Р Е Ш Е Н И Е
№……………../ .06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на трети
юни две хиляди
и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6749 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
с правно основание чл. 464 ал. 1 от
ГПК, предявен от М.С.Г.- Б., ЕГН ********** *** срещу „Л.и.В.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, Бизнес център Грийн, ет. 3, офис 18, ЕИК ********* и „Д.У.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* за приемане за установено
по отношение на ответниците, че не съществува
вземане на „Д.У.“ ЕООД за сумата от 24 480,40 лева, представляващо
възнаграждение по Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г., сумата от
489,60 лева- държавна такса и сумата от 640 лева адвокатско възнаграждение, за
които в полза на „Д.У.“ ЕООД, ЕИК ********* е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 131/2015г. на РС-гр. Елена, на осн. 464, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, ищецът е взискател по изпълнително дело № 20178080400912 на ЧСИ Захари
Димитров рег. № 808 за вземане срещу ответника „Л.и.В.”
ЕООД съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
4970/2018г. на ВРС. Твърди, че в производството като взискател конституиран и ответника „Д.У.“ ЕООД. Навежда
се, че вземането на „Д.У.“ ЕООД, удостоверено със заповед за изпълнение ч.гр.д.
№ 131/2015г. на РС-гр. Елена е привидно. Навежда се, че вземанията по сключения
между сключения между длъжника и мнимия кредитор Договор за доставка и монтаж
от 14.07.2014г. са погасени чрез плащане. Ето защо, счита че ответникът „Д.У.“
ЕООД не е титуляр на притезание срещу длъжника по изпълнението Л.и.В.” ЕООД. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявения иск.
Ответникът „Л.и.В.”
ЕООД в отговора поддържа, че в действителност между този
ответник и „Д.У.“ ЕООД е сключен Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г.,
но се позовава, че задълженията по договора са изцяло заплатени на изпълнителя.
Страните по договора неса договаряли допълнителни работи в рамките на това правоотношение.
В този смисъл счита исковата претенция за основателна. Настоява се сторените по
делото разноски да не се възлагат на страната, тъй като не е давала повод за
завеждане на делото.
Ответникът „Д.У.“ ЕООД оспорва иска
по съображения, че вземането е съдебно установено. Оспорва ищецът да има
качеството на взискател в изпълнителното производството. Евентуално счита, че
ищецът може да се удовлетвори от друго имущество на длъжника „Д.У.“ ЕООД.
Поддържа, че вземането, за което страната се ползва с изпълнителен лист е за
възнаграждение по Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г. и касае
последния етап от строителството и допълнително извършени и приети от длъжника
строителни работи по изграждането на басейн и неустойка за забава. Настоява за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Установява се от
приобщените доказателства, че производството по
изпълнително дело
№ 20178080400912 на ЧСИ Захари Димитров рег. № 808, приложено към настоящото
дело е образувано по молба на „Д.У.“ ЕООД за удовлетворяване на вземания включително
по изпълнител лист, издаден по ч.гр.д.№ 131/2015г.по описа на РС- гр.Елена, с
който е удостверено притезанието
на „Д.У.“ ЕООД срещу ответника „Л.И.В.“ ЕООД за сумата от 24480,40 лева,
предствляваща възнаграждение по Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г.,
сумата от 489,60 лева, представляваща държавна такса, сумата от 640 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
С молба вх. №
2279/06.02.2019г. на осн. чл. 256 ал. 2 от ГПК по изп. дело № 20178080400912 ищцата
се е присъдилина в като взискател в изпълнителното производство. Към молбата е приложено
удостоверение изх.№ 2574/06.02.2019г. на ЧСИ Захари Димитров за това, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 10.04.2018г. по ч.гр.д. № 4970/2018г. по описа на ВРС,
изаден в полза на М.С.Б.-Г. срещу „Л.И.В.“ ЕООД е образувано изпълнително дело
20188080400304. Към 06.02.2019г. дългът на взискателя възлиза на 7000 лева,
ведно със законната лихва за периода 04.04.2018г. до 06.02.2019г. в размер на
608,61 лева и разноски в размер на 31,19 лева.
С протокол от
12.04.2019г. е извършено разпределение на постъпили суми по изп. дело
20178080400912
На 25.01.2011г. е
предявено разпределение на постъпили суми по изп. дело№ 20083/2010г. по описа
на СИС при СРС.
Видно от
приложения по делото договор за доставка и монтаж на съоръжения за СПА център
от 14.07.2014г. между ответниците „Л.И.В.“ ЕООД и „Д.У.“
ЕООД е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което
изпълнителят „Д.У.“ ЕООД се е задължил срещу договорено възнаграждение в размер
на 87 212,94 лева с ДДС да достави и монтира в обект на възложителя в с.
Николовци, общ Елена съображения и принадлежности, детайлно описани в т. 1 от
договора.
По делото на л.29
и сл. са приложени 4 броя фактури, издадено от „Д.У.“ ЕООД с посочено основание
плащане по договор за СПА Център в общ размер на сумата от 87 212,94 лева.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че горните
фактури са осчетоводени от ответниците – страни по договора „Д.У.“ ЕООД за и „Л.И.В.“
ЕООД и задълженията по тях са погасени чрез плащане. Вещото лице не е
установило да са издени други фактури по договора.
По делото е ангажиран
констативен акт за установяване съответствието на строеж еднофамилна жилищна
сграда в з-щето на с.Блъсковци, общ. Елена с издадените строителни книжа и
подробния устройствен план.
Така установената
фактическа обстановка е основа за следните правни
изводи:
Предмет на
предявени отрицателен установителен иска с правно осн. чл. 464, ал.1 от ГПК е
отричаното от ищеца изпълняемо право на присъединения кредитор. Тъй като ищецът
не страна в производството, в което е установено съществуването на оспореното
вземане, то последният може да въведе произключващи ,правоунищожващи и
правопогасяващи възражения без ограничения, незвисимо от това дали фактите, на
които се основават възраженията са настъпили преди или след приключване на
съдебното дирене в производстото, в което е издадено изпълнителното основание,
съгл. чл. 464, ал.2 от ГПК.Съглсно общите правила за разпредeление на
доказателствената тежест при отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията
си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то
произтича. Единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право /Така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/.
Както се посочи
по-горе предмет на производството е вземането на конкуриращия взисканел, за
което последият се е снабдил с изпълнително основание или в случая това е
правото на вземане за възнаграждение по Договор за доставка и монтаж от
14.07.2014г. Съдът намира, че ответният взискател не може да се позовава на
основание за вземането си, което е различно от удостовереното в изпълнителния
титул. Противното би означавало да се отрече установителното действие на
заповедта за изпълнение.
В случая
ответникът се позовава на възникнало вземане за допълнително възложени дейности
по изграждането на басейн и на вземания за неустойка за забава. Макар разпределената му в този смисъл
доказателствена тежест, конкуриращият ищецът взискател в настоящото
производство не ангажира доказателства за това, че по процесния договор от
14.07.2014г. са му възложени допълнителни дейности по изгражданието на басейн.
Липсват доказателства както за параметрите на договарянето, така и за приемане
на възложената работа от поръчващия. Представеният констативен акт за
съотвествие от 09.01.2015г. не установява посочените факти, още повече същият
удостоверява съотвествието с издадени строителни книжа на сграда в с.Блъсковци,
а обектът по процесния договор за доставка и монтаж от 14.07.2015г. е в с.
Николовци. Следователно ответникът не установи фактите,
от които е възникнало вземането, предмет на издаденото му изпълнително
основание. За вземане за неустойка на ответника изобщо не издадена заповед за
изпълнение, респ. изпълнителен лист, поради което възникването на подобно
притезание не следва да се обсъжда. След като ответнитът не доказа фактите, на
които основава процесното право, следва да се отрече и вземането му за разноски
по изп. лист, доколкото отговорността за разноски е производна на отговоността
по материалното правоотношение.
Не може да се
сподели аргумента на ответника „Д.У.“ ЕООД за това, че ищецът няма качеството
на взискател по изп. дело. Видно от разпореждане от 06.20.2019г. на съдебния
изпълнител, обективирано на л. 400 от изп. делото ищцата М.Б. е присъединена
като взискател в производството. От протокола за разпределение от 12.04.2019г.
е видно, че тя е участвала в рапределението. Удовлетворяване
на вземането на ищеца в хода на принудителното изпълнение би представлявало
факт със значение за процеса, но той не е въведен като правопогасяващо
възражение от заинтереованата страна.
На следващо място
съдът намира за неотносимо към спора възражението на „Д.У.“ ЕООД за това, че
ищецът като взискател разполага с възможност да се удовлетвори от друго
имуществото на длъжника. Същественото е, а и видно от протокола за
разпределение, че постъпилите по изпълнението суми не са достатъчни да покрият
вземанията на ищеца. От друга странта,
тъй като издадената по ч.гр.д. 113/2015г. по описа на РС- Елена се ползва с
изпълнителна сила спрямо страните по нея, постановеното по настощото дело
решение няма да се отрази върху правото на ответника „Д.У.“ ЕООД на
принудително изпълнение, а единствено ще има значение при конкуренцията му с
ищцовия взискател.
В заключение предявеният
иск се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора,
на ищеца се следват сторените по делото разноски. Ответникът „Л.И.В.“
ЕООД е настоял да не му се възлагат разноските по делото по
съображения, че е признал иска и същевременно не е станал повод за завеждане на
делото. За да останат разноските по делото за сметка на ищеца, е необходимо
ответникът да признае иска и едновременно с това да не е дал повод за завеждане
на делото, на осн. чл.78, ал.2 ГПК. Поводът за завеждане на делото обичайно се
състои в извънпроцесуалното поведение на ответника. В случая, съдът не може да
направи извод в този смисъл.Поводът за завежане на делото в случая произтича от
неудовлетворяване вземането на ищеца спрямо този ответник. Ответникът „Л.И.В.“
ЕООД не погасил задължението си спрямо ищцеца- взискател,
което го е мотивирало да предявени иска.
В заключение разноските,
сторени от ищеца в общ размер на 2779,21 лева, следва да се понесат по равно от
ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.С.Г.- Б., ЕГН ********** и ответниците „Л.и.В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, Бизнес център Грийн, ет. 3, офис 18, ЕИК ********* и „Д.У.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, че не съществува
вземане на „Д.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
********* за сумата от 24 480,40 лева, представляващо възнаграждение по
Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г., сумата от 489,60 лева- държавна
такса и сумата от 640 лева адвокатско възнаграждение, за които в полза на Д.У.“
ЕООД, ЕИК ********* е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 131/2015г. на
РС-гр. Елена, на осн. 464, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.и.В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, Бизнес център Грийн, ет. 3, офис 18, ЕИК ********* и „Д.У.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Г.- Б., ЕГН ********** сумата от 1389,60
лева всеки от тях, представляща сторените по делото разноски за държавна такса,
експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: