№ 574
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000037 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.
Образувано, след като с решение № 60079 от 19.01.2022г., постановено
по т.д. № 105/2020г. по описа на ВКС – ТК, І т.о. е отменено решение № 240
от 17.07.2019г., постановено по в.т.д. № 694/2018г. по описа на АС Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд
Пловдив.
С отмененото решение на АС Пловдив, постановено по в.т.д. №
694/2018г. по описа на АС Пловдив – ІІІ т.с. е потвърдено решение № 436 от
24.07.2018г., постановено по т.д. № 73/2018г. по описа на ОС Пловдив в
частта, с която е отхвърлен предявения от „Ю.Б.“ АД против К. А. М. иск за
заплащане на 64 000 щвейцарски франка, представляваща част от главницата
в размер на 83 728.76 щвейцарски франка, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № ... от 13.05.2008г..
Решението на ОС Пловдив е обжалвано от ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. О.п. № 260, чрез адв.
П. П. с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност в частта, с която
е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 64 000 щвейцарски
франка, като е оспорена като неправилна преценката на решаващия съд, че са
нищожни клаузите на чл.1, ал.1; чл. 2, ал.1 и ал.4; чл. 6, ал.2; чл. 20, ал.2; чл.
21 и чл. 22 от договор за потребителски кредит № ... от 13.05.2008г., както и
1
че са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузите, с които е уговорено
превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит и тези определящи вноските за
погасяването му в щвейцарски франкове, а искането е за неговата отмяна и
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника
К. А. М. ЕГН **********, представляван от адв. А. В., с който оспорва
жалбата и настоява съдебното решение да бъде потвърдено.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. О.п. № 260
против К. А. М. ЕГН ********** от гр. П., бул. Б. № 107, ет.5, ап.15 с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430, ал.1 ТЗ. Твърденията в исковата молба
се свеждат до следното: на 13.05.2008г. между „Ю. И Е. Д. Б.“ АД /сега
„Ю.Б.“ АД/ като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № HL34686 от 13.05.2008г., по силата на
който страните са се съгласили кредиторът да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на равностойността на щвейцарски
франкове на 90 000 лв. по курс „купува“ за щвейцарски франк, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в срок от 300 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита – 24.06.2008г., съгласно Приложение № 1. В
същото е определен и приложимия към датата на подписването курс „купува“
за щвейцарския фрак, съобразно който равностойността на кредитния лимит е
76 168 щвейцарски франка. Ищецът твърди, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на
сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в щвейцарски
франкове е в размер на 4.5 %, а дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояване на кредита. Сочи, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят
дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, съгласно чл.3,
ал.1 от договора за кредит, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди,
че кредотополучателя дължи и такси, както следва:
такса за управление на кредита – 1.5 % върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при усвояване на кредита;
такса управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената
главница към същата дата;
За обезпечаване вземанията по договора за банков кредит ищецът сочи, че е
учредена договорна ипотека върху Апартамент № 15/81, вх. В, ет. VІ, бл. 59,
2
находящ се на бул. Б. № 107 в гр. П.. Твърди, че в съответствие с уговореното
в чл.18 от договора, че при непогасяване на която и да е вноска, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката има право да
направи изцяло или частично изискуемо задължението по него, след като е
констатирана забава плащането на 61 бр. вноски за лихва Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което на длъжника е връчена нотариална
покана, в която към 04.08.2017г. задължението е посочено в размер на общо
45 836.18 швейцарски франка. Твърди, че с договор за прехвърляне на
вземания от 15.07.2008г. банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземанията по
договора за кредит № ... от 13.05.2008г., за което длъжника е уведомен с
нотариална покана, получена от кредитополучателя на 27.06.2017г.. Между
цесионера „Б.Р.С.“ АД и длъжника са сключени 5 бр. допълнителни
споразумения от 20.05.2009г., от 27.04.2010г., от 30.09.2011г., от 03.04.2012г.
и от 27.04.2012г., с които са предоговаряни условията по договора за кредит.
С договор за цесия от 23.12.2016г. цесионера „Б.Р.С.“ АД е прехвърлил
обратно на банката вземанията по същия договора за кредит. Като твърди, че
въпреки редовно връчената нотариална покана, получена от майката на
кредитополучателя на 03.10.2017г. в определения 7 –мо дневен срок
длъжника не е погасил задълженията си, ищеца настоява съда да постанови
решение, с което да го осъди да заплати на Банката сума в размер на 64 000
швейцарски франка, част от общо дължимата и непогасена главница в размер
на 83 728.76 швейцарски франка по договора за потребителски кредит № ... от
13.05.2008г., както и 342.30 лв., представляваща сторени разноски по
изпращане на нотариална покана до длъжника, ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2018г. до окончателното заплащане на главниците.
Претендира разноски.
Ответникът – К. А. М. ЕГН ********** от гр. П., бул. Б. № 107, ет.5,
ап.15 е депозирал писмен отговор, с които оспорва исковете. Признава, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ... от
13.05.2008г., по силата на който банката предоставя на кредипотолучателя
сума в размер на 90000 лв. в равностойни швейцарски франкове. Не оспорва и
факта, че с допълнителни споразумения, сключени с „Б.Р.С.“ АД са
удостоверени задълженията на кредиполучателя, както и че с нотариална
покана връчена на 27.06.2017г. е уведомен за извършената цесия от
30.06.2008г., съответно с нотариална покана връчена на 28.07.2017г. за
извършената обратно в полза на банката цесия от 19.07.2016г., както и че му е
връчена поканата за доброволно плащане на 03.10.2017г.. Оспорва
твърдението, че дължи връщане на швейцарски франкове като твърди, че
сумата е уговорена и усвоена в български лева. Твърди, че за извършената
цесия в полза на „Б.Р.С.“ АД е уведомен едва на 27.06.2017г., поради което и
сключените преди тази дата допълнителни споразумения нямат действие по
отношение на длъжника. Евентуално същите допълнителни споразумения са
нищожни на основание чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД като такива с невъзможен
предмет, евентуално като такива сключени в нарушение на закона и
3
конкретно чл. 10, ал.3 ЗЗД. Навежда възражение за нищожност на клаузата от
договора, с която банката едностранно без съгласието на кредитополучателя е
изменяла възнаградителната лихва, което е довело и до промяна в
наказателната лихва, като твърди, че същата е неравноправна на основание
чл. 143, т.10 и т.12 във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗП.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора
на ответника възражения като счита същите за неоснователни. Сочи, че
възможността банката да изменя едностранно лихвата по кредита е
предвидена изрично в договора, а и е свързана с обективно настъпващи
обстоятелства, които са независещи от волята и извън контрола на банката –
кредитор. Твърди, че възражението за нищожност на сключените
допълнителни споразумения е неоснователно, както и че длъжника е
надлежно уведомен за извършената цесия. Оспорва възраженията на
ответника досежно размера на предявената претенция, като заявява изрично,
че претендира единствено част от непогасената главница и в този смисъл
счита възраженията, касаещи капитализирани лихви за неотносими.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от ответника, представлявана от адв. А. В., с който подържа
възраженията, наведени с отговора.
От представеният и приет като неоспорен договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот ... от 13.05.2008г. е видно, че между „Ю. И
Е. Д. Б.“ АД, в качеството на Банка и К. А. М. като кредитополучател е
сключен договор за кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лв. по курс „купува“ за
швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 4000 лв. по курс
„купува“ за щвейцарски франк към лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита за рефинансиране на потребителски кредит към
„Райфайзенбанк“ ЕАД и равностойността в швейцарски франкове на 86 000
лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на Банката в деня на
усвояване на кредита за текущи нужди.
В чл. 2 от договора страните са уговорили конкретните условия за
реалното усвояване на кредита, като е предвидено, че разрешеният кредит се
усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя К. М., след представяне от кредитополучателя на
подробно описаните в чл. 2, ал.1 и ал. 3 от Договора документи, включително
и молба за превалутиране /по образец на банката/ и е уговорено едва тогава
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 да се
превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на
швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в лева - чл. 2, ал. 4 от договора.
4
С чл. 3 от сключения договор страните са уредили дължимите
договорни лихви, като в ал. 1 е предвидено, че годишната лихва е в размер на
сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.65 пункта и е уточнено, че към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
4,5%. Съгласно ал. 5 на чл. 3 от договора действащият БЛП на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни незабавно за
страните, като промените в размера му и началната дата, от който той е в сила
се обявяват на видно място в банковите салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е
уредена лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1
плюс 10 пункта надбавка. С чл. 4 от договора страните са уговорили
задължението на кредитополучателя да заплаща на банката такса за
управление на кредита – 1.5 % върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първото усвояване на кредита; годишна такса за
управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към
същата дата и административна такса в размер на 40 лв., еднократно платима
при подаване на молба за кредит.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, крайният срок за погасяване на
кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояването му, която се
установява с подписване на Приложение № 1 от 24.06.2008г., като неразделна
част от договора.
В клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора страните са предвидили, че
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ
неразделна част от договора погасителен план, а в ал. 2 на чл.6 от договора за
кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата,
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки
в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката с тези
средства след служебно изкупуване от банката на швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие
на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното им превалутиране по реда на чл.20. Измененията на Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
5
компетентния банков орган и са задължителни са за страните, като
кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата на банката.
Уговорената е и възможността банката да обяви кредита частично или
изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл.
18 ал. 1, а съгласно ал. 2 на чл. 18 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично целият остатък от
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо
волеизявление на страните.
В чл. 20 от договора за кредит са предвидени възможности
кредитополучателят да поиска от банката превалутиране на кредита от
швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато
съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на
искането Тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 20 е изразено съгласие
превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за
швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти обявени от
банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на
кредита. В чл. 21 е дадено определение на операцията превалутиране -
промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи лихвен процент приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 22 от договора е вписано изявление на кредитополучателя за
знание и съгласие с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и
че превалутирането на договора, може да има като последица вкл. и за
случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че
кредитополучателят приема да носи за своя сметка риска от тези промени и
повишаване и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Ал. 2
съдържа декларация, че кредитополучателят е запознат с икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от
договора и че е съгласен с настъпването им.
В чл. 27 е обективирано съгласие на страните по договора, че във всеки
един момент от действието му банката има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата
на Е.Е.G= (И.Е.ТД.Ю.), включително и на „Б.Р.С.“ АД, гр. С. или на други
финансови или нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято
дейност включва секюритизация. Предвидено е и, че в случай на
прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия
кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при
уведомяването му. В ал. 2 на този член се говори за възможност при
6
прехвърляне на вземанията на „Б.Р.С.“ АД страните по цесията да се
договорят длъжниците да продължат да осигуряват средства за погасяване на
дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е правено и до
момента и респективно същата да превежда вноските на съответния падеж по
открита при нея сметка на цесионера.
Според приетото по делото Приложение № 1 от 24.06.2008 г. към
договора датата на усвояване на кредита е 24.06.2008 г., при приложим курс
„купува“ за швейцарския франк на банката към лева към датата на усвояване
на кредита 1,181600 за 1 шв. франк. В приложението е посочено, че
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 76168 швейцарски франка.
Видно от приетия като писмено доказателство договор за цесия от
15.07.2008г. и въз основа на предварително дадено от кредитополучателя
съгласие, съдържащо се в чл. 28 от договора, банката е прехвърлила
вземанията си по кредита на „Б.Р.С.“ АД.
С допълнително споразумение от 20.05.2009г. страните по договора за
банков кредит, след като са констатирали, че задължението по него е в размер
на 76 805.67 щв. франка са постигнали съгласие всички плащания да се
преоформят служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит;
предвидили са облекчено погасяване на дълга за шест месечен период,
считано от датата на влизане на настоящото допълнително споразумение –
чл.V на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план.
С допълнително споразумение от 27.04.2010г. страните са
констатирали, че задължението по договора за банков кредит е в размер на 76
520.74 щв. франка – редовна главница и са уговорили нов дванадесет месечен
период на облекчено погасяване на дълга, през който фиксираната годишна
лихва е в размер на 4.57 %. В чл.6 страните са уговорили след изтичане на
облекчено погасяване общия размер на дълга да се олихвява с годишна лихва
в размер, равен на БЛП плюс договорена лихвена надбавка в размер на 0.84
пункта. В чл. 8 страните са уговорили задължението на кредитополучателя да
плаща на кредитора месечна такса за просрочен дълг, дължима при забава
плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита в
размер, определен от действащата към момента Тарифа на кредитора.
С допълнително споразумение от 30.09.2011г. страните са
констатирали, че задължението по договора за банков кредит е в размер на 79
139.49 щв. франка – редовна главница и са уговорили задължението на
кредитополучателя за заплащане на редовна лихва, която е/ще бъде начислена
за периода от датата на падежа, предхождащ сключване на споразумението до
датата на падежа, следваща датата на допълнителното споразумение, както и
че всички плащания се преоформят служебно от кредитора на датата на
сключване на споразумението чрез натрупване на редовната усвоена и
7
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит;
уговорен е нов дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга,
през който фиксираната годишна лихва е в размер на 4.86 %. В чл.5 страните
са уговорили след изтичане на облекчено погасяване върху общия размер на
дълга да се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, след което да се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора от действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни
нужди плюс договорена лихвена надбавка в размер на 1.27 пункта. В чл. 11
страните са предвидили, че дължимите от кредитополучателя такси и
комисионни остават непроменени, както и че кредитополучателя заплаща
месечна такса за администриране на просрочения кредит, дължим при забава
на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита,
съгласно тарифата. Предвидено е споразумението да влезе в сила след
плащане на 90 швейцарски франка, както и че от подписването му кредита се
погасява на 10-то число.
С допълнително споразумение от 03.04.2012г. страните са се съгласили
да прекратят действието на уговореното облекчено погасяване на общия дълг,
считано от датата на подписването му, както и че върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва –
чл.2, а върху общия дълг се начислява годишна лихва, равна на договорената
между страните за периода след изтичането на действащия към момента на
периода за облекчено погасяване на дълга – чл.3. Към сключеното
допълнително споразумение е предвидено изготвянето на нов погасителен
план.
С допълнително споразумение от 27.04.2012г. страните се съгласяват,
че размера на редовната главница е 81 849.29 шв. франка, както и че
кредитополучателят дължи редовна лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ допълнителното споразумение да
датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към
тази дата все още не е изискуема. В чл.3 е уговорено задължението на
кредитополучателя да внесе еднократно при подписване на споразумението
сумата от 350 шв. франка, което е задължително условие за влизане в сила на
уговорките по допълнителното споразумение и започване на периода на
облекчено погасяване на дълга, която кредиторът ще използва за извършване
служебно на пълно или частично погасяване на просрочените към датата на
внасянето й задължения по договора за кредит, съобразно уговорената
поредност. В чл.4 страните са се съгласили всички плащания във връзка с
кредита, след приспадане на внесената по чл.3, ал.1 сума да се преоформят
служебно от кредитора към датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница по
първоначално предоставения кредит. Уговорен е шест месечен период на
облекчено погасяване на дълга, през който върху същия се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 3.04% като през същия период
кредитополучателя погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в
8
размер на 210 шв. франка, съгласно погасителен план неразделна част от
допълнителното споразумение – чл. 5. След изтичане на периода на
облекчено погасяване, страните са уговори – чл.6 - върху дълга да се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и да
се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.43 пункта, след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и
всички други разноски на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план – чл.7.
С договор за прехвърляне на вземания от 23.12.2016г. „Б.Р.С.“ АД е
прехвърлил придобитите от него вземания в полза на „Ю.Б.“ АД вземанията
си по договора за кредит .... от 13.05.2008 г., придобити с договор за цесия от
15.07.2008г., като прехвърлянето е редовно съобщено на длъжника на
28.07.2017г., с което активната материална легитимация на „Ю.Б.“ АД е
установена.
За неоснователно съдът намери наведено от ответника възражение за
това, че след като цесията от 30.06.2008г., по силата на която са прехвърлени
вземанията по договора за кредит от банката на „Б.Р.С.“ АД е съобщена едва
на 27.06.2017г., то сключените с цесионера допълнителни споразумения към
договора за кредит преди съобщаването са нищожни и не са породили правни
последици. Съобщаването на цесията, съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД не засяга
редовността на извършеното прехвърляне, тъй като правата по цесията
преминават върху цесионера със сключването на договора, а оповестяването
има значение за добросъвестните трети лица и длъжника, който от момента
на уведомяването дължи изпълнение на цесионера, а не на цедента.
С нотариална покана „Ю.Б.“ АД е уведомила длъжника, че същия е в
трайно просрочие на задълженията си по договора, в резултат на което към
04.08.2017г. задължението е в общ размер на 121 375.50 шв. франка,
формирано от сбора на главница в размер на 83 728.36 шв. франка; лихви в
размер на 36174.64 шв. франка; такси по кредита в размер на 1291.96 шв.
франка и имуществена застраховка в размер на 180.14 шв. франка, поради
което и го е поканил в 7-мо дневен срок за погаси задълженията си към
банката, а в случай че не стори това го е уведомил, че банката ще предприеме
действия по принудителното събиране на цялото задължение. Коментираната
нотариална покана е редовно връчена на длъжника на 03.10.2017г., като е
получена от неговата майка срещу разписка № 39, видно от извършеното за
това отбелязване.
С решение № 60079 от 19.01.2022г., постановено по т.д. № 105 от 2020г.
по описа на ВКС, І т.о., с което е упражнен касационен контрол на
постановеното от Апелативен съд решение при предходното разглеждане на
спора е прието, че клаузите на чл.1, ал.1, т.1 и т.2 и ал.3, чл. 2, ал.1 и ал.5 от
сключения между страните договор за потребителски кредит .... от 13.05.2008
9
г. са ясни и разбираеми т.е. не са неравноправни с приложението на чл. 145,
ал.2 ЗЗП, като следва да се тълкуват в смисъл, че страните са се съгласили,
че „Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лв., по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на
кредита“. Със същото решение по отношение клаузата на чл.6, ал.2 от
договора, в частта за приложимия при служебното превалутиране курс, чл.20,
ал.2 и чл.22, ал.1 от договора е прието, че на основание чл. 143 и чл. 146, ал.1
ЗЗП са неравноправни, като е уточнено, че в останалата част теста на чл. 6,
ал.2 от договора не нарушава принципа на добросъвестност и няма пречка да
бъде прилаган, а кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и
валута – равностойността в швейцарски франк на 90 000 лв. по първоначално
определения курс т.е. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита.
Зачитайки приетата от ВКС нищожност на клаузите от договора, с които
валутният риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя, без той да
може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за
добросъвестност, следва да се приеме, че тези нищожни клаузи не създават
задължение на потребителя. Той не следва да носи риска от тяхното
прилагане, свързано с промяната в курса на швейцарския франк към лева и
увеличаването на левовата равностойност на дължимите вноски в швейцарски
франкове. Неговото задължение се ограничава до заплащане на усвоената
сума по кредита по курса на швейцарския франк към лева, посочен при
усвояването , а именно 1,181600 лева за един швейцарски франк. Общият
размер на усвоената на 24.06.2008 година сума съгласно приложение № 1, е
76 168 швейцарски франка.
Предвид дадените от касациония съд указания следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение досежно неравноправността на клаузата
на чл. 3, ал. 5, според който: „Действащият БЛП на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя
за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила,
чрез обявяването им на видно място в банковите салони.“
Коментираната разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора е по смисъла на
чл. 143, т. 3 ЗЗП неравноправна, тъй като позволява на банката едностранно,
без обяснения и без фиксирана периодичност, да определя собствения си
базов лихвен процент, който обаче, е елемент, структурно образуващ размера
на договорената с кредитополучателите възнаградителна лихва. Уговорката
по чл. 3, ал. 5, не съдържа никакви предвидими основания или поне някаква
обоснована външна причина за извършване на възможните изменения на
договора, не съдържа дори и задължение за персонално уведомяване на
кредитополучателите за толкова съществени промени в задълженията им по
10
подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да възразят
срещу тези нови, едностранно променени от другата страна, включително и
увеличени по размер, техни задължения и съответно – да не се съгласят с тях
и да прекратят договора. Вярно е, че за определени периоди, а именно: от
24.05.2010г. до 23.05.2011г., от 10.10.2011г. до 02.04.2012г. и от 10.05.2012г.
до 09.11.2012г. при олихвяване на главницата по кредита е прилаган по –
нисък процент на БЛП плюс уговорена надбавка, който е уговорен с
допълнителните споразумения, но въпреки това съдът счита, че не е налице
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като с посочените споразумения се
преоформят задълженията чрез прибавянето на изтекли лихви към главницата
по отпуснатия кредит и именно с оглед това тези споразумения са нищожни
като противоречащи на закона. Последицата от сключването им е т.нар.
„анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД – начисляване на
възнаградителни лихви върху лихви. Възможността изтеклите лихви да
стават част от главницата и върху тях започват да се начисляват нови лихви е
допустимо само при изрична уговорка между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 от ТЗ, а в случая кредитополучателя е физическо лице. Затова и следва
да се приеме, че за банката не съществува възможност за олихвяване на
изтекли лихви съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, включително при
преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка
и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск / отм./, в който смисъл е и
възприетото от съдебната практика разрешение – решение № 66 от 29.07.2019
година на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т.о..
Изводът е, че клаузата на чл.3, ал.5 от договора, като неравноправна,
следва бъдат приета за нищожна, на основанието по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради
наличие на предпоставките по чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП, а последицата е, че
възнаградителната лихва по процесния договор, за целия период на
действието му, е била дължима така, както е уговорена в първоначалната
разпоредба по чл. 3, ал. 1 от договора: 6.15 % годишна лихва за периода до
издължаване на кредита, а месечните вноски, включващи главница и дължима
лихва, без прилагане на нищожната клауза за възможност за изменяне на
лихвата по чл. 3, ал. 5, е трябвало да продължат да са същите, както са
уговорени в договора. Размерът на дължимите месечни погасителни вноски е
определяем, тъй като са ясни параметрите определящи месечната вноска, а
именно:
- размерът на главницата – 76 168 швейцарски франка;
- размерът на договорната годишна лихва – 6.15 %;
- срокът за връщане на кредита – 300 месеца от 24.06.2008 г. и
- начинът на връщане – на месечни вноски, с точно определен ден на
падежа им.
Затова при преценка за размера на дължимата главница, която е предмет
11
на предявения осъдителен иск, съдът съобрази първоначално отпуснатата и
усвоена сума от една страна, а от друга извършените погашения по кредита.
Данните се съдържат в приетата пред настоящата инстанция съдебно -
счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните съдът кредитира и
счита за приложим в конкретния случай, изготвения от вещото лице вариант
А според, които с внесените от кредитополучателя 14 283.22 шв. франка при
прилагане на първоначално уговорения лихвен процент от 6.15 % биха се
погасили главниците по вноски до № 8 с падеж 24.02.2008г. и част от вноска
№ 9 с падеж 24.03.2009г. в размер на 7.81 шв. франка и непогасена към
03.10.2017г. е останала главница в размер общо на 75 285.43 шв. франка, от
които с настъпил падеж 15 121.63 шв. франка и непадежирала главница в
размер на 60 163.80 шв. франка.
Изводът е, че след погашение на вноска № 25 от 24.07.2010г. са
настъпили условията на чл. 18, ал.2 от договора и цялата непогасена част от
кредита е станала автоматично предсрочно и незабавно изискуема.
Коментираната уговорка представлява по същността си уговорено
правоизменящо условие, при настъпване, на което разсроченото главно
лихвоносно задължение се превръща в предсрочно изискуемо, настъпването
на която предсрочна изискуемост е обявена на длъжника с връчената му
нотариална покана на 03.10.2017г. – л.69.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с изтичане на
едноседмичния срок от получаване на нотариалната покана, адресирана до
длъжника или на 10.10.2017г. и при отчитане на приетата за нищожна
разпоредба на чл.3, ал.5 от договора, съдът счита, че иска е изцяло
основателен до размера от 64 000 шв. франка с левова равностойност по курс
купува 1.181600 лв. за швейцарски фрак към датата на усвояване на кредита –
24.06.2008г., заявен като частичен от общо дължимата главница от 83 728.76
шв. франка.
Не до същия правен извод е стигнал решаващия първоинстанционен
съд, поради което и оспореното негово решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 64 000 шв. франка
с левова равностойност по курс купува 1.181600 лв. за швейцарски фрак към
датата на усвояване на кредита – 24.06.2008г., заявен като частичен от общо
дължимата главница от 83 728.76 шв. франка и за същата сума да бъде осъден
ответника да я заплати на ищеца.
При този изход на спора на жалбоподателя, ищец в
първоинстанционното производсдтво се дължат разноски, които съдът
констатира да са в размер на 8908.17 лв., съгласно приложения списък на
разноските и при отчитане на присъдените с първоинстанционното решение
по съразмерност такива, в която част решението като необжалвано е влязло в
законна сила. За първоначалното разглеждане на спора пред въззивната
инстанция на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 2172 лв.,
представляващи платена държавна такса, а за касационното производство му
12
се дължат разноски в размер на 2862.45 лв., представляващи такива по
заплащане на държава такса. При повторното разглеждане на спора от
въззивната инстанция жалбоподателя е направил разноски в размер на 300
лв., представляващи платен депозит за ССчЕ, за които следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 436 от 24.07.2018г., постановено по т.д. №
73/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Ю.Б.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., ул. О.п. № 260 против К. А. М. ЕГН ..... от гр. П., бул. Б. № 107, ет.5,
ап.15 иск за заплащане на 64 000 щвейцарски франка, частично предявена
претенция за главница в общ размер на 83 728.76 щвейцарски франка,
дължима на основание Договор за потребителски кредит № ... от 13.05.2008г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. А. М. ЕГН ..... от гр. П., бул. Б. № 107, ет.5, ап.15 да
заплати на „Ю.Б.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., ул. О.п. № 260 сума в размер на 64 000 щвейцарски франка с левова
равностойност по курс купува 1.181600 лв. за швейцарски фрак към датата на
усвояване на кредита – 24.06.2008г., частично предявена претенция за
главница в общ размер на 83 728.76 щвейцарски франка, дължима на
основание Договор за потребителски кредит № ... от 13.05.2008г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2018г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА К. А. М. ЕГН ..... от гр. П., бул. Б. № 107, ет.5, ап.15 да
заплати на „Ю.Б.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., ул. О.п. № 260 сума в размер на 8908.17 лв., представляваща
разноски, направени пред първоинстанционния съд по заплащане на
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат; сума в
размер на 2172 лв., представляващи платена държавна такса за въззивно
обжалване; сума в размер на 2862.45 лв., представляващи платена държава
такса за касационно обжалване и сума в размер на 300 лв., представляваща
направени разноски по заплащане на депозит за ССчЕ пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14