Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 3 776 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 513 ал.1 от КЗ вр.
чл. 511 ал.1 т. 2 от КЗ в общ размер на 401 420, 17 лв.
В исковата молба на А.Г.Г., чрез нейната майка и законен представител М.В.Г. се
твърди, че на 24.05.2020 г., около 18.35 часа, на път ПП I- 179,2, посока гр. Мездра –
гр. Ботевград е настъпило ПТП между ТИР марка „Мерцедес“ модел „Актрос 1842“ с рег. № ****** и триосно ремарке с рег. № ********управляван от М.Б.и
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********,
управляван от Г.И.Г., в резултат на което починал водачът на лекия автомобил и
били причинени сериозни телесни увреждания на ищцата, пътник на задна лява
седалка в лекия автомобил. Твърди се, че ищцата, след пътния инцидент,
постъпила в Клиника по неврохиругия при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ в много тежко състояния с контузия с подкожен хематом в лява
челна област на главата и две разкъсно-контузни рани
вляво челно и на лявата буза. След извършена графия
били установени фрактури на дистална и средна фаланги на четвърти пръст като меките
тъкани на пръста били оточни. Констатирани били
наличия на контузионни огнища в лявата голямомозъчна хемисфера и двустранно фронтално, субдурален хематом с ширина 5 мм в лявата ГМХС фронтално, епидурален хематом до 6 мм пирина
вляво фронтално, наличие на полифрагментарни импресионни фрактури вляво фронтално и фронтотемпорално
с костен фрагмент 3 мм вляво фронтално. Била констатирана и фрактура по хода на
левия окципито мастоиден
шев и течност в левия сфиноидален синус. Била
извършена хирургическа интервенция на четвърти пръст на дясна ръка с фиксация с К-игла. Твърди се, че впоследствие била приета и
в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София с
оплаквания за невъзможност за пълни движения на четвърти пръст на дясна ръка и
наличие на подутина като били визуализирани 2 чужди тела с костна плътност и
проведено оперативно лечение с извършена тенолиза и тендопластика. След проведен преглед в МЦ „Торакс“ на 11.12.2020 г. било установено при ищцата наличие
на чуждо тяло на ниво лява предмишница. Бил извършен
и преглед в „Аджибадем Сити Клиник
– Болница Токуда“, където било установено наличие на
леки неспецифични промени л.Т. Освен болките и страданията, причинени й от ПТП
били сторени и имуществени разходи в размер на 1 420, 17 лв. с оглед
нейното лечение.
Отделно от това се твърди, че починалия в ПТП-то водач на лекия автомобил е
неин баща като загубата на същия причинил на ищцата изключителни болки и
страдания. Наблюдавала се промяна в поведението й, станала избухлива, сприхава,
раздразнителна, загубила помощта, подкрепата и любовта на баща си. Започнала да
посещава психолог, поради наличие на високо ниво на тревожност, страх и
безпокойство, повишено ниво на страхови очаквания и
засилена емоционалност.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
да й заплати сумата от 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди с
оглед загубата на нейния баща, сумата от 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди с оглед претърпените от нея травматични увреди от ПТП и
сумата от 1 420, 17 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи по нейното лечение. Претендира се законна лихва върху сумите, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът Сдружение „НББАЗ”, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Т. и адв.
Х..
Възраженията на ответника се поддържат в
открито съдебно заседание от адв.М.и адв. Я..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 513 ал.1 вр. с чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ предоставя възможност на
увредено, вследствие на ПТП, лице да реализира правото си да получи репарация
на причинените му вреди от НББАЗ при спазване на условията, посочени в цитираните
разпоредби. Същите включват пътният инцидент да е реализиран на територията на
Р България, от МПС, което обичайно се намира в държава,
чието Н.Б.членува в Съвета на бюрата, застрахователя на виновния водач да няма кореспондент за територията на Република България
или когато има кореспондент за територията на Република България,
но съгласно вътрешните правила на Съвета на
бюрата НББАЗ
да е приело решение да ликвидира
щетата. Тези
изисквания следва да бъдат установени в кумулативно съотношение като наред с
тях и за да се реализира отговорността на ответника следва да се установи и
наличие на предпоставките на нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно виновно причинена вреда,
която е резултат
от противоправно поведение респ. наличие
на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда. По отношение на субективния елемент на фактическия състав е установена оборимата презумпция по чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай обстоятелствата, че е реализиран
пътен инцидент на територията на Република България с участие на МПС с турски
регистрационен номер, по отношение на което е налице валидно сключена
застраховка, покриваща риска „ГО“ с турско застрахователно дружество не се
оспорва от страните по спора, а и същите се установяват от констатациите на
протокола за ПТП, изготвен от ОД на МВР – София, РУ – Ботевград /стр. 82 в
делото,/ приет като доказателство по делото и неоспорен от страните.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда на ОС – София по нохд 284/20
г., която е задължителна за
настоящия съдебен състав с
оглед нормата на чл. 300 от ГПК, разглеждащ последиците от деянието и досежно противоправността на същото.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от изслушаните по делото комплексна съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица д-р К.С. и д-р П.П..
Съобразно заключението на вещите лица, при ПТП ищцата е получила
многокомпонентни черепно-мозъчна и лицева травми, както и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в открито счупване на медиалната
фаланга на четвъртия пръст на дясната ръка с наличие на чужди тела и увреда на сухожилието, изправящо пръста. Вещите лица са
обосновали извод, че възстановителният период по отношение на увредите на
пръста на дясна ръка е продължил около 3 месеца. Посочено е, че последица от
тежката контузия на мозъка при ищцата са зоните на мозъчно размекчение,
останали на мястото на контузионно- кръвоизливните огнища в двата челни и левия слепоочен
мозъчни отдели като на тяхно място след резорбацията
на кръвта и лизирането на некротичната
мозъчна тъкан се образуват глиниални сраствания,
които могат да генерират епилептиформени разряди,
наложило лечение с конвулекс. Обоснован е извод за
проведени две хирургични интервенции по отношение на увредата
на ръката респ. необходимост и от трета такава за корективно
оперативно лечение.
На следващо място, видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № УН-952-004/05.06.2020 г. на Община – Пазарджик ищцата е
низходяща от първа степен на починалия в процесния
пътен инцидент, поради което е активно материалноправно
легитимирана да търси обезвреда за причинените й
вреди от загубата на нейния баща.
Понесените неимуществените вреди се установяват, както от цитираното
по-горе заключение на вещи лица, така и от събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Р. В.Г. в съдебно заседание от 14.03.2022 г. Фактът на
настъпили вреди се установява и от изслушаната по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица А.П.А. и Е.Н.М..
В заключението си вещите лица са посочили, че има данни за промяна, свързана
със загубата на значимата фигура на бащата и значителна промяна в семейната
конфигурация, динамиката на отношенията в семейството, която се наблюдава и към
момента на изготвяне на експертизата като не е разгърната в патологична степен,
а се случва по нормалпсихологичен механизъм с
постепенна и пълноценна адаптация към новите условия. Вещите лица са посочили,
че взаимоотношенията с бащата подпомагат уменията за социална адаптация,
решаването на конфликти и постиженията като последиците и рисковете при
израстване на дете без баща могат да бъдат асоциирани с известно неблагополучие
в тези области, но могат да бъдат и напълно компенсирани и преодолени.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените й тежки и многокомпонентни травматични
увреди, негативни преживявания, извършените
хирургически интервенции, респ. необходимост от последваща
такава, промяна в социалния ритъм на живот и затруднения в социално-битовото
обслужване през значителен времеви период, загубата на родител – баща в крехка детска възраст / 7 години към датата на
катастрофата, която загуба оказва влияние върху формирането на нейната
Аз-концепция, идентичност, социални умения, преживяването на стабилност и
подкрепа, постиженията, сигурността, границите и авторитета, съобразно
заключението на вещите лица по КСППЕ представляват пряка и непосредствена последица от деянието,
същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи
от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление
4/1968 г. на ВС, при определяне на размера
на обезщетението съдът следва да
има предвид обективни обстоятелства, които при телесните
увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и загрозявания. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитета на нейното страдание, вследствие нанесените й травматични увреди,
изразяващи се в многокомпонентни комплексни причинени травми и от загубата на
баща в изключително ранна възраст, периодът от време, през който същата е
търпяла болки и страдания, възстановителния период, извършените хирургически
интервенции и нуждата от нова такава, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
би било да се присъди сумата от 200 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от
загубата на родител и сумата от 100 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед причинените й травматични увреди като за горниците до пълните заявени размери
исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.
С оглед заключението на КСМАТЕ сторените разходи са направени с оглед
лечението на детето /ищцата/ респ. не се поемат по линия на НЗОК и са в пряка
причинна връзка с ПТП, то искът за имуществени вреди е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Заявеното при насрещно доказване възражение за съпричиняване
от страна на ответника и предвид изводите на комплексната експертиза в нейната автотехническа част, изготвена от вещото лице В.Д., който
установява, че с оглед механизма на ПТП – страничен удар и неефективността на
предпазния колан при този тип удар се възприема като неоснователно от настоящия
съдебен състав.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата се следва от датата на изтичане на
предвидения в нормата на чл. 497 ал.1 т.2 от КЗ и датата на депозиране на
претенцията пред ответника / 17.12.2020 г. е дължима от 14.03.2021 г. до
изплащане на задължението.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищцата се следва възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете, с оглед заявеното своевременно искане и доказателствата,
установяващи, че процесуалното представителство е осъществено по сочения ред. Дължимото
адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от исковете, съобразено с
минималните размери на възнагражденията, посочени в Наредба 1/2004 г.,
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия
възлиза на сума в размер на 9 389, 41 лв. Върху сумата следва да се
начисли и дължимия ДДС с оглед приложените доказателства, че адвокатът е лице,
регистрирано по ЗДДС т.е. сумата възлиза на 11 267, 29 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски,
съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК в размер на 14 118 лв. Припадащата се част
от тези разноски с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер
на 3 517, 01 лв. Заявеното
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, сторено от процесуалния
представител на ищеца, настоящият съдебен състав намира за неоснователно с
оглед цената на заявените искове, фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и размерите на минималните адвокатски
възнаграждения, установени в сочената по-горе наредба.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда и съответни
на уважената част от иска в размер на 12 994, 30 лв.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
Т.Я. на основание чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ да заплати на А.Г.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.В.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4 – адв. Н.Д.
сумата от 200 000 /двеста хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 24.05.2020 г. на ПП I-179, 2 км, изразяващи се в смъртта на Г.И.Г. като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 250 000 лв., както и сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди от нанесените й телесни увреди, претърпени
от ПТП, реализирано на 24.05.2020 г. на ПП I-179, 2 км като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и сумата от 1 420, 17 /хиляда четиристотин и
двадесет лева и седемнадесет стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващо разходи за лечение по повод ПТП от 24.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху трите суми, считано от 14.03.2021 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
Т.Я. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв.
Н.Н.Д. сумата от 11 267, 29 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител М.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
полуетаж 4, офис 4 – адв. Н.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:***
– адв. Т.Я. сумата от 3 517, 01 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
Т.Я. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 12 994,
30 лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: