№ 1016
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500211 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.07.2020г, поправено с решение от 03.12.2020г и двете
постановени по гр.д. № 9933/2016г СГС, ГО, І-3 състав е уважил предявените искове
от УниКредит Булбанк АД против Н. И. Т., Д. З. Т. и Би еф ти трейдинг ЕООД за
установяване в техните отношения, че ответниците дължат на банката солидарно
сумата от 196 789шв.фр. – главница по договор за ипотечен кредит от 16.08.2006г, 26
707.89шв. фр. – лихви, от които 12336.72шв.фр.-възнаградителна лихва на осн. чл.4а от
анекс от 06.06.2013г за периода от 20.12.2014г- 18.09.2015г, 11976.89шв.фр.- лихва
върху просрочена главница на основание чл.4,ал.2 от анекс от 06.06.2013г за периода
20.06.2014г- 13.01.2016г, 2394.28шв.фр.- наказателна лихва при просрочие на осн.
чл.4,ал.1 от анекса от 06.06.2013г за периода 20.06.2015г- 13.01.2016г, законна лихва
върху главницата считано от 14.01.2016г и разноски по делото, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1756/2016г на СРС.
С решение от 03.12.2020г по същото дело СГС е изменил същото по реда на
чл.248 от ГПК по молба на ответниците като е намалил адвокатското възнаграждение
възложено върху ответниците.
1
Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от Н. И. Т., Д. З. Т. и Би еф
ти трейдинг ЕООД , представлявани от адв. В.. Въззивниците оспорват решението като
необосновано, поддържат, че изводите на съда не се подкрепят от събрания
доказателствен материал. Поддържат още, че решението противоречи на съдебната
практика по сходни казуси. Поддържат свои възражения за неравноправие на част от
клаузите на договора за ипотечен кредит, като оспорват изводите на съда за валидност
на тези клаузи. Молят решението по делото да бъде отменено .
Въззиваемата страна- ищец пред СГС УниКредит Булбанк АД е депозирало
отговор на въззивната жалба на ответниците , с който жалбата се оспорва. Банката-
ищец по делото възразява, че решението на СГС е правилно, съобразено със събрания
доказателствен материал и с материалния закон. Моли решението на СГС да бъде
потвърдено.
В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. С., която поддържа въззивната
жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено. Претендира разноски по делото ,
съобразно списък по чл.80 от ГПК , които представя.
Въззивниците, представлявани от адв. В., депозират писмена защита, съобразно
която част от договорното съдържание по договора за кредит между страните не следва
да се прилага, поради нищожност поради неравноправие и в този случай, съобразно
заключение на в.л. Д., към момента на предсрочна изискуемост ответниците нямат
просрочени задължения към ищеца.
Въззиваемата страна УниКредит Булбанк АД не се представлява. Депозира
писчмена молба , с която заявява, че няма доказателствени искания , претендира
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно поради нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
2
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установява съществуването на задължения на ответниците
, породени от договор за банков кредит, сключен между страните на 16.08.2006г-
искове с правно основание чл.422,ал.1, вр. 430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В
ИМ ищецът е заявил твърдение , че страните са предоговаряли поетите по договора
задължения с анекси. Навел е твърдение, че на 18.09.2015г кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, че ответниците са получили покани, с които са уведомени за
изискуемостта на цялото вземане на банката.
Ответниците по делото възразяват, че към момента на предсрочна изискуемост не
са имали изискуеми задължения към банката, че посочени договорни клаузи са
нищожни поради неравноправие, че капитализирането на лихвите е нищожно.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за
банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателите, а ответниците
следва да доказват заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на
задължението му.
Между страните не се спори, че банката и ответниците Н.Т. като
кредитополучател и Д.Т. като солидарен длъжник са в договорни отношения, породени
от сключен договор за банков кредит от 16.08.2006 № 37, съгласно който договор
кредитополучателят получава 235 000шв.фр, от които 143 003.74шв.фр. за погасяване
на кредит и 91 996.26шв.фр.- за лично и семейно ползване. Договорено е, че
погасяването на кредита се извършва на 240 месечни вноски, като първите дванадесет
са в размер на 1292шв.фр., представляващи сбор от главница и лихва, а останалите 228,
се формират от сбора на главница и лихва, определена на база плаващ лихвен процент,
съгласно чл.9, ал.2 и към подписване на договора е в размер на 1652шв.фр. Договорено
е актуализациите в базовите лихвени проценти да се отразява в размер на вноската,
съгласно т.3.12.4 от Общите бизнес условия на банката , с които длъжниците се
съгласяват /чл.4/. В чл.9 от договора е предвидено през първите 12 месеца лихвата по
кредита да е 2.9% на годишна база , а след този период лихвата се определя на
променлива база съобразно БЛП на банката минус ставка от 0.375%. Към момента на
подписване на договора БЛП е 6.275%. Съгласно чл.4,ал.2 от договора наказателната
лихва е с 10пункта по-висока от БЛП. Съгласно чл.10, ал.5 от договора е предвидена
възможността кредита да се превалутира в евро или лева по търговски курс купува на
банката към датата на превалутирането и лихвените проценти за съответната валута и
кредит. С чл.10,ал.6 от договора страните са се съгласили банката да има право да
превалутира служебно кредита в случай, че средната стойност на шв.фр. се повиши с
20% от средната стойност за полугодието, през което кредита е отпуснат. Съгласно
чл.10, ал.10 длъжниците декларират, че са наясно, че с превалутирането може да има
3
за последица повишаване на кредитните вноски в резултат на по-висок липвен
процент, приложим към кредита и поемат да носят за своя сметка валутния и лихвен
риск. С ал.11 длъжниците декларират, че са им разяснени валутните и лихвени
рискове.Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.
Не се спори между страните, че на 06.06.2013г е подписан анекс към договора от
16.08.2006г между УниКредит Булбанк АД от една страна , а от друга- Н.Т., Д.Т. и Би
Еф Ти Трейдинг ЕООД, представлявано от Н.Т., с който са посочени размерите на
задълженията на длъжниците към банката. В чл.2.8 е посочено че редовния дълг
според анекса се формира от редовната главница, просрочената главница и лихвите
начислени до този момент. В чл.4 са посочени размери на дължимите се лихви,
сформирани от БЛП и надбавка. Съгласно чл.9.1 от анекса ГЛП е посочен на 8.81%,
освен ако не са налице основания за увеличаването му. Анексът е подписан двустранно
, включително и от Би еф ти трейдинг ЕООД.
По делото са представени покани от УниКредит Булбанк АД до длъжниците, в
които покани е посочен конкретния договор за банков кредит, размера на
задължението и изявление, че кредитът поради неизпълнение на задълженията от
страна на ответниците е обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканите са връчени на длъжниците на 13.12.2015г, редовно.
На 14.01.2016г е депозирано заявление по реда на чл.417 от ГПК и е образувано
гр.д. № 1756/2016г по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за вземанията на банката по договора за банков кредит- за сумата
от 196 789.78 шв.фр и лихва в размер на 26 707. 89 шв.фр.
На 11.07.2016г банката е получила съобщение от съда, че против издадената
заповед за изпълнение по гр.д. № 1756/2016г по описа на СРС са постъпили
възражения.
На 10.08.2016г е постъпила в регистратура на СГС исковата молба , по която е
образувано настоящото производство.
По делото са представени Общи условия на Ейч Ви Биббанк Биохим, за които се
твърди да са били в действие към момента на подписване на договора, в които е
посочено как се формира БЛП на кредитите, като за тези в левове се формира от
тримесечен SOFIBOR и надбавка, за кредитите в евро- от тримесечния EURIBOR и
надбавка, а за кредитите в щ.д. и шв.фр.- от тримесечния LIBOR и надбавка.
Представени са Общи условия, при които УниКредит Булбанк АД предоставя
кредити на физически лица, съгласно които сформирането на лихвения процент се
явява сбор от пазарен лихвен индект и премия, като за пазарен лихвен индекс се
приемат едномесечен или тримесечен SOFIBOR , EURIBOR или LIBOR.
