ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260226 11.02.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, V наказателен
състав
На двадесет и девети януари година 2021
В публично заседание в следния
състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 5191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д.К.Н. с ЕГН **********
*** и съдебен адрес ***, чрез адв.Н. П. АК-Бургас (изрично упълномощена) против
наказателно постановление №17-0769-003805 от 10.10.2017 г., издадено от началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за
нарушение по чл.150а ал.1 и чл.146 ал.1 ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл.177 ал.1 т.2 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
(триста) лева и на основание чл.178 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното
постановление като се изтъкват нарушения на процесуалния и материалния закон. Позовава
се на изтичане на преследвателската
давност. Не се сочат нови доказателства.
За открито съдебно заседание жалбоподателят, на посочения
от него съдебен адрес е редовно призован, но не се явява. За него се явява
упълномощен адвокат. Претендират се разноски представя се списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Съдът намира жалбата за недопустима, тъй като е
срещу неподлежащ за обжалване акт, който е влязъл в законна сила. НП е обявено
за връчено на 04.09.2020 (лист 11 от делото), а жалбата е подадена на
27.11.2020 г. (лист 3 от делото) много след срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и съдържа изискуемите
от закона реквизити.
Като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.07.2017 година, свидетелите С.А. и К.П. и двамата
полицаи в РД „Гранична полиция“–Бургас патрулирали със служебния автомобил
движейки се по път ГП-І-9 в близост до разклона за село И. в поска от гр.М. Т.
за гр.Б. Забелязали микробус, който излязъл от отбивката на пътя К.–М. Направило
им впечатление, че се движел твърде бавно и водачът му поглеждал нервно в
огледалата за обратно виждане. Това станало повод свидетелите от РД“Гранична
полиция“ да спрат микробуса. В него установили само водачът, който не им
представил представили документ за самоличност. Свидетелите направили справка с
дежурния по КАТ и установили, че водачът с имената Д.К.Н. с ЕГН ********** бил
обявен за издирване. Водачът Н. бил задържан и отведен в управлението на
„Гранична полиция“, находящо се в местността „Ч. с.“. Свидетелите поискали
помощ от колегите си от КАТ. На място пристигнал свидетелят Г.Д. на длъжност
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ – Бургас. Оказало се след направена
проверка, че водачът Н. управлявал лекият автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Транспортер“ с рег. № …, собственост на А. Н. В., с ЕГН ********** с изтекъл срок на валидност на свидетелството
за управление на МПС № *********. Последното не било представено от водача Н.
при проверката.
На свидетелите А. и П. им направило впечатление, че в
буса липсвали задните седалки, а същият по паспорт се водел пътнически. Попитали водача какви са
причините за това, а той им отговорил, че помагал на приятел да товари цимент в
село Крушевец. Попитали го защо е чисто в купето, а Н. им отговорил, че е бил
на автомивка. На въпрос къде е тази автомивка, за да се уверят в истинността на
версията на водача Н., но последният не могъл да им отговори. Свидетелите разбрали,
че Н. ги мами.
В сградата на участъка на РД „Гранична полиция“ свидетелят
Д. съставил акт за установяване на административно нарушение на Н. серия Г и бланков
№ 782486 на същата дата - 02.07.2017г. В него описал, че водачът Н. управлява
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Транспортер“ с рег. № …, собственост на
А. Н. В., с ЕГН ********** с изтекъл срок на валидност на свидетелство за
управление на МПС № ********* и че
автомобилът е разкомплектован като са свалени задните седалки. Като нарушени били посочени нормите на
чл.150а и чл. 140 ал.2 от ЗДвП.
АУАН бил връчен за запознаване на жалбоподателя и
последният го подписал без възражения. Получил и екземпляр.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не били постъпили писмени възражения по акта.
В срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН административнонаказващият
орган като взел предвид акта и останалите писмени доказателства в
административнонаказателната преписка издал атакуваното наказателно
постановление №17-0769-003805 на 10.10.2017 г., в което при пълна идентичност с
обстоятелствената част на АУАН и при същите правни квалификации на основание
чл.177 ал.1 т.2 предложение първо от ЗДвП и по чл. 178 ал.1 т.2 предложение
второ от ЗДвП на водача Н. били наложени две глоби съответно в размери от по
300 и 2000 лева.
НП били изпратено на посочения в акта и в НП адрес на Н. ***
от делото). При извършената проверка на този адрес с цел връчване на обжалваното
НП било установено, че на този адрес живее сем.Я., които заявили, че сем.Н.
продали на тях жилището преди повече от 7-8 години и не могат да посочат новия
им адрес. Това били отразено в докладна записка с рег. №3388р-1116 от 17.01.2020
г. (лист 15 от делото).
Направен бил втори опит за връчване на НП на 27.02.0202 г
на жалбоподателя на адрес в гр.Н. (лист 16 от делото). Видно от докладна
записка от 02.07.2020 г. с рег.№304р-13757 на адреса в гр.Н. жалбоподателят не бил
открит. При проведена беседа със живущите на този адрес била получена
информация, че Н. след като излязъл от Следствения арест в С. се разделил с
приятелката си и заживял на квартира в гр.Б. Не бил посочен конкретен адрес и
мобилен телефон на Н. (лист 18 от делото).
На 04.09.20202 г. НП било обявено за връчено на основание
чл.58 ал.2 от ЗАНН.
НП било връчено на 20.11.2020 г. на жалбоподателя лично.
При така установените факти съдът намира
жалбата за не допустима по следните съображения:
В конкретния случай АНО е приел, че доколкото лицето
не е намерено на адреса (който, както е видно
от акта и НП, е бил адресът на жалбоподателя), след което е направен друг опит да му бъде връчено
лично НП с посещение на друг известен на полицията адрес в гр.Н. и пак не е
открит) – то и връчването следва да се счита
редовно по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно
предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се
прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
Следователно за да се приложи чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното
неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че
той трайно не пребивава на този адрес. В процесния случай е извършено едно
посещение на адрес, който самият Н. е посочил, като са
налице доказателства по какъв начин и къде
съответният служител на полицията е посетил адреса и какво е научил от
живущите там. Следователно е налице първата
от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, но в хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, законът изисква кумулативното
наличие на още една предпоставка - освен че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, следва и новият му адрес да е неизвестен. В случая нарушителят
е променял адреса си към датата на връчването (което се потвърждава от докладната записка на лист 18), полицията е предприела действия по проверка за наличието на
регистриран друг адрес на жалбоподателя, различен от посочения, поради което и цялата процедура
по чл. 58, ал.2 ЗАНН е била спазена.
Воден
от всичко горепосочено, настоящият състав намира, че в конкретния случай
правилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал.2 ЗАНН и правилно е приел, че
наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя. Това кара съдът да
приеме, че жалбоподателят е узнал за издаденото НП едва на 20.11.2020г,
поради което и депозираната срещу него жалба е просрочена и е процесуално недопустима и не следва да се разгледа.Същата следва да бъде оставена без уважение, тъй като НП
е влязло в законна сила и производството пред съда да бъде прекратено на
основание чл. 64 б. „б“ от ЗАНН , тъй като НП не е обжалвано в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е влязло в законна сила.
Към момента е настъпила законодателна промяна и
в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган не е поискал
да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, поради което съдът не следва да се поизнася.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав на основание чл. 64 б. „б“ от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. К. Н., с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.Н. П. АК-Бургас
срещу наказателно постановление
№17-0769-003805 от 10.10.2017 г., издадено от началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за нарушение по чл.150а ал.1 и
чл.146 ал.1 ЗДВП на жалбоподателя на основание чл.177 ал.1 т.2 предложение
първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева и на основание
чл.178 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 5191 по описа на
РС-Бургас за 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.