№ 43
гр. Варна, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20223000500587 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът „НЕФТ ОЙЛ“ ЕООД гр. Търговище, чрез
представляващия Н. Р. Н., редовно призован, представлява се от адв. Т. Р.,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Д. Б. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. И. И., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от „Нефт ойл“ ЕООД, гр. Търговище,
представлявано от управителя Н. ДР. Н., чрез процесуалния представител адв.
Т.Р., против решение №115/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 115/22г. по
описа на ТОС, с което са отхвърлени предявените от „Нефт ойл” ЕООД
против Д. Б. Д. искове за заплащане на сумата от 28 527,75 лв. - главница и
523,01 лв. - изтекла законна лихва върху главницата, за периода от
04.03.2022г. до датата на предявяване на исковата молба, представляваща
неустойка по споразумение от 28.01.2020г., както и е осъден „Нефт ойл”
ЕООД да заплати на Д. Б. Д. сумата от 1 680лв., с ДДС, представляваща
1
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в протИ.речие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият Д. Б. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. И.И.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
Във въззивната жалби са направени следните доказателствени искания:
1/ да бъдат допуснати до повторен разпит и да бъде извършена очна ставка
между св.И. /водена от ответника/ и св.Д. /водена от ищеца/, поради
констатирани съществени протИ.речия в показанията им по факти и
обстоятелства, за които и двете свидетелки, като служители на ищцовото
дружество, са имали преки, непосредствени впечатления; 2/ да бъде допуснат
до разпит един свидетел при условия на водене за установяване на
обстоятелствата относно това, че ответникът е бил нелоялен към бившия си
работодател „Нефт ойл” ЕООД и е осъществил действия, с които е уронвал
престижа му, както и, че е използвал базата му данни за клиенти, както и, че
целенасочено е убеждавал тези клиенти да работят с него. Искането по т.2 се
обосновава с предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, като се твърди, че
първоинстанционният съд не е разпределял доказателствена тежест за
установяване на горепосочените обстоятелства на ищеца, а в решението си е
приел, че същите не са доказани от него. В отговора си по жалбата
въззиваемият моли исканията да не бъдат уважавани, като твърди, че
свидетелите са разпитани подробно и обстойно, различията в показанията им
са следствие от това, че касаят различни моменти, в които са настъпили
фактите, за които свидетелстват, очната ставка не би допринесла за
установяване на факти, както и, че не са налице процесуални основания за
допускане на нов свидетел, а наред с горното фактите, които се иска да се
установяват с неговите показания, са извън предмета на делото.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание се е произнесъл
по направените във въззивната жалба доказателствени искания от „Нефт ойл“
ЕООД, като ги е оставил без уважение.
АДВ.Р.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Нямам искания за
събиране на нови доказателства.
АДВ.И.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства.
АДВ.Р.: Представям списък на разноските.
АДВ.И.: Не правя възражения. Моят е в отговора.
АДВ.Р.: Не правя възражения.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените в днешно съдебно заседание списък
на разноските от адв. Р., ведно с доказателства за извършването на такива.
ПРИЕМА и прилага представения с отговора на въззивната жалба
договор за правна защита и съдействие, ведно с платежни нареждания за
извършване на банков превод.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло така
подадената пред Вас въззивна жалба, като отмените първоинстанционното
решение на ТОС и се произнесете с друго по съществото на спора, с което
уважите изцяло предявените искови претенции като доказани и основателни.
На първо място съдът следва според нас да установи дали подписаното
процесно споразумение между страните, с което ответникът се е задължил за
определен период от време да не извършва конкурентна дейност на ищцовото
дружество, е валидно и допустимо сключено споразумение. Ние твърдим, че
това споразумение е валидно и допустимо от закона на основание общият
принцип на чл. 9 от ЗЗД, като твърдим, че това споразумение има изцяло
облигационноправен характер. В случай, че съдът възприеме мотивите на
първоинстанционния съд, че това споразумение представлява част от
трудовото правоотношение, защото е сключено при и по повод на това
трудово правоотношение, ние твърдим, че то отново е допустимо и валидно
на база на общата разпоредба на чл.66, ал. 2 от КТ, съгласно която страните
могат да уговарят и други условия с трудовия си договор, които са свързани с
предоставянето на работната си сила. С процесното споразумение ответната
страна изцяло възприемайки последиците от този свой избор, е поел
ангажимент за определен период от време, считано от прекратяване на
трудовото си правоотношение, да не извършва дейност и да не упражнява
трудовите си права по начин, по който би бил конкурентен на досегашния си
работодател. Този избор е съзнателен, деклариран е със самото споразумение
и същият представлява упражняване на правото на избор на професия, така
както е гарантирано от Конституцията на Република България.
На първо място следва да приемем, че този избор е абсолютно
доброволен и в протИ.речие с мотивите на първоинстанционния съд, този
избор не е направен при условията на принуда и заплаха. Считаме, че напълно
неоснователно първоинстанционният съд е възприел показанията на
свидетелите, изслушани пред първата инстанция, като доказателство за
упражнен натиск, вербално насилие, заплаха и принуда от страна на
работодателя спрямо неговите служители. Един обективен прочит на
показанията на свидетелите, изслушани пред първата инстанция показва, че
това, което те квалифицират като принуда, представлява тяхно субективно
3
изживяване на съвсем диалогичен и рационален подход на работодателя,
който се е опитвал да комуникира с тях необходимостта такива споразумения
да бъдат подписани с неговите служители.
Отделно от това, аз моля съдът да съобрази, че изслушаните
свидетелски показания пред първата инстанция по никакъв начин не
установяват упражнена принуда, насилие или заплаха спрямо ответника Д. Б..
Предмет на настоящото производство е споразумението, подписано между
„Нефт ойл“ ЕООД и Д. Б. Д., а не споразуменията, подписани изобщо между
работодателя и всички останали негови работници и служители. От тази
гледна точка начина, по който свидетелите са възприели сключените с тях
споразумения и условията, при които те са били сключени, няма никакво
отношение и касателство към предмета на настоящото дело, а свидетелите по
никакъв начин не установяват, че работодателят е упражнил насилие, заплаха
и принуда спрямо ответника Д. Д..
ПротИ.речията на мотивите на съда с установените доказателства по
делото и показанията на свидетелите, сме описали подробно и детайлно във
въззивната жалба, няма да ги изброявам сега.
Основен и съществен въпрос в настоящото производство е всъщност
дали това споразумение, което е подписано между страните, независимо дали
приемаме, че то е облигационноправно споразумение или част от трудовия
договор, протИ.речи на повелителни разпоредби на Конституцията на РБ и на
КТ. Ние твърдим, че такова протИ.речие на първо място с гарантираното
право на труд и избор на професия с Конституцията, не съществува. Правото
на труд на ответника не е накърнено, той не е ограничен в това да полага
трудови правоотношения по силата на това подписано споразумение. Правото
на избор на професия също не е накърнено, защото ние считаме, че
подписвайки това споразумение, той именно е упражнил правото си на избор
на професия, тъй като правото на избор, изборът като цяло винаги включва
положителна и негативна част. Положителната част е да избереш да правиш
нещо, да упражняваш една професия, негативната страна на избора е да не
упражняваш друга професия. Той е упражнил правото си на избор на
професия, избрал е да упражнява друг тип професия за определен период от
време и на друго място, различно от гр. Търговище и това всъщност
представлява неговият обективен избор. От тази гледна точка правото на
избор, така както Конституцията го осигурява на гражданите в Република
България, не е накърнено по никакъв начин и ответникът е бил в пълно
съзнание за това какво избира и какви са правните последици от този избор.
На следващо място считаме, че мотивите на съда, с които твърди, че с
подписаното споразумение е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал.4 от КТ,
който прогласява, че отказът от трудови права е недействителен, също е
неправилен, тъй като на първо място съдът не посочва от кои точно трудови
права се е отказал ответникът. На следващо място ние считаме, че отказ от
трудови права с подписаното споразумение няма, защото трудовите права,
4
такива каквито са установени от КТ, по никакъв начин не са накърнени,
ответникът е можел да ги упражнява по всяко време и по всякакъв друг
начин, с изключение на начина, по който той се е ангажирал да не го
извършва спрямо досегашния си работодател.
Ако приемем, че ответникът не е имал намерение да се задължава с
подписаното споразумение, това би означавало да допусне, че ответникът
всъщност е действал недобросъвестно при подписването му, така както при
самото подписване на споразумението, така и при неговото изпълнение, така
както и при изпълнение на трудовите си правоотношения. За съжаление
доказателства за такава недобросъвестност намираме в доказателствата сред
делото, които ясно демонстрират, че броени дни след като е прекратил
трудовите си правоотношения, ответникът е влязъл в преговори, договарял е с
не по-малко от 32 търговски дружества, досегашни дългогодишни клиенти на
досегашния му работодател и е започнал да извърша дейност спрямо тях и да
формира икономически облаги. Този факт е установен по делото, той не се
оспорва и от ответната страна и сочи на умишлено и целенасочено действие
по привличане на клиентела, така както в практиката се нарича с леко грубия
израз „кражба на клиенти“ по отношение на досегашния работодател.
От тази гледна точка аз считам, че претенциите по настоящото дело,
свързани с претендиране на конкретен размер на неустойка и лихва, от страна
на „Нефт ойл“ ЕООД към Д. Д., не са претенции за някакви хипотетични,
имагинерни вреди, те са конкретно обосновани, с конкретно поведението на
ответната страна, което е причинило конкретна вреда на ищцовото
дружество.
От гледна точка на всичко изложено, аз моля да уважите въззивната
жалба и исковата претенция, да осъдите ответника да заплати претендираните
суми, както и разноските по настоящото производство. Моля да ни дадете за
срок за писмена защита по делото.
АДВ.И.: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви помоля да потвърдите
атакуваното решение и присъдите на доверителя ми направените от него
разноски в тази инстанция. Подробно в отговора сме дали отговор на всички
аргументи, които са записани в жалбата, а и които изслушахме днес в съдебно
заседание.
Много превратно се тълкуват разпоредбите относно това какво означава
да ограничаваш трудовите права или да ги ограничаваш сам. Нищо друго,
освен отказ от права не може да бъде квалифицирано това, че поемам
ангажимент да не работя определена професия, независимо от начина, по
който се предава и в жалбата - ама било само временно, било само за
територията на Република България и било само за определена професия.
Конституцията и Кодекса на труда, особено Конституцията, изрично
посочват, че всеки има право на избор на професия, независимо кога и как. И
предварителен отказ от каквато и да е бъдеща професия не може да има, дори
и такава професия, която не би могъл да упражняваш, ако поемеш такава
5
отговорност, пак това би било в протИ.речие с Конституцията.
По отношение недобросъвестността. Единственият недобросъвестен, и
това изключително ясно се показа от всички свидетели, включително и
свидетелката, посочена от другата страна при подписване на споразумението,
е това, че работодателят е представил пред всички, че това споразумение се
подписва изключително формално, за да се покаже пред един клиент, който
държи много да има такива споразумения, както и, че то никога няма да се
прилага. Нещо повече, представителят на работодателя е заявил на една от
свидетелките, че тя ако иска да работи такова нещо в бъдеще, той лично ще й
помага и никой няма да й пречи. Е, кой е недобросъвестният в дадения
случай.
А що се отнася до всички други законови предпоставки съм ги посочил
в отговора си на исковата молба. Моля Ви за решение в този смисъл.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивника, в
срок до 08.03.2023 г. включително, да представи в писмен вид съображенията
си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6