Решение по дело №304/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 375
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20217080700304
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 375

гр. Враца,10.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА  трети състав, в публично заседание на 14.10.2021г., четиринадесети октомври  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА  като разгледа докладваното от съдия Василева   адм. дело № 304 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр.чл.124 от Закона за държавния служител.

           Образувано е въз основа на жалба на М.С.Д. *** против ЗАПОВЕД  №ЧР-П-18/08.04.2021г. на  Министъра на икономиката за прекратяване на служебното й  правоотношение поради съкращаване на длъжността и на основание чл.106 ал.1 т.2  от Закона за държавния служител във връзка с §4 от ПЗР на ПМС №70/02.03.2021г., обн. ДВ бр.20/09.03.2021г. и изм. и доп.ДВ бр.27/02.04.2021г./ и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021г.

           В жалбата се сочи, че издадената заповед  е незаконосъобразна, тъй като  при издаването й са допуснати съществени нарушения  на административнопроизводствените правила, неправилно е приложен материалният закон и същата не съответства на целта на закона. Сочи се, че няма реално съкращаване на длъжността, тъй като тя се е запазила в рамките на цялата административна структура като нормативно определена позиция и като система от функции. Твърди се, че прекратяването на служебните правоотношения е  в противоречие с разпоредбата на §4 ал.2 от ПМС №70/2021г., която  предвижда   отношенията на  служителите от ГД“ЕФК“  да бъдат  уредени по реда и условията на чл.87а от ЗДСл, а на него не му е предлагано  преминаване на работа в новосъздадената агенция. Освен това се заявява, че не са изложени никакви мотиви  защо  се съкращава именно териториалното звено в ***, където е била местоработата на жалбодателя, което прави  заповедта немотивирана. Идентични съображения се излагат в писмена защита, депозирана от пълномощника на жалбодателя *И.И.. Прави се искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък.

             Ответникът  чрез процесуалния си представител *Т.М.  в писмен отговор оспорва жалбата, като заявява, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, същата е издадена от компетентен орган , в изискуемата писмена форма  и съдържа задължителните реквизити. Сочи се, че  местоработата на  жалбодателя е елемент от служебното правоотношение на служителя  и  органът по назначението не следва да излага мотиви  и да извършва подбор, когато закрива  съответно териториално звено  и  на това основание  уволнява работещите в това звено. Заявява се, че след като председателят на  ДАНИИ е отказал  назначаването на  петимата служители от  териториалното звено в ***, при  съкращаване на длъжностите им, не е имал  друга възможност, освен да прекрати служебните им правоотношения  на  това основание. Възразява се срещу  присъждането на разноски на жалбодателя. Допълнителни съображения в тази насока са изложени в писмена молба на * Т.М., който предоставя информация за работата на териториалното звено в ***, която според него е основание  за закриването му.

