О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
гр.
Перник, 24.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и
деветнадесета година, I-ви въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Рени Ковачка
Антон
Игнатов
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов в.ч.гр.д. № 700 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с адрес: гр.София, бул.“България“ 49, против определение
№ 3520/12.09.2019 г., по ч.гр.д. № 4769/2019 г. по описа на РС- Перник, с което съдът е
прекратил производството по делото и е обезсилил заповед за изпълнение на
парично вземане, издадена по ч.гр.д. № 02709/2019 г. на Пернишки районен съд,
като моли за неговата отмяна като неправилно.
Окръжен съд Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, против В.Е.О., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 1 158.38 лв., ведно със законната лихва, от датата на подаване
на заявлението, до изплащане на вземането. В исковата си молба ищецът се
позовава на ч.гр.д. № 2709/2019 г. на РС- Перник, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично вземане № 2091/24.04.2019 г., за сумата от
1 158.38 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № *** от ***, сумата от 878.75 лв.-
договорна неустойка, законната лихва върху главницата от 1 158.38 лв., смятано
от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.04.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, като са присъдени и разноски по делото.
Длъжникът по ч.гр.д. № 2709/2019 г. на
РС- Перник В.Е.О. е бил уведомен по реда на чл.47 от ГПК, поради което
заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви искове за
установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок
от съобщението, което е довело до предявяване на иска по чл.415, ал.1 от ГПК.
С разпореждане от 20.08.2019 г.
районният съд е дал указание на ищеца да конкретизира паричното задължение от
1 158.38 лв., като посочи основанието, а именно- за какво се дължи сумата
от 1 158.38 лв. /предоставени парични средства, възнграждение за пакет от
услуги, лихва, неустойка или друго/ и/или да се посочи дали същото представлява
сбор от отделни вземания и в случай, че се касае за различни вземания, то
следва и в същия срок да се конкретизират същите, като се посочи тяхното
основание /главница, лихва или друго/ в размер. Съдът е указал на ищеца, че при
неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.
С молба вх. № 8215/09.09.2019 г. ищецът
е уточнил, че се касае за всички
задължения, които произтичат от неизпълнението на договор ДРЗ № ***, сключен
между страните, което включва неизплатено възнаграждение за отложени вноски
1 158.38 лв. Уточнено е, че по желание на клиента са отложени вноски №
15, 16, 34, 35, 42 и 43, като страните се споразумяват отложените погасителни
вноски да бъдат заплатени до края на коригирания погасителен план. Уточнено е
също, че за извършените отлагания длъжникът дължи възнаграждение в размер на
1 572 лв., като от тях е заплатена сумата от 413.62 лв. и остава да бъде
заплатена сума в размер на 1 158.38 лв.
Районният съд се е произнесъл с
обжалваното определение, като е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото. В мотивите си е изтъкнал доводи, свързани с това, че
в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02709 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд, в която е посочено, че вземането в размер на 1 158,38 лева представлява
непогасена главница по договор за потребителсики кредит от ***. В т.9 и в
последния абзац на т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
посочено, че обсъжданото вземане е главница по договор за кредит. Това е дало
основание на исковия съд да приеме, че в заповедта за изпълнение и заявлението
за нейното издаване липсва претенция за
вземане за възнаграждение по клауза за
отлагане на погасителни вноски по договора за кредит.
Въззивният съд не споделя тези изводи на
районния съд и смята, че указанията на съда, дадени с разпореждането от 20.08.2019
г. са изпълнени. В случая, за да бъде преценена допустимостта на иска, следва
да бъде установен, както неговият характер /както съдебната практика, така и
законодателните промени с ДВ, бр. 42 от 2009 г. установиха, че се касае за
установителен иск/, така и предмета на спора, който се очертава само и
единствено от издадената заповед за изпълнение. В този смисъл правилен се явява
изводът на първоинстанционния съд свързан с това, че установителният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК не може да има за предмет установяване на вземане, което е
различно от посоченото в заповедта за изпълнение.
Самото уточнение от ищеца обаче: „Неплатено
възнаграждение за отложени вноски в размер на 1 158.38 лв.“ и това, че
сумата включва в себе си отложените по сключения между страните договор № ***
вноски, № № 15.16.34, 35, 42 и 43, което е уговорено с три броя анекси, дава
яснота относно основанието на претенцията. Отбелязано е, че страните са се
споразумели отложените погасителни вноски да бъдат заплатени в края на коригирания
погасителен план. Дължащата се сума по отложените с анекс № 1 вноски № 15 и 16
и които следва да бъдат заплатени като вноски № 27, 38, 39 и 40, възлиза на 524
лв. Дължащата се сума по отложените с анекс № 2 вноски № 35 и 36 и които следва
да бъдат заплатени като вноски № 65, 66, 67 и 68, възлиза на 524 лв. Дължащата се
сума по отложените с анекс № 3 вноски № 42 и 43 и които следва да се
капитализират върху остатъчната главница от заема, възлиза на 524 лв. Общото възнаграждение
по извършените отлагания, което длъжникът дължи е в размер на 1 572 лв.,
като от тях е заплатена сумата от 413.62 лв. и остава да бъде заплатена сумата
от 1 158,38 лв., какъвто е и размерът на претенцията по издадената ЗИПЗ
2091/24.04.2019 г. по ч.гр.д. № 02809/2019 г. на РС- Перник. Същата сума е
присъдена с въпросната заповед, като е отбелязано, че се касае за главница по
договор за потребителски кредит № ***/***, а това не влиза в противоречие с
изложеното в исковата молба. Напротив, вземането е едно и също за сумата от
1 158.38 лв., дължима по процесния договор за кредит. Евентуалното
установяване в хода на производството, че в общата сума се включват и други
суми извън главницата от отпуснатата в заем сума, то производството би могло да бъде прекратено в тази му част
или евентуално да бъде отхвърлен иска, в зависимост от конкретните факти и
обстоятелства. Това обаче, е въпрос, който първоинстанционният съд следва да
реши при произнасяне по съществото на спора.
Предвид изложеното окръжният съд намира,
че исковата молба се явява редовна, поради което определението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на
настоящото определение.
Предвид горното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение № 3520/12.09.2019 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 04769/2019
г. по ч.гр.д. № 4769/2019 г. по описа на РС- Перник.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Районен съд- Перник,
същия състав, за извършване на следващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.