№ 290
гр. С., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200384 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ИВ. ИВ. К. против НП №21-
0804- 003200/27.10.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са й наложени
наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на същата разпоредба, на основание
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са й наложени наказания „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на същата разпоредба, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от
ЗДвП й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП й е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована не се явява в
съдебно заседание. Вместо нея се явява упълномощен процесуален
представител, който счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител в съдебно заседание,
1
който не се явява, а изпраща становище по съществото на делото и моли съда
да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.10.2021г. свидетелите Н.С. и М.С. били нощна смяна и се
намирали в с. Селиминово, общ. С.. Преди полунощ се разминали с МПС лек
автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. №.............. Те видели да кара мъж
автомобила и решили да го проверят. За целта обърнали и тръгнали след
автомобила, но преследвания автомобил ускорил и спрял в някаква пресечка.
Когато пристигнали двамата служители на реда на шофьорското място се
намирала жалбоподателката, а св. Н.П. бил от дясната страна. Те попитали
защо са се сменили двамата, но и двамата твърдели, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателката И.К.. Двамата служители на реда потърсили
съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. и на място
пристигнал екип от КАТ- С., сред които бил св. А.А.. Той поканил
жалбоподателката да бъде изпробвана за алкохол, но тя отказала. Приканил я
да бъде отведена до сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.
за да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на упойващи
вещества, но тя също отказала. Издаден й бил талон за медицинско
изследване №0055807, но жалбоподателката отказала да даде и кръв за
изследване. При проверката жалбоподателката не можала да представи
контролен талон към свидетелството за управление на МПС, не представила
и свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелят А. приел, че
жалбоподателката е извършила четири нарушения- две нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, едно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и едно нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съставил на жалбоподателката акт за
установяване на административно нарушение за тези нарушения, а колегите
му, свидетелите Н.С. и М.С. се подписали като свидетели по съставянето и
връчването на акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел
същите констатации. Той наложил за всяко от нарушенията по чл.174, ал.3 от
ЗДвП по две наказания на жалбоподателката, а именно „Глоба“ в размер на
2
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. За
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер на
10 лева. За нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е неоснователна.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателката е извършила вменените й нарушения на разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
съдът счита, че са налице безспорни доказателства, че именно
жалбоподателката И.К. е управлявала моторното превозно средство- лек
автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. №СН 0072 АС. По несъмнен начин
се установи, че именно тя е управлявала моторното превозно средство, тъй
като това са твърдели и тя и нейния приятел, св. П.. И двамата служители на
районното управление са се съгласили с казаното от тях и за това са извикали
служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. да я провери за
употреба на алкохол или упойващи вещества. Съдът кредитира показанията
на полицейските служители Н.С., М.С. и А.А., тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Съдът
кредитира и показанията на св. П. в тази част, тъй като той също твърди, че
автомобилът е бил управляван от жалбоподателката.
От показанията на тримата служители на реда става ясно, че
жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол. Тя не е дала и кръвна проба, поради което съдът намира,
че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на
жалбоподателката и тя следва да понесе за това нарушение
административнонаказателна отговорност. Това се е случило и при
издаването на наказателното постановление като наказващия орган е наложил
за това нарушение две наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване
3
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Ето защо в тази част
наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
Относно второто нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП по делото
по несъмнен начин се установи, че жалбоподателката е отказала да бъде
изпробвана с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съдът счита за несериозно твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателката, а така също и показанията на св. П., че
тъй като приятелката му била с тежка бременност не били съгласни тя да бъде
отведена в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. за да бъде изпробвана
за употреба на упойващи вещества. Несериозни са твърденията на св. П., че
ако е бил откаран и той с нея щели да отидат, но тъй като полицейските
служители са му отказали той да придружи приятелката си жалбоподателката
е отказала. Съдът счита, че щом участва в движението по пътищата като
водач на автомобил жалбоподателката при проверка е длъжна да изпълнява
указанията на проверяващите и да не отказва извършването на проверка.
Освен това следва да се отбележи и че не е изпълнила и предписанието да
даде кръвна проба, поради което съдът следва да приеме, че е налице и това
нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Както бе посочено по- горе
наказанията са фиксирани точно, а именно „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Правилно
административнонаказващият орган е наложил за това нарушение тези
наказания. Съдът счита, че наказващият орган правилно е преценил, че се
касае за две отделни нарушения, тъй като всеки от двата отказа изпълва
състава на нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Нормата на чл.18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като
процесуална административнонаказателна норма не подлежи на
разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две
административни нарушения извършени от един деец приложима е
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и за двете отделни административни
нарушения следва да се наложат две отделни административни наказания. В
този смисъл е и тълкувателно решение №13/20.12.2021г. на ВАС по
тълкувателно дело №1/2021г. на ОСС I и II колегия. Ето защо в тази част
наказателното постановление също е законосъобразно и следва да се
потвърди.
4
Съдът счита, че по несъмнен начин се доказаха и другите две
нарушения, а именно при проверката на жалбоподателката тя не е можала да
представи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Съдът
счита, че правилно наказващият орган й е наложил наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Доказа се
по несъмнен начин и другото нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като
тя не е представила и свидетелство за регистрация на МПС. Съдът счита, че
наказанието и за това нарушение правилно е определено от наказващия орган,
а именно „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от ЗДвП. Ето защо съдът счита, че и в частта относно тези две нарушения
наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на
наказателното постановление.
Наказанията предвидени за тези нарушения са фиксирани в закона и
наказващият орган ги е определил точно в тези размери. Наложените
наказания съдът счита за справедливи и намира, че с тях ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
Ето защо съдът счита обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
жалбоподателката ИВ. ИВ. К. следва да се осъди да заплати на ОД на МВР- С.
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21- 0804- 003200/27.10.2021г. на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на ИВ. ИВ. К. с ЕГН
********** на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени
5
наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на
същата разпоредба, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на
същата разпоредба, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- С.
направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6