Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260101 23.04.2021 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и четвърти март 2021
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.гр.д.№ 86/2021 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№261283/15.12.2020
год. на адв.Г.Б. като процесуален
представител на Етажна собственост на В.К.„В.С.Д.“, гр.К., К.З., ул.“Д.“ №**срещу решение № 260013/14.10.2020
год. по гр.д.№655 /2019 год. на Районен
съд К.,с което са отхвърлени исковете против Е. А. В., гражданин на Руската
федерация, родена на *** год., с адрес гр.К., К.З., ул.“Д.“, №**, В.К.„В.С.Д.“
ет.* ап.* за заплащане на :1./ 165.66 евро, с левова равностойност 324 лева,
представляваща частична такса за ремонт, поддръжка и управление на апартамент
Е2, част от етажна собственост на В.К.„В.С.Д.“, състояща се от два входа,
находяща се в гр.К., ул.“Д.“ №**, дължима за периода 01.01.2017 год. –
31.12.2017 год.; 2./ мораторна лихва в
размер на 53.64 лева за периода от 01.01.2018 год. до 19.08.2019 год., както и
сумата от 350.00 лева от които 50 лева внесена държавна такса и 300.00 лева
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.08.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.
С
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се
претендира отмяната му,като спора бъде решен по същество от въззивния съд,който
постанови уважаване на исковата претенция в цялост и възложи на противната
страна отговорността за разноските за две съдебни инстанции.
При
данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
27.11.2020 год., жалба рег.№261283/15.12.2020 год. ,изпратена по пощата на дата 10.12.2020 год.
е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата
страна Е. А. В. счита жалбата за неоснователна и настоява да
не бъде уважавана.
Спорни
между страните са въпросите установено ли е по основание и размер вземането на
Етажната собственост срещу етажен
собственик за припадащата му се за 2017
год. вноска за ремонт,поддръжка и управление ,доколкото липсва решение на ОС по
смисъла на чл.11 ал.1 т.5 и 7 от Закона за управление на етажната
собственост,респ. следва ли да намери приложение в случая разпоредбата на
чл.20.1. от Правилника за вътрешния ред на В.К.“В.С.Д.“ и за претендираните
парични задължения,зачетено действието на договор за поддръжка и управление от
01.01.2016 год.,сключен между “Билбос“ООД и Сдружението на собствениците на
комплекса.
Жалбата
е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Въз
основа на заявление рег.№ 2994/20.08.2019 год. и на основание чл.410 от ГПК е била издадена заповед № 225/07.10.2019 год. по
ч. гр. дело №460/2019 год. на Районен съд К. ,по силата на която е разпоредено
на Е. А. В. да заплати на Етажна собственост на В.К.„В.С.Д.“, гр.К. сумата от 165,66 евро, с левова равностойност
324 лева, представляваща главница частична такса за ремонт, поддръжка и
управление на апартамент Е2, част от етажна собственост на В.К.„В.С.Д.“,
състояща се от два входа, находяща се в гр.К., ул.“Д.“, №**, дължима за периода
01.01.2017 год. – 31.12.2017 год.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 20.08.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 53,64 лева ,представляваща законната лихва за периода от
01.01.2018 год. до 19.08.2019 год., както и сумата от 350,00 лева –съдебно
деловодни разноски за заплатени ДТ от 50 лв. и адвокатско възнаграждение от 300
лв.Заповедта е връчена на дата 09.10.2019 год. на длъжника ,възразил писмено
срещу същата –така възражение вх.№ 3639/14.10.2019 год.
В
едномесечния срок по чл. 415 ал.4 от ГПК
и с искова молба рег.№ 4199/18.11.2019 год., Етажна собственост на В.К.„В.С.Д.“, гр.К.
е заявила иска по чл. 415 от ГПК,по който е постановено обжалваното
решение.
Претенцията
е оспорена от ответника Е. А. В. ,тъй като не е основана на взети решения на
Общото събрание на Етажната собственост,с които да са определени дължимите от
етажните собственици такси за процесния период.
Не
е спорно по делото,че ответникът е собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост –апартамент № Е2 ,в каквато насока е и представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №131, том ІІІ, рег.№1510, дело №411/2012 год.
на нотариус С.А., вписан в СВ К. вх.рег.№2472/20.09.2012 год., акт №258, том
VІІІ, дело №947 .
От
разпечатката на имейли (л.6-8) е видно, че управителя е изпратил покана до собствениците
да заплатят дължимите суми за поддръжка на Вила „Свети Г.“ за посочения период.
Представен е договор за поддръжка и управление на общите части на
комплекс“Свети Г.“*** сключен между“Билбос“ООД,гр.В. и Сдружението на
собствениците в Комплекс „Свети Г.“,за което е уговорено годишно възнаграждение в размер на
35 050 лв.,заплатено съобразно фактури от 02.05.2017 год. и 14.11. 2017
год.
Предмет на иска са вземания на Етажната собственост за
главница и лихви,като главното вземане е такова за такса за ремонт,поддръжка и
управление .
Съобразно
разпоредбата на чл. 38 ал.2 от ЗУЕС ,когато собственик, ползвател или обитател не
изпълни решение на Общото събрание в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс,като към
заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
В случая както в заповедното ,така и в исковото
производство не е представено решение на Общото събрание на Етажната
собственост,с което припадащата се на ответника,като собственик на
самостоятелен обект годишна такса за 2017 год. за ремонт, поддръжка
и управление на апартамент Е2, част от етажна собственост на В.К.да е определен по размер.В съдебното заседание
от 16.07.2020 год., ищецът изрично е посочил,че Общо събрание за 2017 год.,към която е относимо паричното
му вземане ,не е било провеждано. Паричната сума е претендирана като дължима и
определена по размер на основание т.20.1
от Правилника за вътрешния ред на В.К.„В.С.Д.“.
Съгласно
посочената разпоредба ,размерът на годишната парична вноска се определя на
основата на квадратен метър собственост, в която се включват и съответните
идеални части от общите части на сградата. Годишната парична вноска се дължи за
една година и размерът й се определя в
зависимост от уговореното в Договора за управление и поддръжка, сключен между
Общото събрание с Управителя и от ежегодното планиране на разходите. Годишната
парична вноска формира годишния бюджет на етажната собственост.Годишната
парична вноска, изчислена на описания принцип се дължи от собствениците на две
суми през годината – през юни и декември всяка година и в седмодневен срок от поискването им чрез
и-мейл от Управителния съвет.
Задължение е на
собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост
да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване,вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части,както и разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата-така чл. 6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС.
От компетентността на
Общото събрание е да приеме
годишен бюджет за приходите и разходите, определи размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата,както и
да определи размера на паричните вноски
във фонд "Ремонт и обновяване" -така чл.11 ал.1 т.4,т.5 и т.7 от ЗУЕС.Съобразно разпоредбата на чл. 48 ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт,
основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата, а съобразно чл. 48 ал.8 от ЗУЕС за
поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание.По
правилото на чл. 51 разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.По
смисъла на § 1 т.11 на ДР на ЗУЕС "Разходи за управление и поддържане"
са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Горното води до извод,че
законът предвижда различни видове разноски ,необходими за функционирането на етажната собственост,задължени
за тях са различни субекти-собственици,ползватели и обитатели, различен е механизма на разпределение на разходите
,както и различна е периодичността ,в която
същите подлежат на заплащане.
Като собственик на обект в сградата – етажна
собственост, ответникът дължи плащане на съответната част от разходите за ремонт,управление
и поддръжка на общите части,но ако за същите е налице взето решение от общото
събрание в кръга на неговата компетентност и по установения в закона ред.
Задължителна предпоставка за горното е , общото
събрание на етажната собственост да
вземе решение, с което предварително да фиксира размера на вноските за разходи
за ремонт, управление и поддръжка на общите части на етажната собственост.Касае
се до изключителни правомощия на общото събрание на етажната собственост ,да определи размера на паричните вноски за ремонт,
управление и поддържането на общите части на сградата,последните и чрез
Правилника за вътрешния ред, приемането на който също е правомощие на общото събрание. Изключителна
компетентност на общото събрание не може да бъде иззета от други субекти-в
случая председателя на Управителния съвет,който да определи размера на вноската
.Ако се приеме, че и без такова решение на общото събрание други лица могат да
определят дължимите суми годишно или месечно от етажните собственици за ремонт,управление
и поддръжка, това би означавало да се лишат етажните собственици от
възможността да искат съдебен контрол върху начислените разходи, а това засяга
признати от закона техни права, което е недопустимо. Определянето на размера на
вноската изисква преценка на нуждите на етажната собственост, свързани с ремонта,управлението
и поддръжката. Основанието за задължението на етажните собственици да плащат
тези разходи е установено в закона - чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС - всеки собственик участва в тежестите на общата
вещ, но всяко вземане се индивидуализира с основание и размер. След като
законът определя кой е компетентен да вземе решение за размера, дължимостта на
вземането зависи от това решение,а липсата му обуславя неоснователност на
заявената претенция.
Обжалваното
решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода по спора-неоснователност на подадената жалба,въззивникът следва да
понесе отговорността за разноските в инстанцията ,сторени от срещупоставената
му страна.
По
изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013/14.10.2020
год. по гр.д.№655/2019 год. на Районен
съд К. .
ОСЪЖДА Етажна собственост
на В.К.„В.С.Д.“, гр.К., К.З., ул.“Д.“ №**ДА
ЗАПЛАТИ на Е. А. В., гражданин на
Руската федерация, родена на *** год., с адрес гр.К., К.З., ул.“Д.“, №**, В.К.„В.С.Д.“
ет.* ап.* сумата от 200 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./