Определение по дело №544/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3397
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20191100900544
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………………………

19.06.2019 г.,  гр. София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 544 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 679 от ТЗ.

„Т.“ ООД иска да бъдат отменени решенията, взети на Събрание на кредиторите на „Х. М” ЕООД /н/,  проведено на 13.03.2019 г., по т. д. № 3105/2016 г. на СГС, ТО, 17 състав.  „Т.“ ООД твърди, че незаконосъобразно не е допуснат до участие в събранието, тъй като има качеството на кредитор към момента на провеждане на събранието и като такъв има право на участие в същото. Поддържа, че се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „М.Ф.П.“ ЕООД, чието прието в производството вземане към длъжника в размер на 4652.94 лева е платил. Посочва, че има правен интерес от това плащане  по смисъла на чл. 74 от ЗЗД, поради което може да плати надлежно и против волята на кредитора това задължение на длъжника което в случая е направил чрез превеждане на сумата по банкова сметка *** „М.Ф.П.“ ЕООД, разкрита в „Общинска банка“. Посочва още, че недопускането му до участие в работата на събранието е довело до ощетяване интересите му на кредитор,          тъй като не му е дало възможност за прави предложения и да влияе върху вземането на решения от събранието. От друга страна допускането до участие на лице, което няма вече качеството на кредитор опорочава проведеното на събранието гласуване.

В съдебно заседание кредиторът  „Т.“ ООД поддържа заявеното искане със заявените в първоначалната молба доводи.

Длъжникът  „Х. М” ЕООД /н/ не изразява становище по молбата.

От останалите кредитори на длъжника, в съдебното заседание на 15.05.2019 г. се явява представител на „М.Ф.П.“ ЕООД, който поддържа, че молбата на „Т.“ ООД е недопустима, еветуално неоснователна. Посочва, че „Т.“ ООД не е включен в списъка на кредиторите на длъжника, съответно няма активна процесуална легитимация да заяви искане по чл. 679 от ТЗ. Освен това поддържа, че не се установява какво точно вземане на „М.Ф.П.“ ЕООД  е погасено с плащането на сумата от 4800 лева. Претендира направените в производството разноски.

„Т.“ ООД  оспорва правото на „М.Ф.П.“ ЕООД да взема становище по молбата, тъй като счита, че „М.Ф.П.“ ЕООД няма вземане по отношение на длъжника „Х. М” /н/, съответно не е негов кредитор. Прави и възражение за прекомерност на претендираните от представителя на  „М.Ф.П.“ ЕООД  разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, включително и тези  по служебно извършените справки по партидата на „Х. М” /н/  в ТР към АВ, приема за установено следното:

Процесното  СК е свикано по искане на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, притежаващ 99.18 % от размера на вземанията, приети в производството по несъстоятелност на  „Х. М” /н/, с определение на СГС, ТО, 17 състав, по т. д . № 3105/2016, със следния дневен ред: 1. Изслушване на доклад на синдика и вземане на решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ за незабавно осребряване чрез продажба като едно цяло на движими вещи, описани в т. 1, 12, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 24, 26, 27, 28, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 45 и 53 от таблица 2, на стр. 2 и 3 от молба на синдика с вх. № на СГС 148532/13.11.2018 г. и 2. Текущи въпроси.

Поканата за това събрание на кредиторите на „Х. М” /в несъстоятелност/  е обявена в ТР по партидата на дружеството на 01.03.2019 г. Събранието е свикано за 13.03.2019 г. от 10.30 ч. с горепосочения дневен ред.

Видно от представения протокол от събранието, на същото синдикът Р.М.е представил списък на кредиторите,  в който списък фигурират: Национална Агенция по приходите с 0.6 % от размера на вземанията; „Корпоративна търговска банка“ АД /н/  с 99.18 % от размера на вземанията;  „М.Ф.П.“ ЕООД с 0.02 % от размера на вземанията и „Бибус България“ ООД  с 0.11 % от размера на вземанията. На събранието са се явили представители на кредиторите по списъка Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и „М.Ф.П.“ ЕООД, както и адв. К., който е представил пълномощно от името на дружеството „Т.“ ООД. Правото на представляваното от него дружеството за участие в събранието адв. К. е мотивирал с извършено от дружеството, при наличието на правен интерес, плащане на вземането, което има кредиторът „М.Ф.П.“ ЕООД спрямо длъжника.   Представителят на „М.Ф.П.“ ЕООД на събранието на кредиторите – адв. А., заявява, че „Т.“ ООД не следва да бъде допускан до участие в работата на СК, тъй като няма качеството на кредитор на длъжника. Оспорва наличието на правен интерес за „Т.“ ООД да погаси чуждо задължение. Освен това оспорва  да се установява реалното извършване на това плащане. Председателстващият събранието приема, че следва да допусне до участие в събранието явилите се представители на кредиторите Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и „М.Ф.П.“ ЕООД, като не допуска до участие представителят на „Т.“ ООД, с мотива, че не се установява за това дружество да е възникнало правото да се суброгира в правата на кредитора „М.Ф.П.“ ЕООД. Допуснатите до участие кредитори, притежаващи 99.20 % от приетите вземания, с мнозинство от 99.18 % вземат решение по т. 1 от дневния ред вещите, описани в доклада на синдика да бъдат продадени в съвкупност като едно цяло, при начална цена от оценките на вещите, посочена в доклада от 127312.56 лева. По т. 2 от дневния ред не е взето решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. В случая молбата на „Т.“ ООД е подадена в рамките на установения в закона 7-дневен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Съдът намира, че право да иска отмяна на решенията на събранието на кредиторите има и лицето, което не е допуснато до участие в работата на събранието, тъй като именно лишаването от право на участие в работатата на събранието е едно от посочените в молбата по чл. 679 от ТЗ основания, с които се обосновава незаконосъобразността на решенията.

Съдът намира за неоснователни доводите на „Т.“ ООД, че към датата на събранието има качеството на кредитор и като такъв има право на участие в същото. Към 13.03.2019 г. „Т.“ ООД не е кредитор на „Х. М” ЕООД /н/. Евентуалното плащане на задължения на несъстоятелния длъжник към кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане, не може да обуслови легитимацията на платилото дружество като кредитор, имащ право на глас в събранието на кредиторите на длъжника. Предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност е подчинено на строги законови правила, които са установени с цел да бъде очертан  кръгът от кредитори, с оглед фазата по осребряване на имуществото на длъжника, съответно да бъде определен редът на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Вземането на платилия чуждо задължение  има различен произход от вземането на кредитора с прието вземане. Вземането на платилия чуждо задължение има извъндоговорен характер и е последица от прилагане на правилото на чл. 74 от ЗЗД. Ето защо,   след извършеното плащане на задължение на несъстоятелния длъжник и при наличието на правен интерес, за „Т.“ ООД би се породило правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, което обаче налага предявяване вземанията на платилия чуждото задължение в производството по несъстоятелност по предвидения в Търговския закон ред. Затова следва да се приеме, че не се установява правото на „Т.“ ООД да вземе участие в работата на процесното събрание на кредиторите, съответно изложените в молбата по чл. 679 от ТЗ доводи, че недопускането до участие на  „Т.“ ООД е довело до ощетяване интересите му на кредитор, са неоснователни.

След приемането на вземанията и одобряването на списъка по чл. 692 от Съда, право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания. В случая  при изготвяне на списъка на кредиторите с приети вземания и процентното съотношение на техните вземания спрямо общия размер на вземанията, синдикът е включил като кредитор дружеството „М.Ф.П.“ ЕООД, чието вземане е прието в производството по несъстоятелност с определението на съда по чл. 692 от ТЗ.  Настоящият съдебен състав приема, че е  допустимо приобретателят на вземане, прехвърлено в хода на производството по несъстоятелност, да замести своя прехвърлител, доколкото в производството по несъстоятелност не намира съответно приложение разпоредбата на чл. 226 от ГПК. Търговската несъстоятелност е особено съдебно производство, което представлява универсално принудително изпълнение спрямо търговци, които са неплатежоспособни или свръхзадължени. То цели да бъдат удовлетворени всички кредитори на длъжника чрез осребряване и разпределение на цялото му имущество. Тези особености на производството по несъстоятелност правят неприложими в него някои от правилата на исковия процес, който има съвсем различна цел – разрешаване с влязло в сила решение на възникнал между страните правен спор.  В производството по несъстоятелност е въведен принципа на служебното начало - чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, т.е. съдът е длъжен да установи действителното правно положение и да разпредели имуществото на длъжника между кредиторите, притежаващи вземания срещу длъжника.  Кръгът на кредиторите, легитимирани да участват и гласуват в събранието, се определя към момента на провеждане на събранието. Одобреният от съда списък на приетите вземания представлява обвързваща и задължителна база за определяне на това кои вземания са приети, но настъпилите след одобряване на списъка правопроменящи юридически факти следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на активно легитимираните да упражнят правото си на глас кредитори по чл. 673, ал. 2 от ТЗ. Така например, ако кредиторът на одобрено вземане се е разпоредил с вземането си в пълен размер и прехвърлителната сделка е произвела своя правен ефект, същият няма да има правата на кредитор по чл. 673, ал. 2 от ТЗ. В случая не се установява кредиторът „М.Ф.П.“ ЕООД да се е разпоредил с приетото в производството по неъстоятелност свое вземане в полза на  друго лице или да се е отказал от това вземане, като същевременно не се установява вземането на този кредитор да е удовлетворено  по някои от установените в Търговския закон способи за погасяване на задълженията на длъжника към кредиторите, след откриване на  производството по несъстоятелност.  Затова неоснователни се явяват възраженията на  „Т.“ ООД, че участието на   кредитора „М.Ф.П.“ ЕООД в работата на процесното събрание е опорочило взетото решение.

Предвид изложеното, Съдът намира, че молбата по чл. 679 от ТЗ се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид спецификата на настоящото производство, в което не се конституира ответник по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК, искането на кредитора „М.Ф.П.“ ЕООД за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 679 от ТЗ на „Т.“ ООД за отмяна на решенията, взети на Събрание на кредиторите на „Х. М” ЕООД /н/,  проведено на 13.03.2019 г., по т. д. № 3105/2016 г. на СГС, ТО, 17 състав,  като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване /определение № 7/05.01.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 913/2010 г.; определение № 721/23.11.2012 г. на ВКС, І ТО, по ч.т.д. № 709/2012 г.; определение № 407/12.06.2013 г. на ВКС, І ТО, по ч.т.д. № 2040/2013 г; определение № 677/11.10.2013 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 3274/2013;  определение № 28/14.01.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 4450/2013 г.; определение № 366/12.06.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 1373/2014 г.; определение № 142/16.03.2017 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 540/2017 г. и определение № 622/07.12.2017 г. на ВКС, ІІ ТО, по ч.т.д. № 2038/2017 г./.

Препис от него да се изпрати на молителя.

 

 

                                                                Съдия: