№ 104
гр. Велико Търново , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
Пламен Попов
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Радослав Николаев Косев (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от Пламен Попов Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600145 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на ВНЧХД № 205/2020 година на
Окръжен съд Ловеч и отмяна на присъда по НЧХД № 77/2018 година по описа
на Районен съд Ловеч в осъдителната част, на основанията по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. В същото са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила.
Изложени са съображения, че с Присъда № 7 от 30.01.2020 г. по НЧХД
№ 77/2018 г. на РС Ловеч, подсъдимият Н. Д. СТ. бил признат за виновен в
това, че на 02.08.2017 г. в с. Чавдарци, област Ловешка е обидил М. А. М. в
качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - мл.
полицейски инспектор при РУ Ловеч, участък - Летница, като в негово
присъствие е казал нещо унизително за честта и достойнството му - че е чирак
1
на Д. С. С., като обидата е нанесена публично, поради което и на основание
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
е осъден на „глоба” в размер на 1500 лв., и на обществено порицание, което
да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по
местния радиовъзел в с. Чавдарци.
Н.С. бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК да е обидил М. с думите: "...
не желая ти да ми правиш огледа, заради теб ме съди ловната дружинка. Аз ти
плащам заплатата и аз ще те махна... " напусни огледа"; "... не желая тоя да
присъства на огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; "... той е
чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния
магазин и укрива контрабанда.... Постоянно си спира колата и мотора на
центъра на селото...".
Със същата присъда подсъдимият Н. Д. СТ. бил признат за виновен и
в това, че на 02.08.2017 г. е приписал престъпление на М. А. М. в качеството
му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - мл.
полицейски инспектор при РУ Ловеч, участък - Летница, като е заявил, че
укрива контрабандни стоки, като клеветата е разгласена публично, поради
което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК бил осъден на „глоба” в размер на 2500 лв., която да
заплати в полза на държавата и на „обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата след влизането й в сила по местния
радиовъзел в с. Чавдарци, като бил оправдан по първоначално повдигнатото
обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК да е
приписал на М. престъпления с думите, че постоянно стои в кафето на Д. С.;
че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред кафето на
С.; че е чирак на С.; че по време на работа носи касети с различни стоки в
магазина на Д..
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд определил общо най-
тежко наказание „глоба” в размер на 2500 лв. и обществено порицание, което
да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по
местния радиовъзел в с. Чавдарци.
Съдът уважил частично предявения граждански иск, като осъдил Н.
2
Д. СТ. да заплати на М. А. М. сумата от 500 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението обида, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил гражданския иск до пълния претендиран размер от 1500 лв.,
като неоснователен и недоказан.
С Решение № 260019 от 24.11.2020 г. по ВНЧХД № 205/2020 г.,
образувано по въззивна жалба на Н. Д. СТ., ОС Ловеч потвърдил присъдата
на РС-Ловеч.
С Решение № 260025 от 04.03.2021 г., по искане на Районна
прокуратура Ловеч, по реда на чл. 414, ал.1, т. 1 от НПК било изменено
изпълнението на наказанието „обществено порицание”, чрез поставяне на
присъдата след влизането й в сила на информационното табло в кметството
на с. Чавдарци за срок от един месец.
При постановяването на съдебните актове Районен съд Ловеч и
Окръжен съд Ловеч били допуснали съществено нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК - приложили закон, който не е трябвало
да се прилага. Въззивният съд не положил необходимите усилия да извърши
анализ и да даде отговор на възраженията на осъденото лице, подробно
развити в писменото изложение /л.27/ на защитника му адв. Марин Ичев,
поддържани и в съдебното заседание, като изрично посочи кои от тях
отхвърля или приема, и по този начин да мотивира в необходимия обем
съдебния си акт. С това ОС Ловеч допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
От фактическа страна по делото било установено, че тъжителят М. и
подс. С. се познавали отпреди и не били в добри отношения. Подсъдимият С.
бил бивш офицер, летец, живеел в с. Чавдарци, занимавал се с отглеждане на
животни и с търговска дейност. Тъжителят М. бил полицейски инспектор в
участък Летница към РПУ Ловеч, като считано от 19.03.2015 г. отговарял и за
с. Чавдарци. Срещу магазина на подсъдимия се намирал друг магазин,
собственост на Д. С., с когото подс. С. бил във влошени отношения. Причина
за това били сигналите, които С. подавал срещу С., за извършвани незаконни
дейности. С. сигнализирал няколкократно органите на реда и Министъра на
вътрешните работи писмено за извършвани незаконни дейности, свързани с
3
клане на животни и контрабанда на стоки, посочвал, че полицията не си
изпълнява задълженията, в това число и кварталният отговорник М. М..,
който редовно седял в кафето на С., носил му касетките с хляб в магазина и
поради това проверките били без резултат.
На 02.08.2017 г. около 8,45 сутринта тъжителят М. получил обаждане
от кмета на с. Чавдарци, че в центъра на селото има счупени прозорци на
сградата, на магазина и кафе, собственост на подс. Н.С.. М. се отзовал на
сигнала, но бил пресрещнат в селото от подсъдимия С., който заявил, че не
желае М. да му прави огледа, че заради него го съди ловната дружинка, че в
негово присъствие няма да дава сведения, че М. е „чирак на земеделските
производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива
контрабанда”, че приема това за целенасочена кампания срещу него.
Тъжителят М. поискал съдействие от своите колеги свид. Х. П. и свид. И. Т.,
които да извършат огледа вместо него. В тъжбата заявил, че подс. С.
употребил същите изрази и в присъствие на колегите му.
Тъжителят М. М. се почувствал обиден и оклеветен от думите на
подсъдимия, като депозирал частна тъжба в PC Ловеч срещу Н.С. за това, че
спрямо него са извършени престъпленията обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и клевета по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.
147, ал. 1 от НК.
От установените по делото факти било видно, че е налице
несъставомерност по отношение и на двете престъпни деяния. От обективна
страна изпълнителното деяние по чл. 146, ал. 1 от НК се извършвало чрез
думи или чрез действие, с което субектът изразява своята отрицателна оценка
за личното достойнство на обидения. При обидата чрез думи деецът казвал
нещо унизително за достойнството на обидения, като се използват
унизителни от гледна точка на морала епитети. Съдебната практика
установила, че при преценката за обидната форма на извършеното трябва да
се изхожда не само от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен
критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за
необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице
обида, следвало да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, годни
да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени
4
стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Наред със субективната
преценка на пострадалия се изисквало обективно казаното или извършеното
да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидата не била просто
неучтивост, неспазване правилата на приличието или проява на недостатъчно
възпитание. За да бъде съставомерна като обида, негативната оценка към
личността на пострадалия трябвало да бъде в груба и крайна форма, която и
поради това била обществено неприемлива. Оценката за това дали
употребената дума е обективно обидна следвало да се прави от съда, в
контекста на данните по делото, както и на общоприетите в обществото
морални норми.
В конкретният случай изразът, за който е осъден Н. С. „че е чирак на
Д. С. С.” не можело да бъде определен като неприличен, вулгарен и циничен.
Освен това, така формулирано обвинение в тъжбата не съществувало. В
тъжбата М. сочел, че се обидил от израза „той е чирак на земеделските
производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива
контрабанда”. Районният съд направил недопустимо превратно тълкуване на
думата „чирак” във вреда на подсъдимия. Свързал я с името на свид. Д. С.,
като възприел едно от значенията отразени в тълковния речник, в смисъл, че
М. не е „достатъчно компетентен, не притежава нужните качества”, за да
приеме, че е обидна спрямо М.. Но дори и по този начин изтълкувано, думата
„чирак” не била вулгарна, нито цинична в нито едно от значенията си. От
друга страна, съдът сам признал в мотивите си, че между двамата били
налице влошени отношения и това е израз на негативна оценка от страна на
подсъдимия за пострадалия, в качеството му на полицай, която обаче
засегнала личната чест на М. и престижът на службата му. Тази теза
неправилно била възприета и доразвита и от окръжния съд, който в мотивите
си добавил своя интерпретация на думата „чирак” с друго смислово значение
от разговорния език - „човек, който изпълнява чужди нареждания”, за да
потвърди присъдата.
Инкриминираният израз „че е чирак на Д. С. С.” в контекста на
казаното от подс. С. представлявал едно мнение, оценка или становище по
отношение на поведението на тъжителя М. в качеството му на полицейски
служител, като било недопустимо за това свое мнение да бъде подвеждан под
5
наказателна отговорност. Видно от сигнал до Министъра на вътрешните
работи от 2016 г. /л.115/ и от Постановление за отказ да се образува
производство на РП Ловеч по преписка № 729/2019 г. /л.35/, подс. С. вече бил
изразявал мнението си за М., и то писмено. Изразявал недоволството и
възмущението си от поведението на служител на полицията, с твърдения за
неизпълнение на служебните задължения, превишаване на права и прилагане
на двойни стандарти спрямо жителите на селото чрез употреба на изпитани
полицейски прийоми. В изразената от С. оценка се съдържала критика към
поведението на полицейския служител, който е призван да следи за реда и
законността в страната и да предотвратява престъпления. Създалото се
недоверие у С. към районния инспектор на с. Чавдарци, влошените им
отношения били причина С. да не желае М. да извърши оглед на
местопроизшествието на 02.08.2017 г. в обекта, стопанисван от подсъдимия, и
това наложило други полицаи да извършат оглед на местопроизшествието.
Поради това, изводът дали даденият израз е обиден не следвало да се прави
само на основание субективния прочит и възприятие на засегнатото лице, а от
позиция на обективните критерии. В случая подс. Н.С. упражнил
конституционното си право /чл. 39, ал. 1 от КРБ/ да изрази свободно
мнението си за полицейски служител, за който загубил доверие, че ще
изпълни съвестно служебните си задължения, за да защити правата му. Това
мнение М. възприел като негативно. Реализирайки това си право,
подсъдимият Н.С. не бил осъществил нито от обективна, нито от субективна
страна състава на престъплението обида, поради което незаконосъобразно
бил признат за виновен. На правото на лична чест и достойнство пряко
противостояло правото на мнение провъзгласено в ЕКЗПЧОС /чл. 10/ и
конституционно гарантирано /чл. 39-41 от Конституцията на РБ/. Нямало
умисъл за извършване на инкриминираното деяние „обида”, тъй като у
подсъдимия не се съдържали представи, че инкриминираният израз има
унизителен характер.
Квалифицираното по чл. 147, ал. 1 от НК деяние също било
несъставомерно. Предмет на това престъпление можели да бъдат твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство или явление. За да се приеме, че е извършена клевета чрез
приписване на престъпление било необходимо твърдяното деяние да е
6
конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на
извършването му, т.е да са посочени конкретни данни за основните
характеристики на престъплението /Решение № 159/19.06.2015 г.на ВКС НД
№ 300/2015 г. 1-во н.о/. Инкриминираният израз „укрива контрабандни
стоки”, за който е бил осъден Н. С. нямал конкретно съдържание, не носел
информация за точно определени факти от миналото или настоящето и
поради това не съдържал твърдения за позорящи честа и достойнството на
тъжителя обстоятелства. Винаги следвало да се касае за конкретни явления от
действителността, а не за някакви отрицателни оценки, съждения, епитети и
др. /Иван Ненов, Учебник по наказателно право. Особена част, стр.432-433/.
Обществената укоримост на престъплението произтичала от приписването на
неизвършено престъпно деяние. Съдът неправилно възприел в мотивите си,
че осъденият е приписал на тъжителя М. престъплението „контрабанда по чл.
242 от НК”. Изпълнителното деяние на това престъпление било „пренасяне
през границата на страната, на определени стоки без знанието и разрешението
на митницата”. В случая, конкретизация на изпълнителното деяние изобщо
липсвала, а в самата тъжба дори не се съдържало такова формулирано
обвинение. От друга страна, самите мотиви на окръжния съд били неясни и
противоречиви по отношение на въпроса, свързан със съставомерността на
деянието. От тях не ставало ясно кое точно престъпление съдът намира, че е
било приписано на тъжителя М., това по чл. 242 от НК или укриване на вещи,
придобити от престъпление, което сочело на съвсем различен престъпен
състав /чл. 215 от НК/, за което също нямало изложени конкретни
обстоятелства. Като приели, че подсъдимият с инкриминираните изрази е
осъществил състава на престъпленията обида и клевета, и признали
подсъдимия за виновен, съдилищата извели неверни правни изводи и
приложили неправилно материалния закон. Допуснатите от съдилищата
нарушения били съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и
представлявали основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на
наказателното дело.
На основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1, предложение последно във
вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, чл. 424, ал. 1 от
НПК и чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК е направено искане ВТАС да възобнови
ВНЧХД № 205/2020 г. на Окръжен съд Ловеч, да отмени постановените
7
Решение № 260019/24.11.2020 г. и Присъда № 7/30.01.2020 г. по НЧХД №
77/2018 г. на Районен съд Ловеч в осъдителните им части, да признае Н. Д.
СТ. за невиновен и го оправдае на основание чл. 304 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК по обвиненията за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.
3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 147,
ал. 1 от НК.
В съдебното заседание представителят на ВТАП поддържа искането
на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по
съображенията, изложени в него.
Осъденото лице Н. Д. СТ. не се явява в съдебно заседание пред
Апелативния съд и не изразява лично становище, независимо от
предоставената възможност. В писмена молба, докладвана в открито съдебно
заседание моли искането на Главния прокурор да бъде уважено.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез
първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено
от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в
предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по
съществото си е неоснователно по следните съображения:
На първо място следва да разясним, че присъдата на Районен съд
Ловеч по НЧХД № 77/2018 г. в нейната оправдателна и гражданска част не е
предмет на искането, поради което не може да се обсъжда и в настоящото
производство. По отношение на осъдителната част доводите на Главния
прокурор се свеждат до това, че думите „чирак на Деян С. С.” не са обидни,
че не е повдигнато обвинение за такова деяние, че не е даден отговор на
възраженията на защитата, че твърдението „укрива контрабандни стоки” не е
клеветническо и, че не е повдигнато обвинение за такова деяние.
8
За да приеме извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК районният съд е изложил, че думата чирак в
тълковния речник има две значения: Остар. Младеж, който учи занаят при
майстор и преносно, разговорно - човек, който не е усвоил напълно някаква
работа, т.е. не е достатъчно компетентен, не притежава нужните качества.
Съдът е приел, че в случая изразът „чирак на Д. С.” е обидна квалификация,
чрез която подс. С. е изразил своята отрицателна оценка за пострадалия,
целяща за пострадалия да се наложи една общо валидна негативна оценка,
като отправена към пострадалия е засегнала неговата чест, достойнство и
самооценка, като в случая с оглед обстоятелството, че тъжителят е
полицейски служител, наред с личната чест се засяга и престижът на
службата.
Районният съд е отговорил и на възраженията на адв. У., че подс. С. е
упражнил свое право по Конституция за свободно изразяване на своите
мисли, че проявил нетърпимост към поведението на М. М.., което е смятал, че
е корупционно поведение и го е декларирал писмено в сигнал до МВР още
през 2016 г., както и че заявеното от него, че М. М.. извършва дейности в
полза на Д. С., прикрива негови нарушения и се е превърнал в чирак на Д. С.,
дублира изложеното в сигнала. Съдът е обърнал внимание, че съгласно чл. 39,
ал. 2 от Конституцията това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна
на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността. Накърняването на
правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на
възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, така и с оглед
разпоредбата на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго
конкуриращо право. В този смисъл състава на обидата по чл. 146 от НК е
израз за наказателноправна защита на репутацията на личността,
същевременно представлява и предел, ограничение на правото на изразяване
на мнение. В потвърдителното Решение № 260019 от 24.11.2020 г. по ВНЧХД
№ 205/2020 г. се допълва, че думата „чирак” има и друга смислова
интерпретация в разговорния език – човек, който изпълнява чужди
нареждания.
9
Тези разсъждения на РС Ловеч и ОС Ловеч са правилни. Преценката
дали има извършено от обективна страна деяние по чл. 146 от НК следва да се
извършва не само на база значението на думата в тълковния речник, а също и
след като се съобрази при какви обстоятелства и в какъв контекст е
употребена. Действително, през възрожденския период чиракуването е било
началната степен на обучение в занаятите и неизбежна стъпка към по-горните
степени, каквито са били калфа и майстор. В днешно време чираци, калфи и
майстори не съществуват. Видно от цялостното изявление на подсъдимия на
02.08.2017 г., същият е искал да заяви пред останалите присъстващи, че М. А.
М. се намира в определени обвързаности с Д. С. С., които са неморални и
обществено неприемливи. В тази насока са и останалите твърдения на подс.
Н.С., че М. постоянно спира колата и мотора си пред кафето на С., че
постоянно стои там и в работно време носи касетки с различни стоки в
магазина на Д.. Последните изявления, макар и да не са възприети като
съставомерни, потвърждават смисъла, който подс. С. е вложил в изявленията
си. Безспорно същият не твърди, че М. изучава занаят при С. в начална степен
на обучение, след което му предстои да стане калфа. Подсъдимият иска да
оповести пред околните, че М. М.. се намира в подчинено положение спрямо
Д. С., че извършва определени дейности по негово нареждане, че е изпаднал в
зависимости от С. и в работното си време като полицейски служител
изпълнява обща работа в магазина на С., воден от тези зависимости.
Твърдението, че тъжителят е в подчинено и зависимо положение спрямо Д. С.
безспорно засяга честта и достойнството на М. М... По този начин той е
възприел думите, че е „чирак на Д. С. С.”, което е описано и в тъжбата. Сама
по себе си думата „чирак” действително не е вулгарна и цинична, но
употребена по конкретния начин и в конкретния смисъл цели да засегне
честта и достойнството на пострадалия, като го унижи пред присъстващите.
Правилно съдилищата са приели и наличие на останалите,
квалифициращи елементи на престъплението, тъй като тъжителят е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, на инкриминираната дата -
02.08.2017 г. е бил на работа, изпълнявайки служебни задължения. Обидата е
нанесена публично, тъй като е станала достояние на повече от едно лице, на
публично място, каквото се явява центъра на с. Чавдарци. По тези
съображения, доводите, че като е осъдил Н.С. за извършено престъпление по
10
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК съдът неправилно е
приложил закона, са неоснователни.
В искането за възобновяване на наказателното производство се
съдържа твърдение и, че така формулирано обвинение, за обида чрез думите
„чирак на Д. С. С.”, в тъжбата не съществувало. Действително, в
представената от М. М.. тъжба до районния съд, същият е квалифицирал
думите „чирак на земеделските производители” като обида по „чл. 148, ал. 1,
т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК”, а думите „чирак на Д. С. С.” като
клевета по „чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК”. От
цялостният текст на тъжбата става ясно, че чрез изречените думи от
подсъдимия се засяга честта и достойнството на тъжителя. Реквизитите на
тъжбата са посочени в чл. 81, ал. 1 от НК, а имено да бъде писмена и да
съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. В текста няма изискване тъжителят да
квалифицира правно Д.ието, тъй като това е задължение на съда.
Изискванията към тъжбата са в значително по-малък обем от тези към
обвинителния акт, въведени с чл. 246 от НПК. В тази насока е и съдебната
практика. Съгласно Решение № 4 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 636/2008
г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова, пострадалият от
престъпление, което се преследва по негова тъжба, има задължението
единствено да посочи в тъжбата си "обстоятелствата на престъплението", а
правната квалификация на тези обстоятелства е задължение на съда, както
тогава, когато въобще липсва, така и тогава, когато дадената в тъжбата такава
е неправилна.
Съгласно разпоредбата на 147, ал. 1 от НК, който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за
клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено
порицание. За да приеме извършването на престъпление по този текст,
районният съд е обсъдил, че твърдяното от подсъдимия обстоятелство, че
тъжителят укрива контрабандни стоки е приписване на престъпление, тъй
като контрабандата е незаконно транспортиране на стоки през държавна
граница, в нарушение на приложимите закони или други нормативни актове и
е престъпление съгласно чл. 242 и сл. от НПК. Съответно престъпление по
НК е и укриването на вещи, придобити чрез престъпление. Такова изявление
11
безспорно се отнася до поведението на пострадалия и отразява отрицателните
му качества, характеризиращи го негативно като личност, а в случая и като
длъжностно лице, засяга личността на пострадалия и е от естество да накърни
доброто му име в обществото и в средата, в която работи, т.е. наред с личната
чест се засяга и престижът на службата.
Районният съд е отговорил и на възражението на защитника, че това,
което е заявил Н.С. не е самостоятелно и безпричинно заявено, а дублира
сигнала, който той е изпратил до МВР още през 2016 г. със същите твърдения,
че М. М.. извършва дейности в полза на Д. С., прикрива негови нарушения и
се е превърнал в чирак на Д. С., както и, че е негово конституционно право да
изрази мнение, когато смята, че е прав. Сочи се, че по делото е приложено и
прието като доказателство заверено копие от сигнал на подс. С. до министъра
на вътрешните работи, от който е видно, че подсъдимият изказва своето
недоволство и възмущение от поведението и действията на Д. С. С., най-вече
по повод „незаконна кланица на агнета”, като е упоменато и че Д. С. С.
развива бизнес /продажба/ на контрабандни цигари, спирт и тютюн. В този
сигнал се твърди, че кварталният инспектор - тъжителят М. не е предприел
съответните мерки, а е превърнал магазина на С. в свой офис. От
приложеното по делото писмо на ГД”НП” с изх. № 328600-36142/25.07.2019
г. се установява, че по сигнала на С. е извършена проверка, при която не са
установени данни за съпричастност на М. А. М. - мл. полицейски инспектор
към РУ Ловеч, участък Летница към дейността, осъществявана от Д. С. -
разпространение на контрабандни цигари, както и данни за извършване на
друга дейност, несъвместима с длъжността на полицейски служител от МВР.
Районният съд е коментирал, че истинността на твърдяното от подс. С., че
тъжителят е извършил приписаното му престъпление може да бъде доказана
само с влязла в сила присъда по отношение на тъжителя, каквато по делото не
е представена. Окръжният съд е споделил съображенията на
първоинстанционния съд, като е потвърдил присъдата и в тази част.
Тези разсъждения на РС Ловеч и ОС Ловеч са правилни. В искането за
възобновяване се твърди, че инкриминираният израз „укрива контрабандни
стоки”, за който е бил осъден подс. С., нямал конкретно съдържание, не носел
информация за точно определени факти от миналото или настоящето и
поради това не съдържал твърдения за позорящи честа и достойнството на
12
тъжителя обстоятелства. Настоящият състав на ВТАС възприема
противоположното становище. Подс. Н.С. напълно съзнателно е искал да
манифестира пред присъстващите на място, че М. А. М. е извършил
престъпление, като укрива контрабандни стоки. Направил го е на обществено
място в присъствието на пострадалия. Районният съд резонно е приел, че е
приписано престъпление по чл. 242 от НК. В съдебните актове престъпление
по чл. 215 не се сочи. Единствено е пояснено, че укриването на вещи,
придобити чрез престъпление, е друго, самостоятелно престъпление. Не може
да се очаква от подсъдимия отправяйки твърдението да употреби точните
думи на закона, въвеждащи изчерпателно признаците на престъплението.
Въпреки това, чл. 242 от НК борави с термина „контрабанда” и на
присъстващите е станало достатъчно ясно какво е отправеното твърдение. Не
може да се очаква от подсъдимия да представи в твърдението си и всички
индивидуализиращи елементи на престъпното деяние, както би направил
прокурора в един обвинителен акт, напр. време и място на извършването,
предмет на престъплението и пр. Посоченото от Главния прокурор Решение
№ 159/19.06.2015 г. на ВКС по НД № 300/2015 г., I н.о. е инцидентно в
съдебната практика, не е тълкувателно, поради което и не е задължително за
прилагане от съдилищата. Ако се очаква от дееца да индивидуализира
подробно всички обективни признаци на престъплението, като посочва и
време и място на извършването, много малко от случаите на клевета биха
стигнали до съд, тъй като това предполага развиването едва ли не на цяла
обвинителна теза. По- новата съдебна практика на ВКС излага и друго
виждане. Съгласно Решение № 206 от 11.03.2019 г. на ВКС по н. д. №
823/2018 г., II н. о., НК, докладчик председателят Б. Т., когато изявлението на
дееца, макар и лишено от категоричност и конкретика на събитията, съдържа
позорящи обстоятелства или при евентуален умисъл приписва някому
престъпление, той осъществява клевета по чл. 147 от НК (защото клеветата се
осъществява, както при пряк умисъл, така и при евентуален умисъл, докато
набедяването по чл. 286 от НК е само при пряк умисъл). Макар в това
решение да се цели разграничение между престъпленията по чл. 286 от НК и
чл. 147 от НК, ясно е становището на ВКС, че за престъплението клевета не е
необходимо да е налице такава конкретика на събитията, в това число и пълна
индивидуализация на деянието, за каквато се говори в искането за
възобновяване. В своето Решение № 187 от 21.04.2008 г. по н. д. № 170/2009
13
г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова ВКС дори казва, че
смесването на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 147, ал. 1 от НК /разгласяване на позорно обстоятелство и преписване на
престъпление/ в мотивите на присъдата не нарушава съществено правото на
защита на подсъдимия. Това е така, защото престъплението е деяние, което
винаги се явява укоримо от гледна точка на господстващия морал в
обществото, което характеризира отрицателно личността на твърдения
извършител. Поради това то винаги се отразява отрицателно върху доброто
име и честта на този, за когото се твърди, че го е извършил. Безспорно е, че
да обвиниш пострадалия в това, че укрива контрабандни стоки винаги ще се
отрази отрицателно върху доброто име и честта му. Подобно действие винаги
се явява укоримо от гледна точка на господстващия морал в обществото,
което характеризира отрицателно личността на твърдения извършител. При
престъплението по чл. 147 от НК, разгласеното позорно обстоятелство не е
оценка, а факт, чието разгласяване води до засягане на обективната чест и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него.
Както може да се види, същите последици възникват и при приписването на
престъпление, като твърдението, че е извършил такова всякога засяга
обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на
околните за него. Заявявайки пред околните, че М. М.. е извършител на
престъпление, свързано с укриване на контрабандни стоки, подс. Н.С.
съзнателно е постигнал точно този целен от него ефект.
Нагласите на подс. Н.С. да представи полицейския служител М. като
извършител на престъпление – участник в „контрабанда”, се разкриват и от
приложения на л. 115 от НЧХД сигнал на С. до Министъра на вътрешните
работи от 16.05.2016 г. В този сигнал се твърди, че повече от 15 години
„местният рецидивист” Д. С. С. не е спирал да се занимава с контрабанда на
алкохол, цигари и тютюн. Имал и нелегална кланица. По-нататък в сигнала
недвусмислено се сочи, че в тази си дейност Д. С. е подпомаган от
полицейския служител М. М... Както е отбелязал и районния съд, от
приложеното по делото писмо на ГД”НП” с изх. № 328600-36142/25.07.2019
г. /л. 166 от НЧХД/ е видно, че по сигнал на С. е извършена проверка, при
която не са установени данни за съпричастност на М. А. М. - мл. полицейски
инспектор към РУ Ловеч, участък Летница към дейността, осъществявана от
14
Д. С. - разпространение на контрабандни цигари, както и данни за извършване
на друга дейност, несъвместима с длъжността на полицейски служител от
МВР. Данни за извършено престъпление по чл. 234 от НК – разпространение
на контрабандни цигари са установени само по отношение на Д. С. С..
Проверката е инициирана именно по повод сигнал на подс. Н. Д. СТ.. От
горното не може да има съмнение, че подс. С. е искал да припише на М.
именно участие в престъплението контрабанда, каквито твърдения е имал
още през 2016 г., а също и след това. По делото лисват доказателства
тъжителят М. М.. да е извършител на престъпление, още повече на
престъпление „контрабанда”, за което е бил проверяван по съответния ред.
Не можем да се съгласим с твърдението на Главния прокурор, че в
случая подс. С. е упражнил конституционното си право /чл. 39, ал. 1 от КРБ/
да изрази свободно мнението си за полицейски служител, за който загубил
доверие, че ще изпълни съвестно служебните си задължения, за да защити
правата му. По този въпрос ясен отговор е даден с Решение № 412 от
30.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 450/2009 г., III н.о., НК, докладчик съдията
Фиданка Пенева, съгласно което конституционното право на всеки да
изразява мнение и да го разпространява чрез слова има своето ограничение в
чл. 39, ал. 2 от Конституцията - това право да не се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Въздигната в престъпление злоупотреба
с това право е престъплението по чл. 147 НК - всяко наказателно отговорно
лице, което разгласява позорни обстоятелства за другиго или му припише
престъпление се наказва за клевета.
Правилно съдилищата са приели и наличие на останалите,
квалифициращи елементи на престъплението клевета, а именно - тъжителят е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, на 02.08.2017 г. е бил на
работа, изпълнявайки възложените му функции, което обуславя
квалификация на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК, клеветата е нанесена
публично, тъй като е станала достояние на повече от едно лице, на публично
място, каквото се явява центъра на с. Чавдарци, което обуславя
квалификацията на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. По тези
съображения, доводите, че като е осъдил Н.С. за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК съдът неправилно е
приложил закона, са неоснователни.
15
В искането за възобновяване на наказателното производство се
съдържа твърдение и, че така формулирано обвинение, за клевета чрез
думите „укрива контрабандни стоки”, в тъжбата не се съществувало. От
тъжбата на л. 6 от НЧХД ясно може да се види, че тъжителят М. М.. счита
думите „укрива контрабандни стоки” именно както осъществена клевета по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК против него. Въпреки
това отново ще припомним, че съгласно Решение № 4 от 26.02.2009 г. на ВКС
по н. д. № 636/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова,
пострадалият от престъпление, което се преследва по негова тъжба, има
задължението единствено да посочи в тъжбата си "обстоятелствата на
престъплението", а правната квалификация на тези обстоятелства е
задължение на съда както тогава, когато въобще липсва, така и тогава, когато
дадената в тъжбата такава е неправилна.
Доколкото в пледоарията си по същество защитникът адв. У. и подс.
С. са твърдели, че деянията не са доказани от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият е осъществил свои конституционно
гарантирани права, и че липсва субективният елемент на престъпления, а в
жалбата пред ОС защитникът Ичев е твърдял и за неправилна квалификация,
както районният съд, така и окръжният съд са направили подробно обсъждане
в тази насока, поради което ВТАС счита, че техните актове са мотивирани в
предвидения от закона обем.
В заключение, настоящият състав на ВТАС намери, че от извършената
проверка не се установява да са допуснати нарушения на материалния закон,
както и нарушения на процесуалните правила, с което да се налице
предпоставките за отмяна и възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК. Направеното искане за възобновяване на наказателното производство е
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
16
Република България за възобновяване на наказателното производството по
ВНЧХД № 205/2020 година на Окръжен съд Ловеч и НЧХД № 77/2018 година
по описа на Районен съд Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17