№ 155
гр. Разград , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101149 по описа за 2020 година
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от А. Р. А., с която са предявени обективно съединени искове
срещу “Улусой-Бг”ООД за заплащане на сумите 6 712,00 лв. трудово възнаграждение за
периода 11.05.2018 г. – 06.09.2019 г.,31 950 лв. дневни командировъчни пари за 225 дена от
20.01.2019 г. до 06.09.2019 г., 229,50 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2018 г., 636 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба, както и сумите
1500,88 лв., 2 582,63 лв., 21,68 лв. и 60,07 лв. обезщетение за забава върху четирите суми
преди датата на исковата молба. Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
от 10.05.2018 г., че е бил командирован да работи в Кралство Нидерландия, че освен трудово
възнаграждение ответникът се е задължил да му заплаща и суми за командировката в размер
на 73,33 евро на ден или 2200 евро на месец, че не е изплащал трудовото възнаграждение и
дневните пари, че трудовото му правоотношение е било прекратено.
Ответникът счита исковата молба за неясна, а предявените с нея искове – за неоснователни.
Твърди, че всички трудови възнаграждение на ищеца са платени от ответника, че редовно са
плащани командировъчни по 45 евро на ден, както и че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ответника същият не е имал неползван платен годишен
отпуск. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, като
трудовия му договор е сключен на 10.05.2018 г. като шофьор товарен автомобил с
1
месторабота Кралство Холандия с уговорено трудово възнаграждение от 510 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за
всяка година трудов стаж с периодичност на изплащане – 25-то число на следващия месец.
С допълнително споразумение /л.59/ трудовото възнаграждение е променено на 560 лв.
/л.59/ В т.5 от договора е посочено, че работникът има право на 20 работни дни платен
годишен отпуск по чл.155 от КТ и 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск по
чл.156 от КТ.
Съответно това правоотношение е прекратено със заповед №039/ 10.05.2018 г. на основание
чл.327, ал.1 т.1 от КТ /л.10/. В заповедта работодателят не е разпоредил заплащане на
обезщетения.
Според писмо от Д“ИТ“, изготвено във връзка с проверка на работодателя, ищецът е бил
уведомен, че за периода 01.01.2019 г. – 06.09.2019 г. му се полагат 18 дни платен годишен
отпуск, за които не му е определено обезщетение при прекратяването на трудовото
правоотношение.
В трудовото досие на ищеца са приложени: молба за ползване на платен годишен отпуск от
18.09.2018 г. за 7 дни за 2018 г. и заповед за ползване на същия за периода 19.09. –
28.09.2018 г. /л.58/; молба за ползване на платен годишен отпуск от 08.02.2019 г. за 19 дни
за 2019 г. и заповед за ползване на същия за периода 11.02. – 08.03.2019 г. /л.61/; молба за
ползване на платен годишен отпуск от 23.05.2019 г. за 15 дни за 2019 г. за периода 23.05. –
07.06.2019 г. /л.62/, като в последната няма подпис на ищеца.
Според първата от назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи за процесния
период 11.05.2018 г. – 009.2019 г. размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е
8 606,86 лв. От него задължителните удръжки са в размер на 1 928,11 лв., при което чистата
сума за получаване е 6 678,75 лв. От нея са платени 5 704,88 лв., при което остава неплатена
сумата 973,87 лв. Съответно по месеци това са /л.3/ 440,26 лв. за м.юли, 441,04 лв. за
м.август и 92,57 лв. за м.септември. Заплатите и командировките са изплащани предимно по
банков път, а в някои случаи – чрез разходни касови ордери.Според заповедите за
командировки са начислени по 45 евро дневни пари за дните на командироването. Общо за
целия период дължимата сума е 17 820 евро. Съответно са платени 18 455,20 евро по банков
път и 2 205,00 касово, респ. общо 20 660,20 евро общо като заплата и командировки. За
платената по касов път сума са издадени два РКО. Последната получена от ищеца сума е от
27.05.2019 г. Сумите за месеците юли, август и септември за командировъчни пари са 2 925
евро – 5703,75 лв. Според това заключение за времето на съществуване на трудовото
правоотношение ищецът е имал право на 34 дни платен годишен отпуск /16 за 2018 г. и 18 за
2019 г./. Според счетоводните записвания, ищецът е ползвал същия. Съответно законната
лихва върху неплатената част от трудовото възнаграждение до 25.11.2020 г. е 118,79 лв., а
върху неплатените командировъчни – 784,14 лв. Според вещото лице счетоводството на
ответното дружество е водено редовно. В отговор на зададените в о.с.з. въпроси /л.133 и сл./
2
вещото лице е пояснило, че не е изследвало дигиталната карта, тъй като между страните не е
имало уговорка за заплащане на километър пробег, а на основно трудово възнаграждение
плюс командировка, както и това, че командировките са платени по банков път, че
последното плащане е от 27.05.2019 г., че никъде в платените преди това суми не е отразено
авансово плащане.
В заключение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочила,
че в таблиците за явявания и неявявания на работа за периода май 2018 г. – септември 2019
г. са записани 31 дни ползван платен годишен отпуск. По отношение на трудовото
възнаграждение е посочила, че начислената заплата и класа са в размер 7689,87 лв. , заедно
с останалите начисления – 8610,71 лв., от тях чистата сума за получаване е 6681,74 лв., от
тях са платени 5707,87 лв. , респ. остават за плащане 973,87 лв. По отношение на
командировъчните вещото лице е представило два варианта – при 45 евро дневно
дължимата сума /заплата и командировки/ е 41 255,24 лв. Съответно са платени 40 287,39
лв., като последното плащане е на 27.05.2019 г. и вещото лице ги е отнесла за м.юни.
Съответно ако командировъчните са в размер на 73,3 евро дневно, общият размер на
дължимата сума е 62 998,13 лв. , респ. неполучените суми са в размер на 22 710,74 лв.
В о.с.з. на 25.11.2020 г. по искане на ищеца е открито производство по оспорване
автентичността на разходните касови ордери на л.92 и л.93 от делото, както и на молбата за
отпуск от 08.02.2019 г., 18.09.2018 г. и 23.05.2019 г. /л.58,61 и 62 от т.1/ В тази връзка са
назначени две съдебни графологически експертизи. В заключението на първата /л.349 и сл./
е записано, че подписите положени в двата РКО и в молбата за платен годишен отпуск от
08.02.2019 г. не са изпълнени от ищеца, че в молбата от 18.09.2018 г. копието е с много
лошо качество, поради което не може да бъде даден отговор на въпроса за авторството, а в
молбата от 23.05.2019 г. липсва подпис на ищеца. Повторната, вече тройна експертиза, е
депозирала заключение, според което подписите за „получил сумата“ в разходните касови
ордери и „с уважение“ в молбите за ползване на платен годишен отпуск от 08.02.2019 г. и
18.09.2018 г. са изпълнени от А. Р. А., като подписите – обекти на изследване са варианти на
подписите в сравнителния материал на лицето. Предвид противоречието между
заключението на двете експертизи, съдът дава вяра на втората, тъй като същата е по-
обоснована, отговорите на вещите лица са по-мотивирани и същите са използвали повече
сравнителен материал в сравнение с първата експертиза.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Първият от обективно съединените искове – за заплащане на трудово
възнаграждение е частично основателен и доказан. . Установено е по делото, че в процесния
период – м. май 2018 г. – м. септември 2019 г. ищецът е работил по трудово
правоотношение, за което му е начислено трудово възнаграждение, като част от същото е
останало неизплатено. Като взе предвид, че при извършване на съответните плащания
ответникът не е посочил кое свое задължение погасява, за да определи неизплатената част от
трудовото възнаграждение, съдът взе предвид уговорката между страните, че заплащането
3
на трудовото възнаграждение става до 25-то число на следващия месец, обстоятелството, че
в платежните документи не е посочено авансово плащане, както и разпоредбите на чл. 118
от КТ, която предвижда, че работодателят може едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника/ служителя и чл.271 от КТ, която предвижда, че
работникът/служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение, които е
получил добросъвестно. Ето защо намира, че с плащането от 27.05.2019 г. не е платено
трудовото възнаграждение за м. юни 2019 г. Ето защо освен посочените в заключението на
вещото лице 973,87 лв. ответникът дължи и трудовото възнаграждение за м. юни в размер
на 439,78 лв. или общо 1413,65 лв.
В останалата част до първоначално предявения размер от 6 712,00 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан, тъй като в тази част трудовото възнаграждение е изплатено.
Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ урежда начините на изплащане на трудовото
възнаграждение – лично по ведомост или срещу разписка, а по искане на работника – по
банков път. В случая е установено, че трудовото възнаграждение е платено преимуществено
по банков път, а в два от случаите – срещу разписка. Законодателят не изисква съставянето
на разходен касов ордер, поради което съдът не изследва въпроса за реквизитите на този вид
счетоводен документ. След като е установено, че подписът върху същия е на ищеца, той
отговаря на изискванията, за да бъде квалифициран като разписка – има сума и подпис за
получил.
Вземанията за трудови възнаграждения са дължими в определен срок и след изтичане на
този срок ответникът е изпаднал в забава, за което същият дължи обезщетение на ответника
по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Обезщетението за
забава до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2020 г. е в размер на 165,86 лв.
/118,79 лв. определени от в.л. върху сумата 973,87 лв., а в останалата част – определени с
помощта на ел. калкулатор върху трудовото възнаграждение за м.юни.
По отношение на иска за заплащане на командировъчни, Съдът намира, че същият е
частично основателен и доказан до размера на 7 546,50 лв. Установено бе по делото, че през
процесния период ищецът е бил изпращан в командировка, за което му се дължи
заплащането на дневни пари в размерите, посочени в заповедта за командировка, които са
съобразени с минимума, предвиден в Наредба за допълнителните и други трудови
възнаграждения. По делото не бе установена уговорка между страните или заповед на
работодателя, които да определят по-висок размер от 45 евро. За да определи размера на
неплатената част от задължението, съдът взе предвид отново обстоятелството, че в
платежните документи не е посочено авансово плащане, както и разпоредбите на чл. 118 от
КТ, която предвижда, че работодателят може едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника/ служителя и чл.271 от КТ, която предвижда, че
работникът/служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение, които е
получил добросъвестно и прецени, че последното плащане /на 27.05.2019 г./ не се отнася за
задълженията за м.юни и следващите, поради което ответникът дължи на ищеца
4
заплащането на горепосочената сума.
В останалата част от иска до първоначално предявения размер от 31 950 лв. искът се явява
недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за задължения на ответника в този
размер.
Вземанията за дневни командировъчни са дължими в определен срок и след изтичане на
този срок ответникът е изпаднал в забава, за което същият дължи обезщетение на ответника
по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Обезщетението за
забава до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2020 г. е в размер на 981,66 лв.
/784,14 лв. определени от в.л. върху сумата 5703,75 лв., а в останалата част – определени с
помощта на ел. калкулатор върху командировъчните за м.юни/.
Искът за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2018 г. е основателен и доказан. Според вещото лице ищецът е имал право на 16
дни платен годишен отпуск за тази година, а същият е поискал 7 с нарочна молба, подписана
от него, според заключението на тройната експертиза. За останалите 9 дни ответникът
дължи обезщетение на ищеца, което следва да бъде в размер на 230,46 лв. /брутното трудово
възнаграждение за м.август – 563,36 лв., разделено на 22 работни дни и умножено по 9 дни
неползван платен годишен отпуск/. В съответствие с диспозитивното начало следва да бъде
присъдена сумата 229,50 лв., колкото е поискана в исковата молба.
Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение и след изтичане на този срок ответникът е изпаднал в забава, за което
същият дължи обезщетение на ответника по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за
периода на забавата. Обезщетението за забава е в размер на 21,82 лв., поради което искът за
заплащане на сумата 21,68 лв. е изцяло основателен и доказан.
Искът за заплащане на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за 2019 г. е
неоснователен и недоказан. По делото бе установено, че за периода 11.02.2019 г. –
08.03.2019 г. ищецът е поискал и му е бил разрешен отпуск за 2019 г. - 19 дни, а същият е
имал право на 18.
По същите съображения неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за забава на
това обезщетение.
С оглед частичната основателност на исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
всяка страна дължи на другата заплащане на съответната част от разноските съразмерно на
уважената част – на ищеца и съразмерно на отхвърлената част – на ответника. Ищецът е
направил разноски в размер на 1000 лв. /адвокатско възнаграждение/ а ответникът – 2260 лв.
/1900 лв. адвокатско възнаграждение и 360 лв. за експертиза/. Съответно сборът на
предявените искове е 43 693,39 лв., а същите са уважени до размера на 10 358,99 лв.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца 273,08 лв. за разноски, а ищецът на
5
ответника – 702,32 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважения размер на предявените искове, а именно сумата 56,15 лв. за иска за заплащане на
трудово възнаграждение, 301,86 лв. държавна такса за иска за заплащане на
командировъчни, и съответно по 50 лв. За останалите четири иска /минимума по чл.1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/ или общо 558,01 лв., както и
направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза в размер на 538,03 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Улусой – БГ“ООД, ЕИК *************** със седалище гр.Разград и адрес на
управление ж.к.“Освобождение“, №71, вх.1, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. А., ЕГН
********** с адрес с.Ясеновец, общ.Разград, ул.************
сумата 1413,65 лв. / хиляда четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/
неизплатено трудово възнаграждение за период – 11.05.2018 г. – 06.09.2019 г. ведно със
законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 165,86 лв. /сто шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ обезщетение за
забава върху тази сума до 13.08.2020 г.;
сумата 7 546,50 лв. / седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/
неизплатени командировъчни за период – 20.01.2019 г. – 06.09.2019 г. ведно със законната
лихва от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 981,66 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/
обезщетение за забава върху тази сума до 13.08.2020 г.;
сумата 229,50 лв. / двеста двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ обезщетение за
неползван платен отпуск за 2018 г. ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата;
сумата 21,82 лв. /двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ обезщетение за забава
върху тази сума до 13.08.2020 г.;
и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудово възнаграждение, за заплащане на
командировъчни и за обезщетения за забава в останалата им част до първоначално
предявените размери и иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и за обезщетение за забава върху тази сума изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
6
ОСЪЖДА „Улусой – БГ“ООД, ЕИК *************** със седалище гр.Разград и адрес на
управление ж.к.“Освобождение“, №71, вх.1, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. А., ЕГН
********** с адрес с.Ясеновец, общ.Разград, ул.************ сумата 273,08 лв. /двеста
седемдесет и три лева и осем стотинки/ за разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН ********** с адрес с.Ясеновец, общ.Разград, ул.************ ДА
ЗАПЛАТИ „Улусой – БГ“ООД, ЕИК *************** сумата 702,32 лв. / седемстотин и
два лева и тридесет и две стотинки/ за разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „„Улусой – БГ“ООД, ЕИК *************** със седалище гр.Разград и адрес на
управление ж.к.“Освобождение“, №71, вх.1, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
- Разград сумата 558,01 лв. /петстотин петдесет и осем лева и една стотинки/ държавна
такса и 538,03 лв. / петстотин тридесет и осем лева и три стотинки/ за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7