№ 10948
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110148600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 321 и сл. ГПК.
Образувано е по искове, предявени от Д. В. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ,,,,, срещу М. Ч., гражданин на Република Турция,
роден на 27.09.1970 г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр. София, ...., за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно
основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпруга, като и за възстановяване на
основание чл. 53 СК на предбрачното й фамилно име.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Брачната връзка била нарушена поради незачитането
на ищцата като личност от страна на ответника, липсата на доверие и
уважение, ограничаване на личната свобода на ищцата и грубо поведение от
ответника спрямо ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който не оспорва основателността на предявения иск за развод.
Излага се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, защото ищцата
злоупотребявала с алкохол, пушела цигари, разговаряла с други мъже след
употреба на алкохол, включително в присъствие на ответника. Заявява, че е
издържал финансово семейството, купувал скъпи подаръци на ищцата и
заплащал разноски за ремонт на семейното жилище в гр. Троян.
В хода на устните състезания ответникът релевира искане произнасяне
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на
ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
1
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати.
Въз основа на приетото по делото гласните доказателствени средства
съдът приема за установено в производството, а и не е спорно между
страните, че съпрузите са във фактическа раздяла от 22 август 2022 години,
на която дата се твърди ответникът да е упражнил физическо и психическо
насилие, както и да е отправил закани за убийство по отношение на ищцата,
за което е образувано неприключило към датата на устните състезания
досъдебно производство № 1708/2022г. по описа на 07 РУ-СДВ, пр.пр. №
35220/2022г. по описа на СРП. От показанията на разпитаните по делото свид.
Добрева и свид. Кайнарова се установява, че съпругата е напуснала
семейното жилище след твърдения акт на домашно насилие и е живяла
известно време при свид. Кайнарова, след което съпругът също напуснал
семейното жилище.
С оглед установеното, съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.
2
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по вина на ответника. За да достигне до този извод,
съдът в цялост кредитира показанията на разпитаните по делото свид.
Добрева и свид. Кайнарова. Те са логични и последователни и кореспондират
на приетите по делото писмени доказателства. Показанията на двамата
свидетели не са оборени от други доказателства, хармонират с приетите по
делото материали по досъдебното производство и следва да се кредитират.
Следва изрично да се посочи, че съдът ги използва за доказателствена основа
само досежно твърденията за факти, а не субективните им оценки или
направени въз основа на възприятията им предположения.
От показанията на свид. Добрева се установява, че ответникът е
ограничавал е общуването й с членове на семейството и приятелите й и
повишавал тон на ищцата. Свидетелят сочи за случай, при който присъствала
на среща на ищцата с нейни приятели и съученици, при който ответникът е
стиснал за крака ищцата, докато говорела със свой съученик, при което тя
прекратила разговора и се обърнала към ответника. От показанията на свид.
Кайнарова следва, че ищцата споделяла на свидетеля, че не се чувствала
добре и била изнервена, както и че между страните възниквали спорове. И
двамата свидетели сочат за случаи, при които при телефонни разговори
ответникът изисквал от ищцата да разговаря с него с включена камера на
апарата, за да се увери с кого се среща. От показанията на свидетелите се
установява и обстоятелството, че страните са разделени и живеят отделно от
около две години, като повод за раздялата е деяние спрямо ищцата, за което е
образувано посоченото досъдебно производство. Доколкото тези твърдения
са необорени от други доказателства, следва да бъдат кредитирани в
посочените части.
Установено по делото е, че ищцата е била в отпуск по болест в
продължителен период, така и че се е намирала в трудово правоотношение по
време на брака си с ответника, както и че в нейна полза въз основа на договор
за наем е предоставено ползването на имот на адрес: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, № 111, вх. 1, ет. 14, ап. 14, от жилищния фонд към
Министерство на отбраната.
Спрямо ответника е постановено съдебно решение № 10486 от 19.06.2023
г. по гр.д. № 45350/2022 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в законна сила
на 16.08.2023г., с което е издадена заповед за защита на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН срещу него за извършени актове на домашно насилие, осъществен по
отношение на ищцата в настоящия процес по време на съсместното
съжителство на страните- на дати 09.08.2022 г. и 22.08.2022 г., от ответника.
В хода на производството не са ангажирани доказателства, за да се
направи обоснован извод за системна злоупотреба с алкохол и
тютюнопушене от страна на ищцата, както и не се доказват твърденията на
ответника, че ищцата е разговаряла с други мъже след употреба на алкохол,
включително в присъствие на ответника. Не се доказва и такива
3
обстоятелства да имат връзка за състоянието на брачната връзка. За тях не са
събрани доказателства по реда на ГПК, като в тази връзка следва да се
посочи, че представените от ответника с отговора на исковата молба снимки
съдът преценява като веществени доказателства без достоверна дата, които не
могат да удостоверят по категоричен начин наличието на брачно провинение
от страна на ищцата.
Недоказани в хода на производството са и твърденията на ответника по
искането за произнасяне по въпроса за вината на съпругата за липса на
финансова помощ за нужди на семейството. Напротив, от кредитираните от
съда събрани в хода на производството гласни доказателствени средства и
извлечения от сметки се установява, че ищцата е осигурявала финансови
средства за нужди на семейството, погасявала е паричен кредит. Посочените
обстоятелства не се оборват от приложените от ответника данъчни
декларации, доколкото същите съставляват частни документи, съдържат
изгодни за съставителя им твърдения. В допълнение към това, следва да се
отбележат, че те не дават никаква представа за размера на годишните приходи
на съпруга, тъй като не е посочена паричната единица, в която са
декларираните числа. Не може да се направят сигурни изводи за издръжката
на семейството и от приложените извлечения от банкови сметки, тъй като не
е възможно без предположения или други доказателствени източници да се
отговори еднозначно кои средства, изразходвани от съпрузите, са отишли за
издръжка на семейството. При това положение, в тази връзка надлежна
доказателствена основа могат да бъдат цитираните по-горе гласни
доказателства.
Съществено за изхода на производството е, че установеното поведение
от ответника не съответства на принципите (законови и морални), на които се
основава брачният съюз, поради което съдът приема, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. Като противобрачното му
поведение се установява безспорно както от показанията на разпитаните
свидетели, така и от отлично хармониращите с тях сведения, дадени в хода на
образуваното досъдебно производство и влязлото в сила решение за защита
от домашно насилие.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
4
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване
на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. За
уважаването му е необходимо единствено да се установи, че съпругът е
променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае
възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете
предпоставки са налице. Съгласно представеното удостоверение за сключен
граждански брак ищцата е добавила фамилното име на съпруга си. Ето защо
искът следва да бъде уважен, като вместо брачното фамилно име А., след
развода ищцата да носи само своето предбрачно фамилно име Александрова.
Относно ползването на семейното жилище:
По претенцията на основание чл. 56, ал. 1 СК на ищцата в исковата молба
и на ответника в отговора на исковата молба, в който е обективиран насрещен
иск, за предоставяне за ползване на семейното жилище производството по
делото е прекратено.
В хода на устните състезания от името на ответника е заявена претенция
за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Троян,
на ответника. Искането е обосновано с твърдения, че жилището обитавано в
период от около две години от страните – от 2020 г. до 2022 г., с оглед на
което ответникът претендира да му се предостави ползването на този имот.
Производството относно предоставяне ползването на семейното жилище
не е исково, а е по спорна съдебна администрация. Доколкото по предявените
искове в тази част е прекратено, съдът не дължи произнасяне.
За пълнота следва да се отбележи, че претенцията на ответника по чл.
59, ал. 1 СК да бъде разгледана като възражение, то е неоснователно.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване на семейното
жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, съдът се произнася относно ползването на семейното
жилище, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че процесуална
легитимация да предяви иска има съпруг, който им жилищна нужда е на
направил нарочно искане. Това изключва възможността съпругът да иска
предоставяне на семейното жилище на другия съпруг. По делото не е
проведено доказване, че жилището, находящо се в Троян, е семейно жилище,
нито, че ответникът има жилищна нужда. Нещо повече ангажираните в хода
на производството гласни доказателствени средства установяват, че по време
на съвместното си съжителство страните са живели в гр. София – в имот на
адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 111, вх. 1, ет. 14, ап. 14, част от
жилищния фонд към Министерство на отбраната. Жилището е освободено от
5
страните, в каквато насока са изложените в исковата молба и отговора
твърдения, като този факт се установява при съвкупната преценка на
събраните доказателства в хода на настоящото производство.
Недоказано е страните да са живели в известен период от време в
жилището гр. Троян и то да има характер на семейно. Недоказано е и
твърдението, че ответникът има жилищна нужда, като за наличието на такава
се преценява възможността да живее не само на територията на Република
България, но и на Република Турция.
Относно разноските:
Претенция за разноски са отправили и двете страни.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК, съдебните разноски по брачните дела
се понасят от виновния или недобросъвестния съпруг. Ето защо и с оглед
брачната вина на ответника, ищцата има право на репариране на сторените от
нея разноски в размер 25 лева за държавна такса и 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 40 лева държавна такса при решаване на
делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифа
ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Д. В. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ,,,, и М. Ч., гражданин на Република Турция,
роден на 27.09.1970 г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр. София, ....,
сключен на 10.06.2017 г. в гр. София, общ. Столична, район „Средец“, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на ответника М. Ч., на
основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Д. В. А., ЕГН **********,
ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – АЛЕКСАНДРОВА, на
основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА М. Ч., гражданин на Република Турция, роден на 27.09.1970
г., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ,,,,, сумата от 625 лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Ч., роден на 27.09.1970 г., ЛНЧ **********, със съдебен
адрес: гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ сумата от 40 лева- държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
6
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7