П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 25.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар: Елка ГРИГОРОВА
Прокурор: АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 2965 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 12.00 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ Ц.Д.Б. – редовно призован, доведен от
органите на РД „Охрана“ - София, от затвора в гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА служебно определения по искане на съда от САК, с оглед
евентуално осъществяване на служебна защита, адв. Г.М., съгласно уведомително
писмо от САК до СГС с № 3911/2019 г.
ЯВЯВА
СЕ и адв. А.Т., с пълномощно от днес.
ОСЪДЕНИЯТ
Б.: Желая да бъда защитаван от упълномощения от мен адвокат.
СЪДЪТ,
съобразно изрично заявеното от осъденото лице, както и отчитайки безспорния
примат на упълномощената пред служебно назначена защита, намира, че следва да
освободи от участие в днешното съдебно заседание служебно определения по искане
на съда до САК адвокат - адв. Г.М., САК.
Воден
от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСВОБОЖДАВА от
участие в съдебното заседание по делото адв. Г.Ц.М., САК, определен по служебен
път по искане на съда, с уведомително писмо № 39117/2019 г. на САК до СГС.
Препис
от протокола да се издаде на служебно определения от САК защитник, за послужване
пред НБПП.
За СГП – прокурор ЯНКУЛОВ.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - гр.
София, редовно призован, изпраща представител – инсп.М., който
заявява : Прилагам в заверено електрофотографско (ксерографско) копие
Заповед № Л – 236 от 01.08.2018 г. на
началника на затвора в гр. София, с която съм упълномощен от него да го
представлявам по всички дела, чийто предмет е свързан с дейността на затвора в
гр. София.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
с оглед становището на страните и отчитайки, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОВЕРЯВА самоличността на
осъдения Ц.Д.Б. по формуляр за досие
със снимки, съдържаща се в личното, затворническо досие на същия № 538/2018 г.
Ц.Д.Б.
– роден на *** ***, българин, българско гражданство, осъждан, с основно образование,
завършил І-ви срок на 11 клас, живущ преди да постъпи в затвора в гр. Нови Искър,
ул. *******“ № 2, по настоящем в затвора
в гр. София, ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство, както и правото му на
отвод на съда, съдебния секретар и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ
Б.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам искания по доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Представям справка, съгласно разпореждането Ви, за
изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от наказанието на лишения от
свобода Б.; изисканият план на присъдата, експертното психологическо изследване
и 2 бр. становища - на НС „СДВР“ и от заместник-началник „РНОД“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Да се приемат.
ЗАЩИТАТА
: Нямам нищо против да бъдат приети, само с коментар по отношение на един
документ, който е пред Вас. В преписката е приложено друго становище, пак от
инспектор, който е С.А., който пак е относим към конкретният случай. Т.е., по
отношение на дадено становище във връзка с искането за УПО, в конкретният
случай имаме две становища. Едното от лицето С.А., а другото е от Д.Г.. Просто
има две произнасяния на специалисти по един и същ въпрос.
Считам
за целесъобразно да не се приема становището от ИФЗ НС „СДВР“.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Съответният служител С.А. в момента е изпълнявал и
функциите на началник на общежитието, затова има две становища от него. Едното
е в качеството му на изпълняващ функциите на началник ЗО ОТ „Казичене“, а
другото като социален работник на лишения от свобода, едновременно в двете
качества ги е дал. Това като пояснение.
ЗАЩИТАТА:
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните по така представените писмени доказателства
и писмени доказателствени средства, липсата на други искания по доказателствата,
както и на такива за отвод и по реда на съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане молбата на осъдения Ц.Д.Б.
за УПО от оставащото му за изтърпяване наказание, наложено му по НОХД №15724/2017 г. по описа на СРС, НО - 7 състав,
а именно 3 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“.
/Прочете
се./
ОСЪДЕНИЯТ
Б. : Поддържам молбата си.
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните и с оглед изразеното предходно такова, по
отношение на представените от името на началника на затвора в гр. София писмени
материали, и на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, включително и днес представените становища от ИФЗ НС „СДВР“ при
затвора в гр. София - Д.Г., от 24.07.2019 г., становище от ЗН „РНОД“ от
02.07.2019 г., план на присъдата от 28.06.2018 г., експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Б. от
24.07.2019 г. и справка с рег. №
219/25.07.2019 г., актуална към днешна дата, за изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от наказанието на осъдения Ц.Б., която е от началника на
затвора в гр. София.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА
: Становището на защитата, имайки предвид спорното право е категорично, че се намира
на плоскостта, където са налице както материално-правните, така и
процесуално-правните предпоставки за удовлетворяване на направеното искане за
условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ц.Д.Б..
Причините
за това наше становище са следните :
Първо,
налице са предпоставките, визирани в чл. 70 от НК, а именно – примерно
поведение и честно отношение към труда. От целокупния доказателствен материал,
който е в кориците на делото, лесно може да се изведат факти и обстоятелства,
които да ни доведат до взимането на такова решение. А именно, лишения от
свобода Б. не е изключван от училище, не е повтарял класове, не е регистриран в
ДПС, активен спортист и както уточнихте, завършил е първи срок на 11-ти клас,
като до завършването на 11-ти клас са му оставали точно 2 месеца. Липсват
каквито ѝ да е данни, индикатори за трайно формиране нагласи за нарушаване
на обществения ред и правовите норми в нашата държава. Характерно за даденото
становище от страна на административните органи е, като краен негов извод е, че
нарушението, за което той е осъден е в резултат по-скоро на ситуативно,
обусловено поведение, т.е. на случайност, а не в резултат на целенасочено.
При
вземане на Вашето решение бих желал да обърна внимание на следните факти, имплицирани
като доказателствен материал. При цялото негово битуване в затвора, не е
нарушавал по какъвто й да е начин нормите
на закона за изтърпяване на наказанията.
Считам
за целесъобразно да обърна внимание на факта, че неправилно е отразено в
представената Ви справка, че лишения от
свобода Б. е ненаграждаван. Точно обратно, той има изрично посочено позитивно
отношение към полагането на труд в специализираното заведение, като в същото
време е съвестен и отговорен. Изрично административния орган излага, че спазва режима
и не допуска каквито й да е нарушения на дисциплината. Както уточнихме преди
малко, същият е награждаван нееднократно, както в местата за лишаване от свобода, така и
извън, а именно във фирмите, където е полагал труд. Правните основания за награждаване
са имплицирани в ЗИНЗС, а именно в чл. 98 ,ал. 1, т. 5, 6 и 7.
Още
веднъж бих желал да обърна внимание на факта, че в резултат на изложеното самият
административен орган достига до заветното заключение, че оценката от риск за
рецидив към момента е в ниски стойности – 34 точки. Лишеният от свобода Б.
участва в трудова дейност, не се влияе от обкръжението, не се включва в
нерегламентирани дейности и не на последно място липсва индиция за безразсъдно или
рисково поведение. Самият административен орган споделя, че качеството умение
за мислене се заключава във възможността, че същият се е научил да опознава
последиците от поведението си и да не проявява импулсни действия.
Изложеното
отговаря едно към едно от написаното в плана на присъдата, в резултат на което
са налице следните няколко факти : позитивни резултати, спад в цифрово
изражение на рискът от рецидив и не на последно място, налице са нееднократни поощрения,
както в самото място за лишаване от свобода, така и извън него.
В
резултат на изложеното, от това, което колегата С.А. посочва, че в конкретният
случай сме достигнали до ниво, което възпитателната работа дава своя коригиращ
ефект, като следва в случая да бъде отчетен и фактът на изключително позитивния
бекграунд на лицето, свързана с липсата на каквато и да е индиция разгледано на
плоскостта на криминогенното мислене и поведение.
Имайки
предвид изложеното, моля при постановяването на вашия съдебен акт да имате в
предвид и следния факт :
Лишеният
от свобода Б. е извършил нарушението на
нашия наказателен закон по-малко от 2 месеца от навършване на пълнолетие.
На
следващо място, активно е водил учебен процес и ако не беше се случило
процесното събитие нямаше да бъде в такъв режим на прекъсване на своето
обучение.
Трето,
не на последно място, развитието му в областта на спорта - той е активен
спортист, футболист.
Имайки
предвид възможността да решим с Вас една съдба, най-учтиво бих желал да Ви
предложа като целесъобразно в конкретният случай, да дадете възможност на този
млад човек да реализира своите права и законни интереси, а именно да упражни
правото си на УПО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Становището на началника
на Затвора – гр. София към момента е, че молбата на лишения от
свобода Б. за УПО е неоснователна.
Налице
е само първата предпоставка относно изтърпяната част - повече от половината от
наложеното му наказание.
По
отношение на втората предпоставка – доказателства за поправяне на лицето, смятаме,
че такива към момента има налични, но те в своята цялост не могат да дадат
основание за обоснован извод за трайно поправяне и превъзпитание на лицето.
Действително, има намаляване на рисковите зони, както в техния обем, обоснован
от приложения доклад за оценка на рискът, но работата все още продължава,
съобразно плана на присъдата. Следва да се отбележи, че прогресивната
пенитенциарна система при него сочи, че не е изпълнена до край. Същият изтърпява
наказанието си още в условията на първоначално определения от съда режим „общ“.
Следва да се отбележи, че рискът от вреди към обществото все още е в същите
стойности, т.е. при него няма намаление, а това се определя на база на
извършеното деяние, за което изтърпява присъда в момента.
С
оглед изложеното, моля да не уважавате молбата му за УПО.
ПРОКУРОРЪТ
: Моето становище е идентично със заявеното от представителя на началника на Затвора – гр. София. Считам,
че е изпълнена единствено първата изискуема от закона предпоставка, а именно
молителя да е изтърпял фактически повече от половината от размера на наложеното
му наказание. Но според мен не е изпълнена втората такава, а именно по време на
престоя си в местата за лишаване от свобода, същият да е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне.
Действително,
постигната е редукция на рискът от рецидив, което е част от оценката за
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, от 41 на към момента актуални 34 точки. Но
успоредно с това другият компонент от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
а именно рискът от сериозни вреди за обществото не е редуциран, както бе
посочено от представителя на началника
на Затвора – гр. София. Същият остава в първоначалните средни
стойности.
На
следващо място по отношение на плана за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същият закон, е посочено в доклада на инспектора социална дейност и
възпитателна работа при Затвора – гр.
София,
че целите и задачите по него се изпълняват, но не са изпълнени към момента в
цялост. Т.е. и целите на наказанието към момента не са изпълнени, което
съответно и не предполага извод за категорично поправяне на осъдения и
предсрочно прекратяване на изпълнението на наложеното спрямо него наказание.
Предвид
изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
ЗАЩИТАТА
/реплика/ : Причината да бъдем така активни и настоятелни на процесния предмет,
свързан с пълното право е това, че при внимателен анализ на преписката, всички факти
и обстоятелства говорят за съвестно поведение, свързано с нормите на ЗИНЗС, а в
същото време крайните изводи са точно на 180 градуса.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК, предоставя право на лично изявление на
осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ
Б. /в лична защита/ : Съжалявам за деянието. Смятам, че съм се поправил. Бих
искал да завърша образованието си. Няма как да съм изпълнил плана на присъдата,
тъй като имам много арест - 1 година и 2 месеца бях на „Г. М. Д.“ и съм
направил всичко възможно до момента.
Подкрепям
казаното от моя защитник.
СЪДЪТ
се оттегля, за постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след обсъждане, съобразявайки доводите,
изложени в молбата на осъденото лице, тези, наведени в днешното
съдебно заседание, както и
направените възражения, съотнасяйки ги към писмени доказателства и писмени
доказателствени средства и приложимите разпоредби на закона, намира за установено
следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – чл. 439 от НПК.
Същото е инициирано от молба на осъдения Ц.Д.Б.,
за УПО от изтърпяване остатъка от наложеното му по НОХД № 15724/17 г. на СРС наказание, в размер на 3
години и 4 месеца „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени личното затворническо
досие на осъденото лице с № 523/2018 г.,
доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от 18.06.2019 г. от И „СДВР“ С.А., план
на присъда в незаверено електрофотографско (ксерографско) копие, становище,
отново от С.А., но в качеството му на ИФЗ началник на ЗО ОТ „Казичене“ от
25.06.2019 г., становище от заместник - началник на затвора в гр. София по „РНОД“,
справка от началника на затвора в гр. София за изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от наказанието „лишаване от свобода“ на осъденото лице към
08.07.2019 г., в която е инкорпорирано и становището му по молбата.
Допълнително, в днешното съдебно заседание, бяха
представени актуална към днешна дата справка от началника на затвора в гр.
София за оставащото за изтърпяване време от наказанието на лишения от свобода Ц.Д.Б.
и изтърпяното до момента такова, становище от ИФЗ НС „СДВР“ при
затвора в гр. София Д.Г., от 24.07.2019 г., и експертна оценка към 24.07.2019 г. на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Ц.Д.Б..
В изпълнение на задължението си по реда на
горепосочените процесуални разпоредби, Съдът следва да установи наличието или
липсата на законоустановените предпоставки, обуславящи постановяването на УПО.
На първо място, Съдът се солидаризира с
изразеното от всички страни в производството, че е налице първата, тъй наречена
„формална“ предпоставка, а именно закрепената в разпоредбата на чл. 70 ал. 1,
т. 1 от НК. Конкретно, осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от половината
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Видно от представените по делото справки,
първоначалната такава – с рег. №
219/16.07.2019 г., и тази от 25.07.2019 г.,приложена и приобщена в днешното
съдебно заседание, към днешна дата осъденият Ц.Д.Б. е изтърпял от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, в размер на 3 години и 4 месеца, общо 2 години,
8 месеца и 9 дни, от които 2 години, 3 месеца и 26 дни фактически и от работа 4
месеца и 13 дни, като му остават да изтърпи още 7 месеца и 21 дни.
С така посоченото, Съдът намира, че е налице
първата предпоставка за постановяване на УПО.
На второ място, противно на изтъкнатото от
представителя на затвора в гр. София и от прокурора, Съдът намира, че е налице
и втората изискуема се предпоставка за УПО на осъденото лице от остатъка от
изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“. За да се идентифицира тази
втора предпоставка, законодателят е предвидил да са налице достатъчно
доказателства за окончателно поправяне на осъденото лице или поне за необратим,
константен процес в тази насока.
Този съдебен състав намира, че такива са налични
по делото. В този смисъл, Съдът отчита, че стойността на риска от рецидив е
свалена от средна степен в ниска такава. Конкретно, от 41 на 34 точки.
По-важното в случая, обаче, независимо от самия факт на сваляне на стойността
на риска в неговите ниски стойности е, че са налице положителни промени в
проблемните, идентифицирани „на входа“ зони, като „междуличностни проблеми“ и „умения
за мислене“, които за този съдебен състав са значими, с оглед характера на конкретното
извършено престъпление. Последното безспорно е с инцидентен характер. Това е
изводимо не само от обстоятелството, че е първо по ред за осъденото лице, което
преди него е било с чисто съдебно минало, а и от експертните изследвания в
рамките на пенитенциарното заведение и изготвените доклади. В тази насока е и
доклада по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от 18.06.2019 г., където е отбелязано, че „правонарушението, за което е осъден“ Ц.Б.
„е по-скоро ситуативно обусловено, а не в
резултат криминогенно мислене“.
Връщайки се отново на споменатите подобрения в
горепосочените, идентифицирани на входа „проблемни зони“, Съдът отбелязва, че
същите, конкретно за зона „междуличностни проблеми“, от констатация в началото,
че осъденото лице има трудности, а понякога и враждебни нагласи, са поправени
до степен на „без нагласа за агресивно
поведение“, отново съгласно последния изготвен доклад по реда на чл. 155, ал.1
от ЗИНЗС от 18.06.2019 г.
Относно проблемната зона „умение за мислене“,
от състояние, в което осъденото лице не е признавало, че има проблеми и не е
могло да дефинира ясно стъпките, които следва да предприема, както и не е могло
да предвижда последствията от своите действия, в резултат на усърдната работа
на служителите на пенитенциарната администрация, положителната промяна там е до
степен, че лишеният от свобода Б. се е научил да осъзнава последствията от
поведението си и не проявява импулсивни действия.
Съдът отчита в позитивен за осъденото лице
план и че в също идентифицираната на входа проблемна зона „начин на живот и
обкръжение“, в частност за това, че лишеното от свобода лице поддържа контакт с
криминално проявени лица, към настоящия момент е налице положителна промяна и в
нея. В този смисъл материалите по делото еднопосочно доказват, че осъденият Б.
участва в трудова дейност, в общи мероприятия, не се влияе от обкръжението и не
се включва в нерегламентирани дейности, като при това не показва и склонност
към безразсъдно и рисково поведение. Така констатираното, отново в последния
доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНС, е довело и до спад на стойността на
риска за рецидив конкретно за тази зона наполовина - от 6 на 3 точки.
Съдът намира за необходимо да обсъди специално
основния довод, изнесен в днешното съдебно заседание от представителя на началника на затвора в гр. София,
подкрепен и от прокурора, а именно, че рискът за обществото продължава да бъде
в средни стойности. За тази цел, Съдът счита, че следва да направи кратък
преглед на системата за оценка на стойността на риска от рецидив. Същата е взаимствана
от прилаганата в Англия и Уелс от 1999 г. система „ОASys“. Тази система е въведена в Англия и Уелс за
работа на пробационните служители, като вследствие доказаната ú
ефективност е възприета и в Република България през 2005 година. За да оцени
степента на опасността от рецидивно - криминогенно противозаконно поведение на
осъденото лице, тази система използва определяне на показатели в 14 т. н.
рискови фактори. За използваната в Република България система на оценка, същите
са разделени в раздел „А“ до раздел „М“. Най-общо, оценката на риска от рецидив
може да се определи като количествен метод, като съобразно отговорите на
осъденото лице, които се оценяват с „0“, „1“ и „2“, се оформя и обща оценка на
риска от рецидив, която, разделена по своята скала, може да фигурира от ниски
стойности – до 40 точки, през средни такива - от 40 до 60 точки, до високи –
над 80 точки, като максималната стойност до която може да достигне е 160 точки.
Именно този количествен метод на оценката на
риска от рецидив детерминира и нейната сравнително обективна природа. За
разлика от нея обаче, оценката на рискът от вреди, за формирането на която се
използват същите отговори, както за оформяне на стойността на риска от рецидив,
е качествен метод, а не количествен. Това означава, че оценяващият субективно
преценява дали рискът е нисък, среден или висок. Именно поради така изложената
накратко природа на двете форми на оценка на риска – едната от рецидив, другата
от вреди, при която едната е сравнително обективно характеризираща личността на
дееца, като количествена такава, а другата е чисто субективна, единствено по
мнение на интервюиращия, което обуславя природата ѝ на качествена оценка,
Съдът намира, че довода на представителя на затвора в гр. София, подкрепен от
представителя на прокуратурата, затова, че рискът за обществото продължава да
бъде среден, е неоснователен по преценка на Съда. Това е така с оглед
посочените по-горе сериозни подобрения в количествения показател - стойността
на риска от рецидив, най-вече във визираните проблемните зони на осъденото
лице.
В подкрепа на гореизложените изводи, Съдът интерпретира
приложените по делото, в личното /затворническо/ досие на осъдения Б., заповеди
за награди, както и липсата на такива за наказание. Изводимо от този факт,
Съдът констатира, че действително оценката за подобрение и за напредък при
поправянето и превъзпитанието на осъденото лице не е голословен, а подкрепен от
обективните обстоятелства.
Видно е, че осъжданото лице, за около 2 години
престой в пенитенциарното заведение, не е нито веднъж наказвано, а само
награждавано. Наградите му за този съдебен състав сочат на поправяне и превъзпитание
в постоянно прогресираща степен, тъй като самите те са съобразно прогресивната
скала за награди и поощрения, закрепена в чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС. Така,
осъденото лице е било за първи път наградено със Заповед № 127/21.09.2018 г., с поощрение, по реда на
чл. 98, ал. 1, т. 5, а именно „удължено свиждане за срок от 4 часа“, т.е. с максимално
допустимата за това поощрение възможност.
След това, следващата награда на осъденото
лице е точно след 3 месеца – със Заповед
№ 206/21.12.2018 г. И тук се бележи
покачване по скалата на поощренията, тъй като същата е по реда на чл. 98, ал.
1, т. 6 от ЗИНЗС и отново в максималната възможна за нея степен – „свиждане с
близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа“.
Последната до този момент и трета по ред
награда – със Заповед № 158/11.04.2019
г., т.е. 3 месеца и малко след предишната награда, вече е с предпоследната по
възможност в скалата на наградите за поощрения степен, а именно тази по чл. 98,
ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС – „две денонощия домашен отпуск“.
Видно от дотук изложено, досежно награждаванията
на осъденото лице и липсата на каквито ѝ да е наказания, при последното
се наблюдава константност и градираща позитивност в поправянето и
превъзпитанието, отчетени и от пенитенциарната администрация по единствено
възможния, законосъобразен начин – чрез поощрения по реда на ЗИНЗС.
За Съда не е без значение обстоятелството, че
наградите са получавани регулярно, през сравнително еднакъв период от време. Именно
последното обстоятелство сочи на постоянство в процеса на поправяне на
осъденото лице. Този процес, видно от липсата на наказание, не е нарушаван нито
веднъж за целия период от време на изтърпяване на наказанието. Това, от своя
страна, обуславя извода и на съда за необратимост на процеса на поправяне у
осъденото лице.
Съдът се съгласява с представителите на
началника на затвора в гр. София и на прокуратурата, че действително има още
какво да се желае в тази насока, а именно за окончателното поправяне и превъзпитание
на осъдения Б.. Намира обаче, че с оглед съвкупността от няколко обективни
фактура, сред които възрастта му, всички гореизтъкнати обстоятелства, фактът,
че до момента е работил непрекъснато на външни за системата на пенитенциарното
заведение обекти, при което не е регистрирано нито едно нарушение или
оплакване, както и съобразявайки липсата на каквито и да е затрудняващи
евентуалната му ресоциализация зависимости, като такива към алкохол или
наркотици, това може да се извърши и извън пределите на пенитенциарното
заведение, чрез прилагане на разрешените от законодателя пробационни мерки.
В този смисъл, Съдът отчете, че би могло
успешно да се продължи корекционната работа с осъденото лице, съгласно дадените
от служителите на пенитенциарната администрация становища, че същата не е
завършена и следва да продължи за окончателно постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът отчете, също така, и изложеното в
представената в днешното съдебно заседание експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на лишения от свобода Ц.Б., че в пенитенциарната среда той не се включва
субкултурно в активни групи и банди и физически, към актуалния момент, не
представлява заплаха за трета страна. Последното за Съда е особено значимо, с
оглед насилствения, засягащ телесния интегритет характер на престъплението, за
което е осъден. Също така, от значение за изложената преценка на Съда е, че
осъденият в голяма степен контролира импулсите си и че е с ниски нива на агресивна
готовност и враждебност.
В неконтролирана среда, а именно извън рамките
на затворническото общежитие, осъденото лице ще се ползва с моралната подкрепа
на семейството си, за която има достатъчно доказателства в материалите по
преписката, най-вече от страна на баща му. Лишеният от свобода няма етнически и
културни особености, които да бъдат сериозна пречка пред реинтеграцията и
ресоциализацията му в социума и както вече бе посочено, при него липсва
зависимост от алкохол, хазарт, наркотични вещества, поради което не се очакват
в реален аспект проблеми, свързани или породени от такова адиктивно поведение.
При формиране на тези си изводи, Съдът
използва и извода на инспектора-психолог, че при осъдения Б. стойностите на
криминогенния риск не са завишени и последния няма непосредствен характер.
С оглед до тук изложените доводи, Съдът не
намира за необходимо изрично да се спира на наведените такива от защитата,
поради насоката на произнасянето си.
Така, отчитайки все пак възможността за
подобряване в още по-силна степен на визираните като проблемни зони и
продължаващото превъзпитание в положителна насока и поправяне на осъденото лице
и още повече снижаване на стойността на риска от рецидив, макар и последната да
е вече в ниски стойности, както и за изпълнение в пълна степен на прогресивната
система, Съдът намира, че това може и следва да бъде постигнато извън
контролираната среда на пенитенциарното заведение, чрез прилагането на пробационна
мярка, съгласно изрично дадената за това възможност в нормата на чл. 70, ал. 6
от НК. Като такава, Съдът преценява за максимално балансираща интересите на
обществото и правосъдието и тези на осъденото лице, мярката по чл. 42а, ал. 2
т. 2 – „задължителни, периодични срещи с пробационен служител“. Същите следва
да бъдат постановени за целия срок, представляващ остатъка за изтърпяване на
наказанието, а именно към днешна дата 7 месеца и 21 дни.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода и осъден Ц.Д.Б., ЕГН **********, по отношение на
наложеното му с присъда по НОХД № 15724/2017
г. по описа на СРС, НО – 7 състав, наказание от 3 години и 4 месеца „лишаване
от свобода“, потвърдено с Решение №
530/08.05.2018 г. на СГС - НО – ХVІІ въззивен състав, по ВНОХД № 6019/2017 г.
ОПРЕДЕЛЯ
изпитателен срок, в размер на остатъка за изтърпяване на наказанието, а именно 7 (седем)
месеца и 21 (двадесет и един) дни, считано към днешна дата, като за
този период, на основание чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК,
НАЛАГА
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от днес, пред АС-София, по
реда на Глава XXII от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се изпълни незабавно след изтичане на срока за обжалване и/или протестиране,
освен ако не е подаден частен протест, който не е в полза на осъдения.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: