Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16345
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Л.Ж.Д., ЕГН ********** и Я.М.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** чрез адв. Н.Г. - ВАК срещу Х.И.М.,
ЕГН **********, адрес: *** осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 1
000.00 /хиляда лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството им, в резултат на отправени обидни и
клеветнически изявления към тях, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба - 29.10.2018 г. до окончателното погасяване.
Ищците
основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На 20.09.2018г. се провело ОС на ЕС. На събранието
присъствала ищцата. В присъствието на останалите етажни собственици, ответникът
обвинил ищците, че манипулират електромерите и крадат ток. Поради неочакваното
обвинение, ищцата се обидила и смутила. Отправените обвинения се отразили
негативно на настроението и здравния им статус, станали раздразнителни.
Ответникът поддържал обвиненията си и в депозирана жалба до кмета на район ****.
Ищците се почувствали силно възмутени, смутени, обидени и стресирани. Чувствата
им за чест и достойнство били тежко засегнати. Накърнено било и доброто им име
в обществото. Изпаднали в душевен дискомфорт. Впоследствие, като последица от
преживяното, започнали да чувстват потиснатост при общуване с околните. Оценяват
претърпените вреди на сумата от 1000 лв. за всеки, за заплащане на която молят
да бъде осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване на положително
решение по спора.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявените срещу него искове и моли за отхвърлянето им. Твърди че е не
е отправял към ищците посочените от тях изявления. Оспорва по съдържание
протокола от ОС на ЕС. Сочи, че поради проблеми при отчитане на ползваната ел.
енергията в апартамента му, инициирал ОС на ЕС, но когато му била дадена дума,
за да изложи проблема си, Я.Д. и М.М започнали
да крещят, настъпила суматоха и хората се разотишли. Моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание страните поддържат
заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
ВРС, след като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Представен е протокол от проведено на 20.09.2018г. ОС на
ЕС на ****. В протокола е отразено, че събранието е проведено във връзка с
постъпило искане от Х.И.М., живущ в ап.33, като на него са присъствали 65 % от съкооператорите. Протоколът е
съставен и подписан от Я.Д. - домоуправител и М.М - протоколчик.
Видно от списъка на присъствалите на ОС, ищецът Л.Д. не е
присъствал, което не е спорно и в отношенията между страните.
Представена е жалба от 26.09.2018г. от Х.М.,***, във
връзка със заплащаните от него високи сметки за консумирана ел. енергия и
отнемане достъп до електромера му, който се намира в стаичка в мазето на блока,
от страна на М.М, Я.Д. и съпругът й, ведно с отговор от район ****.
На л.27 е приложен отговор от Е.П.М.АД във връзка с
постъпила жалба от М. относно начислени количества ел. енергия.
На л.30-40 са приложени протоколи за извършени проверки
на електромера на ответника от Електроразпределение Север АД и кореспонденция
между М. и Електроразпределение север АД във връзка с подадена от него жалба,
че се краде ток от електромер №33 и не му се осигурява достъп до него от Я.Д..
Ответникът е ангажирал доказателства относно
здравословното си състояние /л.28-29; 41-53/.
В полза
на ищците са събрани гласни доказателства за установяване
вида и размера на претърпените неимуществени вреди.
В показанията си св. П.П.установява, че познава страните, съседи са. Живее в ап.** от 15 год.. Миналата година през месец септември ответникът
свикал събрание, тъй като платил висока сметка за ток. На събранието станала
разправия, като М. казал на Я. и М., че някой от тях му краде тока. Я. и М. много
се ядосали. Л. не бил на събранието.
Св. С.С.заявява,
че познава страните, съседи са. Тя живее в ап.26. Миналата година на 20-ти септември Х. инициирал събрание. Дебата бил във
връзка с високите му сметки за ток. Пред всички присъстващи обвинил Я. и М., че
крадат ток от него. Нарекъл ги „мошенички крадливи“. Казал, че Л. краде ток, а Я.
и М. го прикриват. Станало им много неприятно.
Разпитаният
в полза на ответника св. Д. Димиров не установи
релевантни за делото факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира исковата претенция по чл. 45 ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест
на ищците е да установят извършени от ответника неправомерни деяния /действия/, в резултат
на които са причинени посочените
в исковата молба неимуществени вреди; причинно – следствената връзка между деянието и вредите; размерът на претърпените вреди.
В
случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на
ответника е да обори презумпцията
за виновност, визирана в чл.45, ал.2 ЗЗД или изпълнение на задължението си да
репарира причинените вреди.
От съвкупния анализ на ангажирания в
производството доказателствен материал съдът приема за установено, че на
посочената от ищците дата 20.09.2018 г., ответникът е осъществил твърдените в
исковата молба деяния – изричане на обидни и клеветнически думи по отношение на
Я.Д. и съпругът и Л.Д.. Може да бъде направен и обоснован извод, че е налице
пряка причинна връзка между тези деяния и настъпилия вредоносен резултат – претърпените
от ищцата Я. болки и страдания /психически и емоционален дискомфорт, нервно
напрежение/. Съдът намира, че понесените вреди са доказани по основание
посредством събраните гласни доказателства.
Следва да се отбележи още и че
понесеното унижение в резултат на изречените думи се предполага. Налице е
трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли
са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от
2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от
14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.
Обезщетението за претърпените вреди се
определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки
конкретен случай.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че обидни изрази са използвани с адресат ищцата. Установява се, че
същите са станали пряко достояние.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства:
изречените думи пред трети лица по повод ищците, съответно нанесената обида,
сравнително ниския интензитет на претърпените болки и страдания, изразяващи се
в емоционален дискомфорт, чувство на неудобство от съседите, които са възприели
клеветническите думи по неин адрес /мошеничка крадлива/, нервно напрежение, безпокойство,
чувство на унижение, съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените
на Я. неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 200 лв. за
деянието от 20.09.2018 г., до който размер искът е основателен и следва да бъде
уважен. За разликата над 200 лв. до претендираната
сума 1000 лв. искът за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието от 20.09.2018 г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от исковата молба до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че така
определеният размер е съобразен и с характера на разгледаното деяния на
ответника. Неприемливо е от житейска гледна точка да разпространяваш клевети за
твой съсед пред други лица, които клевети са в състояние да засегнат, както
собственото ти чувство за себестойност и самоуважение, така и респекта, което
възприелите изреченото изпитват към теб като личност. В състояние е да урони
доброто ти име сред обществото. Неприемливото обръщение от страна на ответника
към ищцата, по своя характер не се отличава с дързост и вулгарност. Ето защо и
отчитайки обстоятелството, че то също засяга достойнството на личността, съдът
приема, че обезщетението за претърпените от него вреди следва да бъде в
по-малък размер.
Следва да се отхвърли и предявеният от Л.Д. иск, тъй като
последният не доказа претърпени от него неимуществени вреди, още повече, че не
е присъствал на събранието на 20.09.2018г.
За да е налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат установени и останалите елементи,
а именно: конкретни вреди /неимуществени и/или имуществени/, както и причинната
връзка между тях и действията на делинквента.
Според правната доктрина и съдебна
практика, вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да
се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпяни
загуби и пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди са болките и
страданията/негативните психически преживявания/, които търпи или ще търпи
увредения. Същите се дефинират най – общо като състояние на болки и страдания –
физически или психически, на телесен, психически, емоционален и/или социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес, уплаха,
срам, неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на конкретно противоправно деяние, извършено спрямо него – обида,
клевета, телесна повреда и др.
Ищецът, още в исковата молба трябва да
индивидуализира вредите, като носи доказателствената
тежест да установи тяхното настъпване, вида им и съответно, размера им. В
конкретния случай, ищецът Л. претендира обезщетение за причинени му вреди,
изразяващи се в огорчение, гняв и стрес.
От събраните по делото доказателства,
не може да се направи извод, както за настъпване на твърдените от ищеца
негативни промени в психическото му и емоционално състояние, вкл. и описаните
отрицателни преживявания, така и за влошаване на здравословното му състояние.
Касае се за негативни субективни преживявания, които няма как обаче да бъдат
установени само въз основа на твърденията на самия пострадал, ако същите не са
намерили някакви обективни проявления, които да бъдат доказани пълно и главно
по делото, с предвидените от процесуалния закон доказателствени
средства. От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се
направи извод за наличието на твърдените от ищеца преживени негативни емоции по
време на общото събрание, нито след неговото провеждане. Никой от разпитаните
по делото свидетели не е видял ищецът стресиран или огорчен, нито установява
влошаване на здравословното му състояние в резултата на поведението на
ответника.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената
тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.
В конкретния случай, ищецът Л., чиято
е доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, които да установят настъпването на твърдените от него
неимуществени вреди – психически болки и страдания, както и
причинно-следствената връзка между виновното поведение на ответника и
вредоносния резултат.
Ето защо предявеният от него иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от спора в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени и направените от ищеца Я. разноски в
производството, съобразно уважената част от иска. Същата е направила разноски в
общ размер на 350 лева/50 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение/. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е
отразено дължимото от всеки от ищците възнаграждение, съдът приема, че се дължи
по равно. Съразмерно с уважената част от иска следва да й се присъдят разноски
в размер на 70 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е направил по
делото разноски в общ размер от 500.00 лева – 470 заплатено възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат и 30 лева депозит за призоваване на свидетел.
Своевременно от ищците е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира,
възражението за неоснователно, тъй като са предявени два иска и общата им цена
е 2000 лева, като съобразно чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.8
от Наредбата за адвокатските възнаграждения, минималния хонорар е 470 лева. С
оглед броя на исковете и факта, че производството приключи в рамките на три
открити съдебни заседания, претендираното
възнаграждение не е в прекомерен размер. Редуцирани съобразно уважената част от
исковете, разноските в общ размер на 450 лева следва да се възложат в тежест на
ищците.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.И.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Я.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***
сума в размер на
200.00 /двеста лева/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й, в
резултат на отправени обидни и клеветнически изявления към нея на 20.09.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 29.10.2018 г.
до окончателното погасяване, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 лева до предявения размер от 1000 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Ж.Д., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Х.И.М., ЕГН **********,
адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000.00 /хиляда лева/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в резултат на
отправени обидни и клеветнически изявления към него на 20.09.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 29.10.2018 г. до
окончателното погасяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.И.М.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на
Я.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, направените в настоящото производство
разноски, включващи заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат в размер на 70
/седемдесет/лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Ж.Д.,
ЕГН ********** и Я.М.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.И.М., ЕГН **********,
адрес: ***, направените по делото разноски
за защита и съдействие от един
адвокат и призоваване на свидетел в размер на 450 /четиристотин и петдесет/
лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: