Р Е Ш Е Н И Е
№ 2081/27.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети
май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1644 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.П." АД, ***, представлявано от * - членове на
Управителния съвет срещу Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** 8 с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение № 2671/13.5.2015 г. издадена по ч.гр.д. № 5256 по описа на
ВРС за 2015 г. сумата в размер на от 781.62
лв. (седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и два стотинки),
представляваща дължима главница за доставена, неотчетена и незаплатена ел.
енергия по фактури, подробно описани в т. 9в) от заявлението издадени за
периода от 13.12.2013 г. до 12.03.2014 г., за обект в *, 1, с абонатен № * и
клиентки № *; сумата от 87.24 лв. (осемдесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща мораторна лихва от падежа на всяка фактура до
30.04.2015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 13.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски по заповедното и по исковото производство.
Излага се в исковата молба, че приложените фактури, издадени на името на
Ж.Г.Ж. произтичат от натрупани задължения за ел. енергия за периода 13.12.2013
г. до 12.03.2014 г., изискуемостта на които е настъпила, но до настоящия момент
стойността на фактурите не е заплатена. Твърди се и че ответникът е изпаднал в
забава, поради което му дължи и обезщетение за забава в претендирания размер.
Предвид неизплащането на задължението за главница и лихва ищецът е подал
на 13.05.2015 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Варненския районен съд. По заявлението е било образувано ч. гр. д. номер
5256/15 г. на Варненския районен съд. По делото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед длъжникът е подал
възражение в срок, при което ищецът предявява иск срещу ответника за
установяване, че вземането му съществува.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. С депозирана молба вх. № 24705 от
12.05.2016 г. ответницата Ж.Г.Ж. признава изцяло предявените искове по
основание и размер.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител юрк. * поддържа
предявените искове и моли за постановяване на решение при условията на
извършеното признание.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Признатото от ответника право не
противоречи на закона или на добрите нрави и със същото ответникът може да се
разпорежда.
Налице са предпоставките на чл.
237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Предвид изхода от делото и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва
да бъдат присъдени в размер на 75,00 лв. държавна такса и 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Имайки предвид установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното производство,
съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на
сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „Е.П." АД, ***,
представлявано от * - членове на Управителния съвет, от
една страна и ответника Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** 8
от друга, че ответникът
дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 2671/13.5.2015
г. издадена по ч.гр.д. № 5256 по описа на ВРС за 2015 г. сумата в размер на
от 781.62 лв. (седемстотин осемдесет и
един лева и шестдесет и два стотинки), представляваща дължима главница за
доставена, неотчетена и незаплатена ел. енергия по фактури, подробно описани в
т. 9в) от заявлението издадени за периода от 13.12.2013 г. до 12.03.2014 г., за
обект в *, с абонатен № * и клиентки № *, както и сумата от 87.24 лв.
(осемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща мораторна
лихва от падежа на всяка фактура до 30.04.2015, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 13.05.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Г.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** 8 ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от * сумата от 375,00 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща направените
по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** 8
ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “*” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от * сумата от 325,00
лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направените по ЧГД № 5256 по
описа на ВРС за 2015 г. съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: