РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 23.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.
дело № 1194/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 12129/29.01.2016 г., уточнена с молби от 16.02.2016
г. (л. 72-74) и 23.11.2016 г. (л. 125-126), предявена от Г.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес ***, против С.В.Б., с адрес: ***, и „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***60.
Ищецът Г.С.С. твърди, че
„Ю.Б.“ АД е пристъпило към изпълнение на залог на търговското предприятие на „Т.“
АД, като е вписал това обстоятелство по партидата на длъжника и е назначил за
негов управител И.К..
По искане на „Ю.Б.“ АД, срещу „Т.“ АД било
образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.В.Б.. Делото
било за изпълнение по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ), като били
предприети действия по чл. 521 от ГПК за принудително отнемане на движими вещи,
находящи се в гр. Брезник и обективирани в протокол от 01-02.12.2011 г.
Ищецът твърди, че
частният съдебен изпълнител е пристъпил към предаването на вещите въпреки
възраженията на П. С., действащ като представител на ищеца, който уведомил ЧСИ Б., че вещите са собственост на Г.С..
Ищецът твърди още, че при принудително отнемане на тези вещи и предаването им
на взискателя те не са били измерени, а тяхното количество е било определено
приблизително. Затова действията по принудително изпълнение, насочени към
предаване на кредитора на 597 тона слънчоглед, били незаконосъобразни. Това било
установено и с решение № 355/ 16.06.2014 г. по гр.д. № 495/ 2012 г. на ОС- гр.
Перник, с което били отменени действията на ЧСИ Б. по отнемане на владението на
597 тона слънчоглед, извършени на 01.02.2011 г. по изп. д. № 01652/ 2011 г.
Ищецът твърди, че с
молба от 18.06.2014 г. е поискал от ЧСИ Б. да изпълни съдебното решение. ЧСИ
отказал, а отказът му бил отменен от ОС – Перник и ответникът бил задължен в
едномесечен срок да го изпълни. Г.С. твърди още, че ЧСИ Б. не е изпълнил
решението и в този срок, като е пристъпил към обратно предаване на вещите на
09.10.2015 г., приключило на 12.10.2015 г. Тогава била установена липса на
посоченото количество слънчоглед.
Ищецът твърди, че е
претърпял вреда от описаните действия на ЧСИ Б., която е в размер на стойносттa
на селскостопанската продукция (597 тона слънчоглед), а именно - 416 990,47
лева. Г.С. претендира тази сума, ведно със сумата от 174 988,93 лева - лихва
за забава от датата на деликта (02.12.2011
г.) до датата на исковата молба (молба по чл. 214, ал. 1 ГПК, л. 278 и
определение за допускане увеличението, л. 284). Претендира и лихва за забава върху главницата, за периода
от предявяването на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че „Ю.Б.“
АД е солидарно отговорно с ЧСИ Б. за причинените вреди, тъй като банката е
насочила изпълнението върху вещи, които не са били собственост на заложния
длъжник, въпреки че е била уведомена за това от пълномощник на ищеца.
Евентуално, в случай че
се приеме, че отговорността на двамата ответници е разделна, ищецът сочи за
предпочитан ответник ЧСИ Б.. При условията на евентуалност, при отхвърляне на
исковете срещу предпочитания ответник, Г.С. претендира осъждането на „Ю.Б.“ АД,
за това, че банката е насочила изпълнението срещу вещи, които не са били
собственост на заложния длъжник, въпреки че е била уведомена за това от
пълномощник на ищеца. Така вещите били отнети противозаконно от ищеца и той е бил
лишен да ги ползва и продаде, което му е причинило вреди, изразяващи се в
стойността на 597 тона количество слънчоглед.
Освен това, ищецът счита,
че банката следва да отговаря и поради това, че тя е назначила представителя на
„Т.“ АД. Той бил назначен и за пазач на
вещите. И.К. не положил дължимата грижа и не опазил вещите, предадени му за
отговорно пазене и докато той е действал като пазач - в периода 02.12.2011 г. –
09.10.2015 г., са изчезнали процесните 597 тона слънчоглед.
Предвид изложеното,
ищецът Г.С. моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят солидарно, сумата от 416 990,47 лева –
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на селскостопанската продукция - 597 тона слънчоглед (молба по чл. 214, ал. 1 ГПК, л. 278 и определение за допускане увеличението, л. 284), ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 174 988,93 лева - лихва за
забава, за периода от 02.12.2011 г. до 27.01.2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът С.В.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
исковете с възражението,че са неоснователни. Твърди, че предаването на движими
вещи по реда на чл. 35, ал.1 ЗОЗ, вр. с чл. 521 от ГПК не представлява
изпълнително действие по смисъла на ГПК и той не следва да носи отговорност за
него по реда на чл. 441, ал. 1 от ГПК . Освен това заявява, че извършеното от
него действие по чл. 521 от ГПК е законосъобразно, като в тази връзка
постановеното решение по чл. 435, ал.4 от ГПК не се ползвало със сила на
присъдено нещо. Твърди още, че в деня на предаването на вещите ищецът не е
присъствал, поради което не е заявил, нито е представил доказателства за
твърдяното му право на собственост на процесната селскостопанска продукция. ЧСИ
Б. оспорва и тази продукция да е била собственост на Г.С.. Оспорва и същата да е
била в количеството посочено в исковата молба.
На следващо място твърди,
че заявеното от ищеца, че е собственик на движими вещи не е противопоставимо на
заложния кредитор. Ответникът счита, че движимите вещи, които е описал, са част
от търговското предприятие на „Т.“ АД и затова представляват заложено имущество
по смисъла на ЗОЗ.
Ответникът оспорва също наличието
на претърпяна от ищеца вреда, евентуално - наличието на причинна връзка между
посочените в исковата молба действия на частния съдебен изпълнител и
настъпването на вредата. Оспорва и иска за забава.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „Ю.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
искове, като неоснователни. Твърди, че когато ЧСИ Б. е направил опит да започне
предаването на намиращите се в имота движими вещи, П. С. е опитал да осуети
изпълнителните действия. Той обаче нито се
представил за пълномощник на ищеца, нито е заявил, че селскостопанската
продукция е собственост на трето лице. Фактическото предаване било извършено на
02.12.2011 г. когато не присъствали нито ищеца, нито П. С.. По време на двата
дни през който ЧСИ е извършил предаването ищецът имал възможността да заяви и
докаже, че е собственик на селскостопанската продукция, което той не бил
сторил. Така действията на ЧСИ не били незаконосъобразни, тъй като вещите се
намирали в склада на залогодателя.
Банката заявява, че е
искала опис на конкретни движими вещи на длъжника и не е можела да знае за
правата на трети лица, нито е искала да ги засяга. На следващо място твърди, че
количеството селскостопанска продукция е било определено с помощта на вещо
лице, а не „на око“. Твърди, че процесната селскостопанска продукция не е била
собственост на ищеца, както и, че не е била в количеството посочено в исковата
молба. Оспорва да е налице претърпяна от ищеца вреда, евентуално да е налице
причинна връзка между посочените в исковата молба действия на частния съдебен
изпълнител и настъпването на вредата. Заявява, че между посоченото от ищеца
лице, което е било назначено за управител, и банката не е имало отношения на възлагане
на работа. Затова банката не следвало да отговаря за неговите действия. Оспорва и размера на претенцията на ищеца и
иска за забава.
Третото лице-помагач на
страната на ответника З.
„А.“ АД твърди, че предаването на
движимите вещи не представлява изпълнително действие, поради което ЧСИ Б. не
следва да носи отговорност за това. Твърди, че посоченото от ищеца количество слънчоглед
е завишено. Оспорва останалите твърдения на ищеца, както и размера на
претенцията. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за претенцията за лихва.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Ищецът
Г.С.С. е регистриран като земеделски производител през 2003 г. и е вписан в
регистър Булстат (л. 171-172).
На
03.06.2008 г., „Ю.Б.“ АД е сключила договор за особен залог на търговското
предприятие на „Т.“ АД (л. 127-130). С него залогодателят е учредил залог на
търговското си предприятие, както и върху краткотрайни материални активи,
описани в приложение към договора. Към този момент, П. С.С. е бил член на СД на
„Т.“ АД. Той е бил такъв до 04.02.2011 г. – видно справка от интернет
страницата на търговския регистър (л. 105). Дружеството е било вписано в
регистъра на земеделските производители на ОД „Земеделие“ – София – град, а на
07.06.2011 г. е отписано от този регистър (служебна бележка, л. 170).
„Ю.Б.“
АД е пристъпило към изпълнение по договора за залог. На 25.11.2011 г., И.К. е
вписан като управител на търговското предприятие на „Т.“ АД. Тези обстоятелства
са установени от писменото съгласие (л. 10), от извадката от страницата на
търговския регистър (л. 11), от направена служебна справка по партидата на
посоченото дружество, а са потвърдени и от показанията на И.К., разпитан като
свидетел по делото (л.220-221).
На
29.11.2011 г., „Ю.Б.“ АД е подала молба до ЧСИ Б.. Банката е посочила, че е
заложен кредитор по залог на търговското предприятие на „Т.“ АД. Посочила е, че
е пристъпила към изпълнение, но залогодателят не указва необходимото съдействие
да предаде имуществото на назначения управител. В молбата „Ю.Б.“ АД е поискала
да се опишат следните вещи на длъжника: целите
налични количества селскостопанска продукция от слънчоглед, пшеница и
царевица, находящи се в
собствения на длъжника склад в гр. Брезник. Банката е заявила в молбата си
до ЧСИ той да назначи за пазач на
описаните вещи назначения управител на търговското предприятие – И.К. (молба, л. 103-104 и л. 187-188).
На
01-ви и на 02-ри декември 2011 г., в гр. Брезник, ЧСИ Б. е съставил протокол за
предаване на движими вещи на длъжника „Т.“ АД (л. 116-120 и л. 175-187). От
протокола се установява, че на 01.12.2011 г. на територията на „Т.“ АД в гр.
Брезник се е намирал представител на банката. Там е бил и назначения
представител на длъжника – И.К.. ЧСИ Б. е удостоверил в протокола си, че П. С.
също е присъствал на мястото. Това се потвърждава и от показанията на същите
лица, разпитани като свидетели по делото (разпит на П. С., л. 203-204 и разпит
на И.К., л.220-221).
От
протокола на ЧСИ се установява още, че П. С. се е представил за „пълномощник на наемателя Г.С.“. На
01.12.2011 г. ЧСИ не успял да предаде владението върху вещите, които е намерил
в базата на длъжника, защото П. С.
заключил входните врати на предприятието със синджир и катинари и паркирал
трактор непосредствено до вратите“. Последното обстоятелство се потвърждава
и от показанията на И.К. (л. 220-221) и Д.Д. (л.204-205).
ЧСИ
е изискал съдействие от Директора на ОДМВР – Перник, тъй като служителите на
МВР – Брезник не успели да окажат съдействие и не бил осигурен достъп до вещите,
видно от приетата по делото молба (л. 189). Затова описът и предаването продължили
на следващия ден. Тогава отново присъствал И.К.. Присъствало и вещо лице – Д.Д..
ЧСИ е удостоверил, че П. С. не е присъствал. Тези обстоятелства са видни както
от протокола на ЧСИ, така и от показанията на свидетелите К. (л. 220-221) и Д.
(л.204-205).
От
протокола на ЧСИ Б. се установява още, че И.К. е възложил физическа охрана да
се извършва от дружество с такъв предмет на дейност. В приложения към протокола
за предаване са описани вещите, които са описани от ЧСИ. В приложение № 1 е
посочено, че в хале 3 и 4 са открити 117 тона слънчоглед (100 тона в насипно
състояние; 15 тона в чували на палета и 2 тона в поточната линия за сортиране и
пълнене) и 5 тона кюспе. Това приложение е съставено от в.л. Д.Д. (л. 176-177).
По
делото е разпитан свидетелят П. С.С. – брат на ищеца, за установяване на
обстоятелството дали преди датата на извършване на въвода ответникът Б. е бил устно
уведомен за заявени от ищеца права на собственост върху процесната
селскостопанска продукция (л. 203-204). Съдът кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която е заявил, че е присъствал на 01.12.2011 г. на
извършването на описа от ЧСИ Б., тъй като това се потвърждава и от останалите
доказателства по делото – протокола (л. 116-120 и л. 175-187) и показанията на
свидетеля Д. (л.204-205).
Свидетелят
е заявил още, че е уведомил ЧСИ Б., че е пълномощник на Г.С.С. и е удостоверил
това с генерално пълномощно. П. С. сочи също, че освен пълномощното е показал и
нотариално заверен договор за наем на базата, за който впоследствие е заявил,
че не помни дали е бил нотариално заверен. Според свидетеля, той е уведомил
ЧСИ, че „всичко движимо на територията на тази база [...] е собственост на Г.С.“.
В
протокола за опис действително е записано, че „П. С. твърди, че е
пълномощник на наемателя Г.С.“. Не е отбелязано обаче да са представени
доказателства в тази насока. Липсва описание и на представен договор за наем,
както е заявил свидетеля. Такава информация би следвало да намери място в описа
предвид разпоредбата на чл. 467, ал. 1, т. 5 ГПК, според която ЧСИ посочва „евентуалните възражения на страните и
заявените от трети лица права върху описаната вещ“. Този опис представлява
официален свидетелстващ документ и обвързва съда да приеме удостоверените в
него обстоятелства относно извършените от ЧСИ и пред него действия. Ето защо
съдът намира, че в тази им част показанията на П. С. целят опровергаване съдържанието
на официален документ, което не е допустимо поради изричната забрана на чл.
164, ал. 1, т. 2 ГПК. Затова съдът приема, че П. С. не се е легитимирал като
пълномощник на ищеца и не е представил доказателства за това Г.С., като трето
за изпълнението лице, да е собственик на селскостопанската продукция, находяща
се в базата на „Т.“ АД.
От
показанията на свидетеля Д.Г.Д. (л.204-205) се установява, че той е измерил
намерения в складовата база слънчоглед с ролетка съгласно изискванията на „Наредба на Министерски съвет“, защото
същият е бил в насипно състояние на земята. Според свидетеля количеството,
което е било налично в базата предния ден е било „с една трета намаляло“.
От
показанията на свидетеля И.К. (л.220-221) се установява, че той е бил назначен
от „Ю.Б.“ АД по реда на ЗОЗ за управител на търговското предприятие на „Е.“ АД,
което е новото наименование на „Т.“ АД. Свидетелят
присъствал на въвода във владение на първи и втори декември 2011 г. Първият ден
въвода бил осуетен, тъй като имало трактор на входа и не могли да влязат. На
втория ден ЧСИ бил допуснат и те влезли в складовете. В един от тях имало
слънчоглед. Вещото лице, което присъствало измерило количеството слънчоглед „по неговия способ, с рулетка“.
Владението било предадено на свидетеля, но той не си спомня какво е станало със
слънчогледа.
По
делото е спорно какво е било количеството слънчоглед, което се е намирало в
базата на „Т.“ АД в гр. Брезник към извършването на описа от ЧСИ. В тази връзка
твърденията на ищеца са, че той е съхранявал в тази база 597 тона слънчоглед.
За установяване на това обстоятелство Г.С. е представил и по делото е приета
декларация с посочен автор - ищеца (л. 168 и л. 191-192). В нея е декларирано,
че в стопанисвания от Г.С. *** са налични 597,5 тона слънчоглед. Декларацията е
съставена по образец и е адресирана до териториално звено на Националната
служба по зърното и фуражите.
Ответниците
са оспорили автентичността на декларацията, както и нейната дата. По отношение на истинността на документа,
съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже, че подписът е положен
от него. В тази връзка са изслушани обясненията на ищеца Г.С.С. (л.
202-202-гръб). Той е потвърдил, че подписът положен под декларацията е негов,
но не е сигурен дали го е подписал на датата, която е посочена в документа.
Други доказателства, в тази връзка не са ангажирани.
Съгласно
трайната практиката на ВКС, обясненията на страната могат да бъдат ползвани
като доказателство само, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти
(решение № 281 А/ 16.04.2010 г. по гр.д. № 281/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 161/01.07.2016 г. по
гр.д. 6232/2015 г. на ВКС, III ГО, решение № 226/28.12.2012 г. по т. д. №
1012/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и др.). Същевременно други доказателства за
автентичността на декларацията не са събрани. Ето защо и с оглед разпределената
тежест на доказване, съдът приема, че декларацията не е подписана от ищеца.
По
делото е прието писмо от директора на Националната служба по зърното (л. 173).
Видно от него е, че в националната служба се съдържа информация за декларирани
от Г.С. 597 тона слънчоглед към 30.11.2011 г., които са съхранявани в склад в
гр. Брезник . По делото липсват данни кога точно е било декларирано това
обстоятелство (такива няма нито в останалите писма от директора на Националната
служба по зърното, нито в обясненията на ищеца). По искане на ЧСИ Б. му е издадено
СУ за снабдяване с информация от Министерството на земеделието и храните за
това кога е подадена тази декларация. В отговора на министерството е посочено,
че няма такава информация и не може да се
посочи кога е подадена тази декларация (вж. писма, л. 231-232 и л. 248).
Видно
от писмото от директора на Националната служба по зърното (л. 173) е, че
информацията за съхранявани 597 тона е извлечена от декларация, подадена от Г.С..
Съдържанието на декларацията, за която съдът прие, че е неавтентична, е
идентична с информацията, която е посочена от Националната служба по зърното.
Затова съдът приема, че именно тази декларация е представена в службата към
Министерството на земеделието и храните. След като съдът прие, че декларацията
е неавтентична, то и информацията, която е отразена в Националната служба по
зърното на база на тази декларация не следва да се съобразява при постановяване
на решението.
Друго
доказателство за притежаваното от ЗП Г.С.С. количество слънчоглед е съставената
от ищеца складова разписка (л. 193), която е послужила за основание за
заприходяването на 597,5 тона слънчоглед на стойност 353 923,92 лева. Това
е посочено и в отговора на първа задача на вещото лице В.С. (л. 235). От
заключението и от разпита на в.л. в съдебно заседание (л. 239-гръб) не може да
се установи кога е заприходено това количество. Посочената дата в експертизата
(20.10.2011 г.) отразява датата на складовата разписка, а изрично в.л. е
заявило, че е „възможно [...]
заприходяването в счетоводството да е било и на по-късна дата”. Тези
доказателства целят да установят притежаваното от земеделския производител
количество слънчоглед. Те обаче не доказват къде е било съхранявано то. Затова,
дори да се приеме, че ищецът е имал собствени 597 тона слънчоглед към
30.12.2011 г., няма доказателства това количество или част от него да се е
намирало в базата на „Т.“ АД. При наличието на официален свидетелстващ
документ, установяващ наличието на 117 тона слънчоглед в базата на „Т.“ АД в
гр. Брезник, съдът приема, че именно описаното от ЧСИ количество слънчоглед се
е намирало в склада, а не посоченото в исковата молба.
От
отговора на втора задача по приетото по делото заключение на в.л. В.С. (л. 235)
е видно, че пазарната стойност на 597 тонаж маслодаен слънчоглед е в размер на
382 080 лева без ДДС. За да достигне до това заключение в.л. е получило
информация от „Софийска стокова борса“ АД, цената за тон маслодаен слънчоглед
за периода 01 – 02 декември 2011 г. е в размер на 640 лева без ДДС (писмо, л.
236).
По
делото е приета и комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза (л.
266-277). Тя е дала заключение, че пазарната стойност на 597 тона към 01-02
декември 2011 г. е 416 990,47 лева, а същата стойност на 117 тона е била 81 721,75
лева. За да достигне до посочените стойности експертизата е съобразила не само
информацията от „Софийска стокова борса“ АД, но и себестойността, изкупната
стойност и експортната стойност (вж. таблица № 3, л. 274). Затова съдът приема,
че така е достигнато до стойност, която, отчитайки различните варианти за
реализиране на селскостопанската продукция, отговаря по-пълно на изискванията
за определяне на оценка на настъпила вреда от загуба на такава продукция.
Затова приема, че именно тези са пазарните стойности на посочените количества
слънчоглед.
Експертизата
не е могла да даде заключение за наличните количества слънчоглед от събраните
по делото доказателства. По отношение на вида на слънчогледа вещото лице –
оценител е приело, че се касае за черен маслодаен слънчоглед, а за качеството е
приело, че следва да се ползват средните показатели от БДС за маслодаен
слънчоглед (л. 274-276).
С решение
от 16.06.2014 г. по в.гр.д. № 495/2012 г. (л. 26-31), Окръжен съд - Перник е
отменил извършените на 01-02 декември 2011 г. действия на ЧСИ Б., с които са
отнети движими вещи от владението на Г.С.. Като неподлежащо на обжалване,
решението е влязло в сила в деня на постановяването му - 16.06.2014 г. От
мотивите на решението е видно, че съдът е
приел, че жалбоподателят Г.С. е придобил владението и е упражнявал фактическа
власт върху движимите вещи преди изпълнението на оспорените действия на ЧСИ и
същите са негова собственост. Прието е, че не е доказано, че иззетите вещи принадлежат на
длъжника. Съдът е установил, че липсва измерване на намиращия се в базата
слънчоглед, въпреки че ЧСИ е назначил вещо лице; в протокола не е посочена
цената, по която да се продаде в магазин и не са посочени възраженията на трети
лица, въпреки че такива са били направени. Така според ОС Перник ЧСИ е отнел от
владението на трето лице движими вещи, за които не е установено, че са
собственост на длъжника.
На
18.06.2014 г., Г.С. е подал молба до ЧСИ Б., с която е поискал от ответника да
разпореди на охраната на базата в гр. Брезник да предаде владението върху вещите,
описани в решението на ОС Перник и „отразени в приложение № 1 към описа“.
С
окончателно решение от 27.04.2015 г. (л. 26-31), по жалба на Г.С., ОС Перник е
отменил „отказът на ЧСИ Б. (…. ) да му предаде движимите вещи, описани в
решение № 355 от 16.06.2014 г.“
На
09.10.2015 г., ЧСИ Б. е съставил протокол за предаване на движими вещи (л. 35).
Този протокол е съставен по същото изп.дело, по което ЧСИ Б. е отнел движимите
вещи на 01-02 декември 2011 г. С него ЧСИ е предал движими вещи на адв. Г.Д. –
пълномощник на Г.С.. В протокола е посочено, че липсват изброени движими вещи,
измежду които и слънчоглед (л.
35-гръб).
Видно
от приетите по делото сертификат (л.121), застрахователна полица (л. 122),
квитанция (л. 123) и писмо (л. 124), ЧСИ Б. е застраховал професионалната си
отговорност при третото лице-помагач - „З.А.Д.„А.“ АД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По претендираната солидарна отговорност
на ответниците:
От изложените твърдения в исковата молба и уточнителната
такава от 23.11.2016 г., представляващи
основание на предявените искове, следва извода, че реализирането на
отговорността на ответниците се иска във връзка с твърдени „взаимосвързани,
но независими едно от друго противоправни действия“, от които ищецът твърди, че
произтича солидарната отговорност на ответниците, поради което и ищецът
претендира солидарното осъждане на ответниците.
Съгласно
чл. 121 от ЗЗД, солидарната отговорност възниква само ако е предвидена в закона
или ако е уговорена. В конкретния случай твърденията на ищеца са, че
увреждането му е причинено от двамата ответници, поради което на основание чл.
53 ЗЗД те отговарят солидарно. Настоящият състав на съда счита, че дали между
ответниците е налице солидарност, или не, е въпрос на основателност на иска.
Поради това претенцията следва да се разгледа както е заявена от ищеца.
В
тази връзка твърденията на Г.С.С. сочат на вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Касае се за имуществена отговорност
на ЧСИ за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуалното
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и са резултат именно на
процесуалната му незаконосъобразност. Отговорността на „Ю.Б.“ АД се иска да
бъде ангажирана на основание чл. 440,
ал. 3 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД за това, че взискателят е насочил изпълнението
върху вещи, за които се твърди, че не са принадлежали на длъжника, а на ищеца,
което е било известно на банката.
На
първо място, следва да се отбележи константната практика на ВКС, че съдът по
деликтния иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата, тъй като с решението по жалба срещу действия на частен съдебен
изпълнител в производството по чл. 435 ГПК се формира сила на пресъдено нещо по
отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им,
но не и по отношение процесуалната им законосъобразност (решения на ВКС: № 238
от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 184/
21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 640/ 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009г. на
ВКС, ІV ГО и решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, ІV ГО).
Ето защо, по настоящото дело следва да се извърши самостоятелна преценка за
противоправност на поведението на съдебния изпълнител и законосъобразността на
извършените от него действия, като съдът не е обвързан с актовете на ОС-Перник,
постановени по жалби на ищеца по реда на чл. 435 ГПК.
С
оглед твърденията на Г.С., за да се уважат предявените от него искове, следва
да се установи, че изпълнението е насочено върху вещи, които са били негова
собственост, но са били в склад на длъжника по изпълнителното дело.
По
делото са събрани доказателства (складова разписка и ССчЕ), че Г.С. е имал
количество от 597 тона слънчоглед заприходено в счетоводството му. Както се
посочи по-горе при описанието на фактическата страна, съдът не следва да взема
предвид представената декларация и писмото на директора на Националната служба
по зърното. Така единствените доказателства, че ищецът е бил собственик на
процесните тонове слънчоглед са складовата разписка, съставена от самия ищец, и
счетоводното ѝ отразяване.
Съгласно
чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тълкуването на тази
разпоредба налага извод, че тези книги не се ползват с материалната
доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях
информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на
всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност.
Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията
по чл. 6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска
операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги
удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв
документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на
които се осъществява счетоводството на предприятията - за документалната
обоснованост на стопанските операции и факти. […] Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните
книги, така и на осъществяването на
възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях
(в този смисъл е решение № 88/11.06.2015 г. по гр. д. № 4559/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 57/29.04.2013 г. по гр. д. №
354/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
В
настоящия случай със своето едностранно изявление (складовата разписка) ищецът
удостоверява изгоден за него факт – че е собственик на 597 тона слънчоглед.
Други доказателства за това не са събрани по делото. Ето защо, предвид
посочената тежест на доказване, съдът намира, че единствено складовата
разписка, която е съставена от самия ищец, не е достатъчна, за да се приеме за
доказан факта, удостоверен от този документ и от счетоводното му отразяване. Поради
това, съдът приема, че по делото не е доказано, че ищецът
е притежавал правото на собственост върху 597 тона слънчоглед.
Следва
и да се посочи, че освен собствеността върху тези количества слънчоглед, не се
доказа и че те са били съхранявани в складовете на „Т.“ АД. Ищецът е заявил, че
е наемател на базата от м. октомври 2011 г., но не е представил никакви
доказателства за установяване на това, още повече, че то е било изрично
оспорено от представителя на третото лице-помагач (протокол, л. 143).
В
тази връзка следва отново да се отбележи, че съдът не е обвързан от
установеното от окръжния съд в гр. Перник, че „на 19.10.2011 год. жалбоподателят и „Т.” АД сключили договор за наем, с
който длъжникът му предоставил за временно и безвъзмездно ползване собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Брезник. Имотът представлява земя, с площ от 33
885 кв.м. и 12 сгради, както и машини и
оборудване, подробно описани в приложение 1.1 към договора. Страните уговорили
месечен наем в размер на 4 000 лева /т.3/ за срок от три години, считано от
датата на подписване на договора, съгласно т.7. Наред с това от тази дата същите са подписали и приемателно –
предавателен протокол, с който е описано предаденото имущество“. Това са
обстоятелства, които е следвало да се докажат в настоящото производство, а
ищецът не е ангажирал доказателства за тях. Такова не представляват
свидетелските показания на П. С.. На първо място този свидетел е допуснат „за установяване на обстоятелството, че
ответника Б. е уведомен преди датата на извършване на въвода устно за заявени
права от ищеца на собственост върху процесната селскостопанска продукция“.
На следващо място, когато страната е съставила писмен договор, тя не следва да
може да доказва съществуването и съдържанието му чрез свидетели. Такъв е
смисълът на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ето
защо липсват данни, които да свързват количеството слънчоглед, за което ищецът
твърди, че е притежавал, с конкретното местоположение – склада на „Т.“ АД.
Затова не е доказано ЧСИ Б. да е описал чужди движими вещи – такива на Г.С. и
по този начин да му е причинил вреди. Поради същите мотиви не е доказано и
твърдяното противоправно поведение на
банката, а именно, че тя съзнателно е насочила изпълнението към вещи,
принадлежащи на трето лице. Поради това искът за солидарното осъждане на
ответниците е неоснователен и съдът го отхвърля.
Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната за лихва
за забава за периода от 02.12.2011 г. до датата на исковата молба, както и
претенцията за лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По евентуалните претенции за разделно
осъждане на ответниците:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, когато в исковата молба се претендира
солидарност (активна или пасивна), а такава предвид материалното правоотношение
не е налице, за съда съществува задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни
размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да
се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. Ако
ищецът (ищците) подържат искането за солидарно осъждане, без да уточнят
евентуално друго, тогава при липса на солидарност съдът дължи произнасяне с
акта по същество, с което, като установи същността на спорното правоотношение,
отхвърля претенцията за солидарно получаване (плащане) на исковата сума и
съответно се произнася с отделни диспозитиви за „по-малкото“ по отделните
субективно съединени претенции (в този смисъл: решение № 15 от 26.05.2017 г. по
гр. д. № 40 /2016 г. на ВКС, III ГО, решение № 445/2016 г. по гр.д. № 2535/2015
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 163/07.02.2013 г. по т. д. № 642/2011 г. на ВКС,
ТО, и решение № 181а/2016 г. по т.д. №
2079/2014 г. на ВКС, І ТО). Съдът не е обвързан от претенцията за солидарно
осъждане, но необходимостта да се дадат указания как се поддържа същата, ако
солидарност не е налице, е продиктувана от обстоятелството, че при заявена
пасивна солидарност, ако тя не се установи, искът се разглежда като предявен в
пълния му размер срещу всеки от ответниците. Това прието в решение № 106/06.06.2016
г. по гр.д. № 4182/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО,
което се споделя и от настоящия състав.
Поради
това съдът е указал на ищеца да уточни размера, за който претендира осъждането
на всеки от ответниците (определение, л. 85-86). Ищецът е заявил, че поддържа
претенцията си за солидарно осъждане (молби от 16.02.2016 г. - л. 72-74; и
23.11.2016 г. -л. 125-126). Предвид изложеното, съдът приема, че срещу всеки от
ответниците са предявени следните искове:
1.
срещу С.В.Б.:
-
за
плащане на сумата от 416 990,47 лева,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Сумата се претендира на основание чл.
441, ал. 1 от ГПК, вр. с. чл. 45 от ЗЗД
като обезщетение за вреди от незаконосъбразните действия на ЧСИ, от насочването
на изпълнението срещу вещи, за които ЧСИ е знаел, че принадлежат на ищеца, а не
на длъжника по изп.дело, които вещи са изчезнали и не са били предадени обратно
на ищеца, и
-
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за плащане на сумата от 174 988,93 лева - лихва за забава от датата на деликта (02.12.2011 г.) до датата на
исковата молба.
2.
Срещу „Ю.Б.“ АД:
-
за
плащане на сумата от 416 990,47 лева, ведно
със законната лихва върху датата на исковата молба до окончателното плащане. Сумата се претендира на основание:
o
чл. 440, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД – обезщетение
за вреди от незаконосъбразните действия на банката, от насочването на
изпълнението срещу вещи, за които банката е знаела, че принадлежат на ищеца, а
не на длъжника по изп.дело, които вещи са изчезнали и не са били предадени
обратно на ищеца.
o
чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД
– обезщетение за вреди от действията на И.К., който като назначен от банката
управител на търговското предприятие на „Т.“ АД не положил дължимата грижа за
вещите на ищеца и така същите изчезнали
-
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за плащане на сумата от 174 988,93 лева - лихва за забава от датата на деликта (02.12.2011 г.) до датата на
исковата молба.
По
иска по чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. с. чл.
45 от ЗЗД срещу ЧСИ Б.:
Както
се посочи, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД
за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
При
разглеждането на иска за солидарното осъждане на ЧСИ и на банката, не су установи, вещи, собствени на ищеца, да
са били в склада на длъжника по изпълнителното дело и да са били описани от
ответника. Затова не е налице негово противоправно поведение. Ето защо искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на главната
претенция, неоснователна е и акцесорната за лихва за забава от 02.12.2011 г. до
датата на исковата молба, както и претенцията за лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
По
иска по чл. 440, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Ю.Б.“ АД:
Съгласно
чл. 440, ал. 3 ГПК, взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на
изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
Ето
защо, за да се уважи искът следва да се установи, че изпълнението е насочено
върху имущество, което принадлежи на ищеца. Това не е установено по делото. Искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
иска по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Ю.Б.“ АД:
Разглежданият
иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата
на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от
което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя – възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което
вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на
възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС №
7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
пълно обратно доказване.
Преди
всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното
лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно
поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за
неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като
изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата
и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Изрично
следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти
за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията
на пълно и главно доказване.
По
делото не се установи наличието на противоправно поведение на И.К.. Липсват
каквито и да е доказателства за твърдението на ищеца, че пазачът на вещите не е
положил дължимата грижа за опазване на имуществото. В протокола-опис е
посочено, че е назначена охрана на склада от дружество, чийто предмет на
дейност е това. Такива твърдения има дори и в исковата молба като ищецът сочи,
че поради охраната той не е могъл да осъществи достъп до вещите вътре в склада.
При наличието на тези данни не може да се приеме, че И.К. е бездействал и от
това са причинени вреди на ищеца.
Освен
това, не се установи и че Г.С. е държал
слънчоглед в склада на „Т.“ АД. При това положение няма как да са му причинени
вреди, което означава липса на още един от елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност. Предвид всичко
до тук изложено искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
неоснователността на претенциите за главницата, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва за забава от 02.12.2011 г. до датата на исковата
молба, както и претенцията за лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Относно разноските:
Своевременно искане за присъждане на разноски е направил ответникът, на
когото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва
да се присъди сумата от 10 655 лева, в т.ч.: ДТ за съдебни удостоверения
(15 лева), депозит за експертиза (600 лева), депозит за
свидетел (80 лева) и платено адвокатско възнаграждение, с ДДС (9 960 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против С.В.Б., с адрес: ***, и „Ю.Б.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***60, искове
по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 441 и чл. 440, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца: сумата от 416 990,47 лева – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
селскостопанската продукция - 597 тона слънчоглед, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане
и на сумата от 174 988,93 лева - лихва за забава, за периода от 02.12.2011 г. до 27.01.2016 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против С.В.Б., с адрес: ***, иск по
чл. 441, ал. 1 от ГПК, вр. с. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 416 990,47 лева – главница, представляваща
обезщетение за вреди от незаконосъбразните действия на ЧСИ, от насочването на
изпълнението върху вещи, за които ЧСИ е знаел, че принадлежат на ищеца, а не на
длъжника по изп.дело, които вещи са изчезнали и не са били предадени обратно на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, като обезщетение, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата
от 174 988,93 лева - лихва за забава, за периода от 02.12.2011 г. до 27.01.2016 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***60, иск по чл. 440, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 416 990,47 лева-обезщетение за вреди от
насочването на изпълнението върху вещи, за които банката е знаела, че
принадлежат на ищеца, а не на длъжника по изп.дело, които вещи са изчезнали и
не са били предадени обратно на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 416 990,47 лева - обезщетение за вреди от действията
на И.К., който, като назначен от банката управител на търговското предприятие
на „Т.“ АД, не положил дължимата грижа за вещите на ищеца и така същите изчезнали,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 174 988,93 лева
- лихва за забава, за периода от 02.12.2011 г. до 27.01.2016 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на С.В.Б., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 10 655 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на З. „А.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес: *** - трето
лице-помагач на страната на ответника С.В.Б..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: