Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 421
Гр. Перник, 09.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 275/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на В.И.И.,
ЕГН ********** *** против Заповед № ДН – 56 – 4/11.03.2020 г., издадена от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с която
на основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 89, ал. 2,
т. 1 и т. 5, вр. чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавния служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на
служителите в администрацията на жалбоподателя в качеството му на **** в РД
„Автомобилна администрация“ – София в ИААА е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт. Сочи се, че отразената в него фактическа обстановка е неясна,
противоречива и неподкрепена с доказателства, а дадената правна квалификация е
неточна и непълна. Твърди се, че заповедта е издадена без да са изследвани
причините и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение.
Навежда се оплакване, че дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид и не
е обсъдил обясненията, дадени от наказания държавен служител. Излагат се
аргументи за несъразмерност на дисциплинарното наказание и за отсъствие на
мотиви за индивидуализацията му. Искането към съда е да отмени оспорената
заповед и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Б. подържа жалбата по изложени в
нея и в съдебно заседание подробни съображения. Искането му към съда е да
отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и да присъди
направените съдебни разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание ответникът – Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, редовно призован, не се е явил в
съдебно заседание и не е бил представляван. В писмена молба вх. № 1989/13.07.2020
г. е заявил, че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложените писмени
доказателства, че жалбоподателят полага труд по служебно правоотношение на
длъжност „****“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник,
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. Видно от приложената длъжностна
характеристика основна цел на длъжността е извършване на контролни проверки на
пътя и в предприятията по прилагане на законодателството в дейността на
агенцията и извършване на административно обслужване при осъществяване на
функциите на областния отдел, възложени на Главна дирекция „Автомобилна
инспекция“ с чл. 20 от Устройствения правилник на
ИААА. В т. V, б. А е посочено, че контролните функции се осъществяват чрез
извършване на проверки на пътя и в предприятията при осъществяване на контролни
функции на ИААА, възложени с конкретни закони и чрез съставяне на актове за
установяване на административни нарушения.
Видно от представеното копие от страница от дневник по чл.
153 от Указания за контролната и административнонаказателната
дейности в изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/УКАНДИААА/ за
дадените бланки АУАН и отчитането, на 18.10.2019 г. жалбоподателят е получил
пет бланки на АУАН, с бланкови №№ 264496, 264497, 264498, 264499, 264500.
В съответствие с чл. 162, ал. 2 от УКАНДИААА, с доклад
рег. № 11-21-336/13.01.2020 г., **** В.И. е уведомил Началника на ООАА –
Перник, затова че на 18.10.2019 г. около 14.10 ч. в гр. Перник, ПП 1-6, пътен
възел Калкас е съставил АУАН № 264499 на водач, с
месторабота в „****“ ЕООД. По това време пристигнали други двама служители на
дружеството, които оспорили наличието на административно нарушение и отправили
заплахи към актосътавителя, че ще подадат сигнал
срещу него. Конфликтът бил разрешен след намесата на служител на МВР. След
приключването му, В.И. установил, че липсва празна бланка на АУАН с № 264500 и
предположил, че поради грешка тя е предоставена на нарушителя, заедно с
връчените му документи. Осъществил контакт със същия, но му било казано, че
бланката не е у него. Посочил, че е допуснал пропуск в работата си, поради
напрежението, на което е бил подложен от служителите на „****“ ЕООД.
Със заповед № РД-01-77/31.01.2020 г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на
основание чл. 7, т. 1 от Устройствения правилник на
ИААА и чл. 163 от Указания за контролната и администратвнонаказателната
дейност и ИААА е наредено изгубената бланка на АУАН серия А-2018 № 264500 да се
счита за невалидна.
Във връзка с подадената от **** И. докладна, с писмо рег.
№ 11-21-336/2/29.01.2020 г., Директорът на Дирекция „Автомобилна инспекция“,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е поискал информация от
Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София относно
причините довели до загубването на бланков документ АУАН, несвоевременното
писмено докладване от загубилия го служител и предприетите действия за търсене
на дисциплинарна отговорност.
В отговор е изпратено писмо рег. № 11-21-336/3/07.02.2020
г., в което е посочено, че след получаване на доклада за изгубена бланка, незабавно
е уведомен главния директор на Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и не са предприети действия по
реализиране на дисциплинарна отговорност.
С писмо рег. № 11-21-336/4/17.02.2020 г. директорът на
дирекция „Автомобилна администрация“ е уведомил изпълнителния директор на
Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ за изгубената бланка на АУАН,
като към писмото е приложил и доклада, подаден от жалбоподателя на 13.01.2020
г.
С писмо рег. № 11-21-336/6/05.03.2020 г. изпълнителният
директор на ИААА, заместван от ****, съгласно заповед № РД-01-159/27.02.2020
г., е изпратил на директора на Регионална дирекция „АА“ - София становище на
началника на отдел ПНО с рег. №
11-21-336/5/28.02.2020 г., доклад с рег. № 11-21-336/4/17.02.2020 г.,
писмо рег. № 11-21-336/3/07.02.2020 г., писмо рег. № 11-21-336/2/29.01.2020 г.,
доклад рег. № 11-21-336/13.01.2020 г. и му е указал, че съгласно заповед №
РД-01-50/23.01.2020 г. е оправомощен да налага дисциплинарни
наказания „забележка“, „порицание“ и „отлагане на повишението в ранг за срок от
една година“, поради което следва да предприеме действия за образуване на
дисциплинарно производство за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, касаещо разпоредбата на чл. 163 от УКАНД, за което е
съобщено с доклад рег. № 11-21-336/4/17.02.2020 г.
С писмо рег. № 11-21-336#7/06.03.2020 г. директора на РДАА
– София е поканил В.И. да представи в срок до 10.00 ч. на 09.03.2020 г.
обяснения във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, както и да се яви за
изслушване на 10.03.2020 г. в 10.00 ч. Писмото е връчено на адресата му на
06.03.2020 г.
С писмо рег. № 11-21-336#8/09.03.2020 г. жалбоподателят е
депозирал обяснения, в които е посочил, че е възможно изгубената бланка,
умишлено да е открадната от служителите на проверявания превозвач. Посочил е,
че още в същия ден е докладвал устно на началника на ООАА за изгубената бланка.
С протокол рег. № 11-21-336#9/10.03.2020 г. е
удостоверено, че на 10.03.2020 г. за времето от 10.00 ч. до 10.30 ч. **** В.И.
е изслушан от Директора на РДАА – София, като не са дадени допълнителни устни
или писмени обяснения.
При горните обстоятелства директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София е издал Заповед № ДН – 56 –
4/11.03.2020 г., с която на основание чл. 97, ал. 1, във вр.
89, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. чл. 90, ал. 1, т. 1 от
ЗДСл и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в
администрацията на жалбоподателя в качеството му на **** в РД „Автомобилна
администрация“ – София в ИААА е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“,
за това, че на 18.10.2019 г. по време на извършване на контролна крайпътна
проверка е изгубил бланка АУАН № 264500. Нарушението е квалифицирано по чл. 89,
ал. 2, т. 1 от ЗДСл – неизпълнение на служебно задължение и по чл. 89, ал. 2,
т. 5 чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в
администрацията – неспазване на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация. Посочено е също, че нарушението касае
разпоредбата на чл. 163 от УКАНД. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
11.03.2020 г. и срещу нея е подадена жалба с вх. № ДН-56-4/1/26.03.2020 г.
В хода на съдебното оспорване са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля А.Ю.С. – присъствал при
извършване на дисциплинарното нарушение. Съдът кредитира показанията му, тъй
като са ясни и последователни и са дадени за непосредствено възприети факти. От
тях изцяло се подкрепя изложеното от жалбоподателя в представения доклад рег. №
11-21-336/13.01.2020 г., както и възприетата от дисциплинарно наказващия орган
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорените актове на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол по
силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл административен
акт, от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, чиито
права са засегнати от същия, при спазване на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за
това са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.
6, ал. 2 и 3. Чл. 6,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът
по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия
по служебното правоотношение, с изключение на назначаването, преместването по чл.
81б, прекратяването
на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл.
90, ал. 1, т. 5 на
ръководителите на териториални звена или на териториални поделения. В настоящия
случай орган по назначаването по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 7, ал. 13 от Устройствения
правилник на ИААА е изпълнителния директор на ИААА. В съответствие с
разпоредбата на чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 2 от
ЗДСл, със заповед № РД-01-50/23.01.2020 г. – т. І, той е възложил своите
правомощия по налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1- т. 3
от ЗДСл – „забележка“, „порицание“ и „отлагане на повишението в ранг с една
година“ по отношение на държавните служители, назначени по реда на ЗДС от
съответната дирекция на Директорите на Регионалните дирекции „Автомобилна
администрация“. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София, който е материално и териториално компетентния за това орган.
Чл. 97, ал. 1 от ЗДСл регламентира
изискванията за форма, съдържание и реквизити към заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Според нея дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед и съдържа: трите имена и длъжността на дисциплинарно
наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания
държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били
виновно нарушени; видът и размерът на наказанието;правното основание за
налагането му.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма
и съдържа обстоятелствена част, в която са посочени установените от
дисциплинарно наказващия орган факти и доказателствата, на които основава
фактическите си изводи; индивидуализирани са по изискуемия начин издателят и
адресатът и; определено по вид и размер е дисциплинарното наказание и са
отразени правните норми, на които е основано налагането му; заповедта е
датирана и подписана.
Настоящият състав намира, че не е изпълнено в
достатъчна степен изискването за мотивираност на оспорения акт и изцяло
отсъства посочване на служебните задължения, които са приети за нарушени.
От фактическа страна дисциплинарно наказващият
орган е приел, че **** В.И. *** по време на извършване на контролна крайпътна
проверка, е изгубил бланка на АУАН № 264500. Това деяние е преценено като
дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл – неизпълнение на
служебните задължения, както и по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на
служителите в администрацията - неспазване
на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация - неспазване
на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация.
За да е налице неизпълнение на служебните
задължения е необходимо служителят да не е изпълнил някое от преките си
задължения, възложени му с утвърдената за заеманата от него длъжност,
длъжностна характеристика или от допълнително вмените му задължения с нарочно
издаден за това акт. Затова, за да е изпълнено изискването на чл. 97, ал. 1, т.
5 от ЗДСл трябва да е конкретизирано служебното задължение, което не е
изпълнено. В случая, с оглед обективираната в
заповедта фактическа обстановка, това е задължението по т. V. В. 3 от
длъжностната характеристика за длъжността ****, вменяващо на ****а да съхранява
и отчита документите и бланките на документи, свързани с контролната и
административната дейност на звеното. В оспорената заповед, обаче отсъства
каквато и да била конкретизация на служебното задължение, прието за
неизпълнено. Затова съдът приема, че не е изпълнено изискването на чл. 97, ал.
1, т. 5 от ЗДСл. Отсъствието на реквизит по чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
представлява неспазване на изискуемата от закона форма и води до
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Следва да се отбележи, че в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че се издава и във връзка с чл.
163 от УКАНД. УКАНД е приложен по делото, ведно със заповед РД-08-19/14.11.2018
г. на изпълнителния директор на ИААА, с който е утвърден. Чл. 163 от него
предвижда, че при изгубване или кражба на бланка на АУАН, началникът на
областния отдел АА уведомява писмено Главния директор на Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“, като прилага писмени обяснения от служителя. По своя
преценка началникът на областния отдел АА прави предложение за задействане на
процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Нормата регламентира реда, по
който се процедира при изгубване или кражба на бланка на АУАН. С нея не се
възлагат задължения на ****ите при изпълнение на
службата им, затова посочването и не може да се възприеме като изпълнение на
изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Обсъждането и обаче, в случая е необходимо с
оглед преценката законосъобразно ли е образувано дисциплинарното производство
срещу **** И., респективно в достатъчна степен ли е мотивирана заповедта, с
която му е наложено дисциплинарно наказание. Видно от последното изречение на
чл. 163 от УКАНД преценката за предприемане на действия за образуване на
дисциплинарно производство при изгубване или кражба на АУАН е предоставена
изцяло на прекия ръководител на провинилия се служител – началника на ОО „АА“.
Той е длъжен да уведоми за изгубването/кражбата Главния директор на Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“, но за сезирането на дисциплинарно наказващия
орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В конкретния случай
видно от материалите по делото, след като се е запознал с обясненията на
жалбоподателя и е уведомил за случилото се Главния директор на Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“, е преценил, че не е необходимо сезирането на
дисциплинарно наказващия орган. Това изрично е посочил в т. 4 от писмо рег. №
11-21-336/3/07.02.2020 г., адресирано до изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация. Въпреки това изпълнителният директор на ИААА
е указал на дисциплинарно наказващия орган - директор на РДАА – София да
образува дисциплинарно производство за извършеното нарушение. Крайният акт по
него е оспорената заповед. Настоящият състав намира, че нормата на чл. 163 от
УКАНД изрично предвижда, че преценката за иницииране на дисциплинарно
производство за изгубване или кражба на бланка на АУАН се извършва при
условията на оперативна самостоятелност. Затова, за да е законосъобразен актът,
с който се налага дисциплинарно наказание за това нарушение, следва да съдържа
мотиви, обосноваващи преценката за провеждане на производството. Те могат да
бъдат обективирани както в оспорения акт, така и да
се съдържат в други, приложени по преписката материали. В конкретния случай,
такива изобщо липсват. Въпреки изричната преценка на органа по чл. 163, изр.
последно от УКАНД да не предприема действия за образуване на дисциплинарно
производство, дисциплинарно наказващият орган е образувал такова, без да изложи
фактите, които са го мотивирали за това. Настоящият състав счита, че това по
съществото си представлява отсъствие на мотиви на оспорената заповед и е
основание за нейната незаконосъобразност.
Следва да се посочи, че напълно несъотносими към изложената в оспорената заповед фактическа
обстановка са нормите на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр.
с чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в
администрацията, приложим в редакцията му, приетата с ПМС № 126 от 11.06.2004
г., обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., отм., бр. 33
от 7.04.2020 г., в сила от 8.05.2020 г. Цитираните разпоредби на чл. 2, ал. 2 и
ал. 4 вменяват в изискване към държавния служител да изпълнява служебните си
задължения при строго спазване на законодателството в Република България, като
съдейства за провеждането на държавна политика, основаваща се на принципите на
правовата държава, както и да следва поведение, което не накърнява престижа на
държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в
своя обществен и личен живот. В оспорената заповед липсват факти, които да
сочат на нарушаване на нормите на чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Затова
настоящият състав счита, че последните са неприложими с оглед приетите за
установени обстоятелства.
С оглед всичко изложено настоящият състав
приема, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма, съдържание
и реквизити, посочени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, което обуславя нейната
незаконосъобразност. Затова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл същата следва да бъде
отменена.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски
в общ размер на 410 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № ДН – 56 – 4/11.03.2020 г., издадена от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с която
на основание чл. 97, ал. 1, във вр. 89, ал. 2, т. 1 и
т. 5, вр. чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния
служител и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в
администрацията, на В.И.И., ЕГН ********** *** - ****
в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София, със седалище: гр. София, ул. Витиня № 1 да заплати на В.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 410 лв. /четиристотин и
десет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 124, ал. 1,
изр. последно от ЗДСл.
СЪДИЯ: /п/