По делото пред първата съдебна инстанция са изслушани ССчЕ, изготвени от в.л.
4
Й., В., тройна ССчЕ на вещите лица В., М. и Й., единични ССчЕ изготвени от в.л. Д. и
М., оспорени от ответниците.
В о.с.з. на 28.04.2022г е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. В. Д., неоспорена от
страните, съобразно която надвзети от банката суми под формата на валутни разлики
за периода от 16.08.2016г до 18.09.2015г и до 14.01.2016г/ като между двете последни
дати няма плащания от длъжниците/ възлизат на сумата от 35 443.20лв, ако се
съобрази курса на шв.фр./лв на банката –ищец или на 33 346лв- ако се съобрази
валутния курс на шв.фр. към лева на БНБ. Вещото лице сочи, че изчисленията са
правени при валутен курс на шв.фр/лв на ищеца за 16.08.2006г – 1.246 000лв/1шв.фр.,
и на БНБ за същата дата 1.23889лв/1 шв.фр.Вещото лице дава изчисления на
начислената от банката лихва за периода до предсрочната изискуемост, заплатената от
ответниците лихва за същия период и дължимата се според първоначалните условия на
договора и анекса към него . Според тези изчисления към 18.09.2015г
кредитополучателят е надплатил лихви от 27 967.87шв.фр.- получени като разлика
между заплатената реално възнаградителна лихва и дължимата се съобразно договора
и анекса към него. Към същата дата 18.09.2015г според банката ответниците са имали
просрочие в размер на 19 664.29шв.фр. Според вещото лице според първоначалния
погасителен план длъжниците за периода от 16.08.2016г до 18.09.2015г е следвало да
заплатят 176 097.44шв.фр , а са заплатили 153 287.10 шв.фр.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че с оглед договореното, че плащанията са в
шв.фр. не може да има надплащане на сума в шв.фр, поради което надплатените суми
са дадени в лева, но те могат да се обърнат в шв.фр. съобразно посочен курс
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, относими към спора, предмет на делото.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните – банката и
физическите лица са били в договорни отношения, породени от договор за банков
кредит , сключен на 16.08.2006г , по силата на който банката е отпуснала на
ответниците банков кредит в швейцарски франкове. Не се спори между страните, че
кредитът е отпуснат , усвоен и погасяван в швейцарски франкове.
По отношение на част от договорното съдържание, с което договорът обвързва
страните по него- ответниците са направили възражение за нищожност поради
неравноправие на клаузите на чл.4.1, чл.9.2, чл.9.3, чл.10, ал.ал. 5,6,10 и 11чл.12.5 и
клаузите на чл. 4,чл.4.1 и чл.41 от анекса , подписан на 06.06.2013г, както и поради
нарушение на императивни материалноправни разпоредби- по отношение на
капитализацията на лихви. Посочените клаузи касаят възможността банката да изменя
едностранно размера на приложимия към договора лихвен процент, изменения размер
да се прилага към дължимите се вноски едностранно, касаят и поемането на валутния
риск от страна на кредитополучателите.
5
Съгласно действаща към момента на сключване на договорите за банков кредит
нормативна уредба- чл. 143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с
потребител, ако е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на търговеца да
установи, че клауза от договора или ОУ , която го ползва , е индивидуално уговорена.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в
чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от ЗЗП неравноправна е клаузата , която
не е съставена на ясен и разбираем език и не касае определянето на основния предмет
на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна
В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не се
прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи.
В случая въззивната инстанция намира за установено, че страните по договора за
банков кредит от 16.08.2006г- банката и физическите лица са търговец и потребител
по смисъла на пар.13 , т.т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Съгласно дефиницията на пар. 13, т. 1
ДРЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Съдът намира, че при
първоначалното подписване на договора за кредит на 16.08.2006г като
кредитополучател е посочен Н.Т. като физическо лице. Към този момент , а и
впоследствие няма данни Н.Т. да е действал в рамките на своята търговска, стопанска
или професионална дейност. В самият договор е посочено, че кредитът се отпуска за
лично и семейно ползване в едната си част, като за другата няма твърдения и
доказателства да е ползван от ответника за неговата професионална или търговска
дейност. С подписването на анекса от 06.06.2013г като съдлъжник встъпва и
дружество- търговец, на което Н.Т. се явява представител. Това не променя изложените
изводи. С анекса банката се сдобива с още един солидарен длъжник като обезпечение
на нейното вземане. Длъжник- кредотополучател по сделката се явява физическото
лице Т., действащ в личен и семеен интерес. Ето защо, според настоящата съдебна
инстанция кредитополучателят и първият от съдлъжниците – двете ФЛ- имат правата
на потребители, влизайки в договорните си отношения с банката –ищец, доколкото
действат непрофесионално и за собствени нужди. Следователно регламентацията по
ЗЗП е приложима в отношенията между банката и тези страни.
Както беше посочено по-горе с подписването на анекса от 06.06.2013г като
съдлъжник в правоотношение породено от договора за банков кредит от 16.08.2006г
встъпва и солидарният длъжник/както е наименовано дружеството в анекса/ Би Еф Ти
6
Трейдинг ЕООД. По дефиниция съгласно пар. 13, т. 1 ДРЗЗП потребител може да бъде
само физическо лице и само физическото лице може да направи възражение за
нищожност поради неравноправие на договорни клаузи , част от потребителски
договор, който е сключило. Съдлъжникът- ЮЛ няма защита на права като потребител.
В същото време това дружество се явява встъпило в дълга на първоначалните
длъжници. Встъпването в дълг е уредено в чл. 101 от ЗЗД и съобразно тази разпоредба
при встъпване в дълг встъпилото лице отговаря солидарно с първоначалния длъжник
към кредитора. В този смисъл задължението на встъпилия в дълг не може да бъде
различно от задължението на главния длъжник. Съответно, ако главният длъжник
изпълни би следвало да се счита, че е освободил и встъплия в дълга солидарно
отговорен- чл.123 от ЗЗД. Ето защо, следва да се приеме, че ако главният длъжник е
потребител, ползвал се е от защитата на потребител по сключения договор и спрямо
него задължението е редуцирано поради неравноправни или нищожни клаузи, то
солидарният длъжник не може да дължи нещо повече от главният длъжник и
следователно и по отношение на него задължението следва да бъде редуцирано/ в този
смисъл решение № 60119/2021г по т.д.№1024/2020г на I ТО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав приема, че договорните клаузи, уреждащи поемането
на риска от валутните разлики във валутните курсове на швейцарския франк и
служебната промяна на лихвения процент са неравноправни. Клаузите касаещи
поемането на риска от страна на потребителите ползват икономическата и правна
неосведоменост на по- слабата страна в договорните отношения, т.е. не отговарят на
изискванията за добросъвестност и натоварват потребителя със задължения, като
насрещно предоставят възможност на банката за облаги- печалби, което означава, че
водят до неравновесие в съдържанието на договорното отношение. Действително,
видно от чл. 10.10 и чл.10.11 от договора при сключване на сделката на
кредитополучателя и съдлъжника е била предоставена информация, че е възможна
промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това
ще рефлектира върху размера на дълга /в лева/ като се промени и месечната вноска, но
така предоставената информация от банката е недостатъчна, за да имат
информираност ответниците- непрофесионалисти, нетърговци за условията, при които
поемат задължение да погасяват кредит, ползван в швейцарски франкове, при
възможност за превалутиране по курс определен от банката и да преценят дали да
носят валутния риск в продължение на 240 месеца. Следва да се приеме, че
ответниците са потребители с нормални, средни възможности като осведоменост и
икономическа аналитичност , поради което не следва от тях да се изисква знание за
това, каква е прогнозата за курса на швейцарския франк и съответни действия на тази
основа, а данни за това -тези обстоятелства да са им били разяснени от банката- няма.
След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по
договора за възможните промени и тенденциите в обменните курсове с оглед валутния
7
риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се
приеме, че кредитополучателите са имали възможност на база достатъчно
информация да преценят своя интерес за сключване на договор за кредит в местна
валута, или приравнена към нея валута, каквато е еврото или в чуждестранна при
съответните лихвени проценти и да преценят валутния риск от своите действия. Ето
защо, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са
уговорени по прозрачен и ясен начин, при достатъчно информираност на
кредитополучателя, а при липса на предоставяне на достатъчна информация, банката е
действала в нарушение на принципа на добросъвестност.
Следва да се посочи още, че горецитираните договорни клаузи не се установява
да са индивидуално договорени, като тежестта да установи този факт е върху ищеца.
Договорните клаузи са част от съдържанието на сключените между страните по спора
договори за кредит. Съгласно чл.146,ал.4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи,че
процесните договорни клаузи, които я ползват , са индивидуално уговорени с
ответниците. Такива твърдения по делото няма и такива доказателства не са
представени. Липсват по делото доказателства и за това ответниците да са имали
възможност да влияят върху договорното съдържанието .
Категорична в този смисъл е и съдебната практика по сходни дела касаещи
сходни договорни клаузи , част от съдържанието на договори за банков кредит
сключени с физически лица, с които е договорено подобно прехвърляне на валутния
риск- решения №№ 384/2019г по т.д. №2520/2016г на ІТО, 295/2019г по т.д. №
3539/2015г на ІІТО, 155/2020г по т.д. № 2561/2018г на ІІТО на ВКС
На следващо място съдебният състав намира, че приетата в договора за банков
кредит от 16.08.2006г възможност за едностранно и обвързващо изменение на размера
на БЛП и съответно на дължимата вноска, също не е индивидуално уговорена. Те са
част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит, за
което няма твърдения и доказателства от страна на банката да е било предмет на
индивидуално договаряне, както и няма доказателства кредитополучателят да е имал
възможност да влияе върху тези договорни клаузи . От друга страна тези клаузи са със
съдържание непълно и неясно в противоречие с разпоредбата на чл.147 от ЗЗП. В
договора не е посочено на основание какви обстоятелства банката може да вземе
решение за промяна на БЛП. В представените Общи условия се сочи, че като база на
БЛП се ползват показалите на SOFIBOR , EURIBOR или LIBOR. Банката не
установява по какъв начин влияят различните компоненти , които мотивират
решението й да промени даден БЛП , как промяната на тези компоненти влияят върху
размера на БЛП. Ето защо съдебният състав приема, че клаузите, предоставящи на
банката възможност при неуточнени в договора условия да променя БЛП и оттам
размера на вноската са неясни, не са уговорени индивидуално, не са ясни и с това
накърняват правата на икономически по-слабата страна по договора-
8
кредитополучателя.
Съдебният състав приема още, че гореобсъдените договорни клаузи не попадат
под защита на 144,ал.2,т.1 и ал. 3 от ЗЗП/ в редакцията от 2006г/. Както беше посочено
по-горе по делото не се установява да е договорена възможност за промяна на
лихвения процент при основателна причина и уведомяване на кредитополучателя.
Случаите, когато се изследва за неравноправие договорна клауза съдържаща уговорка
за рискове при превалутиране на отпуснатата по договора кредитна сума не попада в
хипотезите на нито една от разпоредбите на чл.144 от ЗЗП, които изброяват
изчерпателно коя от изброените хипотези на неравноправие по чл.143 от ЗЗП не
намира приложение към конкретни клаузи и сделки. Превалутирането по курс на
банката на сумата, в която е отпуснат кредита не попада сред сделките и клаузите,
защитени от проверка за неравноправие. В този смисъл и по сходен казус е
постановено решение № 168/2021г по т.д.2184/2019г по описа на ВКС, ТО и др.
По изложените съображения се налага извода, че клаузите за валутни и лихвени
рискове и отражението им върху размера на кредитната вноска от договора от
16.08.2006г не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и са във вреда
на потребителя. Разглежданите договорни клаузи противоречат на добросъвестността
и отговарят на условията на общата разпоредба на чл.143 от ЗЗП за неравноправна
клауза.
С оглед изложеното съдът следва да приеме,че на основание чл.146,ал.1 вр. чл.143
от ЗЗП разгледаните договорни клаузи в частите касаещи поемане на лихвения и
валутен риск от кредитополучателя и съдлъжника- физически лица, изявлението за
знание на последиците от това и за едностранно изменение на договорните вноски /чл.
чл.4.1, чл.9.2 и чл.9.3, чл.10, т.т.5,6,10,11 и чл.12.5/ са неравноправни и нищожни.
Нищожността на тези клаузи не налага извод за нищожност на целия договор.
Напротив, договорът за банков кредит е сключен при договорени условия, които
обвързват страните и следва да се съобразяват, без към тях да се прилагат впоследствие
направени изменения на договорното съдържание, било то служебно от банката или
вследствие на подписани допълнителни споразумения, които се основават отново на
приетите за неравноправни клаузи.
Според настоящият съдебен състав допълнително споразумение или спогодба ,
имащи за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД. В този смисъл е и
практиката по сходни казуси, например решение № 146/2017г по т. д. № 2615/16 г на І
ТО на ВКС. Съдебната практика приема, че е валидно това допълнително
споразумение или спогодба , сключено след договор , съдържащ нищожни поради
9
неравноправие клаузи , ако то е било индивидуално договорено и с него са преодолени
последиците от нищожността, когато то преурежда съдържанието на неравноправните
клаузи на основния договор. Когато липсва подобно предоговаряне, а се запазва
действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от предмета на
допълнителното споразумение, няма значение дали уговорките в допълнителното
споразумение са индивидуално или неиндивидуално уговорени. Предоговарянето на
условията на кредита относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено
в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността
на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения
размер. В този смисъл решения № 43/2019г по т.д. 1177/2018г на IIТО, № 146/2017г по
т.д. № 2615/2016г на I ТО и № 65/2018г по т.д. № 1556/2017г на IТО на ВКС. С оглед
изложеното съдебният състав намира, че клаузите в сключеното допълнително
споразумение между страните, с които се признават някакви задължения на ответника,
изчислени при прилагане на установените за нищожни договорни клаузи , са нищожни
и необвързващи страните. Задълженията , посочени в тези споразумения са изчислени
при съобразяване на различен от първоначално договорения БЛП , при съобразяване на
капитализация на лихви и при различни валутни курсове от първоначално действащия,
поради което следва да се приеме,че като постигнати споразумения при приложение на
нищожни клаузи също се явяват нищожни и необвързващи страните.
На отделно основание съдебният състав следва да посочи, че намира
договорените лихвени проценти в споразумението от 06.06.2013г за неприложими в
отношенията между страните не само поради изложените по-горе основания. На
самостоятелно основание следва да се посочи, че тези лихвени проценти намират
приложение по
отношение на размера на задължението на ответниците, така както е
договорено в т.2 от анекса. Ако договорения размер на задължението на ответниците
по т.2 от анекса от 06.06.2013г не намира приложение в отношенията между страните ,
няма основание приложение да намират и уговорените по отношение на това
задължение лихви. Категорично начина на определяне на размера на задължението на
ответниците е базиран на приложение на нищожни клаузи и при неприлагане на
договорения размер на задължението по кредита в отношенията между страните не
следва да се прилага и договорения във връзка с него размер на лихвения процент.
Тук следва да се посочи още, че допълнителните споразумения съдържат
нищожни договорни клаузи, уреждащи отнасянето на изтекли лихви към главницата,
дължима се по договора от 16.08.2006г. Договорките , с които е обективирано съгласие
просрочената към този момент лихва да бъде прибавена към дължимата главница при
договаряне на нов лихвен процент и гратисен период , като непогасената част от
10
начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита предвиждат
включване на просрочените задължения за лихва към главницата, съответно дават
възможност върху тях да бъдат начислявани лихви. Тези договорки са нищожни като
противоречащи на закона /чл.26, ал.1 вр.чл.10, изр.3 ЗЗД/ и представляват анатоцизъм
по смисъла на чл.10, изр.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци съгласно
чл.294, ал.1 ТЗ. Безпротиворечива е съдебната практика, която сочи тези договорки за
нищожни решение №66/2019г по т.д.№1504/2018г на II ТО, решение №30/2020г по
т.д.№739/2019г на I ТО и др.
С оглед изложеното съдебният състав намира, че клаузите в сключеното
споразумение- анкес между страните , с които е договорена възможност на банката да
капитализира лихви към главница и нов лихвен процент, завишен спрямо
първоначално договорения, са нищожни и необвързващи страните- банката и
физическите лица.
С оглед гореизложеното съдебният състав приема, че страните- банката и
физическите лица са обвързани от валидно сключен договор за банков кредит от
16.08.2006г , който обвързва страните, с изключение на клаузите даващи възможност
на банката да променя едностранно лихвения процент , размера на кредитните вноски
и прехвърлящи риска от валутните операции при сключването на договора в чужда
валута изцяло върху потребителя- кредотополучател. Договорът има свое съдържание
и би могъл да действа и без посочените нищожни, поради неравноправие , клаузи. Въз
основа на нищожността на клаузите за едностранна промяна на лихвения процент и
поради договорки противоречащи на императивни материалноправни разпоредби и
сключения между тези страни анекс също не ги обвързва, поради нищожност, в частта ,
с която са капитализирани лихви и е договорен нов лихвен процент.
Ето защо, изводът е ,че посочените страните са обвързани от договора за банков
кредит като няма спор, че кредитът е усвоен, а ответниците са обвързани от поетото
задължение да го върнат, но при условията, които са първоначално уговорени, без
последващите изменения.
Както беше посочено по-горе последният длъжник- търговец не се ползва от
потребителска защита и по отношение на него няма пречка да се договори
капитализация на лихви. Това длъжник обаче отговаря до размера на отговорността на
главния длъжник. Така че, ако по отношение на главния длъжник се установи
недължимост на част от сумите, претендирани като задължение по договора за
Банков кредит, поради неравноправие или нищожност, то като солидарно отговорен с
главния длъжник /физическо лице и потребител/ и солидарният длъжник – търговец не
следва да дължи нещо повече.
По твърдения на ищеца в исковата молба банковият кредит от 16.08.2006г е
11
обявен за предсрочно изискуем от 18.09.2015г, към които момент ответниците имат
забава в плащането на вноски и обявяването на предсрочната изискуемост е съобщено
надлежно на ответниците.
Твърдението на ищеца за забава в плащането на кредитните вноски на
ответниците към момента на предсрочна изискуемост по делото не се доказва.
При съобразяване на гореизложените обвързващи страните договорни клаузи-
първоначално договорените- съдебният състав намира, че по делото не се установява
към 18.09.2015г ответниците да са имали непогасени задължения по договора за банков
кредит. От заключението на вещото лице Д. се установява, че съгласно първоначалния
погасителен план за периода до 18.09.2015г ответниците са дължали на банката
заплащане на сумата- като главници и лихви- общо от 176 097.44шв.фр. Реално те са
заплатили 153 287.10шв.фр, като имат надплащане поради валутни разлики на сумата
от 35 443.20лв. Съобразно курса на лева/шв.фр. за 16.08.2006г 1.246000лв/1шв.фр.
следва , че надплащането от страна на ответниците към 18.09.2015г възлиза на
28 445.58шв.фр. Следва, че надплатената сума поради курсови разлики от 35 443.20лв
или 28 445.58шв.фр. е по-голяма от разликата между дължимото се по договора и
реалнозаплатеното от ответниците- 22810.34шв.фр или 28 421.68лв. Задължението на
ответниците към банката следва да се изчислява само по курса на банката за
16.08.2006г- купува лв/шв.фр, поради неравноправие на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя. Ето защо надплатените суми от курсови разлики следва
да се прибавят към реално заплатените и така да се получи размера на погасената част
от задължението на ответниците към банката.
При така направените сметки съдът достига до извод, че към момента на
предсрочна изискуемост ответниците са заплатили суми на ищеца в размер по-висок от
дължимия по договора от 16.08.2006г и първоначалния погасителен план към него.
Липсва основание банката да обявява предсрочна изискуемост на вземането си по
договора за банков кредит от 16.08.2006г, тъй като ответниците към момента на
твърдяната предсрочна изискуемост са били погасили своите задължения по договора.
Поради липсата на твърдяното договорно неизпълнение към момента на
предсрочната изискуемост следва, че липсва основание за обявяване на тази
изискуемост и съответно- банката няма право да търси на процесното основание от
ответниците плащане на цялата сума по банковия кредит, ведно с договорените
обезщетения за забава. Предявените искове се явяват недоказани по основание и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено решение следва
да бъде изцяло отменено и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
12
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците.
Същите претендират разноски и доказват направени такива в размер на 4 800лв-
за защита в заповедното производство , 4000лв-адвокатско възнаграждение за защита в
първоинстанционното производство и 520лв- съдебно-деловодни разноски пред СГС.
Ответниците са представили договор за правна защита и съдействие по заповедното
ч.гр.д. № 1756/2016г по описа на СГС ведно с възражението си против заповедта за
изпълнение. С възражението си ответниците са поискали присъждане на разноски.
Сумата е посочена и в списъка по чл.80 от ГПК , представен пред СГС . Направено е
възражение за прекомерност на разноските. Съдът намира, че за заповедното
производство на пълномощника на ответниците се дължи възнаграждение в размер на
200лв, като към размера на възнаграждението в това производство приложение намира
по аналогия разпоредбата на чл.11 от НМРАВ. Разпоредбата на чл.7,ал.7 от НМРАВ
намира приложение за възнаграждението, претендирано от заявителя. В този смисъл е
и съдебната практиката по сходни казуси- определение №102/2022г по ч.т.д. №
2481/2021г на ІТО на ВКС.
Пред настоящата инстанция ответниците доказват направени разноски от
4 000лв- за адвокатско възнаграждение, 900.00лв- съдебно деловодни разноски и
1903лв-заплатена държавна такса.Така доказаните разноски следва да бъдат възложени
върху насрещната страна- банката- ищец. Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответниците в рамките на
исковото производство , с оглед не само материалния интерес по делото, но и неговата
фактическа и правна сложност, проведените множество съдебни заседания ,
обсъждането на събраните доказателства и депозираните становища от страните.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4150 от 10.07.2020г, поправено и изменено в часттта за
разноските с решение от 03.12.2020г и двете постановени по гр.д. № 9933/2016г СГС,
ГО, І-3 състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от УниКредит Булбанк АД с ЕИК *********
против Н. И. Т. с ЕГН **********, Д. З. Т. с ЕГН ********** и Би еф ти трейдинг
ЕООД с ЕИК ********* за установяване в техните отношения, че ответниците дължат
на банката солидарно сумата от 196 789шв.фр. – главница по договор за ипотечен
кредит от 16.08.2006г, 26 707.89шв. фр. – лихви, от които 12336.72шв.фр.-
възнаградителна лихва на осн. чл.4а от анекс от 06.06.2013г за периода от 20.12.2014г-
18.09.2015г, 11976.89шв.фр.- лихва върху просрочена главница на основание чл.4,ал.2
13
от анекс от 06.06.2013г за периода 20.06.2014г- 13.01.2016г, 2394.28шв.фр.-
наказателна лихва при просрочие на осн. чл.4,ал.1 от анекса от 06.06.2013г за периода
20.06.2015г- 13.01.2016г, законна лихва върху главницата считано от 14.01.2016г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1756/2016г на СРС.
ОСЪЖДА УниКредит Булбанк АД с ЕИК ********* да заплати на Н. И. Т. с ЕГН
**********, Д. З. Т. с ЕГН ********** и Би еф ти трейдинг ЕООД с ЕИК *********
сумата от 11523.00лв- направени разноски по делото , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на на осн. чл.280,ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14