№ 92361
гр. С., 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110145053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Юробанк България” АД, чрез адв. И., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми: 11 372,82 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ******** от 18.09.2020 г., за който се
твърди да е обявен за предсрочно изискуем на 10.06.2022 г., ведно със законната лихва за
период от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането; 584,11 лева, представляваща договорна
лихва за период от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; 393,70 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.; 68,91 лева, представляваща такси за
период от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.; 24,00 лева, представляваща обезщетение за
уведомяване за периода от 18.07.2022 г. и 03.08.2022 г., за което е приложено извлечение от
счетоводните книги на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК следва да бъде частично отхвърлено, като аргументите за това са
следните:
Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от
счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи
условия.
Съответно, когато със заявлението е представен документът (документите) по чл. 417,
т. 2 ГПК, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист – чл. 418, ал. 1 ГПК. В този случай правилото на чл. 418, ал. 2 ГПК
задължава съда да осъществи проверка дали документът е редовен от външна страна, т.е.
дали удостоверява съществуването на твърдяното право.
В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани
от документа (документите) по чл. 417 ГПК, поради формалната доказателствена сила, с
1
която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи
вън него, освен относно изискуемостта на вземането – арг. от чл. 418, ал. 3 ГПК
(действителните материални правоотношения между страните не се изследват в заповедното
производство).
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Единствено при наличието на тези предпоставки в тяхното кумулативно
единствено, а именно осъществяване на условията за настъпване на предсрочна изискуемост
на задълженията по кредита, упражняване правото на банката за обявяване настъпилата
предсрочна изискуемост и достигането на това нейно волеизявление до знанието на
длъжника, може да бъде прието, че задължението по остатъка от дълга по кредита е станало
изискуемо и подлежи на изпълнение.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай не е налице надлежно
извършено уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, като
съображенията за това са следните:
За установяване на уведомяването на длъжника са представени единствено покана
чрез ЧСИ Сия Халаджова от заявителя до длъжника (л.17 от делото), залепено уведомление
по чл. 47 ГПК и протокол от 07.07.2022 г. със следното отбелязване: „На 27.05.2022 г., при
първо посещение на адрес: гр. С., ж.к. „Г.И.“, ул. 5004 № 3, ет. 3, ап. 31, И.Л. – съдебен
секретар, не открил адресата и събрал данни от две жени пред блока, които са отказали
да му се представят и които са го уведомили, че на адреса няма такова лице. На 27.05.2022
г. основание чл. 43, ал. 2 ГПК разпоредих връчване на покана до М. В. Т. на адрес: гр. С.,
ж.к. „Г.И.“, ул. 5004 № 3, ет. 3, ап. 31, чрез залепване на уведомление. На 27.05.2022 г.
съдебен секретар И.Л. е залепил уведомление на вратата на сградата на ул. 5004 № 3 в
ж.к. „Г.И.“ в гр. С.. На 10.06.2022 г. е изтекъл двуседмичният срок от залепването на
уведомлението за получаване на книжата, в който срок адресатът не се е явил да ги
получи.“.
Представянето на тези документи по никакъв начин не доказва надлежно обявяване
на предсрочна изискуемост, тъй като не са представени доказателства за спазване на
2
изискванията на чл. 47 ГПК – не се установява дали в продължение на един месец
длъжникът не е бил намерен на посочения адрес и не се е намерило лице, което е съгласно
да получи съобщението, което да обоснове връчване чрез залепване на уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея; не се установява дали невъзможността длъжникът да бъде
намерен на посочения адрес е била констатирана най-малко с три посещения на адреса, с
интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да
е било в неприсъствен ден, респ. връчителят да е събрал надлежни данни, че ответникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението; не се установява дали е била проверена адресната
регистрация на длъжника, респ. дали посоченият адрес съвпада или не съвпада с постоянния
и настоящия адрес на длъжника, като в тази връзка следва изрично да се отбележи, че от
извършената от съда справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. е видно, че постоянният и настоящ адрес на длъжника не съвпадат, като представената по
делото покана е била изпратена единствено на постоянния адрес на длъжника и няма
доказателства същият да е бил търсен и на настоящият му адрес; както и не се установява да
е била извършена проверка за месторабота на длъжника. Ето защо следва да се приеме, че не
е налице надлежно извършено уведомяване на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.
Съответно според т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС по тълк.дело №
8/2017 г., ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите на Тълкувателното решение е
прието, че в този случай не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договор за кредит при условията, договорени между страните. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски,
които са намерили отражения в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на
всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Длъжникът дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните.
В приложение на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
горепосочените тълкувателни решения, се налага извода, че при липса на доказателства по
делото кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не може да се допусне незабавно
изпълнение за цялата сума от 12 443,54 лв., какъвто е размерът на претендираната главница,
възнаградителна и мораторна лихви, такси и обезщетение за уведомяване. Ето защо и при
3
съобразяване на неплатените вноски с настъпил падеж, както и размера на акцесорните
вземания, посочени в извлечението от счетоводните книги на банката към 09.06.2022 г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 749,06 лева, представляваща падежирала
главница по Договор за потребителски кредит № ******** от 18.09.2020 г. за периода от
18.12.2021 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2022 г. до
изплащане на вземането; 522,76 лева, представляваща договорна лихва за период от
18.12.2021 г. до 09.06.2022 г.; 41,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от
18.12.2021 г. до 09.06.2022 г.; 53,91 лева, представляваща такси за период от 18.12.2021 г. до
09.06.2022 г. За разликата над посочените размери до пълно претенданите суми заявлението
следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице надлежно извършено уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост, т.е. не може да бъде прието, че
задължението по остатъка от дълга по кредита е станало изискуемо и подлежи на
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 173553/19.08.2022 г. на „Юробанк България” АД,
чрез адв. И., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника
М. В. Т., в следните части: за разликата над сумата от 749,06 лева до сумата от 11 372,82
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******** от
18.09.2020 г., за който се твърди да е обявен за предсрочно изискуем на 10.06.2022 г., ведно
със законната лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането; за разликата над
сумата от 522,76 лева до размера от 584,11 лева, представляваща договорна лихва за
период от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; за разликата над сумата от 41,04 лева до размера
от 393,70 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.;
за разликата над сумата от 53,91 лева до размера от 68,91 лева, представляваща такси за
период от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., както и за сумата от 24,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване за периода от 18.07.2022 г. и 03.08.2022 г.
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото разпореждане за даване на
указания на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, за възможността да предяви
осъдителен иск за сумите, за които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение, в
едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4