№ 50
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000616 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата Е. А. В. ЕГН: **********,
представляван от пълномощника си адвокат Н. Н. Д., вписан в АК-Ш. против Решение №
21031 от 24.04.2021 г., постановено от Смолянският окръжен съд по търг.дело № 44/2019 г.
Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от ищцата ЕЛ. АНГ. В.
против ЗД „Б. И.“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над
75 000 лева до който размер иска е уважен до 150 000 лева. Или обжалваемият интерес по
делото е 75 000 лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и решението е постановено в
нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Наред с това се поддържа оплакването, че съдът неправилно е приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, при това със степен на
съпричиняване в размер на 50%. Според жалбоподателя съдът е следвало да отчете
факта,че пострадалата Д. В. е била поставена в обективна невъзможност да пресече
пътното платно по пешеходния надлез, защото той е бил затворен поради ремонтни
дейности. Наред с това в близост в района около автобусната спирка в центъра на град С. е
нямало обозначена пешеходна пътека, което препятствие пешеходците преодолявали като
масово пресичали през булевард „Б.“. С оглед на това жалбоподателят счита, че
възражението за съпричиняване не е било доказано от ответника и след като съдът го е
1
уважил, без да има основание за това е постановил решението си в нарушение на чл.51,ал.2
от ЗЗД.
Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната му част за разликата над
75 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева , като вместо това се постанови
въззивно решение по същество, по силата на което искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди се уважи в пълния му размер от 150 000 лева.
Решението се обжалва и в частта му относно началния момент от който следва да се
присъди законна лихва върху общият размер на дължимото обезщетение. Жалбоподателят
счита, че законна лихва за забавено плащане върху присъдената главница се дължи на
основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, считано от 19.02.2019 г. Неправилно съдът е приел,че
законната лихва следва да се присъди съгласно чл.496,ал.1 т.1 КЗ след изтичането на
тримесечният срок, считано от 19.02.2019 г, на която дата ищцата е подала
застрахователната претенция.
Въззиваемата страна ЗД„ Б. И.“АД ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори на дружеството чрез пълномощника им адвокат М. Г. поддържа
писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено,че процесното ПТП е настъпило на 06.12.2018 г,
около 07.40 часа в град С., при което пострадалата Д. Б. В., понастоящем починала е била
ударена от лек автомобил модел „П. ***“, управляван от лицето Г. И. А. с ЕГН:
**********. С влязла в сила присъда № 1 от 21.01.2020 г.,постановена от Смолянският
окръжен съд по НОХД№ 5/2019 г. това лице е признато за виновно в това, че на 06.12.2018
г. около 7.40 часа в град С., на булевард „Б.“, преди отбивката за магазин „Л.“,на около 7-8
метра, източно от началото на подхода за пешеходния надлез е управлявал лек автомобил
модел „П. ***“, с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.20,ал.2, изр.второ от ЗДв.П, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта
на пешеходката Д. Б. В.. Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена с Решение №
58 от 03.04.2020 г., постановено от Пловдивският апелативен съд по ВНОХД № 73/2020 г.
и е влязла в законна сила на 16.06.2020 г.
По делото е безспорно установено, че в участъка от пътното платно, където
пострадалата Д. В. е пресичала е нямало обозначена пешеходна пътека. Такава е имало на
кръговото движение и се е намирала на около 150 до 200 метра от мястото на автобусната
спирка. От друга страна пешеходният надлез, който е направен именно за да осигури
безпроблемно преминаване на пешеходците на другия край на най-натоварения булевард в
град С.- този надлез е бил в ремонт и затворен за пешеходци.
Установено е, че произшествието е станало при зимни условия и в сравнително
ранен час, а именно на 06 декември 2018 г., към който момент времето е било слънчево и
ясно, нямало е валежи, но пътната настилка е била мокра. Няма спор, че подсъдимият Г. А.
2
е управлявал лекия автомобил „П. ***“ със скорост, която е била около 50 км в час и с тази
скорост е предприел изпреварване на лекия автомобил, управляван от лицето Б. К., който
се е движел с около 40 км.в час. Пътното платно в този участък е било с две пътни ленти,
като в дясната пътна лента се е движел лекия автомобил на Б.К., а лявата пътна лента се е
движел предприелия изпреварване лек автомобил „ П. ***“, управляван от подсъдимия Г.
А..
От друга страна е установено ,че пешеходката В. е видяла, че и други пешеходци
пресичат пътното платно на същото място, което не е обозначено като пешеходна пътека.
Имала е възможност и е огледала и проследила движещите се автомобили, но е преценила,
че и двата леки автомобила са далеч от мястото, където тя е решила да пресече пътното
платно. Тази й преценка се е оказала неправилна, тъй като пострадалата е изпитвала болки
в ставите,а и с оглед на напредналата й възраст не би могло да се очаква, че ще пресече
платното с тази бързина, с каквато са направили това другите по-млади пешеходци. Спор
няма ,че пешеходката е предприела неправилно пресичане на платното на необозначено
място и е поела голям риск да започне пресичането. Още повече, че е видяла
приближаващите се към нея два автомобила: този на лицето К., който е бил в дясната лента
и лекия автомобил „П. ***“,който се е движел в лявата пътна лента. Няма спор, че и
двамата водачи са забелязали пешеходката, която вече е пресичала платното, но виновният
водач Г. А. определено е закъснял с реакцията си и късно е предприел аварийно спиране.
Ясно е ,че водачът е имал възможност и действително е забелязал пешеходката,
доказателство за което е че е успял да намали скоростта си на движение от 50 км.в час до
23 км.в час, каквато е била скоростта му в момента на удара.
От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ст.М. се установява, че
водачът Г. А. действително е закъснял да задейства аварийно спирачната система. Това
става ясно от категоричния отговор , който дава вещото лице на въпрос № 8 относно това
дали водачът е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара, като се вземе
предвид видимостта на водача към пешеходеца и скоростта на движение на управлявания
от него лек автомобил. Вече бе изяснено, че водача е имал видимост към пешеходката и той
самият, разпитан като свидетел потвърждава този факт. Това обяснява и реакцията му, с
която е намалил близо два пъти скоростта си на движение, но за съжаление в конкретния
случай това не е било достатъчно за да избегне удара с пешеходката.
Няма спор, че по делото има неяснота по въпроса дали пешеходката е пресичала пред
лекия автомобил марка „П. ***“ от дясно на ляво или обратната хипотеза: при пресичане
пред автомобила от дясно на ляво.
Вещото лице инж.С. М. е разгледал и двата варианта и дава категоричен отговор на
този въпрос: и в двете хипотези от момента, в който пешеходката Д. В. е вече навлязла на
пътното платно за движение, то водачът на лекия автомобил „П. ***“, при своевременна
реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, чрез безопасно
екстренно спиране е имал техническата възможност да установи автомобила преди мястото
на удара. Това е така, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона
3
на автомобила. Още веднъж да повторим, че както и да е пресичала пешеходката Д.В. от
ляво на дясно или обратно: от дясно на ляво и в двете хипотези своевременното екстренно
спиране от страна на водача на лекия автомобил, то мястото на удара би било извън
опасната зона.
Очевидно липсата на опит и все още недостатъчна бързина на рефлексите е довело
водача Г. А. до подценяване на ситуацията, която изобщо не е била безопасна след като има
пресичащ пешеходец на платното за движение, без да има обозначена пешеходна пътека.
Следва да се отчете, че водача Г. А. към момента на процесното ПТП е бил на 18 години и е
имал непълни 6-шест месеца като шофьорски стаж, който очевидно не е бил достатъчен.
Следва да се отчете и факта, че пострадалата не се е появила внезапно върху
платното,тъй като водачът по негово признание е забелязал, че пешеходката вече е
предприела пресичането. Но вместо да задейства веднага спирачната система е направил
опит да заобиколи пешеходката, който се е оказал несполучлив.
Вещото лице-автоексперт е разгледал подробно ситуацията и е изяснил точно механизма
на удара, за който вече стана ясно, че не е бил неизбежен. Според инж.Ст.М. основаната
причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е , че водачът на лекия
автомобил „П. ***“ Г. А. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката
Д. В. и се е забавил да предприеме аварийно спиране. Въз основа на този извод, който се
споделя от въззивната инстанция , тъй като е добре аргументиран следва да се приеме, че
основната причина за настъпването на ПТП е в неадекватната реакция на водача на лекия
автомобил. Безсъмнено починалата по-късно пешеходка също е нарушила правилата за
движение на пешеходците и конкретно разпоредбата на чл.113,ал.1 т.1 от ЗДв.П. Съгласно
тази разпоредба е била длъжна преди навлизането на платното за движение да се огледа и
да съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Вече бе изяснено по делото,
че участъка преди местопроизшествието е бил прав с дължина около 130 метра, без налични
препятствия, които да ограничават видимостта. Това се отнася както до водача, по вина на
който е настъпило процесното ПТП, така и за пешеходката, която е имала видимост и е
видяла двата движещи се по пътното платно леки автомобила, но неправилно е преценила
скоростта, с която те са се приближавали към избраното от нея място за пресичане. По този
начин се е поставила в ситуация на опасен риск. Казано по друг начин пешеходката е
надценила възможностите си да пресече пътното платно бързо, но вероятно се е надявала,
че лекият автомобили ще намалят скоростта си на движение. Още повече , че точно в този
участък и в този момент са пресичали и други пешеходци, за които достъпа до пътния
надлез е бил преграден поради ремонтна дейност.
Безсъмнено пешеходката не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни
средства и е предприела неправилно пресичане на платното в момент, който не е бил
безопасен за нея. С това е допринесла за настъпването на процесното ПТП, но не може да
се приеме, че степента на съпричиняване от страна на пострадалата е 50%, както е приел
първоинстанционния съд. От една страна съдът е кредитирал изцяло заключението на
САТЕ, но от друга страна не е съобразил в пълна степен основния извод до който е
4
достигнал автоексперта инж.Ст. М.. Според заключението основната причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „П. ***“ Г.
А. не е реагирал своевременно на опасността от удар и не е предприел безопасно екстренно
спиране, което е била напълно възможно. Казано по друг начин: реакцията на водача е
била неадекватна на създалата се опасна ситуация, тъй като той просто е загубил ценно
време, като се е опитал да заобиколи пешеходката. Това не е успял да направи, но ако
веднага след като е забелязал пешеходката на платното за движение бе предприел екстрено
спиране,то е имал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на
удара, тъй като последното е извън опасната зона на автомобила. Този извод на вещото лице
е категоричен.
По тази причина въззивната инстанция намира, че основната причина е именно
неадекватната и закъсняла реакция на водача на лекия автомобил, вината на който е
установена с влязла в сила присъда на наказателния съд. За това и съдът приема, че
пострадалата е допринесла за настъпването на този резултат, но степента на съпричиняване
от нейна страна е 1/3, докато виновният водач с оглед механизма на процесното ПТП има
по-голяма степен на участие , като съдът приема , че тя е в размер на 2/3. С оглед на
приетото заключение на САТЕ, което не е оспорено е практически незащитима тезата ,че
пострадалата е допринесла на 50% при настъпването на този резултат. Да не забравяме все
пак, че възрастната жена е заплатила с живота си при това ПТП, което е настъпило
основно поради очевидната неопитност на младия 18 годишен водач да предотврати удара,
който изобщо не е бил неизбежен. И вещото лице е посочило много точно и в детайли защо
ударът е бил напълно преодолим и защо в един по-късен момент,поради забавената реакция
на водача е станал неизбежен.
Основната вина за което е на водача, а не на пешеходката, като следва да се отчита , че
тя е била възрастна жена, на 76 години и не е могла да прецени разстоянието и скоростта на
приближаващите леки автомобили.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М.Б., д.м., което е прието от
първия съд, без да е оспорено, се установява, че смъртта на пострадалата Д. Б. В. се дължи
на масивната тромботична емболия на белодробната артерия, довела до нейното пълно
запушване,което е причинило тежки нарушения на циркулацията на кръвния поток в малкия
/ десния кръг на кръвообръщението. В този смисъл настъпилата смърт е в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и причинените от него увреждания довели до
настъпилото на по-късен етап усложнение, а именно: белодробната тромб емболия. Вещото
лице прецизно е отбелязал в заключението си, че пострадалата приживе е страдала от
хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност, но само по себе си това сърдечно
заболяване не е допринесло за получените от нея травми, както и за последвалия смъртен
изход.
ПАС приема, че първият съд е определил точно общият размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства и най-вече от
показанията на св.В. Я. се установява, че между ищцата Е. и покойната й майка е
5
съдещствувал много силна връзка на обич и привързаност. Тя установи , че преди около 12
години майката е получила тежък инсулт, но благодарение на грижите и всеотдайността на
Е. е успяла да вдигне болната си мейка и да помага за нейното раздвижване.
ПАС приема ,че общият размер на обезщетението за изпитаните от ищцата болки и
страдания от смъртта на майка е в размер на 150 000 лева. От тази сума следва да се
приспадне сумата 50 000 лева – равностойността на степента на съпричиняване, която
въззивният съд определи на 1 /3.
С оглед на това и предявеният иск следва да се уважи в размер на 100 000 лева.
Следва да се отмени решението на първата инстанция,с което съдът е отхвърлил иска за
разликата над 75 000 лева до който размер е уважен иска и 100 000 лева. Следва да се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което ответното дружество се осъди
да заплати към присъдената сума от 75 000 лева допълнително още 25 000 лева или се
присъди сума в общ размер на 100 000 лева, до който размер искът за неимуществени вреди
е доказан като размер.
По отношение на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва за
забавено плащане на главницата- въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е
определил точно началния момент при условията на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ. Това е
тримесечният срок в рамките на който съгласно чл.496, ал.1 от КЗ в рамките на който
застрахователят трябва да се произнесе окончателно по заявената пред него претенция.
Документално установено е ,че претенцията е подадена пред застрахователя на дата
19.02.2019 г., поради което и след като не се е произнесъл в тримесечния срок, въпреки че е
разполагал с доказателствата посочени в чл.496,ал.2 от КЗ застрахователят е изпаднал в
забава , считано от 19.05.2019 г. От този именно начален момент съдът правилно е
определил, че се дължи законна лихва за забава. В случая законната лихва не може да се
определи в срока по чл.497,ал.1 т.1 от КЗ1 т.е. в срок от 15 работни от представянето на
всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ, но в случая не всички писмени доказателства са
били представени.
Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част, тъй като съдът е
приложил точно разпоредбата на чл.497,ал.1 т.2 от КЗ, при условията на която е определил,
че законна лихва върху присъдената главница се дължи, считано от 19.05.2019 г.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответната страна следва да заплати допълнителна
ДТ в размер на 1 500лева върху увеличения размер на иска /25 000 лева/ , която сума да
внесе по сметката на ПАС.
Следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н. Н. Д. адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на
ищцата пред първата инстанция в общ размер на 4236 лева с вкл.ДДС. Пред първата
инстанция е присъдена вече сумата в размер на 3 336 лева,поради което и следва да се
доплати разликата от 900 лева.
6
Пред настоящата въззивна инстанция жалбоподателят е претендирал искът да се
уважи в пълния му размер от 150 000 лева,като се присъди сумата 75 000 лева. В останалата
осъдителна част решението е влязло в сила като необжалвано и е издаден изпълнителен
лист за сумата от 75 000 лева. Пред въззивната инстанция жалбоподатеят е постигнал
частичен успех като искът е уважен до размер на 100 000 лева или увеличението е в размер
на 25 000 лева. Върху този увеличен размер на иска следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което определено на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 е в размер на
1596 лева, с вкл. ДДС.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21031 от 24.04.2021 г., постановено от Смолянският окръжен
съд, в частта му, с която предявеният от Е. А. В. ЕГН: ********** против З. д. „Б. И.“АД
ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер на
иска от 75 000 лева до размер на 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. д.„Б. И.“АД ЕИК ********* да заплати на ищцата ЕЛ. АНГ. В. с ЕГН:
********** към присъдената сума в размер на 75 000 лева допълнително още 25 000 лева
или сума в общ размер на 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е
изпитала от смъртта на своята майка Д. Б. В. ЕГН: **********, починала на 19.12.2018 г.,
настъпила при ПТП от 6.12.2018 г. в град С., причинено при управлението на лек автомобил
марка „П. ***“, с рег.№ ******** от лицето Г. И. А. ЕГН: **********, вината на което е
призната с влязла в сила присъда № 1 от 21.01.2020 г., постановена от Смолянският
окръжен съд по НОХД №5/2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница
в размер на 100 000 лева, считано от 19.05.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, с която предявеният
иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до пълния предявен
размер от 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му ,с която съдът е присъдил законна лихва
върху главницата , считано от 19.05.2019 г.
ОСЪЖДА З. д.„Б. И.“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. Н. Д., вписан в
АК- Ш., с ЕГН: ********** към вече присъдената сума от 3 336 лева допълнително още 900
лева или общо 4 236 лева, която е с вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА- за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата Е.В. пред първата инстанция, както и да заплати в полза на
адвокат Н. Н. Д. ,с посочен ЕГН сумата в размер на 1 596 лева с вкл. ДДС, представляваща
7
дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата Е.В. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. д. „Б. И..“АД ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд ЕИК / БУЛСТАТ/ *********
ДТ в размер на 1 500 лева, дължима върху уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8