РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1818
Гр.
Пловдив, 12.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АД № 1388 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от И.Б.П., ЕГН ********** , чрез пълномощника адвокат В.С. и от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на
правосъдието, чрез пълномощника Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 321 от 15.02.2021г.,
постановено по адм. дело № 2038/2010 по
описа на Административен съд Пловдивски, ХVII състав, с което Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н.
Столетов”№21 е осъдена да заплати на И.Б.П., ЕГН **********
*** обезщетение в размер на 150 лв. за претърпени от него неимуществени вреди
за периода от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл., ведно със законовата лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като са ОТХВЪРЛЕНИ исковите претенции на до пълния заявен размер от 50 000 лв.,
за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.08.2017 г. до 20.10.2017 г.
и от 24.11.2017 г. до 05.09.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане в
размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба И.Б.П., чрез пълномощника адвокат В.С., иска отмяна на
решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до
претендирания такъв, като неправилно и незаконосъобразно.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч. иска отмяна на
решението, в частта му, с която е осъдена ГД“ИН“ да заплати обезщетение на
ищеца, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационните жалби са подадени в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват процесуално ДОПУСТИМИ.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на И.Б.П., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”. С исковата молба е претендирано ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
огорчение, битови неудобства, неравно третиране и принуда да търпи и върши
неща, противни на волята за периода от 25.08.2017 г. до 05.09.2018 г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, а именно липса на
достатъчно жилищна площ в спалните помещения (пренаселеност на килиите – „падат
се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), една тоалетна на 6 човека, ползване на
баня два пъти в седмицата на един отряд, в спалните помещения било задушно,
нямало ефективно отопление и имало дървеници, хлебарки и гризачи, с което му
било накърнено човешкото достойнство и се почувствал изключително зле
психически и физически.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил напълно фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в размер на
150 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди за
периода от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл., ведно със законовата лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции за разликата от 150 лв. до пълния заявен
размер от 50 000 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от
25.08.2017 г. до 20.10.2017 г. и от 24.11.2017 г. до 05.09.2018 г., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената лихва върху тази
сума, считано от 05.09.2018 г., до окончателното й изплащане
10.За да постанови този резултат, съдът е
приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че П. не е
пребивавал в Затвора - Пловдив през целия исков период 25.08.2017 г. –
05.09.2018 г. От данните по делото се
установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора –
Пловдив в периода от 18.10.2017 г. до 11.09.2018 г., поради което Съдът е приел,
че само на това основание искът в частта му за периода от 25.08.2017 г. до
17.10.2017 г. се явява неоснователен.
При това
положение, Съдът е приел,че възведените в обстоятелствената част твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от П., ще следва да бъдат разгледани само в периода от
18.10.2017 г. до 05.09.2018 г. включително.
Така
по отношение на този период Съдът е приел, че помещенията, които е обитавал П.
при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел
и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи (последните по едно за двама лишени от свобода), като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно. Ползването на баня се осъществява по
утвърден график два пъти седмично (в тази насока са и твърденията на ищеца),
което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът
е приел, че не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно П.
да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м.
Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 6.1., 6.2., 6.3. от решението. От тези данни Съдът е приел за
установено, че П. е бил настанен последователно в:
-
Приемно отделение помещение РЦ с площ 27,04 кв.м. от 18.10.2017 г. до
24.11.2017 г., като в периода от 18.10.2017 г. до 20.10.2017 г. включително в
него са били настанени трима, съответно четирима човека. При настанени 4
човека, жилищната площ на всеки лишен от свобода възлиза на 6,76 кв.м., което
очевидно надвишава минималната такава площ по чл. 43, ал. 4 от закона.
Изключение
от казаното според Съда прави периодът от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл.
(общо 34 дни), който е обсъден самостоятелно, доколкото през този период в
Приемно отделение помещение РЦ са били настанени 7 човека до 23.10.2014 г. и 8
човека до 23.11.2017 г. включително;
-
Спално помещение № 50, на пост V, с площ 28,70 кв.м. от 24.11.2017 г. до
25.11.2017 г., в което са били настанени общо 5 човека, т.е. на всеки лишен от
свобода се падат 5,74 кв.м. жилищна площ в съответствие с изискването на чл.
43, ал. 4 ЗИНЗС.
-
Спално помещение № 6, на пост VI, с площ 28,28 кв.м. от 25.11.2017 г. до края
на исковия период 05.09.2018 г., в която през този период са били настанени
между 4 и 7 човека. При настанени 7 човека, жилищната площ на всеки лишен от
свобода възлиза на 4,04 кв.м., което отново е в съответствие с чл. 43, ал. 4 от
закона.
Съдебния
състав не е приел за доказано и твърдението на ищеца за претъпени вреди от
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в този период, доколкото от страна
на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и
дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр.
София, с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на
страната. В тази връзка, Съдът се е позовал на представените девет Протокола за
извършени услуги от 14.11.2017 г., 21.11.2017 г., 24.01.2018 г., 17.03.2018 г.,
14.05.2018 г., 24.07.2018 г., 01.08.2018 г., 17.09.2018 г. и 17.11.2020 г.
(последните два извън процесния период), в които са описани размерът на
третираната площ (във всички протоколи тази площ е 2200 кв. м., с изключение на
протокола от 17.03.2018 г., който е за 400 кв.м.), препаратът, с който е
третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето
извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.
Съдът
е приел за установено обаче, че в период от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. -
общо 34 дни, през който ищецът е пребивавал в Приемно отделение помещение РЦ в
Затвора Пловдив, с площ от 27,04 кв. м., са били настанени 7 лишени от свобода
до 23.10.2014 г., т.е. на всеки от тях се е падала площ от 3,86 кв.м. и 8
човека до 23.11.2017 г. включително, т.е. по 3,38 кв.м. на всеки лишен от
свобода. Следователно през обсъждания период на П. не е била осигурена жилищна
площ от минимум 4 кв. м.
Този
факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен според Съда, за да се
приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
С оглед
установените по делото факти, и съобразявайки правилото на чл.284 ал.5, във
връзка с ал.1 ЗИНЗС Съдът е приел, че П. е претърпял посочените неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.Съдът е отчел разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението
за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
Съобразявайки
установените неприемливи условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. /общо
34 дни/, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът е приел,че обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 150 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела.
Според съда
именно посочения размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
Съдът е
приел, че в останалата част за разликата над 150 лева до пълния предявен размер
от 50 000 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.08.2017 г. до
20.10.2017 г. и от 24.11.2017 г. до 05.09.2018 г., в резултат на поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора- Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск/ в размер на 150 лева/, съдът е приел, че ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 в приложимите редакции предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,пак в приложимите редакции за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
12.В обсъждания контекст правилен е изводът на първоинстанционния
съд, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в
случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в периода
посочен в съдебното решение. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – само
по отношение на конкретно установените факти по делото относно липса на
достатъчно жилищна площ за периода от
21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. /общо 34 дни/
, когато ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора -Пловдив, където е пребивавал ищеца през
исковия период. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на достатъчно жилищна площ несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
14. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на И.Б.П. за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено
с общите схващания за справедливост, правилно съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. В тази насока е необходимо да се посочи, че при определяне на размера на
дължимото безщетение за процесния период, без всякякво съмнение ще следва да се
съобрази безспорно установеното от първоинстанционния съд обстоятелство, че за
целия исков период - от 25.08.2017г. до 05.09.2018г., единствено за малка част
от периода - от 21.10.2017г. до 23.11.2017г.(общо 34 дни) ищецът е
пребивавал в помещение, в което не му е била осигурена жилищна площ от минимум
4 кв.м. Нещо повече, в периода от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. - общо
34 дни, през който ищецът е пребивавал в Приемно отделение помещение РЦ в
Затвора Пловдив, с площ от 27,04 кв. м., са били настанени 7 лишени от свобода
до 23.10.2014 г., т.е. на всеки от тях се е падала площ от 3,86 кв.м.(т.е само с 0,14 кв.м под минималната жилищна площ) и 8 човека
до 23.11.2017 г. включително, т.е. по 3,38
кв.м. (т.е само с 0,62 кв.м. под минималната жилищна площ) на всеки лишен от свобода. Несъмнено е негативното въздействие върху П. на
условията, при които е пребивавал в Затвора-Пловдив. При преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
15. Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационните жалби са неоснователни на
посочените в тях основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на
административния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
16.
С оглед изхода на спора
претенцията на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователна.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 321
от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2038/2020г. по описа на Административен
съд Пловдив, ХVII състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.