НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
487/8.2.2018г.
Гр.
Варна,08.02.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 13 314 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е
образувано по предявена във ВРС на 07.09.2017 год. искова молба от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *, депозирана чрез адвокат В. Г.от САК против ответника В.У., уточнена с
допълнителна молба от дата 9.10.2017 г.
Отправеното до съда искане е (уточнено с допълнителната
молба от дата 09.10.2017 г. л. 35 и сл. от делото) е: Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на
ответника В.Т.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, че съществува изискуемо вземане на ищеца – „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** *, представлявано от О. Б. Ш., ВЗЕМАНЕ в
размер на 39.94 лв.(тридесет и девет
лева и 0.94 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги, потребени
за периода от 01.05.2015 г. до 01.07.2015 г. за абонатен номер №*, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба/ т.е. 07.09.2017 г./, до
окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Да бъде постановено
Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 233,93 лева (двеста тридесет и три лева и 93 ст.) – начислена
договорна неустойка по договор абонатен номер * за периода на неизпълнение от
01.09.2015 г. до 29.12.2016 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Изрично е обективирано искане ВРС да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за сторените от ищцовата страна разноски в настоящото исково производство –
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ищцовата страна основава иска си на следните релевантни факти и обстоятелства:
Ищцовото
дружество сочи, че въз основа на подадено Заявление по чл. 410 ГПК срещу В.Т.У.
било образувано частно гр.дело № 8547/2017 по описа на 12-ти състав при РС
Варна, като против длъжника У. била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в размер на 273,87 лева (двеста седемдесет и три лева
и 87 ст.) за неизплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с постъпило
Възражение на длъжника по см. на чл. 414 ГПК ищцовата
страна е предявила във ВРС иска за установяване
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение до размера от 39,94 лева (тридесет и девет
лева и 94 стотинки) – която цена представлявала цена на потребени
и незплатени мобилни услуги. Ищцовата
страна релевира, че се било установило, че от общата
претенция по частното гр.дело № 8547/2017 по описа на 12-ти състав на РС Варна
– длъжникът дължал сума в размер на 39,94 лева, като частта до пълния размер на
претенцията представлявала начислена договорна неустойка в размер на 233,93
лв., като за ищеца бил налице правен интерес от осъждането на ответника да
заплати договорната неустойка.Поради изложеното в исковата си молба, ищцовата страна пояснява, че за разликата до пълния размер
на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на
вземането по издадената заповед предявява в условия на обективно, кумулативно
съединяване и осъдителен иск срещу ответника а именно за сумата от 233,93 лева -
представляваща дължима договорна
неустойка. Освен изложеното по-горе ищцовата
страна в исковата си молба навежда следните твърдяни
правно релевантни факти: Твърди се че между „К. Б. М.” ЕАД (сега „Т.Б.“
ЕАД) и отв.У., с абонатен номер при Оператора * бил
сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 29.12.2014 година,
сключен за мобилен номер *, действал по програма „Резерв” с отстъпка от 15,99
лв. за срок от 29.12.2016 г.Въз основа на горния договор, релевира
ищцовото дружество, ответникът ползвал предоставените
му от дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер *. Съгласно
чл.26 от ОУ на мобилния оператор, на ищеца за потребените
от абоната ответник услуги за периода от 1.5.2015 г. до 31.8.2015 г. били
издадени следните фактури: фактура № **********/01.06.2015 г. за отчетния
период на потребление 1.5.2015 г. – 31.5.2015 г. с начислена за периода сума за
плащане в размер в размер на 17,92 лв., платима в срок 16.6.2015 г. (като към
фактурата било приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен
номер); фактура № **********/01.07.2015 год.за отчетния период 1.6.2015 –
30.6.2015 г. с начислена за периода сума на плащане в размер на 27,70 лева и
17,92 лв. – дължим незаплатен баланс по предходната фактура №
**********/01.06.2015 г.- т.е. общо дължима сума по фактурата 45,62 лева
платима в срок до 16.7.2015 г. (като и към втората фактура било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер) и кредитно известие №
**********/01.08.2015 г. за отчетен период 01.07.2015 – 31.07.2015 г. за сторнирана сума в размер на – 5,68 лева и отразена, след
извършени корекции по задължението,
оставаща дължима сума - в размер на 39,94 лева – платима в срок 16.8.2015г. Релевира се в исковата молба, че поради неизпълнение на
абоната – ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 39,94 лева, на основание чл. 75, вр. с чл. 19, буква „б, в) от ОУ на мобилния оператор „Т.“
бил прекратил едностранно на дата 1.9.2015 година индивидуалния договор на В.У.
за ползваната абонаментна програма и издал към абонатен номер * крайна фактура
№ ********** за отчетния период 1.8.2015 – 31.8.2015 г. с начислена обща сума
за плащане 273,87 лв.Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
абоната – ответник остатък в размер на 39,94 лева за задълженията по
предходните фактурирани периоди както и начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 233,93 лева.
Неизпълнението на ответника, сочи ищцовата страна,
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение
съгласно изричната клауза в т. 11, стр. 2 от индивидуалния договор, като
мобилен номер *.
Изричната договорна клауза, релевира ищцовата страна, предвиждала, че в случай на прекратяване
на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на потребителя последният дължал неустойка в размер
на сумата на стандартите за съответния абонатен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Като абонат на ищеца В.У.,
твърди ищцовата страна, се бил съгласил и приел
Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителя на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ Т. имал право да получава в срок
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място а според чл. 71 потребителят бил длъжен и да плаща определените от Т.
цени по начин и срокове за плащане посочени в т. 27 от общите условия а именно
в срока указан във фактурата но не по- късно от 18 дни след издаването й.
Неплащането на фактурите във срок съгласно чл. 75 от ОУ обусловило и правото на
Т. едностранно да прекрати договора с и ответника. Ищцовата страна изрично се
позовава на разпоредбите на чл. 20, чл.23 буква б, чл. 26 и 27 от ОУ като
извежда извода, че ответникът У. подписал договора визиран по-горе и не
изпълнил задължението си да заплаща стойността на предоставените му услуги, като
с това си поведение изпаднал в забава; издадени били фактури, които не били
заплатени, респ.бил налице фактическия състав на чл. 79 ЗЗД – неизпълнение на
договорно задължение, поради което У. следвало да понесе отговорността си. С оглед горното, на стр. последна (л. 5) ищцовата страна е отправила исканията си до РС Варна като в
подкрепа на исканията и твърденията си е ангажирала писмени доказателства,
чието приобщаване желае към материалите по делото .Изрично е обективирано и искане за приобщаване към делото на ч.гр.д.
№ 8547/2017 по описа на РС Варна, 12–ти състав. Видно от уточнителната
молба от дата 9.10.2017 г. (л. 35, л. 36) ищцовата
страна е аргументирала правния си интерес от водене на производството по делото
при което е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване двата
иска – предявения специален положителен установителен
иск за цена от 39,94 лева и предявения осъдителен иск за цена от 233,93 лева. Допълнителните
твърдения на ищцовата страна са свързани и с начина
на формиране на цената и на двата иска и основанията на които се предявят
исканията. По отношение на указанията за прецизиране на осъдителния иск с цена
233,92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги: ищцовата страна е посочила, че поради неизпълнението на
абоната да заплати фактурирани услуги за два последователно отчетни месечни
периода в общ размер на 39.94лв, Операторът, на осн.
чл.75 от ОУ, едностранно е прекратил на дата 01.09.2015г. предоставянето на
услуги по абонаментния план Резерв с отстъпка 15.99лв, предпочетен от абоната
за мобилен номер 0894.393 190. Съгласно договорната отговорност на абоната по
т.11, стр.2 от сключения договор за мобилни услуги, цитира ищцовата
страна:„срок на договора: 24 месеца, считано от 29.12.2014г. до 29.12.2016г. В
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.”.Твърди се, че на 1.9.2015 г. била издадена крайната фактура №
********** за отчетния период 1.9.2015 г. - 31.08.2015г., в която е начислена
неустойка за предсрочното прекратяване ползването на абонаментна програма в размер на 233.93лв, начислена за
периода на неизпълнението от 01.09.2015г. /когато била издадена крайната
фактура/ до 29.12.2016г./крайният срок, за който бил сключен договора за мобилни
услуги/. Така, за посочения период на неизпълнение 01.09.2015г. до 29.12.2016
г. били дължими месечните абонаменти, както следва:мобилен номер 0894 393 190
по програма Резерв с отстъпка 15.99лв, били дължими 15 месечни абонамента
Резерв с отстъпка 15.99лв, или 15 месеца х 15.99лв.- 239.85лв. Т.е.Общият размер на дължимата неустойка,
съгласно договорната отговорност на абоната възлизала на стойност: 239.85лв..
но доколкото начислената сума за неустойка била
в размер на 233.93лв, същата не следвало да се счете за прекомерна.Или
видно от изложеното по-горе ищцовата страна с
допълнителната си молба е уточнила напълно твърденията си основанията на двата
иска и техните размери.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното на 02.02.2018 год. открито
съдебно заседание и двете страни,редовно призовани- не се явяват, не изпращат
представител. Преди
откритото съдебно заседание, с нарочна писмена молба постъпила на 01.02.2018 г.във ВРС,депозирана от адв. В. Г., в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество се желае постановяване на Решение при
условията на чл. 238 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е
поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявените искове
вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, като исковите претенции се уважат изцяло, без да бъдат
излагани мотиви по същество .
При този изход от спора съдът дължи произнасяне по
размера на сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски.
Видно от материалите по делото ищцовата страна е внесла държавна
такса от общо 75 лева за исковото производство а по заповедното производство /
инициирало настоящото исково / 25 лева.
Установява се от материалите по частното гр.дело № 8547/2017 г. по
описа на РС Варна, 12 –ти състав,че заповедният съд е присъдил в полза на кредитора
/сега ищец в исковото производство /
сторените реално от заявителя в заповедното производство разноски от
които 25 лева за държавна такса и 180 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение . Т.е. сумата от общо 205 лева /двеста и пет лева /, както
заповедният съд, така и исковият съд установява,че представлява сторените от
заявителя разноски в частното дело, които исковият съд следва да присъди в
полза на ищцовата страна.
В самото исково производство както бе посочено и по-горе ищцовата страна е направила разход от 75 лева за платена
държавна такса и 180 лева за заплатен в брой адвокатски хонорар или общо в
исковото производство възлизат на 255 лева /двеста петдесет и пет лева /, които
съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна съгласно
нормата на чл. 78, ал.1 ГПК ./ или общо всички разноски възлизат на 460 лева /.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от О.
Б. Ш.и и ответника В.Т.У., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че в полза на ищцовото дружество съществува изискуемо ВЗЕМАНЕ в размер на 39.94 лв.(тридесет и девет лева и 0.94 ст.)
за незаплатени далекосъобщителни услуги, потребени за
периода от 01.05.2015 г. до 01.07.2015 г. за абонатен номер №*, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба / 07.09.2017г./ , до
окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника В.Т.У., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от О.
Б. Ш.и СУМАТА от 233,93 лева (двеста тридесет и три лева
и 93 ст.) – начислена договорна
неустойка по договор абонатен номер * за периода на неизпълнение от
01.09.2015 г. до 29.12.2016 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Т.У., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** *, представлявано от О.
Б. Ш.и СУМАТА от общо 460,00 лева /четиристотин и шестдесет лева / - сбора от сумата от 205 лева –
сторени разноски по заповедното производство – ч.гр.д. № 8547/2017 г. по описа
на РС Варна, 12 –ти състав и 255 лева по настоящото исково производство - представляващи сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски,пред първа инстанция, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :