№ 36539
гр. София, 10.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110149119 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу длъжника М. Й. К..
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен
заем, сключен с длъжника на 20.12.2021 г. На първо място, заявлението
следва да бъде отхвърлено за претенцията за договорна неустойка в размер на
616,88 лева. Съдът счита, че подобна уговорка се явява нищожна. Функцията
на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения
начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не
на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява
непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид
съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето
неустойка изляза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата би се явила нищожна поради
противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
1
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за заем са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтича вземането за неустойка за
забава в размер на 124,15 лева са в противоречие с правилата на ЗПК.
Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК. Подобни уговорки
се явяват противоречащи на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която
при забава потребителят дължи само законна лихва.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 63,70 лева до сумата от 78,52 лева,
както и за сумата над 40,56 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ДРУЖЕСТВО срещу М. Й. К. в частта за: сумата в размер
на 616,88 лева, представляваща договорна неустойка, сумата в размер на
124,15 лева, представляваща начислена еднократно неустойка за забава, както
и в частта за разноските над сумата от 63,70 лева до сумата от 78,52 лева за
държавна такса, и над сумата от 40,56 лева до сумата от 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2