№ 851
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204709 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на КР. Г. К. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, кв. „*“, ул. „*“ № 4, против Наказателно постановление № */21.09.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че липсва виновно поведение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като
поддържа, че не е виновна за настъпилото произшествие.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката, НП е било връчено на 12.10.2021 г., а
жалбата е депозирана на 13.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.07.2021 г., около 11.55 часа, жалбоподателката К.К. управлявала л.а. „Пежо 206
1.4 И“ с рег. номер * на път Втори клас № 906 в посока от гр. Каблешково към гр. Бургас. В
района на км. 62+500 от пътя се оформила колона. Най-отпред, с около 40 км/ч се движел
товарен автомобил с рег. номер *. Зад него се движел л.а. „Опел Зафира“, след това се
движел свидетелят *, зад него бил свидетелят *, а най-накрая на колоната била
жалбоподателката. Същата предприела разрешена маневра изпреварване, като първо
изпреварила автомобилите на свидетелите * и *, които наблюдавали случващото се. Когато
1
автомобилът на К. се изравнил с л.а. „Опел Зафира“, последният също предприел маневра
изпреварване, като навлязъл частично в лентата, в която се движила и К.. Последната
забелязала това движение и за да избегне удар между двата автомобила, се отклонила вляво,
при което навлязла в банкета. Автомобилът й поднесъл, при което бил застигнат движещият
се най-отред товарен автомобил и между двата автомобила настъпило ПТП. Ударът бил в
гумата на товарния автомобил, като на същия не били причинени щети.
За констатираното св. Д.П.- служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Бургас, съставил АУАН с бл. № 128865 за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателката, която записала, че водач на друг автомобил е
навлязъл в нейната лента.
Въз основа на АУАН, на 21.09.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. На първо място, съдът кредитира изложените факти от страна на
актосъставителя по отношение на това, че е констатирал щети, както и по отношение на
това, че е съставил АУАН на водача на л.а. „Опел Зафира“. В останалата част неговите
изявления пред съда представляват изводи, които следва да бъдат направени именно от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите * и *, тъй като същите са последователни и
безпротиворечиви. Двамата описват сходна фактическа обстановка, като липсват основания
да се счита, че са заинтересовани от изхода на делото. И двамата свидетели са категорични,
че водачът на л.а. „Опел Зафира“ е навлязъл в лентата за движение на жалбоподателката. С
оглед техните показания, съставът счете, че не е необходимо да бъде разпитван водачът на
л.а. „Опел Зафира“, който е дал сведения, тъй като изложеното от него в тях противоречи на
изложеното от тези свидетели. По-същественото е обаче, че този водач би бил
заинтересован от изхода на делото, доколкото на него също му е бил съставен акт във връзка
със случая.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че са съобразени нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като вмененото нарушение е ясно описано
По същество обаче, съставът намира, че постановлението е материално
незаконосъобразно.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер
от 100 лева до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с
2
несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от
ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят не се е съобразил
с интензивността на движението, което по мнение на съда не е така.
Действително, от обективна страна при предприемане на маневра изпреварване от
страна на К. се е стигнало до ПТП с движещия се най-отпред на колоната камион. За да е
налице административно нарушение от субективна страна обаче, следва деянието да било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В случая съдът
намира, че липсва която и да е форма на вина у К. при нейното поведение. От свидетелските
показания на св. * и * става ясно, че в момента, в който тя се е изравнила с пътуващия зад
камиона автомобил „Опел Зафира“, последният също е предприел маневра изпреварване,
като е навлязъл частично в лентата, в която се е движила жалбоподателката. Именно това
действие на другия водач е мотивирало жалбоподателката да отклони своя автомобил, за да
избегне сблъсък. На първо място, след като двата автомобила са били изравнени, евентуално
намаляване на скоростта (за което говори чл. 20, ал. 2) не би спомогнало за избягване на
сблъсък. Това е така, тъй като намаляването на скоростта е трябвало да стане много рязко,
което от своя страна също е предпоставка за поднасяне на автомобила. Тук е мястото да се
отбележи, че е ирелевантно в случая дали е бил подаден мигач, или не, тъй като съществено
е предприетото действие по изпреварване от страна на втория водач. На второ място,
разбираемо е да настъпи сблъсък с движещия се отпред камион, тъй като К. очевидно е щяла
да изпреварва и него, при което след отклонението си настрани и поднасянето на банкета
същата е продължила да се движи с по-висока скорост от него и е нормално да го настигне.
Поради това и изложеното от актосъставителя, че ударът сочил на несъобразена скорост е
невярно като извод. В подкрепа на това е и обстоятелството, че от данните по делото може
да се направи извод, че самата К., макар и да е изпреварвала, не се е движила с много висока
скорост. От свидетелските показания става ясно, че камионът се е движил с около 40 км/ч.
Също така, самите свидетели са имали възможност внимателно да проследят движението на
жалбоподателката, т.е. последната не е преминала с висока скорост покрай тях. Накрая,
липсват някакви по-сериозни щети по ударения камион, които да сочат на удар с висока
скорост. Отделно от това стои въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да
установи каква е била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на
жалбоподателката. Установяването им обаче не би могло да стане за първи път в съдебна
фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били предявени на
жалбоподателката. Всичко изложено сочи, че жалбоподателката се е движила със
съобразена скорост, като отклонението й от пътя се дължи единствено на поведението на
друг участник. Нещо повече, след като актосъставителят е съставил АУАН и на водача на
л.а. „Опел Зафира“ за нарушение на чл. 5 от ЗДвП, очевидно е счел, че с поведението си
последният е създал опасност за движението. Тук е мястото да се отбележи, че по мнение на
състава дори и да се приеме, че този водач не е навлязъл в лентата за движение на
жалбоподателката, то това отново не би довело до извод за съставомерност на поведението
на К.. Установява се, че водачът на л.а. „Опел“ е започнал да се движи, за да изпреварва.
Дори и да не е навлязъл в лентата на жалбоподателката, последната очевидно е забелязала
това движение, когато автомобилите са били изравнени, като единственият житейски
обоснован и логичен извод, който тя може да направи е, че другият автомобил най-вероятно
ще продължи да се движи, при което тя се е отклонила, за да избегне сблъсък.
С оглед изложеното, липсва виновно поведение от страна на жалбоподателката,
поради което и вмененото й нарушението е несъставомерно от субективна страна.
Поради изложеното, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */21.09.2021г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на КР. Г. К. с ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, кв. „*“, ул. „*“ № 4, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4