           Административният съд,като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на акта съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбодателката  е работила като ** в Регионален сектор „***“ Отдел „Изпълнение на проекти“ в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“/ГД „ЕФК“/ с място на работа ***, с последно изменение на заповедта за назначаване със Заповед №ЧР-И-472/18.02.2021г. С §4 на ПМС №70/02.03.2021г. публ. ДВ бр.20 от 09.03.2021г.,в сила от същия ден, е направено изменение в Устройствения правилник на Министерство на икономиката, като общата численост на неговите служители е намалена от 637 човека на 625 човека, служителите на ГД“Европейски фондове за конкурентоспособност“ са намалени от 222 на 212 и служителите в териториалните звена на дирекцията  са намалени от 70 на 63. С изменението на ПМС №70/2021г., публ.ДВ бр.27/2021г., в §4 се създава нова алинея втора, действаща от 12.04.2021г., според която служебните и трудовите правоотношения на служителите в Министерството на икономиката, осъществяващи функции на управляващ орган, осигурени с до 10 щатни бройки, преминават към Държавната агенция за научни изследвания и иновации при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно по чл. 123 от Кодекса на труда. В изпълнение на това постановление Главният секретар на Министерството на икономиката е изготвил доклад до Министъра на икономиката с №93-00-674/06.04.2021г., с който е направил предложение за изготвяне на заповед за утвърждаване на длъжностно разписание, считано от 12.04.2021г., проект на длъжностно разписание от тази дата  и списък на служителите,преминаващи по реда и условията на чл.87а от ЗДСл от ГД „ЕФК“ в ДАНИИ, чийто Устройствен правилник  е утвърден със същото постановление. В мотивите на доклада е посочено, че служебните правоотношения на служителите от  дирекцията следва да бъдат прекратени или изменени по реда  и при условията на чл.87а от ЗДСл,  като е предложено съгласувано с ръководството на ГД „ЕФК“ да бъде закрит регионалния сектор ***, служебните правоотношения на служителите в него да бъдат прекратени, тъй като новосъздадената агенция няма звено в ***, а на служителя, който е защитен по силата на закона, да бъде предложена работа в регионален сектор „***“. Под доклада е положен подпис  на Главния директор на ГД „ЕФК“  за „съгласувал“ , с дата 06.04.2021г. Неразделна част от този доклад е списък на служителите от ГД „ЕФК“ за преминаване в ДАНИИ по чл.87а от ЗДСл, в който под номер 4 е включена настоящата  жалбодателка, който списък е одобрен от министъра с полагане на подписа му. На 06.04.2021г. ответникът е издал Заповед №РД-16-534,  с която е утвърдил длъжностно разписание на Министерство на икономиката, считано от 12.04.2021г., представляващо приложение №1 към заповедта и е утвърдил организационно-управленска структура на министерството, в сила от 12.04.2021г., представляваща приложение №2 към заповедта. На същата дата до председателя на ДАНИИ е изпратено писмо №12-00-536 със списъка на служителите от ГД „ЕФК“, определени да преминат по реда и условията на чл.87а от ЗДСл от Министерство на икономиката в ДАНИИ, където под номер четири фигурира името на настоящата  жалбодателка. С писмо изх.№05.31-3/08.04.2021г. , получено при ответника на 09.04.2021г. и регистрирано с номер 12-00-536, Председателят на  ДАНИИ е отговорил, че агенцията няма териториални звена, поради което не може да назначи посочените в списъка служители, които имат месторабота ***. Преди получаване на това писмо ответникът е издал оспорената пред съда заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбодателкакта на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл поради съкращаване на щата. По делото са представени длъжностно разписание на Министерство на икономиката, в сила от 12.04.2021г., утвърдено от министъра на икономиката, от което е видно, че  липсва териториалното звено в ***. В поименното разписание на длъжностите, утвърдено от министъра, не е налице името на  жалбодателката. Не се представи описаното като неразделна част от Заповед №РД-16-534/06.04.2021г. Приложение №2 за утвърждаване на организационно-управленската структура на Министерство на икономиката.  

             При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок / заповедта е връчена на 09.04.2021г., а жалбата е депозира на 23.04.2021г. с рег.№94-М-178 от същата дата/,  против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото  е и основателно, по следните съображения:

            С оглед разпоредбата на чл.168 от АПК съдът е длъжен да  извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК, вкл. да се произнесе относно нищожността му, дори да няма наведени доводи за това.  Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в качеството му на орган по назначаването, в кръга на неговите правомощия.  Същата е издадена при спазване на изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити -  словесно описание на  причините за уволнението  и  неговата правна квалификация, посочени са и обезщетенията, които следва да бъдат изплатени.  Това налага извода, че обжалваният административен акт не е нищожен.

            От представените  писмени доказателства  се установява, че е налице  реално премахване  на 10 длъжности  от ГД „ЕФК“ в Министерство на  икономиката, респ. премахване на 7 длъжности от териториалните звена, но  дори това да се определи като съкращаване, то  не е безусловно, тъй като с посоченото по-горе постановление е разпоредено  как да бъдат уредени служебните отношения с лицата, чиито длъжности не съществуват  в новото длъжностно разписание. Не се спори, че  ал.2 на §4 от постановлението следва да се приложи по отношение на служители  от ГД „ЕФК“, тъй като  съгласно чл.30 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката тази дирекция изпълнява функциите на управляващ орган на три оперативни програми и лицата в одобрения от министъра списък са именно от тази дирекция. Шест  длъжности от териториалните структури са съкратени  от териториалното звено в ***, което е закрито изцяло, без да бъдат изложени каквито и да било мотиви  за това. По принцип с премахването на тази териториална структура не се нарушава разпоредбата на чл.30 ал.6 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, според която градовете, в които се създават териториални звена и се определя тяхната численост и длъжностната им структура, се определят с длъжностното разписание. Това е сторено от ответника с приложеното длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021г., но същото би следвало  да  бъде в съответствие с организационно-управленската структура на министерството, каквато се сочи, че е утвърдена със Заповед №РД-16-534/06.04.2021г. на Министъра на икономиката, като приложение №2, но не беше представена по делото. При така констатираното съдът не може да  упражни контрол дали длъжностното разписание отговаря на организационно-управленската структура. Ответникът в качеството си на орган по назначаването е започнал изпълнението на  задълженията си по ал.2 на §4 от ПМС №70/2021г., като е утвърдил списък на  лицата, които следва да преминат на работа при условията на чл.87а от ЗДСл в новосъздадената агенция. В настоящето производство не следва да се коментира дали в създадената конкретна обстановка намира приложение тази разпоредба, защото постановлението не е оспорено и  всички негови текстове са в сила. Постановленията на МС са  актове, които  съгласно чл.6 от Закона за нормативните актове се издават, когато се приемат правилници, наредби или инструкции и  когато се уреждат съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. С §4 на цитираното по-горе постановление на МС е прието изменение на Устройствения правилник на Министерство на икономиката, който  съобразно разпоредбата на  чл.7 ал.1 от ЗНА представлява нормативен акт, като с ал.2 на §4 от постановлението  са уредени  отношенията със служителите, чиито длъжности се премахват.   При наличието на изрична разпоредба, която  задължава както министъра на икономиката, така и председателя на ДАНИИ, да уредят отношенията със служителите от посочената по-горе дирекция  по реда и условията на чл.87а от ЗДСл, на същите не е предоставено правото на оперативна самостоятелност да преценяват дали да  я изпълнят. Правото на оперативна самостоятелност на  ответника се свежда до това кои лица да включи в списъка по чл.87а от ЗДСл  и той го е упражнил. След като не са посочени критериите, по които е съставен списъкът, съдът не може да осъществи контрол дали  тази предоставена от закона възможност   е упражнена законосъобразно, тъй като правото на оперативна самостоятелност на административния орган не е произволна субективна дейност, която не се подчинява на никакви принципи и  правила и спрямо която не може да се осъществява контрол. Няма изложени мотиви, защо, след като в Устройствения правилник на ДАНИИ  няма териториални структури,  служители с месторабота извън *** са  предложени за  преминаване в  новосъздадената агенция. Мотиви не могат да се изведат и от доклада на  главния секретар на министерството, изготвен във връзка с  изменението на  Устройствения правилник. В настоящия случай няма законова пречка списъкът да бъде изменен, ако се окаже, че е неточно съставен. Видно от представените доказателства обаче,  списъкът   е в този си вид, в който е утвърден от министъра и  жалбодателката  не е извадена от него. Обстоятелството, че работното й място е извън ***, което се явява единственият аргумент на председателя на ДАНИИ да  не изпълни задължението си  по ал.2 на §4, би могло да се преодолее или като се измени списъкът, или  като  се предложи на служителя  промяна на местоработата му. Като не е сторил нито едно от двете, а при  осъществяване  на процедура по чл.87а от ЗДСл, която не е довършена,  е  приложил разпоредбата на чл.106 ал.2 от  ЗДСл, ответникът е нарушил закона и е постановил незаконосъобразен акт.

           С издаването на оспорената заповед не се постига и целта на закона, който изисква държавната служба да се упражнява на основата на стабилност и устойчивост, гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт, като именно това е предвидено с разпоредбата на §4 ал.2 от ПМС №70/2021г. Със своето волеизявление ответникът е нарушил един от основните принципи, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи – обективираният в чл.6 на АПК принцип на съразмерността, който изисква те да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като при наличие на повече от една възможности, се прилагат тези мерки, които са по-благоприятни  за служителите и за държавата. В настоящата хипотеза при предоставена от законодателя възможност за запазване  на служители, които имат опит в работата в държавната сфера, чрез преминаване на  служба в друго ведомство, неясна остава  целта, която се преследва  със съкращаването на същите, при условие, че нито в заповедта, нито в предхождащия я доклад са изложени мотиви и критерии в тази насока.

           По всички тези съображения съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна,  поради което  следва да бъде отменена, а жалбата против нея да бъде уважена. При този изход на спора и при своевременно направено искане, на жалбодателката  следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет / лв. съобразно приложения списък, които да бъдат заплатени  от Министерство на икономиката като ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал отмененият акт.  Възражението на ответника, че не следва да  възмездяват   разноските  на жалбодателката, тъй като  са  изпълнили задълженията си  по  ПМС №70/2021г. и неизпълнението на същото е от страна на  ДАНИИ, е  неоснователно и не следва да се уважава, тъй като оспореният акт е издаден от АО в системата на  Министерство на икономиката. Не следва да им се присъжда и  претендираното юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от горното и на основание чл.172 ал.2  вр.чл.146 т.4 и т.5  от АПК   съдът

 

Р    Е Ш   И :

          ОТМЕНЯ  ЗАПОВЕД № ЧР-П-18/08.04.2021г.  на Министъра на икономиката  за прекратяване на служебното правоотношение на М.С.Д. ***  на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл,  поради съкращаване на длъжността.

          ОСЪЖДА Министерство на икономиката гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д. *** сумата 650/шестстотин и петдесет / лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд  в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

 

АДМ.СЪДИЯ: