Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
град Средец, 28.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд,
граждански състав
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Венета Иванова
при секретаря
М. Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Иванова гражданско дело №
729 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С., действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. З. Ц. –САК срещу Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***.
Ищецът твърди, че
между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника Г.Н.П. са сключени следните
договори : договор за мобилни услуги №
********* от 27.04.2017 г. за фиксиран мобилен номер **********, допълнително
споразумение към него № ********* от
01.09.2017г. и договор за лизинг от 01.09.2017г. Длъжникът не изпълнил
паричните си задължения, начислени му със следните фактури: №
**********/05.09.2017г., с падеж 20.09.2017г., за отчетен период
05.08.2017г.-04.09.2017г., на стойност 115.26лв. с ДДС, фактура №
**********/05.10.2017г.,с падеж 20.10.2017г. , за отчетен период 05.09.2017г-
04.10.2017г.на стойност 48,87лв. с ДДС,
фактура № **********/05.11.2017г., с падеж 20.11.2017г. , за отчетен
период 05.10.2017г.-04.11.2017г., на стойност 42,79лв.с ДДС; фактура №
**********/05.12.2017г. , с падеж 20.12.2017г. за отчетен период 05.11.2017г.
-04.12.2017г., на стойност 1,65лв.с ДДС и фактура № **********/05.01.2018г.,
която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване
на договора, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство, като в настоящото производство се претендира
само стойността на остатъка на лизинговите вноски, който е в размер на 206,20лева,
равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването на фактурата.
Предвид неизпълнение
на задълженията на ответника е инициирано производство по чл.410 от ГПК и е
издадена заповед за изпълнение.
Поради връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал
интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 414,77 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми
за неплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски
съгласно издадени фактури № **********/05.09.2017г., фактура №
**********/05.10.2017г., фактура № **********/05.11.2017г. , фактура №
**********/05.12.2017г. и фактура № **********/05.01.2018г. по сключен между
страните договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2017 г. за фиксиран
номер **********, допълнително споразумение към него № ********* от 01.09.2017г. и договор за лизинг
от 01.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -18.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №
1351 от 17.09.2019 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.
д. № 626/2019 г. по описа на РС Средец.
Ищецът претендира и присъждане на разноските по делото.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са лично връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
ответникът не е депозирал отговор.
В
съдебно заседание представител за ищцовото дружество не се явява. Постъпила е
молба, с която се поддържа иска, прави се искане за постановяване на
неприсъствено решение, респ. при признание на иска в случай, че са налице
предпоставките за това, а в случай на оспорване от страна на ответника се прави
искане за назначаване на ССчЕ.
Ответникът
се явява лично в съдебно заседание и признава иска.
По
делото са представени писмени доказателства, приложено е ч.гр.д.№ 626/2019г. по
описа на РС Средец.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК,
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение, основавайки се на признанието.
По делото е установено, че между ищеца и ответника са сключени следните договори : договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2017 г.
за фиксиран номер ********** , допълнително споразумение към него № ********* от 01.09.2017г. и договор за
лизинг от 01.09.2017г.
Съгласно договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2017г. на ответника е предоставен
мобилен номер **********.
Съгласно допълнително споразумение № ********* от
01.09.2017г. за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план със
стандартна абонаментна такса 30,99лева с ДДС/25,82 без вкл.ДДС/, а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Xcover 4Grey . Предоставянето на устройството е уредено с отделен
договор за лизинг от същата дата, съгласно който общата цена на лизинговата вещ
е 299.75лева с ДДС. За ползването й лизингополучателят следвало да извърши
първоначална лизингова вноска в размер на 62.62 лв. с вкл.ДДС , платима на
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 10,31лв. с вкл.ДДС
всяка,като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги през номера.
Длъжникът не изпълнил паричните си задължения,
начислени му със следните фактури:
-фактура № **********/05.09.2017г., с падеж
20.09.2017г., за отчетен период 05.08.2017г.-04.09.2017г., на стойност
115.27лв. с ДДС, като се претендира сумата от 115,26лв., формирана както
следва: месечна абонаментна такса в размер на 28,08 лева без ДДС, ползвани
услуги в общ размер на 59,39лева без ДДС, или общо 87,47лева без ДДС- 104.96
лева с ДДС и лизингова вноска за
мобилния телефонен апарат-10,31лева с ДДС, като е приспадната 0,01лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период.
-фактура № **********/05.10.2017г.,с падеж
20.10.2017г., за отчетен период 05.09.2017г- 04.10.2017г.на стойност 48,87лв. с
ДДС, формирана както следва: месечна абонаментна такса в размер на 25,82 лева
без ДДС, ползвани услуги в общ размер на 6,31лева без ДДС, или общо 32,13лева
без ДДС- 38,56 лева с ДДС и лизингова
вноска за мобилния телефонен апарат-10,31лева с ДДС.
-фактура № **********/05.11.2017г., с падеж 20.11.2017г.
, за отчетен период 05.10.2017г.-04.11.2017г., на стойност 42,79лв.с ДДС,
формирана както следва: месечна абонаментна такса в размер на 25,82 лева без
ДДС, ползвани услуги в общ размер на 1,25лева без ДДС, или общо 27,07 лева без
ДДС- 32,48 лева с ДДС и лизингова вноска
за мобилния телефонен апарат-10,31лева с ДДС.
-фактура № **********/05.12.2017г., с падеж
20.12.2017г. за отчетен период 05.11.2017г. -04.12.2017г., на стойност 1,65лева
с ДДС, формирана както следва: месечна абонаментна такса (-6,89) лв., ползвани
услуги (-0,33)лв., или общо (-7,22)лв. без ДДС- (-8,66) лв. с ДДС и
лизингова вноска за мобилния телефонен апарат 10,31лв. с ДДС. Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса се е формирала в резултат на приспадане
между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които
клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
След предсрочното прекратяване на горепосочените
договори за мобилни услуги, по вина на ответника, поради изпадането му в забава,
е издадена фактура № **********/05.01.2018г., която включва задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора в общ размер на
553,37лв. в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство в общ
размер на 206,20лв., равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, с които ответникът се е съгласил и приел, като предпоставка за
упражняване на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т. ч. свързаните договори за мобилни услуги. В настоящото
производство се претендира само стойността на остатъка на лизинговите вноски, който
е в размер на 206,20лева, като не се претендира вземането за неустойки.
Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите
настъпва петнадесет дни след издаването на фактурата.
Изложеното
по-горе, липсата на писмен отговор по чл.131 от ГПК и изявлението на ответника в съдебно заседание за признаване на иска, обосновават
основателност на предявения иск, който
следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответника за сумата в размер на 414,77 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Относно
разноските:
При този
изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото
исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство в размер от 385 лв., включващи
сумата от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство и сумата от 360 лв.
– адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 385 лв., от
които сумата от 25 лв.- държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. В
полза на ищеца следва да се присъди изцяло претендираната сума за разноски, доколкото
не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква
кумулативно наличие на двете предпоставки, а именно: признаване на искането и с
поведението си ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. С факта
на неплащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на
делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 237 от ГПК, Средецкият районен
съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. сумата от
414,77 лв. (четиристотин и
четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща неплатени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски съгласно издадени фактури №
********** /05.09.2017г., фактура № ********** /05.10.2017г., фактура №
********** /05.11.2017г., фактура № **********/05.12.2017г. и фактура № **********/05.01.2018г. по
сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2017 г.
за фиксиран номер **********, допълнително споразумение към него № ********* от 01.09.2017г. и договор за
лизинг от 01.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение
-18.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 626 по описа за
2019 г. на РС -Средец.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от общо
770.00лева (седемстотин и седемдесет лева) представляваща деловодни разноски, от които сумата от 385 лв. (360 лв.-
адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 626
по описа за 2019 г. на РС- Средец и сумата от 385лв. (360 лв. – адвокатско
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) –
разноски в производството по гр.д. № 729 по описа за 2020 г. на РС-
Средец.
Решението е обжалваемо пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: