РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 23.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и тринадесета год.
в състав:
Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
При
секретаря А.Е. и в присъствието
на
прокурора: като разгледа
докладваното
от СЪДИЯТА гр.
дело N`1763 по описа за 2013 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от
„Топлофикация – Враца” ЕАД гр.Враца против Ф.К.М. *** за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 5538,06 лева главница за неплатена топлинна
енергия за периода: 30.06.2010г.-28.02.2013г., сумата 737,65 лева
мораторна лихва за периода от 31.07.2010г.
до 22.03.2013г. и законна лихва върху главницата,
считано от 28.03.2013г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1375/2013г. по описа на Вр.РС. Претендира
се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и на направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата молба са изложени доводи, че за периода от 30.06.2010г. – 28.02.2013г. ответникът не е заплатил
дължимите суми за консумираните в жилището му в гр.Враца отопление, битово
горещо водоснабдяване, топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и такса
мощност. Твърди се, че по ч. гр. дело №1375/2013г.
по описа на Вр.РС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но
длъжникът и настоящ ответник е подал възражение срещу нея, което от своя страна
е породило и правен интерес от предявяване на настоящият иск.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 422 от ГПК.
Ответниът ангажира
становище за неоснователност на предявеният иск. Излага
доводи, че претендираните суми са неправилно изчислени и неоснователно
завишени.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е и ч.
гр. дело №1375/2013г. по описа на Вр.РС. Допусната е и е изслушана от
съда СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по ч. гр. дело №1375/2013г. по описа на
Вр.РС, с която е разпоредено длъжникът Ф.К.М. да заплати на заявителя сумата от 5538,06 лева главница за
неплатена топлинна енергия за периода: 30.06.2010г.-28.02.2013г., сумата 737,65 лева мораторна лихва
за периода от 31.07.2010г. до 22.03.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от
28.03.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 125,51
лева държавна такса и 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По
повод на постъпило от ответника, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение
против издадената заповед за изпълнение, с разпореждане от 12.04.2013г. по ч.
гр. дело №1375/2013г., съдът е указал на заявителя и настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
Като доказателства по
делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребителите в
гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР; изравнителни
сметки по партидата на ответника; справка за начислените суми за топлинна
енергия и справка за неплатените фактури и дължими суми.
Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, за периода 30.06.2010г. – 28.02.2013г.
в жилището на ответника е изразходвана топлоенергия на обща стойност 5538,04
лева, като за периода 31.07.2010г. до 31.03.2013г. размера на обезщетението за забава възлиза на 735,84 лева. Според същото
заключение отчитането, дяловото разпределение и начиславането на изразходваната
топлинна енергия за отопление, топла вода и сградна инсталация е извършвано в съответствие
с изискванията на нормативната уредба.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за частично
основателни и доказани.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки,
различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дава общо
определение, според което по смисъла на този закон, потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед
на така действащата нормативна уредба се налага извода, че за ответника е
възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото
топлофикационно дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и консумираните в
жилището топлинна енергия и топла вода.
Видно от чл. 32, ал. 1
от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на
ДКЕР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия (прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок след отчитане на периода,
за който се отнасят. Ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения за
начислената сума за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при
неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Както
вече бе посочено, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като
писмената форма е изключение от правилото – задължителна е само за
допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, които са различни
от тези в общите условия.
Предвид липсата на доказателства за направени възражения от ответника по
отношение на начислените му от ищеца суми за плащане или направен отказ от
негова страна от ползване на топлоенергия и същевременно наличието на такива
доказателства, които установяват по категоричен начин, че за жилището на ответника
са отчетени и таксувани сградна инсталация, топлоснабдяване и такса мощност,
налага се извода, че за периода от 30.06.2010г. до 28.02.2013г. за жилището на ответника, сумите по издадената
заповед за изпълнение са дължими.
С оглед
на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се приеме, че
ответника е изпаднал в забава с изтичането им и дължи обезщетение за забавено
плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до датата на депозиране
на заявлението си по чл. 410 ГПК – 28.03.2013г.
С оглед на
изложеното, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани за сумата
от 5538,04 лева главница за неплатена
топлинна енергия за периода: 30.06.2010г.-28.02.2013г., сумата 735,84 лева мораторна лихва
за периода от 31.07.2010г. до 22.03.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от
28.03.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 125,51
лева държавна такса и 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В
останалата част до пълният му размер от 5538,06 лева главница и 737,65 лева
обезщетение за забава, предявеният иск за установяване съществуването на
вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело №1375/2013г. по описа на Вр.РС следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
При този изход на
делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 845,00 лева, включително юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.К.М. ***, с
ЕГН-**********, че дължи на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, рег. по
ф. дело №4229/91г. по описа на Вр.ОС, сумата от 5538,04 лева главница за
неплатена топлинна енергия за периода: 30.06.2010г.-28.02.2013г., сумата 735,84 лева мораторна лихва
за периода от 31.07.2010г. до 22.03.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от
28.03.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – 125,51
лева държавна такса и 600,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1375/2013г. по
описа на Вр.РС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
“Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца иск за установяване съществуването на вземането по
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело №1375/2013г. по описа на
Вр.РС, в останалата част до пълният му размер.
ОСЪЖДА Ф.К.М. ***, с ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, рег. по ф. дело
№4229/91г. по описа на Вр.ОС сумата от 845,00 лева, представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска, включително юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачанският
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:...........