РЕШЕНИЕ
№ 4642
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. К.
като разгледа докладваното от Д. Г. К. Административно наказателно дело №
20221110202220 по описа за 2022 година
като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх. № 26-Т-22 от 24.01.2022 г. по описа на ТД на НАП-
София от „ТЕЛЕМАТИК ИНТЕРАКТИВ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1345, р-н Илинден, ул. „Кукуш" № 7, представлявано
от Л. Ц. П. – Изпълнителен директор, чрез адв. А. М., член на САК, срещу Наказателно
постановление (НП) № 620880-F636348/21.12.2021 г., издадено от Изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите, с което на „Телематик Интерактив България" АД на
основание чл. 105, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер
на 4 000 лв. Видно от съдържанието на обжалваното НП, като място на извършване на
нарушението са посочени телевизионния ефир - по изчерпателно изброени телевизионни
канали и интернет пространството – чрез пулбикуване на рекламен клип в социалните
мрежи Facebook и Youtube.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Ц.
М. в заседанието, проведено на 13.04.2022г., а за съдебното заседание от 18.05.2022г, когато
делото е обявено за решаване не се явява негов представител.
В съдебно заседание административно-наказващият орган (АНО) - Изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, редовно уведомен, се представлява от
юрк. А. Б.
С жалбата се оспорва НП № 620880-F636348/21.12.2021 г., издадено от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите като незаконосъобразно,
като се иска отмяна на наказателното постановление.
1
Жалбоподателят счита, че в рамките на административно наказателното
производство не било установено неизпълнение на задължения към държавата или
общината от страна на „Телематик Интерактив България“ ЕАД, тъй като в рамките на
административнонаказателното производство по никакъв начин не било установено, че
рекламният клип е публикуван в интернет пространството именно от страна на „Телематик
Интерактив България“ АД. Твърди се, че АНО не бил установил по надлежния начин дали
профилите, от които е публикуван видеоклипът, са притежавани и управлявани от страна на
дружеството – жалбоподател, както и че не били събрани каквито и да било доказателства в
тази насока.
Жалбоподателят твърди, че с оглед особеностите на интернет пространството и
обстоятелството, че профили с името на дружеството биха могли да бъдат създадени от
всяко едно лице, изясняването на собствеността на профилите и на лицето, което
фактически е публикувало клиповете, са обстоятелства от особено значение за конкретното
административно наказателно производство и доколкото не било установено по безспорен
начин, че именно „Телематик Интерактив България“ ЕАД чрез свои служители е
публикувало рекламния клип в интернет пространството, личността на нарушителя не е
установена и наказателното постановление в тази му част се явявало незаконосъобразно.
Твърди се, че излъчването на рекламен клип в телевизионния ефир се излъчва от
страна на „БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Нова Броудкастинг Груп“ АД, Българска Национална
телевизия и „Пайнер Медия“ ООД, а не от страна на „Телематик Интерактив България“ АД,
като производство следвало да не бъде образувано срещу „Телематик Интерактив България“
ЕАД, тъй като встъпвайки в договорни правоотношения с дружествата, управляващи
съответните телевизионни канали, „Телематик Интерактив България“ ЕАД не е извършило
пряка реклама, каквото поведение забранява чл. 10, ал. 1 от ЗХ.
Твърди се още, че АНО не е установил по надлежния начин съдърЖ.ието на
видеоклипа, за който се твърдяло, че е излъчен от БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Нова
Броудкастинг Груп“ АД, Българска Национална телевизия и „Пайнер Медия“ ООД, като не
била налице идентичност на видеоклипа, публикуван в YOUTUBE и FACEBOOK, който е
приобщен към доказателствата по административнонаказателната преписка по реда на
ДОПК и излъчения от съответните медии в телевизионния ефир.
На следващо място се твърди, че административнонаказателното производство е
образувано след изтичането на шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 2 от Закона за
административни нарушения и наказания (ЗАНН).
Твърди се, че още на 28.04.2021 г. на длъжностните лица, компетентни да съставят
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и да образуват
административнонаказателното производство, е било известно публикуването на
видеоклипа, както и профилите, от които това е направено, като от тази датата започвал да
тече и предвиденият в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН давностен срок за съставянето на АУАН. АУАН
обаче бил съставен на 30.11.2021 г. - повече от месец след изтичането на предвидения в
2
закона давностен срок.
Жалбоподателят твърди, при положение, че се приеме, че „Телематик Интерактив
България“ АД е отговорно за публикуването в YOUTUBE и FACEBOOK и/или излъчването
на видеоклипа в посочените телевизионни канали, то счита, че не е налице нарушение на чл.
10, ал. 1 от ЗХ и съответно - не е налице основание за налагането на имуществена санкция
по чл. 105, ал. 3 от ЗХ, тъй като съдържащата се информация за провеждана от дружеството
допълнителна (бонус) игра - не била хазартна по смисъла на Закона за хазарта (ЗХ), като
излага доводи за това. Позовава се на наличието на обстоятелства, очертаващи правния
институт на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че АНО не бил
изложил в конкретика как е извършена преценка за предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН Твърди се, че АНО произволно и необосновано е определил имуществена санкция в
размер на 4 000 лева, като не били изложени никакви мотиви защо е наложен конкретния
размер наказание над минималния предвиден размер.
В жалбата се моли за присъждането на разноски.
В хода на съдебните прения, юрк. А. Б./юрк. Б., от името на АНО, изразява мнение за
неоснователност на жалбата. Настоява, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства, а именно
АУАН № F636348/30.11.2021г., съставен от К. П. П., главен инспектор по приходите
при ТД на НАП София;
2 бр. СD съдържащи доказателства предоставени от “Телематик Интерактив България”
АД, “Нова Броудкастинг Груп” АД, “БТВ Медиа Груп”, Българска Национална
Телевизия и “Пайнер Медиа” ООД, както и доказателства, обезпечени в хода на
проверката,
Резолюция за извършване на проверка - №П22221221037169-0РП-001/25.02.2021г.,
Промяна на резолюция за извършване на проверка №П22221221037169-0РП-
002/10.03.2021г.,
Промяна на резолюция за извършване на проверка №П22221221037169-0РП-
003/20.05.2021г.,
Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-
6941/05.06.2018г.,
Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-
5530/09.01.2020г. и приложение,
Резолюция за извършване на проверка - №П-22221221116037-0РП-001/01.07.2021г.,
Промяна на резолюция за извършване на проверка - №П-22221221116037-0РП-
002/08.07.2021г.
Промяна на резолюция за извършване на проверка - №П-22221221116037-0РП-
003/12.07.2021г.
Промяна на резолюция за извършване на проверка - №П-22221221116037-0РП-
3
004/24.09.2021г.
Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри с №000030-
3424/03.08.2021г. и приложение,
Констативен Протокол №П22221221037169-П73-002/17.06.2021г.,
ИПДПОЗЛ - № П-22221221116037-040-001/01.07.2021
Резолюция за извършване на проверка №П-29002921078124-0РП-001/05.05.2021
Промяна на резолюция за извършване на проверка №П-29002921078124-0РП-
001/21.05.2021.,
Промяна на резолюция за извършване на проверка №П-29002921078124-0РП-
003/17.06.2021г.,
ИПДПОЗЛ - № П-29002921078124-040-002/16.06.2021
Уведомително писмо с вх. №26-Т-31 №1/22.01.2021г.,
Както и на събраните в хода на съдебното следствие грласни доказателства – разпитът
на свидетеля К. П. П. – актосъставител, както и изисканият и приложен едва на този
етап от производството Протокол №П22221221037169-П73-001/28.04.2021г., съставен
от М. В. И. – главен инспектор по приходите на л.90 от делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има право на жалба,
поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна – обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, макар и не
изцяло на описаните в нея основания.
По делото е установено, че при проверка, извършена от ТД на НАП София е
установено, че „Телематик Интерактив България" ЕООД, в качеството му на организатор на
хазартни игри, е разпространил пряка реклама на хазартни игри.
В хода на проверката е извършен анализ на профилите на дружеството в социалните
мрежи www.youtube.com и www.facebook.com, както и в телевизионния ефир. С
Уведомително писмо от 22.01.2021г. (л.52), изходящо от изпълнителния директор на
жалбоподателя, НАП е уведомена и са приложени „Условия, правила и периоди на
провеждане на допълнителни (бонус) игри, според съдърЖ.ието на които именно
Дружеството-жалбоподател администрира интернет-сайта www.palmsbet.com, към който
потребителите са насочвани с процесните реклами в различните интернет и телевизионни
пространства, предмет на обжалваното НП. Това Уведомително писмо е входирано в
деловодството на НАП на 22.01.2021г. и от този момент може да се счита, че контролните
органи са уведомени за източника на процесните реклами.
Установено е и е протоколирано в Протокол №П22221221037169-П73-
001/28.04.2021г., съставен от М. В. И. – главен инспектор по приходите на л.90 от делото, че
рекламен клип с наименование „НОВО! Апартамент на морето и 350 000 лв. награден фонд
от Palms Bet!" е публикуван в YOUTUBE три месеца преди момента на съставяне на
констативния протокол от 28.04.2021г.
4
По този начин три месеца преди съставянето на КП № П22221221037169-П73-001, което е
станало на 28.04.2021г жалбоподателят е нарушил забраната по чл.10, ал.1 от Закона за
хазарта (Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива
игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени
електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за
хазартна игра), публикувайки в интернет пространството в YOUTUBE посоченият по-горе
рекламен клип, съдържащ директна покана за участие в хазартната игра. В този клип, освен
допустимата от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗХазарта информация за наименованията и
условията на игрите, включително награди, отстъпки, бонуси, коефициенти и безплатни
залози, регистрираната търговска марка на организатора, пряко се приканват потребителите
да участват в хазартни игри, както и се отправят посланияа, че чрез участието в хазартни
игри се постига финансово благополучие, както и че финансовите затруднения се решават
чрез участие в хазартни игри. Тези послания, поради общодосъпността на ползватната
интернет платформа, са достъпни както до неограничен кръг потребители, така и до
малолетни и непълнолетни лица. Нарушението е констатирано на 28.04.2021г., според този
КП. Административнонаказателното производство е следвало да бъде образувано не по-
късно от 29.10.2021г., предвид преклузивния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН чрез съставяне на
АУАН. Такъв АУАН е съставен едва на 30.11.2021г.
Публикуването в началото на 2021г в интернет пространството – в платформата YOUTUBE
на пряката реклама на хазартни игри, включително и на реклама на такива игри, насочена
към малолетни и непълнолетни лица съставлява самостоятелно нарушение на чл.10, ал.1 от
Закона за хазарта, наказуемо с предвидената от чл.105, ал.3 от ЗХ санкция - На организатор
на хазартни игри, който наруши чл. 10, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от
3000 до 5000 лв. Това съставлява самостоятелно нарушение, срокът за образуване на
административнонаказателно производство за което обаче е пропуснат. Въпреки това това
нарушение е включена в съвкупната деятелност на нарушителя, предмет на което е следвало
да се санкционира отделно от останалата дейност на жалбоподателя, констатирана в АУАН
№ F636348/30.11.2021г., съставен от К. П. П., главен инспектор по приходите при ТД на
НАП София и впоследствие вписана като част от единственото нарушение, предмет на
обжалваното НП (абзац предпоследен на л.5 от обжалваното НП).
По същия начин стои въпросът и с видеоклипа, представляващ пряка реклама на хазартни
игри, включително и реклама на хазартни игри, насочена към малолетни и непълнолетни
лица, която е публикувана в интернет пространството – в социалната мрежа facebook,
отново констатирана с описания по-горе КП № П22221221037169-П73-001 от 28.04.2021г.
Съображенията на съда за извършено нарушение на забраната по чл.10, ал.1 от Закона за
хазарта си идентични с изложените вече за предходното по време нарушение, извършено
чрез публикуването на пряка реклама на хазартна игра на www.youtube.com. Публикуването
на рекламата в интернет пространството на www.facebook.com съставлява второ, различно
от първото (извършеното на www.youtube.com) нарушение, за което според изискването на
чл.34, ал.2 от ЗАНН в 6-месечен срок от констатирането на нарушението и узнаване на
5
нарушителя (станало с КП № 1 на 28.04.2021г. е следвало да се образува до 29.10.2021г.
административнонаказателно производство. След 29.10.2021г. тази възможност вече е била
законово преклудирана и това деяние, както и предходно обсъденото от съда, не е следвало
да бъде включвано в състава на нарушението, за което Дружеството-жалбоподател е
санкционирано с обжалваното НП.
Съдът е в състояние на да измени съдърЖ.ието на обжалваното НП, като ограничи обема на
обвинението до деяние, за което възможността на контролния орган да ангажира
азминистративнонаказателната отговорност не е преклудирана от разпоредбата на чл.34,
ал.2 от ЗАНН, като измени обжалваното НП в тази му част. В настоящия случай обаче това е
невъзможно предвид неправилното прилагане на материалния закон и последвалото
нарушаване на процесуалните правила, довели до съществено нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице и по-специално – какво точно обвинение му се вменява, от
кои факти и обстоятелства може да се брани. Липсата на конкретика в тази насока е
изтъкната от жалбоподателя в жалбата.
Това е така, т.к. видно от Констативен Протокол №П22221221037169-П73-002/17.06.2021г.
съставен от М. В. И. – главен инспектор по приходите, впоследствие възпроизведено и в
АУАН № F636348/30.11.2021г., съставен от свидетеля К. П. П., главен инспектор по
приходите при ТД на НАП София, както и от свидетелските показания на свид.П. и
приложените към административно наказателната преписка доказателства и
доказателствени средства, описани по-горе, се установява, че жалбоподателят е извършил
множество нарушения, освен коментираните вече с място на извършване интернет
пространството, така и такива, извършени в телевизионния ехфир, като е възложил
излъчването на процесната реклама на различни медии и такова излъчване е осъществено.
Приложени са договорите между жалбоподателя и съответните медии, с които е станало
това, а вторият по време Констативен протокол и издадения въз основа на него АУАН
указват, че такова излъчване е осъществено:
1. Договорите от 29.12.202г и 01.06.2021г на жалбоподателя с „БТВ Медиа груп“ ЕАД от
29.12.2020г. за закупуване на рекламни форми за излъчване на телевизионни съобщения в
програмите на медията;
2. Договор на жалбоподателя с „БТВ Медиа груп“ ЕАД от 29.12.2020г. за закупуване на
рекламни форми за излъчване на телевизионни съобщения в програмите на медията ().
3. Договор на жалбоподателя с Българска национална телевизия от 01.01.2021г. за
закупуване на рекламни форми за излъчване на телевизионни съобщения в програмите на
медията
4. Договор на жалбоподателя с „Нова Броудкастинг груп“ АД от 06.01.2021г. за закупуване
на рекламни форми за излъчване на телевизионния клип „Нов апартамент на морето и
350 000 лева награден фонд от Palms Bet“ по Нова телевизия;
5. Договор на жалбоподателя с „Нова Броудкастинг груп“ АД от 06.01.2021г. за закупуване
на рекламни форми за излъчване на телевизионния клип „Нов апартамент на морето и
6
350 000 лева награден фонд от Palms Bet“ по телевизиите Diema Sport, Diema Sport 2 и Nova
Sport.
Всеки един от тези пет договора, сключвани в различни моменти и последвалото им
изпълнение в различни сегменти на телевизионното пространство сочат за извършени
отделни, самостоятелни нарушения на чл.10, ал.1 от ЗХ, всяко от които според разпоредбата
на чл.18 от ЗАНН - Когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това означава, че в
административнонаказателното производство не се допуска приложението правилата на на
чл.26, ал.1 от НК (продължаваното престъпление). Нарушен е материалният закон – чл.18 от
ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
неправилно според механичния сбор на седем различни деяния (двете подробно
коментирани и извършени в интернет-пространството и петте, извършени в изпълнение на
сключените договори с четирите медии и извършени в телевизионния ефир); механично са
събрани в едно изпълнително деяние множество изпълнителни деяния, всяко от които се
характеризира със степен на обществена опасност, но така механично обединени, се
формира едно деяние, с една съществено завишена от сбора на обществените опасности на
отделните деяния, обществена опасност. В това според съда се сътои нарушението на
материалния закон – чл.18 от ЗАНН. Това нарушение си има и своите процесуални
измерения: възникнал е въпросът за жалбоподателя кога е извършено така формулираното
нарушение и този въпрос се повдига от жалбоподателя; въпросът има значение за крайният
момент, в който АНО е компетентен да издава НП. Датата на извършване на така
формулираното деяние не е коректно посочена в обжалваното НП. Нарушен е процесуален
закон – разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Механичния сбор от различни деяния, всяко от които съставлява нарушение по чл.10, ал.1 от
ЗХ има пряко отношение и към правото на защита на санкционираното лице, което също е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Относно размера на наложената от АНО имуществена санкция: винаги, когато налага
санкция в размер над минималния определен от законодателя размер, за АНО възниква
задължението да се мотивира – да посочи фактите и обстоятелствата, които формират
убеждението му, че налагането на наказание в минимален размер не е в състояние да
изпълни целите на наказанието, формулирани в чл.12 от ЗАНН – за физически лица, или пък
да въздейства дисциплиниращо по отношение юридическите лица – управляващите ги лица
да предприемат организационни мерки за недопускане в бъдеще на такова нарушение. АНО
е наложил на основание чл.105 ал.3 от Зкона за хазарта имуществена санкция в размер на
4 000 лева без да изложи мотиви какво налага завишаването на този размер над законово
определения минимум от 3 000 лева. Съдът би могъл да измени обжалваното НП и в тази му
част, като съобрази липсата на мотиви в тази насока с липсата на основания за налагане на
размер на санкцията над минимума, но предвид констатираните по-горе нарушения на
материалния и процесуалния закон, това в случая е безпредметно.
7
Предвид гореизложеното, като намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното
НП, възниква въпросът за разноските, които жалбоподателят е направил и които претендира
в жалбата си. По делото не са представени доказателства за техния размер, поради което
размерът на разноските следва да бъде определен от съда. Жалбата е изготвена и подадена
от изпълнителните директори на Дружеството-жалбоподател. Процесуален представител на
това дружество в лицето на адв.Ц. М. се е явил и е представлявал дружеството само в едно
съдебно заседание – на 13.04.2022г. На второто съдебно заседание, на което делото е
обявено за решаване, не е присъствал процесуален представител на жалбоподателя. Поради
тази причина в случая съдът признава за действително направени само разноски в
минималния размер, определен от чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията от 31.07.2020 г.,
т.к. коментираната процесуална защита е реализирана на 13.04.2022г., преди повишаването
на този размер на 500 лева, което е станало след 04.11.2022г. ), а именно – 300 лева,
увеличени със седем процента от горницата над 1 00 лева, като по този начин се формира
размер на минималното адвокатско възнаграждение 510 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното, като намира, че в административнонаказателното
производство е нарушен както материалния, така и процесуалния закон и на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 620880-F636348/21.12.2021 г., издадено от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на „Телематик
Интерактив България" ЕАД на основание чл. 105, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена
имуществена санкция в размер на 4 000 лв. като неправилно и незаконосъобразно.
Осъжда на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Телематик Интерактив България" ЕАД с ЕИК ********** сумата
от 510 (петстотин и десет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
За Решението да се съобщи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8