Р Е
Ш Е Н
И Е № 20
Гр. Оряхово, 20.03.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 20.02.2019г.
/ двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря А.Бориславова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №411/2019г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.К.Г., ЕГН:********** *** с която е обжалвал наказателно
постановление №9 ЗМВР/15.10.2019г. на Началника на РУ на МВР – Оряхово,
упълномощен със Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните
работи.
С
горецитираното наказателно постановление на В.К.Г., ЕГН:********** ***, на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 100.00 лева / сто
лева / за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, а именно, за това че на 30.09.2019г.
около 11.45 часа в с.Остров, обл.Враца на ул.“ С.Румянцев „ №71 не изпълнява
издадено писмено полицейско разпореждане с рег.№309р-10801/27.08.2019г. от ИДПС
М.И.при РУ – Оряхово да не отправя обиди и закани против личността и
имуществото на Н.К.Й.от с.Остров, с което поведение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълнява възложените му функции и задължения по служба.
С жалбата се оспорва
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и
издадено при явни нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание
са разпитани актосъставителят – Р.П.Д. и свидетелите Б.Ц.Б., В.П.Л. и Красимир Г.
Семков.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2019г. в
с.Остров, обл.Враца около 11.30 часа М.В.И. на длъжност ИДПС при РУ на МВР –
Оряхово, на основание чл.64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените й функции
разпоредила на жалбоподателя да не отправя закани и обиди за престъпление
против личността и имуществото на Н.К.Й.от с.Остров и да не влиза във физическа
саморазправа с него, за което съставила протокол за разпореждане на полицейски
орган №309р-10801.Разпореждането било подписано лично от жалбоподателя.
На 30.09.2019г.
жалбоподателя подал сигнал за скандал чрез тел.112.Сигналът бил посетен от
полицейските служители Р.П.Д. и свидетелите Б.Ц.Б. и В.П.Л..Последните посетили
дома на жалбоподателя и Николай Йонов.Когато полицейските служители пристигнали
Г. и К. били в двора на дома си и се карали като взаимно се обиждали и
заплашвали.Жалбоподателят пред полицейските служители казал на Йонов, че ще го
удари, че ще го махне, нарекъл го простак и пияница.
Полицейският служител
св.Д. съставил на жалбоподателя АУАН №9/30.09.2019г. за извършено нарушение по
чл.64, ал.1 от ЗМВР, а именно за това, че на 30.09.2019г. около 11.45 часа в
с.Остров, обл.Враца на ул.“ С.Румянцев „ №71 отправя закани и обиди против
личността и имуществото на лицето Н. К. Й., с което не изпълнява разпореждане
на полицейски орган – на ИДПС М.И.с рег.№309р-10801/27.08.2019г..Същият бил
подписан без възражения от жалбоподателя.
АНО, след като е
проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е
установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е
издал обжалваното наказателно постановление.В самото НП нарушението било описано
по следния начин – за това че на 30.09.2019г. около 11.45 часа в с.Остров,
обл.Враца на ул.“ С.Румянцев „ №71 не изпълнява издадено писмено полицейско
разпореждане с рег.№309р-10801/27.08.2019г. от ИДПС М.И.при РУ – Оряхово, да не
отправя обиди и закани против личността и имуществото на Н.К.Й.от с.Остров, с
което поведение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни възложените му
функции и задължения по служба.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
По делото
се установи, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото му на защита.
Съдът намери, че
административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения
на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
По приложението на
материалния и процесуалния закон:
За възприемане на
описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата
възражения, доводите и становищата на страните.
Съгласно чл.64, ал.1
от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции.Разпорежданията се издават писмено.
Съгласно ал.4 на
чл.64 от ЗМВР, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съгласно чл.257, ал.1
от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 100 до 500 лева.
От съдържанието на
горецитираните разпоредби става ясно, че за да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност е необходимо да се установи неизпълнение
на полицейско разпореждане, което е адресирано до определено лице.
В случая обаче в НП
са описани две нарушения – неизпълнение на издадено писмено полицейско
разпореждане и съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни възложените му
функции и задължения по служба, последното нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР,
което се изразява в действие, насочено към орган на МВР да изпълнява функциите
си.
Също така в НП е
възпроизведено даденото с разпореждането предписания до лицето, като е
добавено, че съзнателно пречи на полицейски орган.От начина, по който е описано
нарушението в НП не става ясно за какво точно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.В издаденото НП
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което
от своя страна е съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване правото на защита на наказаното лице и възпрепятстващо съдебния
контрол върху обжалваното НП.В случая е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като липсата на описание представлява нарушение в изискванията
за форма както на АУАН, така и на НП.
В случая липсва
конкретика с какви точно действия е извършено нарушението / в какво конкретно
се състои неизпълнението, в което се изразява нарушението / и дали с тези
действия жалбоподателят е отправил обиди и закани против личността и
имуществото на Н.К.Й.от с.Остров, обл.Враца, т.е. по отношение на кое
разпоредено действие е нарушението.За да са налице задължителните реквизити на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на соченото за извършено
нарушение, не е достатъчно само да бъде посочено, че лицето, привлечено към
отговорност не е изпълнило полицейско разпореждане, издадено му от полицейски
служител, а и в какво се е изразило това нарушение.
За да бъде описано в
пълнота нарушението на чл.64, ал.4, мр.чл.257, ал.1 от ЗМВР, е необходимо да се
посочат конкретни факти, които да се отнесат към цитираните правни норми, т.е.
следва в АУАН и НП да е описано точното разпореждане, дадено на жалбоподателя и
описание на поведението на последния в отговор на това разпореждане.
На практика е
цитирана само правната рамка на соченото нарушение – неизпълнение на полицейско
разпореждане и липсва изложение на каквито и да било факти, от които да се
направи проверка на този правен извод, т.е. не са посочени конкретните действия
на жалбоподателя на процесната дата и място, с които е счетено, че той нарушава
даденото разпореждане.Само формално са изписани признаците на административното
нарушение такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни
норми, без да бъдат отразени фактите, с които се изпълват отделните елементи на
същото, относими към субективните и обективните признаци на нарушението.
Неописаните действия
са установени в хода на съдебното производство чрез събраните гласни
доказателства, но това не може да санира липсата на описание на нарушението
както в АУАН, така и в НП.Тези факти следва задължително да присъстват в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и
допълват въз основа на приобщените по делото доказателствени материали или да
се разбират едва в хода на съдебното следствие.Последните биха могли да се
ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване
съществуването на твърдени обстоятелства.
Също така се
установи, че описанието на нарушението в НП сочи на нарушаване на две правни
норми – посочената за нарушена такава и на чл.264, ал.1 от ЗМВР, както и, че
липсва описание и в какво се е изразило преченето и с какви конкретни действия
или бездействия е извършено то.
Липсата на пълно описание
на относими факти относно нарушението, е процесуално нарушение от категорията
на съществените, обуславящи отмяна на НП, тъй като ограничава правото на защита
на наказаното лице и възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за
законосъобразност на НП, която липса не може да бъде санирана в хода на
съдебното производство.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в НП не са описани
изчерпателно обстоятелствата, при които е извършено нарушението чрез
възпроизвеждане на всички типични елементи от състава на нарушената норма,
които следва да са налични за съставомерността на деянието.Констатираните
непълноти от една страна водят до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а от друга създават затруднения у съда при проверка на материалната
законосъобразност на обжалваното НП, досежно наличието или отсъствието на
всички елементи от обективната страна на състава на нарушението и правилното
прилагане на закона.
Гореконстатираните
нарушения на ЗАНН са абсолютни основания за отмяна на атакуваното
постановление.Това е така, тъй като пропуските в АУАН и НП се отнасят до
задължителни техни реквизити и същите са довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя, а нарушеното или ограничено право на защита всякога е
съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяната на наказващия
акт.Ето защо жалбата следва да се приеме за основателна, а атакуваното НП
следва да се отмени.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №9 ЗМВР/15.10.2019г. на Началника на РУ на МВР – Оряхово,
упълномощен със Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на В.К.Г., ЕГН:********** ***, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 100.00 лева / сто лева / за нарушение на
чл.64, ал.4 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: