№ 3982
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110145875 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 28.08.2024 г., срещу ответниците Й. П. М., Д. К. М. и П.
К. М. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за
консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. *****, аб. № 212306, както следва:
1/ Й. П. М.: 4/6 част от общия размер на задълженията за имота, а
именно: 684.87 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите, и 146.73 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.06.2021 г. - м.07.2022г. в размер на 22.37 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите и 6.29 лв. - мораторна лихва за периода
от 15.08.2021г. до 11.07.2024г.
2/ Д. К. М.: 1/6 част от общия размер на задълженията, а именно:
171.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск //02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите, 36.68 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.06.2021г. - м.07.2022г. в размер на 5.59 лв, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумите и 1.57 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г.
до 11.07.2024г.; и
3/ П. К. М.: 1/6 част от общия размер на задълженията, а именно:
171.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
1
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск //02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите, 36.68 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.06.2021г. - м.07.2022г. в размер на 5.59 лв, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумите и 1.57 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г.
до 11.07.2024г.;
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
страна/ и Й. П. М. и К. Д. М., явяващ се наследодател на всички ответници /от
друга страна/, е съществувало облигационно правоотношение по силата на
договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката,
възникнало по силата на закона – в следствие от притежаваното от тях право
на собственост върху имота.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Във връзка с установената смърт на лицето К. Д. М. ищецът сочи, че
предявява иска си освен срещу другия съсобственик на имота /Й. П. М./ и към
двамата му синова Д. К. М. и П. К. М., които заедно с първия ответник
отговарят в качеството си на наследници за задълженията, възникнали в
патримониума на техния наследодател, тъй като датата на неговата смърт е
02.01.2023г. - след исковия период, посочен в исковата молба.
По отношение на ответникът Й. П. М. сочи, че същата отговаря за 1/6-
та част от наследството в качеството си на наследник на починалия си съпруг,
а за останалите 3/6-ти, тя отговаря в качеството си на собственик.
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните
задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена
квота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, представлявани от адв. Ц., са
подали общ отговор на исковата молба, с който сочат, че признават всички
изложени от ищеца факти, поради което не оспорват предявените искове и
сочат, че сумите са заплатени изцяло.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с Й.
П. М. и К. Д. М. /наследодател на ответниците – на тримата ответници/,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в
качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия /а по
отношение на Й. М. – в качеството й на собственик на имота/, е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
2
отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
С обявения за окончателен по делото доклад, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни между страните са отделени всички
подлежащи на доказване факти в производството, в това число, че:
1/в рамките на исковия период, между ищеца /от една страна/ и Й. П.
М. и К. Д. М., явяващ се наследодател на всички ответници /от друга страна/,
е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по
силата на закона – в следствие от притежаваното от тях право на собственост
върху имота;
2/ че К. Д. М. е почнал на е 02.01.2023г., като е оставил за свои
наследници другия съсобственик на имота /Й. П. М. - съпруга/ и двамата си
синове Д. К. М. и П. К. М.;
3/ че Й. П. М. отговаря за 1/6-та част от пасива на наследството в
качеството си на наследник на починалия си съпруг, а за останалите 3/6-ти
отговаря в качеството си на собственик;
4/ Д. К. М. и П. К. М. отговарят за пасива на наследството /включващ
процесните задължения/ в качеството си на наследници на починалия си баща
– потребител на топлинната енергия.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците притежават
надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените
искове.
Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, собствениците на
топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационно
отношение с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че
желаят да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради
което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
3
условия. По делото не се установява потребителите да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
В случая, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е
доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период в
посоченото количество, отговарящо на претендираната стойност, както и че в
сградата е извършвано дялово разпределение.
С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло
основателни.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до плащането
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно
задължение и забава в погасяването на същото.
Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно
плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради
което и предявените акцесорни искове се явяват основателни.
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното от
ответниците към отговора на исковата молба платежно нареждане, че на
28.10.2024 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца цялостно
плащане на сумата по исковата претенция в размер на 1326.11 лева –
включваща сумите, претендирани като главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, закони лихви, мораторни лихва.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на
претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира,
че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено
ищецът в производството.
Неоснователно се явява направеното възражение за недължимост на
разноски по делото, тъй като ответниците не са дали повод за завеждане на
делото.
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с
4
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът
на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В конкретния случай, съдът намира, че извъпроцесуалното поведение
на ответниците е дало основание на ищеца да предявени настоящите искове.
Както беше посочено по-горе, между ищеца и Й. М. и К. М. е била
налице валидна облигационна в рамките на исковия период с предмет
доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.т.1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от
избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената,
задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от
приложените по делото ОУ- чл. 32, ал.1, потребителите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, потребителите /ответникът
Й. М. и наследодателят на другите двама ответници – К. М./ са изпаднали в
забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията им са били
срочни.
С оглед обстоятелството, че падежът на задълженията е настъпил
преди смъртта на наследодателя, кредиторът не е имал задължение да отправя
нова покана и до ответниците Д. М. и П. М. - по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Предвид това, съдът намира, че макар да не са оспорили вземанията на
ищеца и да са ги заплатили в срока за отговор на исковата молба, ответниците
са дали повод за завеждане на делото и носят отговорност за разноски.
На следващо място, неоснователно е и възражението за недължимост
на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
С тълкувателно решение № 3/2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, са дадени разяснения, касаещи необходимостта на реалната доказаност
по делото на извършването на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на който режим, до 2017 г., подлежаха и разноските за
възнаграждение за юрисконсулт.
С приемането на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8, 2017 г./
законодателят предвиди, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Необходимо и достатъчно условие е страната – юридическо лице, да е
била представлявана от юрисконсулт /без задължение за съда да изследва
5
наличието на трудово или служебно правоотношение, с изключение на
случаите на възникнало съмнение или оспорване за липса на такова/,
респективно – своевременно да е било направено искане за присъждане на
такова възнаграждение.
Предвид изложеното, доколкото в случая са налице предвидените в чл.
78, ал. 8 ГПК предпоставки, съдът намира, че ищецът има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени сторените и доказани от ищеца разноски по делото за заплатени
държавна такса и издаване на съдебно удостоверение в общ размер на 305
лева, както и, определеното от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25
НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, възлизащо общо
на сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Й. П. М., ЕГН ********** за заплащане
на следните суми: 684.87 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *****, аб. № 212306, за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
/02.08.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 146.73 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.06.2021 г. - м.07.2022г. в размер на 22.37
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
/02.08.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите и 6.29 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.08.2021г. до 11.07.2024г. - като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. К. М., ЕГН **********, за заплащане на
следните суми: 171.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*****, аб. № 212306, за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск //02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите, 36.68 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.06.2021г. - м.07.2022г. в размер на 5.59 лв, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумите и 1.57 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
11.07.2024г. - като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
6
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. К. М., ЕГН **********, за заплащане на
следните суми: 171.21 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*****, аб. № 212306, за периода от м.05.2021г. до м.07.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск //02.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите, 36.68 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 11.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.06.2021г. - м.07.2022г. в размер на 5.59 лв, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск /02.08.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумите и 1.57 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
11.07.2024г. - като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Й. П. М., ЕГН **********, Д. К. М., ЕГН ********** и П.
К. М., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, в условията на разделна
отговорност /по 1/3 част всеки/, сумата от общо 405 лева – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7