№ 1802
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110128371 по описа за 2023 година
Ищецът "Е...." ЕООД е сезирал съда с искове за признаване за установено, че ответникът Н.
А. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..... дължи следните суми: 3114.18 лв. главница
по договор за потребителски кредит ............, сключен на 04.01.2018 г. с "БНП П. П. Ф."
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на
вземания от 27.04.2022 г. и приложенията към него, ведно със законна лихва за периода от
24.1.2023 г. до изплащане на вземането, 1771.78 лв. договорна лихва за периода от 20.7.2019
г. до 20.12.2020 г., 1101.20 лв. обезщетение за забава за периода от 20.7.2019 г. до 24.1.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3759/23 г. по описа на СРС, 72 състав. Твърди се в исковата молба, че ответницата
сключила договор за потребителски кредит ........... на 04.01.2018 г. с "БНП П. П. Ф." ЕАД,
съгласно който получилa сума в размер на 15 000 лв., при лихвен процент 9,94 % и ГПР
11,88 %, която следвало да върне на 72 месечни вноски /включващи и застрахователна
премия и такса ангажимент/, с краен падеж 20.12.2023 г. След усвояване на кредита,
извършила частични плащания, след което преустановила изпълнение на задълженията си,
като останала непогасена сума в размер на 15 846,13 лв. С Договор за прехвърляне на
вземания от 27.04.2022 г. и приложенията към него, вземанията по договора за заем с
ответницата са били прехвърлени на ищеца. За извършената цесия до ответницата на
посочения от нея адрес е било изпратено уведомително писмо, върнато като непотърсено,
като ищецът моли да се приеме наличие на уведомяване чрез връчване на исковата молба.
Тъй като ответницата не изплатила в цялост задълженията си, ищецът претендира да се
установят вземанията по заповедта, както и да му се присъдят разноските в заповедното и
исковото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди нищожност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9. Оспорва, че начислената такса е в противоречие с чл. 10а ЗПК. Оспорва
размера на претенциите предвид извършени от нея плащания. Твърди, че съгласно чл. 22
ЗПК, дължима е само чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № ............, сключен на 04.01.2018 г.
между "БНП П. П. Ф." ЕАД и Н. А. С., се установява, че кредиторът се задължил да
предостави на ответницата сума в размер на 15 000 лв., която да бъде върната на 72
месечни вноски по 332.62 лв. всяка, с краен срок 20.12.2023 г.. Съгласно договора,
уговореният ГПР е 11.88%, а договорната лихва - 9.94%, предвидена е такса ангажимент
525 лв. и застрахователна премия 4050 лв. Общата стойност на плащанията е 23948.64 лв. В
договора е обективиран погасителен план, който съдържа информация относно падежните
дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Кредитополучателят се е запознал и с приложимите към договора общи условия, което е
удостоверил с подписа си. Съгласно стандартния европейски формуляр, чистата сума за
получаване по кредита е 14475.00 лв., след удържане на таксата ангажимент, като се
превежда по посочената от потребителя банкова сметка. Общият размер на кредита включва
главница, лихви и разходи. Съдържа се информация относно правото на отказ от договора и
предсрочно погасяване на кредита.
Не е спорно, че сумата е била усвоена от ответницата.
Представено е от ответницата споразумение за предсрочно погасяване на договора за кредит
от 27.12.2019 г., според което изплатената главница към датата на подписването му е
3906.44 лв., застрахователната премия – 1293.75 лв., като остатъчната главница е 11149.81
лв. Обезщетението за предсрочно погасяване е 109.09 лв. Общата сума за предсрочно
погасяване е 11371.87 лв., която е следвало да бъде платена в срок от три календарни дни
като условие за влизане в сила на споразумението и прекратяване на договора за кредит. От
приложените разписки се установява плащане единствено на сумите 240 лв. и 332.62 лв. на
29.12.2019 г., т.е. споразумението не е породило действие.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г. и приложение № 1 към
него, „БНП П. П. Ф." С.А., клон България, прехвърлил на ищеца вземанията по договора за
кредит с ответницата, възлизащи на 15846.13 лв. към датата на цесията. Приложено е по
делото пълномощно, с което цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по
2
всички прехвърлени вземания на дружеството. В случая това е сторено с получаване от
ответницата на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление, доколкото
връченото й извънсъдебно съобщение не е било получено. Безспорно се установява, че
именно вземанията по процесния договор за паричен заем с ответника са валидно
прехвърлени на ищеца, при което той е материалноправно легитимиран да търси
изпълнението им.
Според заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, с преводно нареждане от 5.1.2018 г. сумата от 14475 лв. е преведена по банкова
сметка на ответницата. Отразено е сключено на 28.5.2020 г. споразумение за отсрочване на
погасителни вноски, въз основа на което плащането на погасителните вноски се отлага за
срок от 6 месеца, в следствие на което срокът на кредит е удължен с 6 месеца. Ответницата е
платила по кредита общо 8315.50 лв., с който са погасени 4276.92 лв. главница, 2632.33
договорна лихва и 1406.25 лв. мораторна лихва, като така са погасени всички вноски
падежирали до 20.1.2020 г. От процесния период непогасени са: 2150.58 лв. главница по
вноски от 20.2.2020 г. до 20.12.2020 г., 889.49 лв. договорна лихва по вноски за същия
период и 618.75 лв. застрахователна премия, както и 85.92 лв. допълнително начислени
договорни лихви по споразумението.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца
и ответницата е сключен договор за потребителски кредит.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в който се
съдържат разпоредби от императивен порядък, които и служебно следва да бъдат
съобразени от съда. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал.1 и
чл. 11, ал.1 ЗПК. Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, като всички елементи на договора се
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. В конкретния случай, дори и без наличието на специални
познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия
са изготвени в шрифт в размер по-малък от 12. Неспазването само на това изискване,
съгласно чл. 22 ЗПК, е самостоятелно основание за недействителност на договора. Отделно
от това, в договора и сертификата е посочен единствено размера на ГПР, без да може да се
направи извод какви компоненти включва той, включително дали са включени разходите за
застраховка, с което са нарушава изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, което пък от своя
страна не позволява да се прецени дали реалният ГПР съответства на изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Мака и в договора да е обективиран погасителен план, който съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер, размер на оставащата
главница, липсва предоставяне на предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка с посоченото съдържание.
Съобразно извода за несъответствие на договора с изискванията, предвидени в разпоредбите
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
3
съгласно която договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на
посочените изисквания. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Т.е. кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от
главницата, след приспадане на заплатените от него суми. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че от процесния период незаплатена и дължима е
главница по вноски за периода от 20.2.2020 г. до 20.12.2020 г. в размер на 2150.58 лв.
Релевираното възражение за давност е неоснователно, тъй като към датата на подаване на
заявлението 24.01.2023 г. /от когато се считат предявени исковете и прекъсната давността/,
не е изтекъл 3-годишният давностен срок.
Ето защо следва да се уважи иска за главница за посочения период и размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, а за разликата до пълния размер и период и за
останалите вземания исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважените искове, като от направени и претендирани разноски за
държавна такса 119.74 лв. и депозит 380 лв., следва да се присъдят 179.51 лв. В заповедното
производство, дължими са 107.57 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответницата се дължат разноски за адвокат в размер на
576.72 лв. /от платени 900 лв., пир минимален размер 898.72 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Е....“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище
и адрес на управление гр. София, ............, иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Н. А. С.,
ЕГН **********, адрес гр. София, ....., дължи сумата от 2150.58 лв. главница по вноски за
периода от 20.02.2020 г. до 20.12.2020 г. по договор за потребителски кредит ............,
сключен на 04.01.2018 г. с "БНП П. П. Ф." ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца, ведно със законна лихва за периода от 24.01.2023 г. до изплащането й, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3759/23 г. по описа на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
2150.58 лв. до предявените 3114.18 лв. и за периода 20.7.2019 г.-19.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е....“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление
гр. София, ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че
Н. А. С., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., дължи сумите: 1771.78 лв. договорна лихва
за периода от 20.7.2019 г. до 20.12.2020 г., и 1101.20 лв. обезщетение за забава за периода от
20.7.2019 г. до 24.1.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3759/23 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., да заплати на „Е....“ ЕООД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. София, ............, на основание чл. 78,
4
ал.1 ГПК, сумата от 179.51 лв. разноски в исковото производство и сумата от 107.57 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Е....“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. София,
............, да заплати на Н. А. С., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 576.72 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5