№ 189
гр. Тетевен, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100062 по описа за 2024 година
Предявен е иск за разпределение на ползване върху съсобствен поземлен имот.
Ищецът твърди,че страните са съсобственици на поземлен имот в село 6,Лов.обл.,по
наследство от к К.а,който имот е с идентификатор кдевета катерогия при описани в исковата
молба граници.В имота са изградени сгради с идентификатори килищна сграда на два етажа
еднофамилна.
Промишлената сграда е собственост и се ползва от Б. К.,живели са в разбирателство
до 2021г. От месец ноември 2021г ответникът започнал да пречи на ищеца Б. К. да ползва
собствената си работилница-промишлената сграда.
Синът на ответника започнал да паркира товарен автомобил пред вратата на
промишлената сграда,за да ограничи достъпа до нея.
Всякакви усилия за споразумение не довели до резултат.
Работилницата се ползва предимно за направа на елементи за кивори за погребения за
населението в района.
Молят да бъде постановено решение,с което се разпредели ползването на общия им
имот,от който имат по 1/3 ид.ч.
Позовават се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
1
ответника,в който се заявява,че относно ползването на поземления имот и жилищните
сгради до момента тримата съсобственици продължават да се разбират и да ги ползват
безпрепятствено,като фактически са си разпределили ползването върху имота.Всеки от
съсобствениците знае коя част ползва и нямат никакви спорове за това.
Споровете им са относно сграда с идентификатор к от 2у8 кв.м. и от скоро с
предназначение промишлена сграда.Тя също е обща и ищецът не е неин единствен
собственик.Сградата не е годна за ползване,сезирали са Община Тетевен за нейното
премахване.Счита,че не следва да бъде определена прилежаща площ за ползване на
сградата,тъй като тя е негодна за ползване и ще бъде премахната.
Ответникът признава че са съсобственици на поземления имот и по никакъв начин и
никога не е оспорвал правота на ищеца да го ползва.Към момента ползването на имота е
фактически разделено и всеки съсобственик знае каква част ползва.Нае се противопоставя на
искането да бъде разделено ползването върху поземления имот,противопоставя се да бъде
определен прилежащ терен за ползване и обслужване на сграда с идентификатор 161.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства и заключенията-основно и
допълнително,на назначената и проведена съд.-техническа експертиза,изготвени
добросъвестно и компетентно от вещото лице инж.К. К.,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Страните в производството са братя и сестра.Същите са наследници по закон на к
Съгласно нотариален акт №к на РС-Тетевен и приложената актуална скица на
поземлен имот с идентификатор к
Върху имота са изградени 5 сгради,като една от тях промишлена,а останалите
жилищни.
Съгласно скица на сграда,за собственици на изградена върху имота сграда с
идентификатор 161.,промишлена сграда със застроена площ от 28 кв.м.,са записани ищеца Б.
К. и Аделина А. К.а-негова съпруга.Основанието за записване е нотариален акт №к92 на
НК,за признаване на собственост чрез извършена обстоятелствена проверка.
Съобразно писмените доказателства,сградата представлява навес-
работилница,същата е търпим строеж,съгласно удостоверение за търпимост –стр.18 от
делото.
Ищецът К. е собственик на съседен имот с идентификатор 15148.37.5.
От заключението на съд.-техническата експертиза ,изготвена от вещото лице арх.К.
се установява,че промишлената сграда с идентификатор 161 е навес,,не е сграда и следва да
бъде премахната,,защото е опасна в конструктивно отношение.
В изготвено основно и допълнително заключение вещото лице инж.К. е предложило
няколко варианта за разпределение правото на ползване на съсобствения между страните
поземлен имот.
2
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство,
невъзможност за образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на
мнозинството), спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде
разглеждан от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното
производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната цел на
производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо липсващото
съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно използване на
съсобствения имот, а не да се разрешава вещноправен спор.
Установи се от гореописаните писмени доказателства, а и не е спорно между страните
по делото, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, като участието им в
съсобствеността е при равни права-по 1/3 ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки от съсобствениците има право да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и според правата си в съсобствеността.
В настоящия случай съдът приема,че е налице спор за начина, по който да се използва
общия поземлен имот, поради което намесата на съда в управлението му е
допустимо.Спорът е между двамата братя Б. К. и И. К.,той е свързан с изградената върху
общия съсобствен имот сграда с идентификатор 161.-промишлена сграда,работилница.
Статутът на тази сграда,респ. законността на строителството е ирелевантен въпрос в
настоящето производство,в което съдът следва да разпредели ползването по начин да
осигури на всеки от съсобствениците възможност за реално ползване на притежаваните в
индивидуална собственост от тях сгради.В случай на бъдещо премахване на цитираната
сграда,то очевидно би се появило ново основание за предявяване на иск по чл.32,ал.2 от
ЗС,при съобразяване с новонастъпилите обстоятелства.
Макар и ответникът да твърди,който факт се установява и от заключението на съд.-
техническата експертиза,изготвена от вещото лице К.,че страните,като съсобственици при
равни права ползват съсобствения имот вследствие доброволно разпределение на
незастроената част от същия помежду си,при съобразяване и с ползването на жилищните
сгради от всеки от съсобствениците и това положение е от години,то в случая са налице
нови обстоятелства,обуславящи съдебната намеса,респ..правен интерес за предявяване на
иска по чл.32,ал.2 от ЗС.
Новото обстоятелство е съставения нотариален акт №щг,с който ищецът К. и
съпругата му са признати за индивидуални собственици на сграда с идентифи45катор
161.Както и ответникът заявява,за този нотариален акт същият е узнал в проведено съдебно
заседание по настоящето производство.
С ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК-отм./, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на
3
правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение.
С тълкувателния акт е разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Съобразно
приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване
на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се
противопоставя. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, тя следва да
проведе пълно обратно доказване, което, с оглед твърденията им, се свежда до
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
В настоящето производство ответникът И. К. не е провел доказване за опровергаване
на фактите,отразени в цитирания нотариален акт,поради което при разпределение на
свободната незастроена площ от поземлен имот с идентификатор 16следва да се осигури
възможност на собственика,респ.съсобственика Б. К.,да ползва процесната сграда.
Според константната съдебна практика при разпределение ползването на
съсобственото дворно място е необходимо да се зачете обемът на правата на страните върху
него,съществуващите в имота постройки на отделните съсобственици,като начинът на
ползване на терена следва да осигурява безпрепятствен достъп и обслужване на постройките
от техните собственици;разпределението следва да съблюдава съществуващото на място
фактическо положение относно застрояването на съсобствения поземлен имот /брой,вид и
местоположение на ползваните от страните сгради/,без да предвижда и създава
необходимост от преустройства на сгради и СМР върху терена,за да се осигури съответният
начин на ползване.
Настоящият състав намира, че разпределението на използването на имота следва да
бъде извършено съобразно предложения от вещото лице инж.К. ВАРИАНТ -3/по
съществуващи огради/, който приема за най-целесъобразен, включително съответстващ на
установеното участие на страните в съсобствеността, при съобразяване на следното:
На първо място се запазва ползването на съсобствените имот между
съсобствениците,осъществявано през годините,по изградени от тях съществуващи огради на
реално ползваните части от имота.На следващо място: осигурява се възможност на всеки от
съсобствениците на имота да ползва притежаваните от тях в индивидуална собственост
жилищни и стопански сгради€ На следващо място: осигурява се възможност на
съсобственика Б. К. и неговата съпруга да ползващ сградата с идентификатор 161. Не на
последно място: получаваната площ за ползване от двамата братя Б. К. и И. К./при липса на
4
каквито и да е възражения за ползването от страна на тяхната сестра Л. А./е сравнително
най-равностойна по площ.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ползването на съсобствения недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 16 по кадастралната карта на село
6,Лов.обл. следва да бъде разпределено именно по този начин, като приложената скица на
Вариант -3/по съществуващи огради/ с достъп до банцига от пътя,към заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза,приподписана от настоящия съдебен състав,
следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
По този вариант не следва да бъде предвиждано единствено отразеното от вещото
лице предвиждане за отстъпване от ищеца Б. К. на ответника И. К. на 112 кв.м. от съседен
имот на ищеца Б. К.,в предвид отношенията между съсобствениците и липсата на
доброволно съгласие за това.
По разпределението на разноските по делото:
В производството по разпределение използването на съсобствен имот, поради
характера му – спорна съдебна администрация, решението по която ползва всички страни
независимо от конкретните им процесуални качества на ищци или ответници и при която
разпоредбата на чл. 78 от ГПК е неприложима страните следва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за вещи лица по назначени от
съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка от
страните така, както са направени.
Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави от ищеца Б. К. и
ответника И. К..
Предвид гореизложеното и съответно на установеното по делото участие на всяка от
страните в съсобствеността, ответникът И. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Б.
К. разноски по делото, направени за държавна такса и възнаграждения по назначените
технически експертизи, изготвени от вещото лице К. ,в общ съответен размер на 100.00
лева.
Направените от всяка от страните разноски, представляващи платено възнаграждение
за адвокат, следва да останат в тежест така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, РАЗПРЕДЕЛЯ
ИЗПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор 16по КККР на село 6л,с площ от
5
3328 кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска ,начин на трайно
ползване ниско застрояване/до 10м/,категория на земята -9,при съседи имоти с
идентификатори 66,като в имота попадат сгради с идентификатори 161,162,163.,164 и 165.,
КАКТО СЛЕДВА:
- Б. М. К.,ЕГН:********** от село 6,Лов.обл. ще ползва свободна,незастроена площ
от имота в размер от 1114 кв.м. кв.м.,заключаваща се между частите от имота,които ще
ползват Л. Р. А. от село 6,Лов.обл. и И. М. К. от село 6,Лов.обл.,с достъп до пътя, в която
част попадат и изградени двуетажна масивна жилищна сграда и навес, която част от
оцветена с розов цвят на Скица-Вариант 3/по съществуващи огради/ с достъп за банцига от
пътя,изготвена от вещото лице инж.К. К.,както да ползва и 41 кв.м. ,включващи площ на
промишлена сграда с идентификатор 161. и свободна площ за достъп до нея откъм
пътя,попадащи в площта за ползване от И. М. К.,също оцветена в розов цвят на скицата-
Вариант 3 с достъп до ползване на банцига от пътя.
- Л. Р. А.,ЕГН:********** от село 6,Лов.обл. ще ползва свободна,незастроена площ
от имота в размер на 1027 кв.м.,,заключаваща се между частите от имота,които ще ползват Б.
М. К. и И. М. К.,в която попадат изградени двуетажна масивна жилищна сграда и двуетажна
масивна сграда,която част от оцветена със син цвят на Скица-Вариант 3/по съществуващи
огради/ с достъп за банцига от пътя,изготвена от вещото лице инж.К. К..
-И. М. К.,ЕГН:********** от село 6,Лов.обл.,ще ползва свободна,незастроена площ
от имота в размер на 1122 кв.м.,заключаваща се между частите от имота,ползвани от Б. М. К.
и Л. Р. А. и пътя,в която част попада двуетажно масивно жилище,която част е оцветена в
зелен цвят на Скица-Вариант 3/по съществуващи огради/ с достъп за банцига от
пътя,изготвена от вещото лице инж.К. К..
Скица-Вариант 3/по съществуващи огради/ с достъп за банцига от пътя,изготвена от
вещото лице инж.К. К. по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 23.07.2024г.,
приподписана от настоящия съдебен състав, СЕ СЧИТА за неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА И. М. К. от село 6,Лов.обл.,да заплати на Б. М. К. от село
6,Лов.обл..,сумата от 100.00/сто//лева, представляваща общ съответен размер на направени
разноски по делото, съответно на размера на участието на И. К. в съсобствеността.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6