от вещите лица увеличение на възнаграждението и разходите по делото са непосилни за ищците и препятствуват достъпа им до правосъдие; ищцата е с тежко здравословно състояние и огромни разходи,свързани с поддържащото й лечение; не може да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащане на ДТ въз основа на притежаваните от тях недвижими имоти и леки автомобили, тъй като от тях трудно биха могли да извлекат доходи.
Ответникът по ЧЖ – С.В.Б. чрезадв.Г.И. счита същата за неоснователна по съображения, че ищците са заплащали абсолютно всички разноски по делото до момента, а РС им е присъдил и всички направени от тях разноски за първата фаза на делбата; допълнително определеното възнаграждение на в.л., по 3 СТЕ, поискана от тях, не би попречило на нормалното им същетвуване; че тяхната дъщеря е студентка задочно обучение и има възможност да работи и да реализира доходи, че П.Б. е здрав, може да работи и да реализира доходи, че същият извършва ремонтни дейности на мотори, поради което счита, че реализира доходи.Претендира за разноски по ЧЖ.
РС е приел, че искането за освобождаване от ДТ по делото е неоснователно, тъй като ищците притежават недвижими имоти и 2 автомобила, П.Б. е деларирал, че е безработен,но е здрав и в трудоспособна възраст; че родителите не дължат издръжка на дъщеря си, тъй като тя не е непълнолетна, а задочната форма на обучение й дава възможност да учи и да работи.
По направените доводи ПОС намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК по молбата за освобождаване
съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други.
Заведеният от ищците иск е за делба на недвижим имот в гр.***, с адм.адрес-ул.“*** същият е допуснат до делба при квоти ¾ ид.ч. за ищците и ¼ ид.ч. за ответника;
От представените по делото доказателства и представените декларация за материално и гр.състояние е видно, че семейството на молителите е двучленно, тъй като тяхната дъщеря е пълнолетна и е студентка 4 курс задочно обучение, което предполага, че същата може да работи и да реализира доходи. От ДСИС е видно, че освен ¾ ид.ч. от процесния имот-СИО, П.Б. притежава още и 1/4ид.ч. от недв.имот в ***, с адм.адрес- *** ведно с ПЖС с площ от 53 кв.м. и ПСП с площ от 47 кв.м., а също и два л.а. в режим на СИО; а Р.Б. притежава освен ид.ч. от делбения имот-СИО, още и дв.място в ***, ул.***ведно с полумасивна ЖС с площ от 35 кв.м., както и 2 л.а. в режим на СИО. Пред ПОС декларирала е, че е безработна от 4.5.2020 г.
По отношение на здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта: Молителят е здрав, млад и трудоспособен; молителката е декларирала, че страда от хронични заболявания с диагноза – неинсулинозавосим захарен диабет без усложнение, хипертонично сърце, астма, апнея по време на сън, генерализирана полиартроза, за лечението на които доплащала по 30 лв. месечно, за доказването на което е представила медиц.удостоверение – л.648 от д.РС.
При така представените доказателства, ПОС намира, че: не се представи справка от НАП-Пловдив, от която да е видно, че прекратеният тр.договор с Б. е вписан, както и че не е подписан нов трудов договор след отпадане на извънредното положение и влизане в сила на мярката 60/40, подкрепящ бизнеса в РБ. Не е представена сл.б. от бюрото по труда за регистрацията й като безработна, нито на нейният съпруг, че е регистриран като безработен; няма издадено ЕР на ТЕЛК, от което да е видно, че Б. е с намалена трудоспособност.
По отношение на материалното положение – от представените НА и ДСИС е видно, че молителите притежават още два недвижими имота освен ¾ ид.ч. от процесния делбен имот, като и два л.а. в режим на СИО. ПОС споделя извода на ПРС, че дъщерята на страните, която е пълнолетна и учи задочно, има възможност да работи и да се издържа сама.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за освобождаване от ДТ и разноски е неоснователна -не е налице основание за освобождаването молителите от /такси и разноски по делото, тъй като за да се уважи молбата, чл.83,ал.2 ГПК изисква да са налице в кумулативен план: лицето и неговото семейство да получават доходи под минималните, да нямат движими вещи и недвижимо имущество, които изисквания в настоящия случай не са налице, тъй като молителите притежават недвижими имоти и л.а., както е посочено по-горе; действително само по себе си обстоятелството, че ищецът е млад и трудоспособен и не страда от заболявания, които налагат неговото трудоустрояване, не обосновават наличие на достатъчно средства, но при съвкупната преценка с останалите показатели, налагат извода, че няма никакви пречки същият да работи по ТПО и да реализира доходи. Поради изложеното ПОС намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на ЧЖ, ответникът по ЧЖ има право на разноски в размер на 100 лв.- платен адв.хонорар.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК – определението е обжалваемо.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р.С.Б. и П.В.Б. против определение №2728 от 28.02.2020 г. по гр.д.№2942/2015 г. на ПРС, 13 гр.с., с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от такси и разноски за производството пред ПРС, включително и от увеличението на депозита на вещите лица по допусната тройна СТЕ по гр.д.№2942/2015 г. на ПРС, 13 гр.с.
ОСЪЖДА Р.С.Б. с ЕГН:********** и П.В.Б. с ЕГН:********** да заплатят на С.В.Б. с ЕГН ********** сумата 100 лв.- разноски по ЧЖ .
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: