Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 323
21.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 763 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Отдел „Рибарство и
контрол - Южна България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена чрез
процесуален представител, против Решение №260006 от 18.05.2021 г., постановено
по АНД №8 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че
въззивният съд приел, че от установената фактическа обстановка не се
установяват данни за превоз или за пренасяне на процесната мрежа на територията
на страната. Приел, че не е установена дейност, свързана с деянията „превоз“
или „пренос“ дори ако се приеме, че мрежата, открита в автомобила е годна за
употреба. Тези изводи на съда били неправилни. От събраните по делото гласни
доказателства на актосъставителя и на свидетелите на АУАН било безспорно
установено, че на 28.10.2020г. същите получили сигнал от любители риболовци, че
в землището на с. Покрован, общ. Ивайловград, риболовци поставят мрежи във
водите на язовира. На 29.10.2020г. в 04:00 ч. контролните органи на ИАРА
пристигнали на отсрещния бряг на яз. Ивайловград, срещу бунгалото, което били
посочили подалите сигнала риболовци. Наблюдавали повече от 3 часа и след като
чули шум от запалване на двигател на автомобил, преминали на отсрещния бряг и
извършили проверка, вследствие на която установили, че именно в багажното
отделение на лек автомобил Нисан Терано, цвят бордо, собственост на С., има 1 брой чувал, в който има хрилна
мрежа, годна за употреба. Установили също така, че лицето не притежава валидно
разрешително за стопански риболов по чл.17 и регистрация по реда на чл.25 от
ЗРА. Тези показания съдът кредитирал изцяло. Изводите на съда, че
жалбоподателят не превозвал мрежи, тъй като автомобилът не се движел, били
неправилни. По делото не били представени доказателства, че автомобилът,
собственост на С., не е бил в движение, а напротив – същият се придвижил именно
с него до „бунгалото“ на яз. Ивайловград. Както посочили свидетелите, призовани
от С., същият пристигнал преди тях на язовира, т.е. преди инспекторите да
започнат да наблюдават мястото на нарушението. Следователно имало движение на
автомобила, както и превоз на мрежа. Не следвало да бъдат кредитирани
показанията на свидетеля на жалбоподателя, който пред съда заявявал, че той
лично поставил откритият от контролните органи на ИАРА чувал в багажника на
автомобила, собственост на С., в който обаче нямало мрежа, а събрани боклуци.
Сочи се, че показанията на свидетеля не били безпристрастни, а били
продиктувани от приятелските взаимоотношения между тях, а и следвало да се
вземе предвид, че същите били дадени след разпита на актосъставителя и на
свидетелите по акта. Не кореспондирал с приетите по делото доказателства и
изводът на съда, че С. осъществил единствено „държане“ на процесната мрежа. Още
повече, че дори в молбата си до съда С. твърдял, че в автомобила си „съхранява“
посочената мрежа, която явно не била негодна за употреба или поне не била
боклук, както твърдял пред съда воденият от него свидетел. На следващо място се
сочи, че бил неправилен изводът на съда, че имало непълнота в описанието на
нарушението, тъй като откритата мрежа не била премерена точно от контролните
органи на ИАРА, а същата била приблизително измерена по броя на тапите.
Размерът и окото на мрежата обаче били ирелевантни, тъй като за съставомерността на нарушението по чл.39а,
ал.2 от ЗРА било достатъчно да се пренасят и превозват мрежени риболовни уреди
от лице, което не притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл.17
или не е регистрирано по реда на чл.25 от ЗРА, като при това размерът на
мрежата не бил от значение. Относно преценката дали мреженият риболовен уред
бил годен или не, тази преценка била направена от компетентните лица –
контролните органи на ИАРА. В АУАН и следователно в НП било изрично записано,
че мрежата била годна за употреба. Сочи се също, че наложеното с процесното НП
наказание било в установения от закона минимум, като конкретиката на случая и
липсата на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства не можели да
обосноват извод за незначителна обществена опасност, която да отличава
нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да
бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен
съд – Ивайловград. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
жалбата за основателна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260006 от 18.05.2021г.,
постановено по АНД №8/2021г., Районен съд – Ивайловград е отменил Наказателно
постановление №25-108/25.11.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“, гр. Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със
седалище в гр. Бургас, с което В.И.С. се
наказва да заплати в полза на републиканския бюджет административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.81а от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), за извършено административно нарушение на чл.39а, ал.2 от
ЗРА и е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.И.С. ЕГН ********** ***
разноски за адвокатско възнаграждение в р-р на 370 (триста и седемдесет) лв.
