Р Е Ш Е Н И Е № 916
гр. Сливен, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
1651 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която
са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Топлофикация - Сливен”
ЕАД е предоставило на ответника топлинна енергия в периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. „Д. Г.“, бл. …, вх. …, ап. …, на
стойност 778,15 лева. Задължението
било формирано от сума за отопление, отдадено от отоплителни тела в хол и
спалня на апартамента и сума за обслужване на партидата. Съгласно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на
топлинна енергия ответникът в срок от 45 дни след отчетния период е имал право
на рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение. От съда се иска
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а
именно 778,15 лева - главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. в
процесния имот, ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на задължението и 45,38 лева -
мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до 11.10.2018 г. Претендират
се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че ответникът няма сключен писмен договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия на посочения в исковата молба адрес, како и че никога не са му
връчвани описаните в представената с исковата молба справка фактури. Иска се от
съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените
разноски.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. Депозирало е писмено становище чрез своя
пълномощник - адвокат, с което поддържа предявения иск, прави доказателствени
искания и претендира направените по делото разноски. Ответникът, чрез своя
пълномощник - адвокат, оспорва предявения иск като неоснователен и също
претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от
събраните писмени доказателства по делото, че ищцовото дружество „Топлофикация
- Сливен” ЕАД е предоставило топлинна енергия в периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. С., кв. „Д. Г.“, бл. …, вх. …, ап. …, на
стойност 778,15 лева, върху която главница е дължима мораторна лихва в размер
на 45,38 лева за периода от забавата до 11.10.2018 г. Съгласно Закона за
енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на
топлинна енергия на ищцовото дружество купувачът на топлинна енергия (физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда) в срок от 45
дни след отчетния период има право на рекламации пред търговеца относно
дяловото разпределение.
Въз основа на установеното
от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове са допустими, но по същество съдът ги намира за неоснователни и
недоказани.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ изисква да
бъдат установени обстоятелствата, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, тоест, че е собственик или носител на вещно право на ползване по
отношение на топлоснабдения имот, за който има открита партида в ищцовото
дружество, че в исковия период, на процесния адрес е доставена от ищеца
топлинна енергия, какво е количеството на реално потребената топлинна енергия,
както и размерът на начислените за това суми.
Страните не спорят по обстоятелствата, че в периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. в имот на адрес гр. С., кв. „Д. Г.“, бл. …, вх. …,
ап. …, ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, както и относно количествата
на потребената в имота топлинна енергия и размера на начислените за това суми.
Ответникът изрично е оспорил обаче своето качество на
потребител на тази топлинна енергия.
С Определение № 2168 от 25.06.2019 г. по делото, съдът
е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
ответникът е потребител на топлинна
енергия, тоест, че е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, за
който има открита партида в ищцовото дружество. Съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство, като такива
доказателства не бяха ангажирани от ищеца в производството по делото.
Ето защо съдът намира предявеният главен иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
неоснователен и недоказан.
Предвид извода за неоснователност и недоказаност на
главния иск, то неоснователен се явява и акцесорният такъв с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, поради което и двата предявени
обективно съединени установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
направените от ответника разноски в размер на 475 лева, съгласно представения
от ответника списък на разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация
- Сливен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „Стефан Караджа“ № 23 срещу И.А.М., ЕГН: **********,
с адрес *** искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответникът И.А.М. дължи сумата от 778,15 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. в имот, находящ
се в гр. С., кв. „Д. Г.“, бл. …, вх. …, ап. … и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът И.А.М.,
дължи сумата от 45,38 лева - мораторна
лихва, изчислена за периода от забавата до 11.10.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3162/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 5577/2018 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация - Сливен” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 23 ДА ЗАПЛАТИ на И.А.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: