№ 151
гр. Перник, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201158 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000990 от
23.04.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което на Г. ХР. КЮРЧ., ЕГН ********** са наложени
кумулативни административни наказания глоба в размер на 100 лв (сто лева)
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок
от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на
03.03.2021г. в 15:45 часа в качеството на водач на МПС – лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № *******
Жалбоподателят Г. ХР. КЮРЧ., по изложени доводи в жалбата и от
процесуалния му представител в депозираната по делото молба с рег. №
7493/28.09.2021г., моли да бъде отменено НП като неправилно и
незаконосъобразно. Застъпва се становище, че в производството са допуснати
1
нарушения на процесуалните правила, свързани с описанието на деянието.
Счита се, че НП е издадено в нарушение на материалния закон доколкото за
същото деяние жалбоподателят е бил санкциониран и с издадено друго НП.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдебното заседание е проведено в отсъствието на жалбоподателя и
процесуалния му представител.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник, сектор
„ПП” – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 03.03.2021г. във Второ РУ при ОД на МВР Перник бил получен
сигнал, че неизвестни лица са се опитали да отключат автомобила на лицето,
което подавало сигнала, който бил паркиран в района на „Делта Хил”. В
съобщението се съдържали данни, че извършителите се придвижват с лек
автомобил „Опел Астра”, сив на цвят. За проверка на сигнала бил изпратен
автопатрул, в чийто състав бил св. С. Р. М. – на длъжност ст. полицай. След
като пристигнал в указания район, същият забелязал, че по общински път
PER 3093 с посока към стопанство Витоша се движи сив лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № ******* който бил спрян за проверка. Св. С.М. отишъл
до спрения автомобил и поискал от водача да представи документи за
самоличност и за управляваното пътно превозно средство. Същият не
изпълнил дадените му разпореждания, като потеглил с висока скорост в
посока към язовир Студена. Автопатрулът последвал отдалечаващата се кола.
2
В един момент „Опел Астрата” се отклонила по път със земна настилка,
намиращ се в района на стопанство Витоша, където спрял. Водачът слязъл от
автомобила и се опитал да избяга, но бил настигнат от полицейските
служители, които го задържали. По представените им документи установили,
че автомобилът се управлява от Г. ХР. КЮРЧ.. На място били изпратени и
служители на сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, като мл. автоконтрольор
А.А., в присъствието на жалбоподателя и на полицейските служители,
включени в автопатрула на Второ РУ, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № 323338, с който
отговорността на Г.К. била ангажирана за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Водачът вписал бланкетно, че има възражения срещу направените
констатации, като в тридневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнителни писмени такива.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след
проверка по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по
чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Г. ХР. КЮРЧ., за нарушения по
чл.103 от ЗДвП, за което му наложил на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП
съответни административни наказания- глоба в размер на 100 лв (сто лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 07.07.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, като взе приетите писмени доказателства: АУАН серия
GA, № 323338 от 03.03.2021г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, доказваща материалната компетентност на
актосъставителя и на издателя на оспореното НП, както и свидетелските
показания на С. Р. М., които съдебният състав кредитира изцяло, тъй като
същият подробно, последователно и достоверно е обяснил за непосредствено
възприетите от него факти.
От правна страна:
3
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189 ал.12 от ЗДвП и
приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Същото съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, тъй като
нарушението в него е описано от фактическа и правна страна в достатъчна
степен, поради което и нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил
обвинен. Съставеният АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по
отношение на същия е спазена и процедурата по ЗАНН по издаването му.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението на водача на
МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, като е спрял на подадения сигнал от автопатрула на Второ РУ
Перник. Водачът не е изпълнил разпореждането на полицейските служители
да предостави за проверка документи за самоличност, както и тези, свързани с
управлявания автомобил, като е потеглил рязко с превозното средство и по
този начин е осуетил извършването на проверка.
От показанията на св. С.М. категорично и непротиворечиво се
установи, че отправеното към жалбоподателя разпореждане за спиране на
управлявания от К. автомобил е било с цел извършване на полицейска
проверка, свързана с получен сигнал за лица, които са се опитали да
проникнат в чужд автомобил, за които са били налице данни, че са се
придвижвали със сива на цвят „Опел Астра”. В този смисъл и разпореждането
за предоставяне на съответните документи е направено от св. М. в изпълнение
на функциите на полицейски служители, който следва да извърши проверка
по конкретната задача и с оглед установяване на данни релевантни към
престъплението, което е било предмет на постъпилия сигнал. АНО не
ангажира доказателства, че полицейският служител, извършвайки процесната
проверка е действал в качеството на контролен орган по смисъла на ЗДвП,
т.е., че той попада сред определените категорията лица по чл. 165, ал.2, т.1 от
ЗДвП. В този смисъл следва да се отбележи следното:
4
Не е спорно, предвид отразеното в протокола от съдебното заседание,
проведено на 29.09.2021г., във връзка с легитимирането пред съдебния състав
на св. С.М., че той заема длъжността старши полицай във Второ РУ при ОД
на МВР Перник, но за да е съставомерно от обективна страна
административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.3, вр. чл. 103 от ЗДвП и
същият да е имал качеството на контролен орган по смисъла на ЗДвП, т.е.
той успешно да е положил изпит по ЗДвП и да попада в оправомощените
полицейски органи, съгласно т. 1.4 на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, които могат да осъществяват контролна
дейност за спазването на правилата за движение по пътищата, това
обстоятелство следва да бъде доказано, което, обаче, не е сторено. Още
повече, че ако той е имал качеството на контролен орган по смисъла на
ЗДвП, то същият като очевидец на нарушението би бил компетентен да
състави АУАН, а не това да бъде извършено от мл. автоконтрольор в сектор
„ПП” при ОД на МВР Перник. И доколкото АНО не доказа, че св. С.М. е бил
контролен орган по смисъла на ЗДвП, то следва, че поведението на
жалбоподателя пред него– отказът да предостави документите си и
осуетяване на проверката като водач на МПС, не може да се приравни на
съставомерно неизпълнение на установеното в чл. 103 от ЗДвП правило за
поведение. Доказването по несъмнен и категоричен начин на качеството на
контролен орган по смисъла на чл. 165 от ЗДвП е задължително, тъй като е
обективен елемент от фактическия състав по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Предвид изложените съображения съдът намира, че се налага извода,
че процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон, което води
до неговата отмяна.
Що се отнася до възражението на защитата, касаещо наложеното
наказание на жалбоподателя с друго НП за нарушение на 63, ал.1, т.2 и 4 от
ЗМВР, то следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от представеното към
жалбата НП № 3796а-82 от 12.03.2021г., издадено от началника на Второ РУ
при ОД на МВР Перник, на Г.К. е наложено административно наказание въз
основа на издаден по време на проверката и друг АУАН, тъй като
5
контролните органи са счели, че са извършени две отделни нарушения в
условията на съвкупност, за които е бил санкциониран самостоятелно. Всеки
един от тези правораздавателни акта подлежи на самостоятелен съдебен
контрол по законосъобразност.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения на
л.20 договор за правна защита и съдействие от 08.07.2021г. се установява, че
жалбоподателят е възложило на адвокат Г.Б. от ПАК обжалването на
процесното НП, както и процесуално представителство и защита в
производството пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лева и е заплатено в брой при подписване
на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на АНО за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като платеното
такова от 350 лева не отговаря на фактическата и правна сложност по делото
и обема на извършената работа от адв. Б. - изготвяне на жалбата и
процесуално представителство и защита пред съда, изразили се в депозирано
писмено становище по делото, поради което го редуцира в размер на 300 лв
(минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), като
искането за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 350
лева не следва да бъде уважавано. Процесната сума от 300 лв следва да се
заплати от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 на жалбоподателя.
При преценка на горната сума съдът отчете, че двете хипотези на ал.1
и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съществуват в условията на алтернативност,
6
поради което и в зависимост от конкретно осъществения обем на действия по
защита от адвоката се дължи възнаграждение само по една от тях, но не и
едновременно по двете. Приложното поле на първата алинея е, когато
защитата и съдействието на адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба,
но не и в процесуално представителство. Затова и определеният размер на
минимално дължимото възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и
обхваща както изготвяне на жалбата, така и представителство в съда, поради
което в случай, че един и същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил
процесуално представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не
едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е
последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от
19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от
27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от
02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС).
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 21-
1158-000990 от 23.04.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Перник, с което на Г. ХР. КЮРЧ., ЕГН ********** са
наложени кумулативни административни наказания глоба в размер на 100 лв
(сто лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл. 103 от същия закон, извършено на 03.03.2021г.
в 15:45 часа в качеството на водач на МПС – лек автомобил „Опел Астра” с
рег. № *******
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Г. ХР. КЮРЧ.,
ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8