С Определение №260011 от 01.07.2021г., постановено по
АНД №8/2021г., Районен съд – Ивайловград е допълнил Решение
№260006/18.05.2021г., постановено по АНД №8 по описа на РС – Ивайловград за
2021г. в частта за разноските, като в осъдителната част на диспозитива след
„ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.И.С. ЕГН ********** *** разноски за
адвокатско възнаграждение в р-р на 370 (триста и седемдесет) лв.“ добавя „по
Договор за правна защита и съдействие от
16.02.2021г., както и адвокатско възнаграждение в р-р на 370 (триста и
седемдесет) лв. по Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2021г. или в
общ р-р на 740 (седемстотин и четиридесет) лв.“. Посочено е, определението да
се счита неразделна част от Решение №260006/18.05.2021г., постановено по АНД №8
по описа на РС – Ивайловград за 2021г.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че в конкретния случай не се установяват данни за превоз или въобще за
пренасяне на процесната мрежа на територията на страната. Посочил е, че дори да
се приеме, че мрежата, открита в автомобила, е била годна за употреба, при
констатиране на нарушението не е установена дейност, свързана с деянията
„превоз“ или „пренос“. Нещо повече, служителите на ИАРА през цялото време,
докато наблюдавали и изчаквали, не
установили категорични действия, свързани с движение на автомобила,
където била намерена мрежата. Съдът счел, че контролните органи, съставили
АУАН, а и самия административнонаказващ орган, не положили достатъчно усилия да
установят по безспорен и категоричен начин осъществяването на изпълнителното
деяние „превоз“, по време, място, посока, направление и др. Съдът приел, че от
жалбоподателя било осъществено единствено „държане“ на процесната мрежа.
Държането на мрежен риболовен уред, обаче, не било съставомерно деяние по
смисъла на чл.39а, ал.2 от ЗРА и самото държане на такъв уред не водело след
себе си административнонаказателни последици. Допълнително са изложени
съображения, че прилагането на санкциониращата
разпоредба на чл.81а от ЗРА не предвиждало отнемане на риболовната мрежа в
полза на държавата, но нямало пречка същата да бъде иззета като доказателство
за нуждите на производството, дори впоследствие да не бъде отнета в полза на
държавата, в съответствие с разпоредбата на чл.41 от ЗАНН, която отграничавала
ВД, свързани с установяване на нарушението от вещите, които подлежат на
отнемане в полза на държавата. Будело недоумение защо при ясно разписана
законова норма риболовната мрежа не е въобще описана в констативния протокол и
АУАН, но впоследствие взета от служителите на ИАРА. При това положение, обаче,
както и с оглед показанията на свидетелите, съдът не можел да направи
еднозначен извод, дали въобще се касае за годен мрежен риболовен уред. Отделно
от това, при определяне дължината на мрежата, описана в АУАН и НП, контролните
органи не я премерили точно, а приблизително, по броя на тапите, като преценили, че дължината ѝ била около 40
м. По такъв начин липсвала по -
конкретна индивидуализация на риболовния мрежен уред, като брой тапи, размер на
окото на мрежата и др. индивидуализиращи белези, което само по себе си
представлявало непълнота в описанието на нарушението. Описаните нарушения, взети
в тяхната съвкупност, касаещи наказателното постановление, водели до
единствената процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт.
Недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното
лице винаги било предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Административен
съд - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не
следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката
на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния
си правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.
Безспорно, с оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да
проведе законосъобразна административно- наказателна процедура, която да
завърши със законосъобразни актове.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
не може да се направи категоричен извод, че е доказано извършването на
описаното в НП административно нарушение от санкционираното лице, а това винаги
е предпоставка за отмяна на наказателното постановление, в каквато насока са и
изводите на районния съд.
Не може само на предположения да се съставя акт и въз
основа на него да бъде издадено НП, необходимо е да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
и едва тогава да се състави АУАН, респ. да се издаде НП. Нещо повече, в
административно наказателното производство тежестта на доказване е именно на
АНО и той трябва да докаже по безспорен начин, че е налице извършено
административно нарушение, което в конкретния случай не е сторено.
Изложените от районния съд мотиви за отмяна на
наказателното постановление се споделят от настоящия състав, предвид което на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по
касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и
действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на
748.00 лв. по Договори за правна защита и съдействие от 06.08.2021г. и от
09.08.2021г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция, платимо от касатора.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260006 от 18.05.2021г.,
постановено по АНД №8/2021г. по описа на Районен съд - Ивайловград.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – ***,
да заплати на В.И.С. ЕГН ********** с адрес: ***, разноски по делото в размер
на 748.00 (седемстотин четиридесет и осем) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.