Решение по дело №86/2017 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 50 / гр. Ш., 19. 06. 2017 г.

                                                   

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ш.ският окръжен съд,    наказателно отделение

На двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

                   Председател: София Радославова                                                       Членове : 1. Константин Моллов

                                                                                  2. Азадухи Карагьозян

 

 

 

Секретар: Станка Ангелова

Прокурор: ........................

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНЧХД   № 86 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

        С присъда  № 13 / 10.02.2017 г. постановена по НЧХД № 1778/16 г. Ш.ският районен съд е признал подсъдимия А.Д.А. за виновен в това, че в периода от 19.06.2014 г. до 08.10.2014 г. в гр.Ш., при условията на продължавано престъпление унизил честта и достойнството на А.В.А., публично и чрез публично съобщение, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НК, във вр. с чл.146 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност , като му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева.

          Осъдил  подсъдимия А.Д.А. да заплати сумата от 1500 ,00 /хиляда и петстотин/ лева на А.В.А., като уважена част от предявения граждански иск за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2014 г.

          Отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер.

          На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс.А.Д.А.  да заплати на А.В.А., направените от нея разноски по делото в размер на 406 лева, за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/ върху уважения размер на гражданския иск и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдената в полза на държавата държавна такса.

          Срещу така постановената присъда на Ш.ския районен съд  в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия А.Д.А., чрез защитника му адв.С.Н. от ШАК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.  Излагат се доводи за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, недоказаност на обвинението по категоричен и безспорен начин. Прави се искане изцяло да бъде отменена присъдата на ШРС.  Жалбата се поддържа в съдебно заседание, като се доразвиват доводите, изложени в нея. От процесуалните представители на подсъдимия се излагат доводи, че: съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите, които са „в полза” на тъжителката, както и че не е уважено искането за назначаване на графологична експертиза на подписите в протокола на Общото събрание; от мотивите не става ясно как думите, които са изречени от подсъдимия са достигнали до знанието на тъжителката и как са уронили нейното достойнството; както и че думи като „неграмотен”, „некултурен”, „с ниска правна култура”  не са унизителни  за личното достойнство, като не е изяснена етимологията на тези думи. Навеждат се и доводи за заинтересованост и  безпристрастност на съдебния състав, постановил осъдителната присъда, поради влошени служебни отношения с подсъдимия. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия и за отхвърляне на уважения граждански иск. 

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на  обстоятелства по  чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подс. А.Д.А. и частната тъжителка А.В.А. са съседи. Същите от много години живели в един вход в жилищна кооперация, находяща се в гр.Ш., бул. „С. В.“ №46. От няколко години отношенията между подсъдимия и част от живущите в сградата, вкл. и семейството на тъжителката, трайно се влошили. Възниквали пререкания относно ползването на общите части на сградата, управлението на етажната собственост, плащането на общите сметки. На 07.05.2014 г. подсъдимият депозирал в Районна прокуратура – гр.Н.п.жалба срещу тъжителката, тъй като считал, че същата неправомерно се възползва от средства на Община Каолиново като участва в европейска програма, като личен асистент на майка си.  Според подсъдимия тъжителката и съпругът ѝ - св. З.Йо., вършели нередности  касаещи етажната собственост, поради което на 19.06.2014 г. изготвил писмено съобщение адресирано до всички живущи в кооперацията, в което описал вършените според него нередности от семейството на А., свързани с управлението на етажната собственост, отчитането на водата в сградата, извършени злоупотреби от тяхна страна, неправомерно отдаване под наем на избено помещение, незаконно извършени строителни преустройства, както и факти относно подадения до РП – гр.Н.п.сигнал, че тъжителката неправомерно получава  сума като личен асистент. В съобщението посочва, че отношенията между живущите в кооперацията са се влошили  „благодарение на клюкарството на г-жа А.“. Посочва също така, че тъжителката  крещяла срещу него „като невменяема“, семейството поради „неграмотността на същите, поради некадърност или от неудобство укриват собствеността си“. Описва тъжителката като „една неграмотна  и некадърна протоколираща събранието“, „правната ѝ култура е на такова ниско ниво“, сравнява я с „кукувица“. Екземпляр от съобщението поставил пред вратите на част от съседите, вкл. и пред вратата на частната тъжителка, в резултат на което то станало достояние на последната.

На 20.06.2014 г. св. Д.Г. Д.се намирал пред кооперацията, в която живеели подсъдимия и частната тъжителка. В този момент подсъдимият бил на терасата на апартамента си, а тъжителката вървяла към входа. В присъствието на свидетеля подсъдимият отправил реплики спрямо тъжителката, че била завършила браничевския университет, че господ бил я наказал, защото брат й бил инвалид, нарекъл я „кукувица“.

 На 08.10.2014г. било проведено Общо събрание на собствениците в жилищната сграда, на което присъствали подсъдимия, тъжителката и свидетелите Е. Б.Б., П. М. К., З.З. Йо.., Ф. А. Р., В. Н. С., Г. Е. К., Е. Р. Ю.и Ж. В. В.. За протоколчик на събранието бил избран П. М. К.. По време на събранието  отново възникнали пререкания между подсъдимия, тъжителката и нейния съпруг по повод ползването на общите части и избора на нов управител на етажната собственост, в хода на които подсъдимият отправил реплика   спрямо тъжителката „Ти си ненормална и без мозък!“, а към съпруга й св. З. -  „Вие сте крадци и пияници, ще Ви съдя….!“.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Е. Б.Б., П. М. К., З.З. Йо.., Ф. А. Р., В. Н. С., Г. Е. К., Е. Р. Ю., Ж. В. В., Д. Г. Д., както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства – протокол за проведено на 08.10.2014 г. общо събрание, съобщение от 19.06.2014 г., сигнал до РП – гр.Н. п..

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил и правни изводи относно съставомерността на деянието, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

По отношение доводите изложени във въззивната жалба:

От защитата се излага довод,   за неправилна оценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, като са кредитирани единствено показанията на свидетелите, които са „в полза” на тъжителката, както и че не е уважено искането за назначаване на графологична експертиза на подписите в протокола на Общото събрание.  Така изложените доводи ШОС намира за неоснователни. При анализа на събраните доказателства по делото, първоинстанционния съд е  анализирал гласните и писмените доказателства и е кредитирал тези гласни доказателства, които са взаимносвързани и непротиворечиви, както помежду си, така и с другите събрани доказателства по делото. Изводите на съда, че показанията на свидетелите П. К., З.Йо.,  Ф.Р., В. С., Е. Ю. и Ж. В.следва да се кредитират, е правилен и почива на събраните по делото доказателства.  В мотивите към присъдата, първоинстанционния съд е изложил аргументирано съображенията си по всички събрани гласни доказателства, като е анализирал и показанията на свидетелите Е. Б. и Г.К., които също са присъствали на събранието.  Изложения довод от защитата за избирателност от страна на съда на част от свидетелските показания е необоснован и следва да се остави без уважение. 

Без уважение следва да се остави и другия довод на защитата за неправилност на присъдата, поради неуважаване на искането за назначаване на графологична експертиза на подписите в протокола на Общото събрание.  Действително такова искане е направено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като съдът го е оставил без уважение с аргументите, че процесния протокол не е в предмета на доказване по настоящото дело. Протокола е приет като писмено доказателство и е предявяван на свидетелите в хода на съдебното следствие, като пред първоинстанционния съд всеки от тях е посочвал дали подписа срещу неговото име е негов. От всички разпитани свидетели, само свид. Г. К. в съдебно заседание на 10.02.2017 г., на л.8 от съдебния протокол е заявил следното: ”Подписа срещу моето име категорично не е мой. Според мен няма мой подпис на  този протокол. Имам някакво съмнение относно подписа, но по-скоро не е мой. ...... На редът, където е г-жа В., първият подпис имам някакво съмнение, че може да е положен от мен, но по-скоро не е”. На въпрос на процесуалния представител  на частния тъжител дали не е подписал протокола на стълбището, свид.К. е отговорил „Върти ми се нещо такова в главата. Тъжителката ми е давала да подписвам протоколи, но дали е конкретния, нямам спомен.” Обстоятелството, че свид.К. не може с категоричност  да заяви дали на протокола има негов подпис и срещу кое име е този подпис , не е основание да се назначи графическа експертиза. От събраните по делото доказателства се установява, че такова събрание е било проведено, че свид. К. също е присъствал на него, както и че е бил уведомен за съставения протокол.  Дали протокола е подписан от този свидетел, дали има подпис срещу неговото име или подписа му е положен срещу името на друго лице, не попада в предмета на доказване по настоящото дело, поради което и правилно първоинстанционния съд е отказал да назначи графическа експертиза. Отказа на съда да уважи едно доказателствено искане не е основание да се приеме, че постановения съдебен акт е неправилен или необоснован.

Излага се довод, че от мотивите към присъдата не става ясно как думите, които са изречени от подсъдимия са достигнали до знанието на тъжителката и как са уронили нейното достойнство. Настоящата инстанция намира за неоснователен така изложения довод, поради следните съображения: В приетата от съда фактическа обстановка подробно е описан начина, по който е осъществено деянието и на трите дати, посочени в обвинението – 19.06.2014 г., 20.06.2014 г. и 08.10.2014 г.. На 19.06.2014 г. екземпляр от съобщението, в което я нарекъл „Клюкарка....., невменяема, ....некадърна,....., неграмотна....., с ниска правна култура”, подсъдимия поставил  на входната врата на тъжителката и на вратите на част от живущите във входа. По този начин тъжителката А. е имала възможност лично да се запознае със съдържането на съобщението. Съдебната практика е категорична, че „обида е налице и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радио или телевизия, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до него писмо и др.” – виж Решение №664/30.12.1972 г. по н.д. №652/72 г. на І н.о. на ВС.    В този смисъл е и Решение № 22/ 31.01.1995 г. по НОХД № 558/94 г. , ІІІ н.о. на ВКС. Видно от съдържанието на това решение „Деянието е съставомерно, въпреки че в момента на произнасяне на обидните думи пострадалата не е присъствала.... обидната информация може да бъде доведена до знанието на пострадалия още и по телефон, чрез радио, печатни произведения и др. Достатъчно е обидните изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че те да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целяно от дееца”.

Деянието, осъществено на 20.06.2014 г., подсъдимият осъществил, като от терасата на апартамента си изрекъл обидни думи: „Кукувица,.....завършила браничевския университет..., ти и твоето семейство сте наказани от Господа, защото брат ти е глухоням,.....”, по адрес на пострадалата, докато тя вървяла към входа на жилищния им блок. В този случай тъжителката лично е възприела отправените към нея думи. На 08.10.2014 г. същата е присъствала лично на събранието във входа и в нейно присъствие подсъдимият е изрекъл обидни думи „Ти се ненормална и без мозък”, „Вие сте крадци и пияници...”.  По изложените съображения и този довод на защитата следва да се остави без уважение.

          Излага се и довод, че думи като „неграмотен”, „некултурен”, „с ниска правна култура”  не са унизителни  за личното достойнство, както и че не е изяснена етимологията на тези думи.  Действително думите „неграмотен”, „некултурен”, „с ниска правна култура” не съдържат в себе си унизително съдържание, накърняващо личното достойнство на човека. Когато обаче същите са използвани целенасочено към конкретна личност, когато не отговорят на образованието, на познанията му, на възпитанието му, същите следва да се приемат като унизителни за достойнството на пострадалия, към когото са изречени. Те съдържат в себе си отрицателна оценка за личността на потърпевшия, тъй като го злепоставят и унижават личното му достойнство пред широк кръг от хора.  Извода на първоинстанционния съд, че изричайки тези думи, подс.А. е осъществил състава на престъпление по чл.148 ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НК  във вр. с чл.146 от НК е правилен и напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция.

          Навеждат се и доводи за заинтересованост и  безпристрастност на съдебния състав, постановил осъдителната присъда, поради влошени служебни отношения между съдията- докладчик и подсъдимия, предвид обстоятелството, че последния е бил служител от състава на МВР.   Така изложения довод, следва да се остави без уважение, тъй като не е подкрепен с никакви конкретни аргументи и доказателства. Познанството между съдията- докладчик и подсъдимия, което е базирано на служебни контакти, не е основание за отвод, ако няма да се отрази на непредубедеността и безпристрастността на съдията при разглеждането на делото. Видно от протокола от съдебно заседание от 25.10.2016 г.,  след даване на ход на делото, подсъдимият и неговият защитник са направили изявления, че не правят отвод на състава на съда. Такива искания не са правени и по време на съдебното следствие. Направения довод за заинтересованост и безпристрастност на съдебния състав се излага във въззивното производство и очевидно е мотивиран от постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.  При извършване на въззивната проверка на постановената присъда, ШОС не намира да са допуснати нарушения на процесуалните права на страните, не установява предубеденост и едностранчивост при анализа на събраните доказателства по делото, поради което и счита така направения довод за неоснователен и необективен.

          В съдебно заседание от подсъдимия се излага довод, че частната тъжителка си „служи само с лъжи и измами”, във връзка с което е сигнализирал органите на прокуратурата и ОЛАФ.  Съдът намира, че изложените твърдения от подсъдимия за неправомерно получавани от тъжителката средства не са в предмета на доказване по настоящото дело, поради което  следва да ги остави без уважение. 

По изложените по-горе съображения искането на защитата за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието следва да се  остави без уважение.

ШОС като се запозна с материалите по делото намира за правилни и законосъобразни изводите на ШРС по отношение на съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние. Настоящият съдебен състав счита, че от субективна и обективна страна деянието на подсъдимия по чл.148 ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НК  във вр. с чл.146 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е  доказано. От първоинстанционния съд са отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелства  чистото съдебно минало на подсъдимия. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието.  Налице са материалноправните предпоставки за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба”.  Определения размер на  наложеното наказание „Глоба” – 1000 лв., е справедлив и съответстващ на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Присъдата е правилна и законосъобразна и в гражданско- осъдителната й част. Присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв. е справедливо. Деянието е осъществено от подсъдимия целенасочено, не е инцидентна проява по отношение на пострадалата, същото е в разрез с общоприетите междусъседски правила за общуване,  накърнени са нейната чест и достойнство, в резултат на което същата е изпитала негативни емоционални  преживявания.

При въззивната проверка не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила в хода на производството пред първата съдебна инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

По отношение на  направеното искане от повереника на частния тъжител за присъждане на направени разноски във въззивното производство:  От представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ се установява, че частният тъжител е заплатила възнаграждение на повереника си адв.С. от ШАК в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/. Разноските са направени във връзка с процесуалното й представителство пред въвзивната инстанция по настоящото дело, поради което искането е основателно и следва да се уважи, като заплатената сума в размер на 400,00 лв.  следва да се присъди на подсъдимия.

 Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 13 / 10.02.2017 г. постановена по НЧХД № 1778 / 2016 г. по описа на Ш.ския районен съд.

Осъжда подсъдимия А.Д.А. с ЕГН ********** да заплати на А.В.А. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

          Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                     

         2.