№ 4607
., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110109855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД срещу ответника К. Д. С..
Ищецът „..“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот ., находящ се в град ., ж. к. „.“, ., ., ., аб. номер ., през периода 01.
05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. Поддържа, че ответникът е потребявал доставяната
топлинна енергия през съответния период, но не я е заплатил. Намира, че е налице
облигационно отношение с него като собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Като не е
сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетения за
забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда
да осъди ответницата да му заплати стойността на доставената топлинна енергия,
стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две
стойности. Претендира разноски.
Ответникът приема предявените искове за процесуално допустими, но
1
неоснователни. Оспорва през процесния период да е бил собственик на
топлоснабдения имот, като изтъква, че е бил признат за негов собственик с
констативен нотариален акт едва на 28. 03. 2022 г. Отрича да е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия през процесния период, както и да е страна по договор с
„.“ ЕООД. Оспорва извършеното разпределение на топлинна енергия. Прави
евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Иска от съда да отхвърли
предявените искове, както и искането му за заплащане на разноски. Претендира
разноски.
Третото лице помагач „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
заявява, че не оспорва предявения от ищеца иск и го счита за основателен и доказан.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е представен документ за внесена държавна такса.
Предявена е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение. Отговаря и на формалните изисквания на закона по чл. 127 и
чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени
установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
150, ал. 1 ЗЕ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден
имот, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение, а също така и
стойността на услугата. При установяването на съответните обстоятелства в тежест на
ответника ще е да докаже, че е погасил чрез плащане съответните парични
задължения.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай ответникът се домогва да докаже
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ищеца автоматично по силата на закона.
За доказване на правото на собственост на ответника е представен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 38, том II, рег. № 3049,
дело № 211/2022 г., който е съставен на 28.03.2022 г. и съгласно него К. Д. С. е признат
основание давностно владение за собственик на апартамент № 37, находящ се в ., СО-
район - „.“, ж.к. „.“, кв. “.“, ./.
Във връзка с доказателствената сила на констативния нотариален акт по чл. 587
е постановено Тълкувателно решение №11/2012 г., съгласно което нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК,
2
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. С оглед на това
следва да се приеме, че доколкото представеният документ няма материална
доказателствена сила, същият следва да се цени с всички останалите доказателства по
делото.
Като доказателство по делото е представено заявление-декларация от 04.05.2022
г., с което ответникът е поискал партидата на процесния имот да бъде променена на
негово име. С оглед съвкупната преценка на доказателствата и доколкото ответникът
сам е признал, че е иска партидата да бъде открита на негово име, следва да се приеме,
че от 04.05.2022 г. същият е станал клиент на ответното дружество.
Процесният период, за който ищецът трябва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение – 01. 05. 2019 г. – 30. 04. 2021 г. – обаче предхожда този
момент, дори и съдът да възприеме фактическия извод на нотариуса. Ищецът трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил собственик
на имота именно към този период. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2012 г.
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79
ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В настоящия случай, ответникът
се е позовал на придобивната давност именно с искането за издаване на констативен
нотариален акт на 28.03.2022 г. Правопораждащият фактически състав на
материалното право (институтът на придобивната давност) навярно е бил завършен
преди позоваването пред нотариуса, но по делото липсват данни кога точно.
Придобивната давност би могла да е изтекла и след 30. 04. 2021 г., тоест след
процесния период. Доколкото в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил
собственик на имота в процесния период, и това доказване трябва да бъде пълно (по
несъмнен начин).
За пълнота следва да се отбележи, че като доказателства по делото са
представени и такИ., които са в обратен смисъл, че ответникът е бил собственик на
имота за процесния имот. Представено е Писмо от СО- Район „., в което е посочено, че
в архИ. на район „.” се съхранява преписка за продажба HA-H-2/1977 г. за апартамент
№ 37, вх. В, ., ., ж.к „.” с купувачи Н.И.А. и Е.К.А.договор за продажба от 16.02.1978 г.,
като липсват доказателства да е налице връзка между тези лица и ответника.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на
тежестта на доказването съдът следва да приеме за установено, че през процесния
период между него и ответника не е било налице твърдяното облигационно отношение
по доставянето на топлинна енергия. Поради тези съображения предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен. Поради неоснователността му следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските. При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК право на
разноски има единствено ответникът. Ответникът е сторил разноски за адвокатко
възнаграждение в размер на 1 500 лв., като ищецът следва да бъде осъден да заплати
тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс от ищеца „..“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., срещу ответника К. Д. С., ЕГН: **********,
с адрес: ., ж.к. „.“, . искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, съответно чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, за признаване за установено, че ответникът К.
Д. С., ЕГН: **********, с адрес: ., ж.к. „.“, ., вх. В, ., дължи на ищеца „..“ ЕАД с ЕИК .,
адрес ., сумата 2606,57 лева, представляваща на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01. 05. 2019 г. до 30. 04. 2021 г. за топлонабдения имот ., находящ се на
адрес ., ж.к. „.“, ., вх. В, ., сумата 421,56 лева, представляваща мораторна лихва за
стойността на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2020 г. до 04. 10. 2022 г.,
сумата 42,49 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана за периода от 01. 09. 2019 г. до 30. 04. 2021 г., както и сумата 9,43 лева,
представляваща мораторна лихва за стойността на дяловото разпределение, начислена
от 31. 10. 2019 г. до 04. 10. 2022 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 59072 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав,
за 2022 г.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД с ЕИК ., адрес . да заплати на К. Д. С., ЕГН:**********, с
адрес: ., ж.к.„.“, . на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 1 500 лв.,
представляваща сторени от ответника разноски по настоящето дело.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4