Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 том 1 стр. 25
Гр. Кула 30.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Кула, първи състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря
Нели Йончева и с
участието на прокурора ............................
като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско
дело № 13 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.124 ал.1 във вр с чл.422 от ГПК и във вр с чл.232 и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите от СИЕСАЙЕФ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. Славянска №2, представлявано от Диян Христов Станчев -
прокурист против Н.З.М. с ЕГН:********** ***, за заплащане на 2925.61 лева неизплатена фактура с №**********/28.08.2017 за част
от наемно възнаграждение по два договора за наем на земеделска земя от 25.01.2016г. за стопанската 2016/2017г., единия за земеделска земя в село Старопатица, а другия за земеделска
земя в село Извор Махала.
От ответника е постъпил отговор на исковата
молба. В отговора се излага, че не оспорва иска и че на са му връчени адвокатско пълномощно и
списък с разноските за преценка по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Между ищеца, като наемодател и
ответника, като наемател, са сключени два договора за наем на земеделска земя,
както следва:
1. На 25.01.2016г. за наем на ниви
в село Старопатица с обща площ от 162.807 дка за стопанската 2016/2017г. Наемателя
се е задължил да заплати наем в размер на 35 лева на декар за стопанската
година или общо сумата от 5698.24 лева – чл.4 от договора. В чл.5 от договора е
уговорено, че плащането трябва да се извърши до 10.10.2017г.
2. На 25.01.2016 г. за наем на
ниви в село Извор Махала с обща площ от 20.782 дка за стопанската 2016/20107г. наемателя
се е задължил да заплати наем в размер на 35 лева на декар или общо 727.37 лева
– чл.4 от договора. В чл.5 от договора е предвидено плащането да стане до
10.10.2017г.
За дължимите наеми ищецът е издал
фактура с №**********/28.08.2017 за сумата от 6425.61 лева. С
платежно нареждане от 17.11.2017 г ответника е заплатил част от тази сума, а
именно 2000 лева. С платежно нареждане от 19.01.2018г. ответника е заплатил
1500 лева фактурата.
Не са представени доказателства
за извършени плащания за разликата до 6425.91 лева.
Фактическата обстановка се
установи от цитираните договори за наем, копие на платежните нареждания и
издадената фактура.
От правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, за заплащане на годишен наем за ползване
на земеделска земя, ищеца следва да докаже, че между него и ответника е сключен
договор за наем на земеделски земи, с който ищеца е предоставил на ответника
земеделски земи за ползване срещу определено наемно възнаграждение, и че
ответника не е изпълнил задължението си да заплаща годишния наем.
По делото се доказа, че между
страните съществуват два договора за наем на земеделска земя, като по първия
ответника, като наемател, се е задължил да заплати за стопанската 2016/2017г общо
5698.24 лева, а по втория се е задължил да заплати 727.37 лева за стопанската
2016/2017, за които наеми ищеца е издал фактура на обща стойност 6425.61 лева. Доказано
е и че ответника е заплатил 3500.00 лева от дължимите суми по тази фактура. Не
се доказа от ответника, за което са дадени указания с доклада по делото, да е
заплатил още 2925.61 лева.
Предвид изложеното иска за
заплащане на сумата от 2925.61 лева, част от наема за цитираните догори за наем
следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претендира се
законната лихва от предявяване на вземането, което е с подаване на заявлението
за издаване заповед за незабавно изпълнение. От този момент длъжника се счита
че изпада в забава и от този момент се дължи законна лихва до окончателното
изплащане на главницата.
Предвид уважаване на иска на
ищеца следва да се присъдят и направените разноски, които са 58.02 лева
държавна такса и 220.00 лева за адвокат. Разноските, които са направени в
заповедното производство са присъдени с издадената заповед за изпълнение и за
тях ищеца ще може да се снабди с изпълнителен лист след като влезе в сила решението
за признаване на вземанията.
Възражението на ответника, че не
му е връчено копие на пълномощното и списъка с разноските са иррелевантни за
изхода на делото, тъй като пълномощното е от значение за представителната власт
на ищеца, за което съдът следи служебно, а списъкът с разноските ищеца не е
длъжен да го представя, за да се връчи на ответника, тъй като при непредставяне
на такъв списък си има други последици. Освен това списък с разноски се
представя до края на първоинстанционното производство, за да се задължи ищеца
да представи копие от него преди това. Освен това ответника може да прави
възражение за прекомерност и без да е представен списък с разноски.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.М.
с ЕГН:********** *** ДЪЛЖИ на СИЕСАЙЕФ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. Славянска №2, представлявано от Диян Христов Станчев –
прокурист сумата от 2925.61 лева неизплатена
фактура с №**********/28.08.2017 за част от наемно възнаграждение по два
договора за наем на земеделска земя от 25.01.2016г. за стопанската 2016/2017г., единия за
земеделска земя в село Старопатица, а другия за земеделска земя в село Извор
Махала.
ОСЪЖДА Н.З.М. с
ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на СИЕСАЙЕФ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. Славянска №2, представлявано от Диян Христов Станчев –
прокурист разноските по делото от 58.02 лева държавна такса и 220.000 лева за
адвокат.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Председател: