Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121 18.04.2023г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Петко Г. като
разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 696 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от И.Г.П.
с адрес ***, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София е предявен иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1375 лева,
вследствие на незаконосъобразни, неоснователни и нецелесъобразни действия и бездействия
на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, довели до
възпрепятстване упражняването на правата на лишения от свобода и поставянето му
в неблагоприятни условия и крайна изолация при изтърпяването на наказанието, в
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Ищецът твърди, че в
резултат на действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, е бил лишен от възможността да упражни права си по чл.87
и чл.256 от ЗИНЗС и по чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС. Твърди, че при
преместването му от Затвора-Бургас в Затвора-Стара Загора на 25.07.2022г., личните
му и законово притежавани от него вещи, а именно телевизионен апарат „Digital
Portable” и радиоапарат „Rising”,
са били иззети и задържани от служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“, като за периода от изземването на личните му вещи до тяхното
връщане на 28.09.2022г., е бил лишен от възможността да гледа телевизия и да
слуша радио, тъй като не са му били служебно предоставени телевизор и/или радиоапарат,
за да може да упражнява своите права. Счита, че е бил поставен в неблагоприятни
условия на крайна изолация по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за периода, в който е
бил лишен от възможността да гледа телевизия и да слуша радио, поради което
претендира и обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съобразно чл.52
от ЗЗД.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва предявената
искова претенция, като недопустима и неоснователна. Счита, че по отношение на И.П.
не е налице правен интерес за предявяване на иска, с оглед формираната сила на
присъдено нещо по отношение главния факт от фактическия състав по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС с влизането в сила на Определение № 531/ 11.08.2022г. по адм. дело №
548/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С подробно изложени
съображения обосновава, че не са налице действия или
бездействия на длъжностни лица при изпълнение на служебна дейност, релевиращи
някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца или унизително,
уронващо човешкото достойнство отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на обезщетение по предявения иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е недоказан и
предлага да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поддържа, че не са доказани нито
сочените като основание на предявения иск незаконосъобразни действия или
бездействия при изпълнение на служебни задължения от длъжностни лица на ГД
„Изпълнение на наказанията“, нито поставянето на лишения от свобода в продължителна
изолация без възможност за общуване по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, нито претърпени
от И.П. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2022г., във
връзка с разпореденото на основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС със Заповед № Л-2768/
11.07.2022г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ преместване на
лишения от свобода И.Г.П. за доизтърпяване на наложеното наказание, същият е
конвоиран от служители на ГД „Охрана“, от Затвора – Бургас в Затвора – Стара
Загора. При подготовката за конвоирането на лишения от свобода е извършена
проверка на личните вещи на лицето, при която е установено наличието на 1 бр.
телевизор марка „Portable
Digital“ и 1 бр.
радиоапарат „Rising”
– вещи, които е забранено да има в багажа на конвоираното лице съгласно чл.24,
ал.6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от
служители на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/ 14.07.2017г. на
Министъра на правосъдието. Посочените вещи са иззети от служители на
Затвора-Бургас и са предадени за съхранение във вещеви склад на затвора, за
което е издаден Протокол за иззети вещи /пари/ №9068 от 25.07.2022г. /л. 35 по
адм. дело № 548/ 2022г./. В отговор на постъпили в ГД „Изпълнение на
наказанията“ жалби от И.П. относно неразрешаването на лишения от свобода да
вземе при преместването му от Затвора –
Бургас в Затвора – Стара Загора на притежавани от него лични вещи – телевизор и
радиоприемник и тяхното изземване от администрацията на Затвора – Бургас,
ищецът писмено е уведомен относно реда и начина по който П. или негови близки
могат да получат иззетите вещи /л.95 – л.96 по делото/. Съгласно служебна
бележка № 2490 от 03.10.2022г., на 03.10.2022г. в Затвора – Стара Загора са
внесени и съотв. получени от л.св. негови вещи - 1 бр. телевизор (малък), 1 бр.
радиоапарат „Rising”
и 1 брой радио-часовник „Rising /л.53 по делото/.
По
делото, по искане на ищеца, е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К.К.К., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. Свидетелят заявява,
че за периода от 05.08.2022г. – 17.10.2022г. е бил в една килия с П..
Свидетелят е притежавал телевизор и радиоапарат, като телевизорът, в техническа
изправност, по принцип е бил ползван от св. К. да гледа програми по свой избор,
като това, което е гледал свидетелят, е можело да бъде гледано и от П.. Когато
свидетелят не е ползвал тв приемника, е разрешавал на П. да го ползва.
Свидетелят заявява, че представената по делото писмена декларация (че
телевизорът, поради повреда на високоговорителя, е бил ползван от него само със слушалки и че П.
е нямало как да гледа телевизионни програми), не е писана и подписана от него.
Към материалите по делото са приложени адм.
дело № 548/ 2022г. и ЧКАД № 659/ 2022г. и двете по описа на Административен съд
- Стара Загора.
По допустимостта на исковата
претенция:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен
от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, причинени от
поставянето му в неблагоприятни условия и крайна изолация при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, в нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, вследствие на незаконосъобразни, неоснователни и нецелесъобразни
бездействия на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. С оглед на което съдът приема, че предявеният срещу ГД „Изпълнение на
наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснато от специализирани органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Неоснователно е възражението на
ответника за недопустимост на исковата претенция, което възражение е основано
на съображения, че по отношение на И.П. не е налице правен интерес за
предявяване на иска, с оглед формираната сила на присъдено нещо по отношение
главния факт от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС с влизането в сила
на Определение № 531/ 11.08.2022г. по адм. дело № 548/ 2022г. по описа на АС –
Стара Загора. Производството по посочено дело е образувано по реда и на
основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС по искане на И.П. да бъде разпоредено на
Началника на Затвора – Бургас и на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието
незабавното прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия,
изразяващи се в неоснователно и необосновано изземване и задържане на разрешени
лични вещи –телевизионен апарат „Digital Portable” и радиоапарат „Rising” и тяхното незабавно връщане на
лишения от свобода. С Определение № 531/ 11.08.2022г. по адм. дело № 548/
2022г. на АС – Стара Загора, искането е оставено без разглеждане, като
недопустимо и е прекратено производството по делото. За да постанови този
резултат съдът е приел, че искането не подлежи на разглеждане по реда на чл.276,
ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Прието е че обискът,
претърсването и изземването, осъществени на 25.07.2022г., не могат да се
характеризират като незаконосъобразни фактически действия, а представляват
нормативно регламентирани правомощия на органите по изпълнение на наказанията,
законосъобразното осъществяване на които се контролира по друг процесуален ред. Посоченото определение, като правилно като
краен резултат, е оставено в сила с Определение № 2140 от 25.10.2022г. по ЧКАД
№ 659/ 2022г. на АС – Стара Загора, по съображения, че предмет на търсената
защита е отказът да бъдат транспортирани вещите при конвоирането на П. ***, който
отказ не се свързва с фактически действия и бездействия от страна на органи по
изпълнение на наказанията, като предмет на защитата по чл. 276, ал.1 от ЗИНЗС,
а с такива на служители на Главна дирекция „Охрана“. След като искането на П.
по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС е оставено без разглеждане /т.е липсва произнасяне по
същество/, няма как Определение № 531/ 11.08.2022г. по адм. дело № 548/ 2022г.
по описа на АС – Стара Загора, съотв. Определение № 2140 от 25.10.2022г. по ЧКАД
№ 659/ 2022г. на АС – Стара Загора, да се ползват със СПН по отношение на
главния факт от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – наличието на
допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС. На следващо място очевидно е, че не е налице идентичност между
действията/бездействията – предмет на търсената защита по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС
в производството по адм. дело № 548/ 2022г. по описа на АС – Стара Загора и
действията /бездействията, на които се основа исковата претенция – предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производство. И не на последно място - константна
е съдебната практика, че защита по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС не е пречка за
предявяване на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. че при прилагането на
чл.204, ал.4 от АПК, при предявен иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС установяването
дали са налице допуснати от специализирани органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, се извършва от съда, пред който е предявен искът за
обезщетяване, като при тази преценка съдът не е обвързан от постановеното в
предходно развило се производство по чл.276 от ЗИНЗС. В този смисъл не е налице
нито сочената от ответника липса на правен интерес за П. от предявяването на
иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, нито друга процесуална пречка за разглеждането
на исковата претенция по същество.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на
държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е
при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка
„задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск, релевираното като основание на
исковата претенция нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, се свързва с твърдяно поставяне
на И.П. в неблагоприятни условия и крайна изолация при изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022г.,
поради изземването и задържането на притежаваните от П. телевизионен апарат „Digital
Portable” и радиоапарат „Rising” при преместването му от
Затвора-Бургас в Затвора-Стара Загора на 25.07.2022г. и липсата на служебно
предоставени такива от Затвора – Стара за времето до връщането на вещите, което
лишило ищеца от възможността да гледа телевизия и да слуша радио и да упражнява
своите права.
На
първо място съдът приема, че само по себе си лишаването на П. от възможност да
гледа телевизия и да слуша радио за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022г.,
както от гл.т на твърдяното като нарушено право по чл.87 от ЗИНЗС, съотв. по
чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС (правото на лишените от свобода да слушат
радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на
съответното МЛС), така и от гл.т на периода, за който ищецът твърди да е бил
възпрепятстван от възможността да упражнява това право, обективно не може да
има за последица поставянето на П. в „продължителна изолация без възможност за
общуване“ или поставянето му в други неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Очевидно е, че ако и лишеният от
свобода да не е имал възможност да слуша радиопредавания и да гледа телевизия
за посочения период, това само по себе си не може да рефлектира нито до
възможността за общуване, още по-малко може да доведе до поставянето му в
условия на изолация вследствие на невъзможност за общуване. Следва да се отбележи
и че не всяко нарушение на нормативно регламентирани права или ограничаване на
тяхното упражняване от лишените от свобода, представлява третиране в нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, като нарушаване на забраната за жестоко, нечовешко и
унизително отношение е налице единствено в случаите, когато прилаганият
ограничителен режим води до необосновано нарушаване на основни субективни права
и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ. В случая не може да се приеме, че ограничаването
на възможността на П. да се осведомява за обществения живот в страната като
слуша радиопредавания и гледа телевизионни програми, е рефлектирало
неблагоприятно върху личната сфера на лишения от свобода в степен, по начин, с
характер и интензитет на засягане на лични права на ищеца, което да сочи на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
На
следващо място нито изземването и задържането на притежаваните от П.
телевизионен апарат „Digital Portable” и радиоапарат „Rising” при преместването му от
Затвора-Бургас в Затвора-Стара Загора на 25.07.2022г., нито липсата на служебно
предоставени такива от Затвора – Стара Затвора за времето до връщането на
вещите, се свързват с някакви незаконосъобразни, неоснователни, неправомерни действия
или бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията или
такива, представляващи проявна форма на нарушение на забраната по чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Изземването на 1 бр. телевизор марка „Portable
Digital“ и 1 бр.
радиоапарат „Rising”
при преместване на лишения от свобода за доизтърпяване на наложеното наказание
от Затвора – Бургас в Затвора – Стара Загора, се основава на чл. 24, ал. 6 от
Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от
служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със Заповед №ЛС-04-1228 от 14.07.2017г.
на Министъра на правосъдието, която разпоредба регламентира забрана в багажа на
конвоираното лице да се съдържат електроника и информационни технологии, като
съгласно чл.24, ал.8 от Правилата, когато в конвоираното лице или в багажа му
се установи наличието на вещи или предмети извън разрешените, същите се
изземват с протокол за претърсване, обиск и изземване. В този смисъл извършеното
изземване на вещи, които е забранено да се съдържат в багажа на конвоираното
лице, с надлежно съставен Протокол за иззети вещи №9068 от 25.07.2022г., не
релевира каквато и да е било проявна форма на незаконосъобразна, неправомерна
или нарушаваща забраната по чл.3 от ЗИНЗС административна дейност – упражненото
административно правомощие нито е в противоречие със законово установените норми,
нито произтичащите от упражненото правомощие ограничения са надхвърляли
обичайните, свързани с изпълнението на тази правно регламентирана дейност. Последващите
действия на затворническата администрация по „задържане“ на иззетите вещи,
представляват такива в изпълнение на чл.32, ал.1 от ППЗИНЗС по съхранение на
тези вещи във вещевия склад на Затвора – Бургас, до тяхното получаване от
лишения от свобода или от негови близки по реда и начина, предвидени в ЗИНЗС/
ППЗИНЗС, като с писмо на Главния директор на ГДИН /л.95 – л.96 по делото/, на П.
подробно е разяснено какви са възможностите за изпращане на вещите в Затвора – Стара Загора. Съхраняването в склада на
затвора на иззетите вещи, макар да има за последица временно лишаване на П. от
държането /владението/ на тези вещи, не е довело нито до отнемане на
собствеността върху тях, нито до третиране на лишения от свобода в нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС. Независимо, че транспортирането на лишения от свобода и на неговите
лични вещи при преместването му от едно МЛС в друго, е за сметка на държавата,
то правният режим на иззетите вещи (в случая вещи, по отношение на което е
налице нормативно въведена забрана да се съдържат в багажа на конвоираното
лице), се подчинява на законовата регламентация по чл.32, ал.2 от ППЗИНЗС,
съгласно която разпоредба при преместване на лишените от свобода в друго
заведение иззетите вещи могат да бъдат изпратени по тяхно искане и за тяхна
сметка на новото място или на техни близки. В този смисъл за пенитенциарната
администрация не само че не е съществувало задължение, но и право да
изпраща иззетите от П. вещи в МЛС,
където е преместен, за сметка на ГДИН. Несъстоятелни са и предявените от ищеца
претенции към администрацията на Затвора – Стара Загора за „служебно предоставяне
на телевизор и радиоприемник“, чрез които да упражнява своите права. В закона няма
регламентирано и възложено в тежест на ГДИН такова задължение. Доколкото
телевизорът и радиоприемникът са включени в утвърдения от Министъра на
правосъдието списък на разрешените лични вещи и предмети, осигуряването на
възможността за упражняване на правото по чл.87 от ЗИНЗС и по чл.83, ал.1 от
ППЗИНЗС се извършва именно с нормативно разрешеното получаване, държане и
ползване от лишените от свобода лица в МЛС на телевизор и радиоприемник по
предвидения в ЗИНЗС/ППЗИНЗС ред, като администрацията на затвора няма
задължение да осигурява достъп до различни телевизионни канали и програми
/чл.83, ал.4 от ППЗИНЗС/.
Освен,
че по делото не се доказаха твърдените от П. незаконосъобразни/неправомерни/неоснователни
действия и бездействия на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ и че
същите представляват някаква проявна форма на нарушение на забраната по чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, от събраните по делото доказателства категорично
се опроверга твърдението на ищеца, че е бил изцяло лишен от възможността да упражнява
правата си по чл.87 от ЗИНЗС и по чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС и съотв. че за периода
от 25.07.2022г. до 28.09.2022г. при изтърпяването на наложеното му наказание в
Затвора – Стара Загора, е бил поставен в условията на продължителна изолация
без възможност за общуване. За по-голямата част от исковия период П. е бил в
една килия със свидетеля К.К., като последният е притежавал телевизор в
техническа изправност. Макар телевизорът по принцип да е бил ползван от св. К.,
П. не е бил лишен от възможност да гледа тв програми, вкл. и по свой избор,
когато К. не е ползвал телевизора. Възраженията на ищеца в постъпилото по
делото писмено становище, че показанията на св. К., вкл. че представената по
делото декларация не е писана и подписана от К., са дадени под натиск и заплахи
от страна на служители на ГДИН и съотв. че тези свидетелски показания не следва
да бъдат кредитирани, са абсолютно необосновани, а и К.К. изрично е бил
предупреден за наказателната отговорност, която носи при лъжесвидетелстване.
Съдът
приема за недоказано както релевираното като основание на исковата претенция допуснато
при изпълнение на служебна дейност нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, така и наличието
на някакво неблагоприятно засягане на лишения от свобода и претърпени от него
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с действия или
бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Прилагането
на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното/, е обусловено от наличието на
доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализирани органи по изпълнение на
наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива нарушения не се
установяват.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от И.П. иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не е установено и доказано наличието на нито един от кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, иск с правно основание
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 1375 лева за
претърпени неимуществени вреди, поради поставянето му в неблагоприятни условия
и в крайна изолация по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за периода от 25.07.2022г. до 28.09.2022г.,
вследствие на незаконосъобразни, неоснователни и нецелесъобразни действия и бездействия
на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ - изземване и задържане на
притежаваните от П. телевизионен апарат „Digital
Portable” и радиоапарат „Rising” при преместването му от
Затвора-Бургас в Затвора-Стара Загора на 25.07.2022г. и липсата на служебно
предоставени такива от Затвора – Стара Загора, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.